Tarvin

Благодаря за посрещането. Наистина съм фен на StarWars (викат ми Учителя на Палпатин ). А колкото до Енигма - и на теб, Yiwigi!

Аз, такова, май разбирам само от класически концерти, така че, може и мнението ми да не е актуално, но според мен 3-те най-важни неща при музицирането са: Техничност - или, общо взето, как да свирим бързи пасажи, които да звучат колкото се може по-малко като глисанди; но техниката не опира само до точност и бързина: да изсвириш еднакви нон-легати в адажио или ларго не е по-лесно от шеснайсетини в алегро виваче (където и да смоташ някоя, я се разбере, я не); Чувственост - честно казано, много се чудих кое от двете да поставя на първо място, но се сетих, че съм виждал хора, които явно за 3-ти път хващат инструмента, обаче се превъзнасят и свирят така, все едно свирят вариации на тема от капричио на Паганини... Обратното също е грозно - техника, техника, ама като робот (много харесвам онзи лаф, че "не е номера само в техниката, 'щото така все едно си взел брадвата и цепиш дърва; бързо цепиш, трупчетата стават равни и хубави, ама са дърва, дявол го взел, не музика!"). Та, много чувство се иска, за да може изпълнението да е наистина вдъхновяващо. Веднага давам един пример: Имаше един концерт за обой, третата част на който е presto. Обаче един обоист се хваща и въпросната трета част я изпълнява в andante. Но с много чувство; всяка нота сякаш една цяла поема; та това нещо според мен е не по-малко грандиозно от каквото и да е виртуално изпълнение! Познаване на стила - според мен, не може цял живот да се занимаваш с джаз, например, и изведнъж да се хванеш да свириш рок: просто няма да е същото. Всеки музикален стил си има своите особености, стереотипи, тънкости и майсторлък. Аз например, толкова време съм се занимавал с класика; опитвал съм се да свиря джаз - ми то сухи ноти и акорди излазят само, пък джаз - няма! (Ей тука показвам, че "професионалното" обучение не е чак толкова пък хубаво и полезно, както си мислят някои) Та според мен те тези 3 неща са най-важните. Освен това за да "работи" кое да е от тях, трябва да ги има и другите 2. Вече кое в каква степен - въпрос на личен музикантски манталитет. Любопитен съм дали сте съгласни с мнението ми?

Topsun, имаш ли възможност да ми пратиш парчето в пощата, че от линка свалих, обаче нещо с фреймовете се е*ава... като да си рязал на всяка секунда половината. Или пък е с някаква по-специална и нова MP3 компресия (което ме съмнява, честно казано...). miroslav.genev@gmail.com - че съм много любопитен

Ми... барабаните... нямах интернет тогава, че да търся готови, пък и винаги ме е мързяло да търся и да пробвам Затова сам съм си правил всичко. Ама поне знам, че си е от мен. Topsun, ми няма как да не се връщам към класиката / псевдо-класиката, след като преди слушах почти ексклузивно само филмова и игрова музика. Та, WarCraft II си казва думата

Е, ако имах повече процесор, RAM и добър софтуър, който да върви на машинката, нямаше да е толкова в г*за саунд-а Ама - без инструменти - толкоз. Пък за композицията - ми не моем . Нямам творчески талант и това си е Благодаря ти за мнението

Направих едно сайтче в Hit.BG - tarvin.hit.bg. Там съм сложил някои (добре де, повечето) парчета. По мое лично мнение са скучновати, но ако изтърпите някое и друго, много ще се зарадвам да прочета мнения. Ама не от рода на "яко", "бива" или "тъпо". С повечко обяснения, моля

1) Nickname: Tarvin 2) Възраст: 23 3) Образование: средно музикално 4) Вашият инструмент/и: обой, пиано 5) Предпочитан музикален стил: класически, предкласически, малко романтизъм, хард-рок, малко хеви 6) Вашият вдъхновители: John Williams, Michael Cretu (Enigma) 7) Досегашни (не)реализирани проекти: - 8) Странични интереси: Компютри (Игри, интернет, програмиране) 9) В кратце (или с две думи за вас самите): Мързелив, емоционален, трудно мога да се накарам да правя нещо, което не искам

Това май си пада малко off-topic, но ми се струва интересно като информация: Преди 2 години, мисля, официално име на "Елементарна теория на музиката" го промениха на "Теория на музикалните елементи". А повечето професори се мръщят на "стари ладове". Правилният термин е "старинни ладове". На мен, честно казано, не ми пречат нито "Елементарната теория", нито "старите ладове". Просто го споделям като информация.

А, бе, някой беше споменал, че 13-цата е като септима, ама октава по-нагоре. Аз защо някак не мога да го докарам това на сметки? Все ми излиза октава + секста! Например: до-до: октава; до-ре: нона; до-ми: децима; до-фа: ундецима; до-сол: дуодецима; до-ла: терцдецима. Аз ли бъркам нещо?

AXE, твоето не е никакъв проблем. То си е даденост Иска се упражнение. В твоя случай може би би ти помогнало, ако се упражняваш да пееш вокала (ако свириш някакво парче, дето има и пеене) или баса, или просто да повтаряш мелодията на китарата (или поне основни тонове, ако е много бърз пасаж - например всяка първа шеснайсетина от четвъртината). Няма значение дали можеш да пееш или дали имаш глас - идеята е да се тренира multitasking мисленето Друг вариант е съзнателно да си изброяваш на кой такт си в момента на произведението. Поне първият ми учител по обой така ме караше, и мисля че доста ми помогна. (Да не ти разправям уроците по дирижиране как помагат )

Ми к'во да ти кажа... ти с пианото си лесен - сваляш долния капак, сгъваш се надве и се мушкаш вътре. Ми тези с китарите какво да кажат Аз пък още от първи клас съм се хванал с това пиано (седмично: 2 учебни часа + сума ти още вкъщи), пък с обоя - същото, ама от четвърти клас. Сега съм на 23; просто ме мързи да ги смятам Ама ако махна паузите на не-свирене, сигурно това време ще спадне поне с една трета...