Jump to content
Българският форум за музиканти

Coprophagus

Members
  • Мнения

    265
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Топ дни

    1

Мнения публикувано от Coprophagus

  1. Трябва да се прави разлика обаче м/у активна ел. и активни адаптери. Лично аз предпочитам активните адаптери поради по-ниското ниво на шум. Активната електроника просто не я ползвам или я ползвам много рядко и то основно с цел да претоваря някой амп :greenangel: МЕС къртят мивки.

  2. Писано е много пъти, но пак ще го напиша. Знам, че повечето начинаещи басисти смятат че активната ел. прави баса хубав, всички от там сме минали.

     

    Активната електроника е един вид пре амп с честотни корекции, често с не дотам добри параметри, но удобен за свирене на живо (много ниски и бумтене кътване на ниските...) поради факта, че е на самия бас.

     

    Както казах в една тема преди седмица по-скоро гъзариика отколкото съществен елемент. В твоята ситуация предлагам да си вземеш един пасивен Скуаяр или там каквото си харесаш ( в ниския клас инструменти активната ел по-скоро е минус отколкото плюс). Скъсваш го същия въпросен бас от свирене 1-2 години и четеш, слушаш, пробваш междувременно всичко което ти попадне. Харесваш си дърво, адаптери, марка, амп и почваш да си ги взимаш едно по едно като се целиш в максимално най-високия клас за финансовите ти възможности... Това е, няма шорткъти, нито начин да се пре**е системата.

  3. 100 вата за бас са меко казано малко, а и повярвай ми ампа е от огромно значение за крайния звук много е вероятно просто ампа да не те е изкефил.

     

    Купи си едини нови струни преди да правиш каквото и да е (разбира се това е личното ми мнение). Просото хубавия тон не е в активната електроника, а зависи от:

     

    1. ПРЪСТИТЕ

    2. Струните

    3. Дървото

    4. Адаптерите

    5. АМП

    6. Ефекти и разни джаджи от сорта на активна ел. дистъри, компресори, хороси и т.н.

     

    Ако нямаш Бас каквото и да вземеш няма да е грешка, както писах по-горе пръстите са на първо място, може би трябваше да добавя и ушите и това което е между тях. :) , ако нямаш на какво да свириш няма как да градиш техника и няма как да трупаш идеи.

  4. Според мен активната електроника е само екстра и дори бих казал компромис със звука. Помага на живо, но що се отнася до записи и т.н. не ме радва ползването на такава (освен ако не искам да претоваря някой преамп умишлено). Мисълта ми като цяло е, че ако бас ти е скапан и струните си ги сменяш на 6 месеца 1 път ако ще и от НАСА да ти я направят в околоземна орбита, пак няма да ти звучи добре баса.

     

    Ако баса ти е чамова летва инвестирай в бас, ако е добър, но адаптерите са кофти смени тях, ако и те са добре събирай за един ампег и като се сдобиеш и с него, се хвърли от някой многоетажен блок знаейки, че ще умреш щастлив и доволен от саунда си :)

     

    все пак виж MEC, Бартолини, ЕМГ.

     

    За басовете: корт не съм хващал още и нямам мнение предполагам за тези пари толкова. Тази ямаха съм я пробвал и е просто нищо особенно нито е зле нито е добре, като звук също е абсолютно безхарактерна. Ако се кефиш на малко растояние м/у струните взимай Корта, ако обичаш да ти е по-широчко Ямахата.

  5. СР-505 не е никак лош бас не ни разбираи погрешно, просто е среден клас. Разбира се ако имаш възможност цели се в по-високия ценови диапазон 3000-6000 лв. ако ли не, за парите си баса е супер и едва ли ще намериш много по-добър.

  6. SR 505 е един доста приличен инструмент. За проблема с интонацията по-скоро е в притежателите отколкото в инструмента.

     

    Личното ми мнение що се отнася до покритията и това дали да има лак или не клонят силно към липсата на лак (за гриф дори гласувам с 2 ръце против всякакви лакове), независимо от леките визуални дефекти причинени от всекидневното свирене в последствие. Баса е за свирене не за гледане както казва един приятел, а и разликата в тона е доста явна и в полза на голичкото дърво (поне в моите уши де...)

  7. 1000 лв. са грешни пари според мен за Корт. А за качеството то в ниския ценови клас е едно - скапано. Ти си знаеш най-добре какво ти харесва и какво търсиш. Според мен ако имаш приличен учебен бас и вече знаеш какво търсиш като звук (дърво, позиция на адаптерите...) по-добре инвестирай в по-хубав инструмент (питай за лизинг по магазините примерно за да ти стане поносима сумата...)

  8. Streamer-а е с доста позната форма, дори съм виждал спорове по форуми, че модела е откраднат от Спектър басовете. Истината е че Уаруик басовете са доста ергономични и удобни. Аз лично имам Корвет и се надявам в бъдеще да имам Streamer, но с къстъм дървесина и всички възможни благинки по него.

     

    За Ямаха мнението ми е леко негативно, и то не заради нещо конкретно просто фирма която прави мотори, косачки за трева и т.н. не ми вдъхва доверие. Другата причина е липсата на характер в басовете им. Това е напълно лично и пристрастно мнение :greenball:

  9. Между другото, ще е добре веднъж текста да се изпее с тази ритмика и мелодия дадена вече в примерчето на N1cksoN и евентуално Вяра да се опита да "поразджурка" текста, да се пробват 1-2 ритмически и мелодически решения като се ползвт различни похвти и т.н.

     

    P.S. N1cksoN забелязах, че четеш блога на Петър Стойков... или има някой друг подвизаващ се със същия ник... та приветствам те за добрия вкус. :)

  10. Спора който водите макар и интересен е леко ненужен. Просто и двамата сте прави и спорите за едно и също нещо (то даже не е спор точно).

     

    fusion не се стесняваи и дай разяснения за всичко което ти е направило впечатление в музиката/текстове/вокална линия на ТОТО, Д. Тиатър...

     

     

    N1cksoN вкарай малко анализ на текста и се хванете с Вяра да направите нагледно 1-2 варианта за изпяване на този текст върху мелодията (ще е много интересно и ще помогне до гояма степен за онагледяване на темата).

  11. ^ Чувствай се спокоен да редактираш и поправяш (стига да ти се намира свободно време и желание).

     

    N1cksoN напълно съм съгласен.

     

    Наистина ще се радвам да разширим малко темата с ваши примери за интересни похвати, текстове, стихотворения, дори разкази и романи с по-шантав сюжет.

  12. Да продължим с музикални примери на споменатия по-горе асоциативен похват.

     

     

    Massive Attack - Butterfly Caught

     

     

    Weightless falls honeysuckle

    Strangers (strange this)

    Lights from pages

    Paper-thin thing

     

    Protected by the naked eye

    Pearly sunrise

     

    Nearly worn

    Kneeling like a supplicant

    Darkened skin

    Afraid to see

    Radiate

    Open lips

    Keep smiling for me

    Darkened skin

    Afraid to see

    Radiate

    Open lips

    Keep smiling for me

     

    Weightless cool honeysuckle

    Fair skin freckles

    Uncut teeth

    Tranquil eyes

    Bite my lips

    Bite my lips

    Shhh

    Under your feet

     

    Въпреки че не знам какъв точно е смисъла на песента, мога с лекота да говоря за чувството, но няма да се спирам точно на това сега.

     

    Искам да обърна внимание на няколко елемента които подчертават тихото и мрачно чувство в песента.

     

    Paper-thin thing самото словосъчетание звучи "леко" поради липсата(малкия брои) на звучни съгласни (ж,з,р,д...)

     

     

    Weightless cool honeysuckle

    Fair skin freckles - примера е същия тук.

     

    Целия текст звучи, малко като шумолене на листа.

     

    Напълно противоположен пример.

     

    http://www.youtube.com/watch?v=f4K6ZxDwi34...feature=related

     

    Немския език просто е създаден за МЕТЪЛ. :coolp:

     

    Както виждате правилния подбор на думи е от голямо значение, както смилово така и чисто звуково. Ползвайте речници и всичко което може ви помогне за да постигнете желания резултат.

  13. Добре, явно на повечето от вас не им се занимава с поставената задачка.

    euphoriaburn е дал един доста добър анализ на чувството и асоциациите които се пораждат от ползваните метафори в стихотворението, от друга страна не е успял да открие смисъла в цялата привидно хаотична обстановка.

     

    Това е така, защото пишейки стихотворението си поставих за цел да обрисувам една хипотетична сцена максимално завоалирано и в същото време да предам по възможно най-добрия начин ЧУВСТВОТО.

     

    За какво става дума в стихотворението...

     

    ...за да разберете за какво иде реч, предвставете си самоубиец на покрива на някой по-височък блок в мрачен, студен и дъждовен ден. Как подскачат мислите в главата му заедно с неритмичите удари на сърцето му, облачетета пара които излизат при всяко негово издишване и му напомнят, че още е жив. Как поглежда от ръба, към улиците под него и малките хора, бързащи да се скрият от студения дъжд.

     

    Както забелязвате почти нищо от сцената не е обрисувано директно, самата ритмика е фрагментирана и създава едно леко напрежение и чувство на неочакваност в читателя.

     

    Да влезеш във мен, затаяваш дъх

    дъх като парченце счупен въздух...

     

    да влезеш за дъх затаен в мене

    дъх- счупен въздух, тъжен като парченце...

     

    Началната част на стихотворението има за цел основно да предизвика желаните асоциации в четящия.

     

    Да влезеш във мен - с взлом, там където са всичките ми ценности и тайни...

     

    затаяваш дъх - напрежение, очакване

     

    да влезеш за дъх затаен в мене - отнемане/кражба

     

    дъх като парченце счупен въздух...

    дъх- счупен въздух, тъжен като парченце... - счупен-остър-нараняване-болка... парченце (умалително) - самота.

  14. Въпреки че е меко казано нескоромно, в този пост ще анализирам няколко свои стихотворения, и няколко интересни похвата заложени в тях. Ще анализирам собствените си стихове не защото се имам за кои знае какъв поет, дори напротив, просто така най-добре ще разясня методите, похватите и смисловите препратки които съм искал да предам на читателя.

     

    В по горните постове споменах, че писането на стихове и писането на текст на песен се различават коренно като похват, но все пак и при текстовете и при стиховете основният елемент за постигане на желания резултат е контрола над думите, похватите, смисъла и чувството което те придават като съвкупност.

     

    Така по същество...

     

    *** None ***

     

    обичам или само ревнувам

    физически тичам, душевно пълзя

    да плача или да те целувам,

    какво искаш не знаеш сама

     

     

    ревнувам или само обичам

    тичам пълзейки, душевно физически.

    да целуна и ли да те разплача.

    сама какво знаеш,не искайки?

     

     

    не спирам да плача и да те искам.

    не искам да плача и да те спирам.

     

     

    Това е едно типично любовно стихотворение, но да оставим това на заден план за сега. Въпросното стихотворение е вдъхновено от една миниатюра (автора не ми е известен) и по специално използвания похват, чрез който е пресъздадено едно леко напрежение и в същото време запазването на перфектна ритмика без да имаме една натрапчива клишираност тип "ти си роза ти си крем..."

     

    който обича, той не забравя

    който забравя той не обича,

    който обича и после забравя,

    той е забравил как се обича.

     

     

    Предполагам забелязвате използването на едни и същи думи във всеки стих и това как се променя смисъла в зависимост от това как са подредени в рамките на изречението.

     

    в рамките на моето стихотворение похвата е съвсем леко изменен. Редовете от първото четиристишие си кореспондират с редовете от второто четиристишие. За да запазя някаква смислова цялост се налага лека промяна в думите пълзя->пълзейки, целувам->целуна, плача–>разплача...

     

    не спирам да плача и да те искам.

    не искам да плача и да те спирам.

     

    В края на стихотворението примера е доста по-добър. Забележете коренната промяна на смисъла от една страна и как похвата придава някаква завършеност на изказа като в същото време нямаме смислови противоречия.

     

     

     

    ***44+2***

     

     

    тихи и малки

    базофилно оцветени

    сенки и сенчести

    44+2 само са ни отредени

     

    Растежа-отнемам и дарявам

    Знанието-любовата и сълзите

    Лъжата-обиждам и убивам

    Параноята-сам сред самотните

     

     

    не мога, не ми е присъщо

    да мразя ,както на теб да обичаш

    не искам, просто си различна също

    като другите що следват и що следваш

     

    крайно невъзможно

    е да излезеш от рамка

    щом не искаш

    да я начертаеш на ръка

     

     

    безкрайно възможни

    безкрайно ограничени

    безкрайно самотни

    самотни безкрайности

     

     

    Темата не стихотворението е рамките и границите, които чисто физически (генетично) ни ограничават и тези които ние самите като личности си поставяме.

     

     

    безкрайно възможни

    безкрайно ограничени

    безкрайно самотни

    самотни безкрайности

     

    тук искам да обърна внимание на леко хаотичния и не дотам ритмичен изказ в началото и средата на стихотворението и завършеността която придава описания вече похват в самия карай. Похвата разбира се е отново леко изменен или по скоро са сляти 2 различни похвата:

    1. описания по горе похват.

     

    "безкрайно самотни

    самотни безкрайности"

     

    2. използването на една и съща дума в началото на всяка строфа

     

    "безкрайно възможни

    безкрайно ограничени

    безкрайно самотни..."

     

    Може би някой от вас вече са си направили аналогията с хармонията, пресъздаването на напрежение в началото и решението в края.

     

     

    ***None***

     

    да ти повярвам ли като зеалот

    като свещенник с пяна на уста

    като дисекция по новините на нечие изказване

    като сирена за бедствие, топ 100 по радио предаване

     

    да ти повярвам ли макар и дупките във текста

    да се моля ли "АМИН" или със тебе да беснея

    да гласувам може би, и диагнозата да пренебрегна

    да се скрия в градското убежище, настояща дискотека.

     

    да ти повярвам ли, че съм пораснал

    на теб и на личната карта,

    че любовта във секс някои глупак е превърнал,

    че да масторбирам приспива

    ... а като дете просто заспивах като си поплача

     

    да ти повярвам ли, че искаш цял живот да миеш чинии,

    да ме пострещаш пиян, със ракия и салата

    да залягаш между шамарите, тъмните очила пак са модерни

    да плачеш тихо в банята, да не те чуят децата

     

     

     

    тихо пълзи, тихо пълзи мисълта

    на лов май е тръгнала за неврони объркани

    тихо, не искам да мисля сега

    и макар да крещят мрачните мисли в главата ми

    тихо, тихо няма да плача, не ще закрещя.

    ...нека ловува

     

    дано улови това отражение, дано...

    ти си моето отражение, уж съм аз, но на обратно обърнато

     

     

    В това стихотворение искам да обърнем внимание на това как си кореспондират редовете от четиристишие в четиристишие добавяйки още смислови нива за читателя.

    да ти повярвам ли като зеалот

    като свещенник с пяна на уста

    като дисекция по новините на нечие изказване

    като сирена за бедствие, топ 100 по радио предаване

     

    да ти повярвам ли макар и дупките във текста

    да се моля ли "АМИН" или със тебе да беснея

    да гласувам може би, и диагнозата да пренебрегна

    да се скрия в градското убежище, настояща дискотека.

    зеалот–>макар и дупките във текста

    свещенник–>АМИН, с пяна на уста–>да беснея

    дисекция–>диагнозата, нечие изказване–>да гласувам

    сирена–>убежище, топ 100–> дискотека

     

    Мисля, че повече разяснения не са нужни.

     

     

    ***Не плача просто вали ***

     

    Да влезеш във мен, затаяваш дъх

    дъх като парченце счупен въздух...

     

    да влезеш за дъх затаен в мене

    дъх- счупен въздух, тъжен като парченце...

    Остър - насълзяващ очите - дъждът

    как да скрия, че плача...

    екстрасистола-като за последно скача

    над прозорците и бързащите минувачи-

    мравки, а мравуняк е градът

    Диастола-за последно пропада към малките мравки

    нека си бързат към дупките аз падам със капките...

     

     

    Тук ще поговоря за избора на думите и метафорите.

    Едно от най-важните неща при писането на текст или стихотворение е правилния подбор на думи. Всяка дума носи определен смисъл, но доста често е възможно да подменим дадена дума със синоним, като по този начин пресъздаваме желаното настроение в читателя или слушателя. Защо това е така?

    Едно хубаво стихотворение или един хубав текст е като игра на асоциации, вашата цел като автори е да подберете така думите, че сборът от асоциации да предаде желаното от вас настроение при четенето на дадения текст/стихотворение.

     

     

    Да направим сега един експеримент, ще помоля всеки от вас да направи 2 неща.

     

    1. да опише какво чувства докато чете горното стихотворение.

    2. да се опита да обрисува със свои думи описаната сцена. (с други думи, да открие смисъла в на пръв поглед хаотичната обстановка на стихотворението).

     

    П.С. това не е час по български и литература, няма грешни отговори, така че не се стеснявайте и пишете това което мислите.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.