Coprophagus

Еххх Demiurg изпревари ме с поста за Авалона. Аре и аз да се похваля с последните придобивки. Avalon U5 Electro Harmonix Balck Finger tube compressor Dark glass Microtubes B7k сега остава да кача броя на струните на 6 с един Thumb и може да мирясам за малко с техниката ...за малко обаче.

Проблема ти е в дясната ръка така ли? Ако е така явно не съм те разбрал добре и можеш да игнорираш горния ми коментар. Без да звуча като пълен задник ревизирай техниката си за да си сигурна, че не се дължи на това проблема. Казвам го защото може да си докараш по сериозни проблеми като тендинит ако проблема е в постановката или техниката ти. Аз лично свиря с пръсти и на дясната ръка не помня да съм имал мазоли някога.

99% Баса не ти е сетнат като хората и ти се налага да натискаш като хамалин. 1% много слайдваш и бендваш или свириш нещо което ти е много неудобно много продължително (на мен ми се случва да ме болят пръстите ако заучавам нещо ново пълно със слайдове и ако свиря само него 5-6 часа). Но имайки предвид, че масово срещам колеги с неправилно сетнати инструменти съм почти сигурен, че там ти е проблема основно.

Ophan 6. Wheel of Fortune (In girum imus nocte, ecce et consumimur igni) "In girum imus nocte, ecce et consumimur igni" (Latin: We go wandering at night and are consumed by fire.) A palindrome is a word, phrase, number, or other sequence of symbols or elements, whose meaning may be interpreted the same way in either forward or reverse direction I. Denial (0:00 - 3:25) II. Anger (3:25 - 08:22) III. Bargaining (08:22 - 14:29) IV. Void (14:35 - 20:40) V. Depression (20:41 - 26:00) VI. Acceptance (26:00 - 35:08) Part 1 https://www.facebook.com/photo.php?v=578939585519073&set=vb.115574605188909&type=2&theater Part 2 https://www.facebook.com/photo.php?v=578948535518178&set=vb.115574605188909&type=2&theater

https://soundcloud.com/ophanofficial/ophan-album-i-instrumental https://www.facebook.com/ophan.official надявам се да ви хареса и ако е така споделете , цъкнете един "like" и драснете едно коментарче

Само да вметна към колегата Fats, че не става дума за Уоруик, а за бюджетната им серия Рок-бас което (освен ако не е някоя стара бройка) си е китайска летва и няма нищо общо като звук с Уоруика. От там идва и разликата в цените които си забелязал. От известно време в тази серия на Уоруик се ползва Мейпъл като дървесина за гриф което за запознатите води до доста по-различен тон от типичното за Уоруик ръмжене (Овангкол/уанге - гриф/фингърборд). Попадал съм на стар Рок-бас с въпросните Овангкол/уанге - гриф/фингърборд който звучеше класи над сегашните и разликите между стария рок-бас и Уоруик бяха съвсем минимални предвид разликата в цните ( стандартен бридж, пасивни МЕС адаптери и електроника, по-дебел грифи все пак много удобен, тяло от Алдер).

Уаруик рок бас е като Скуайър на Фендер макар и доста с по-добри показатели не мисля че си струва на тази цена. Иначе съм притежател и фен на Уоруик. Ако това ти е бюджета СР-а е по добрия вариант според мен.

^ Говори ми, нашия китарист ще си взима осмак и не знам вече какви жици да си купя, че да сваля 5-та струна до ФА. По темата: с моята група свирим от Си бемол (четвърта струна ми е ми бемол) и чесно казано не виждам кой знае какъв проблем с теншъна дори когато се наложи да ползвам по тънки струни В момента съм със Уаруик червен етикет 5-та ми е 135'' а четвърта (ми бемол) 110'' струните са ми доста ниско сетнати и като цяло нямам проблеми с фрет бъз. Дори и със 105'' разликата е малка и фрет бъза се елиминира доста лесно само с тоноизвличане и с контрол над динамиката. Лично аз харесвам да има малко фрет бъз при по агресивно свирене. Като цяло 110'' звучи супер(има Пънч/ ритник дето се вика) в Ми бемол и държи много хубав теншън (няма да ти се мята като корабно въже под пръстите/перото), но все пак трябва да пробваш и да си прецениш сам за себе си.

След като минах през доста марки струни (Елексир, ДР, Дънлоп, Ърни бол, Рото саунд...) мога да кажа спокойно, че ако търсите струни без покритие червения етикет на Уаруик не се различава като качество от по-скъпите си събратя. Няма дори да споменавам, че са една от малкото марки които предлагат 135'' да не говорим за смешната цена от 20-30 лева (при положение, че един Ърни бол е 60 лева и е ад да си намериш поне 130'' за пета струна по българските музикални магазини). Ако искате по-качествена изработка взимате си черен етикет. По въпроса с живота на струната всеки го разбира различно, аз лично след втория ден каквито и ще струни да са ги смятам за стари, за струни с покритие може би седмица МАХ. Това с струните дето траели месеци не знам как и по колко свирите ама дори и с Елексир при мен бистрия тон им заминава на първата седмица, а на втората вече съм ги докарал до прежда (които си е взимал Елексир знае за какво говоря). ... и пак да кажа 135'' за пета струна е направо задължително ако искате някакъв нормален тон и теншън.

/\ IgniteAll то не бяха брадви, стрели... П.С. евала за БТБ-то

С пет струнен бас ще се родиш наистина. Марка и модел вече нещата стават доста субективни. Един SR 505 на Ibanez би бил добър вариант разбира се има и по-добри. Разгледай чуй виж басистите на които се кефиш с какво свирят, харесай си дърво адаптери...

Album: Catch 33 Artist: Meshuggah Като цяло албума се върти около парадокса, че всичко е изградено от лъжи или по-скоро "не истини". 1. autonomy lost Reaching for the inner bright, the very essence-sun of my dreaming bliss Guided by a fear blinded outside all shades of the perfect black героя в албум се впуска в търсене на "истината", есенцията... воден и заслепен от страх... извън сенките на перфектното черно. Играта на думи е просто нечовешка и няма да ми стигнат 10 страници да разясня точно всички смислови нишки в тези 2 реда. 2. Imprint of the Un-saved The scattered jigsaw of my redemption laid out before my eyes Each piece as amorphous as the other - Each piece in its lack of shape a lie пъзела на истината (на спасението му) е изграден от безформени лъжи 3. Disenchantment Me - the paragon of fear, an immobile skein of tangled nerves exposed Hastily clawing my way into the darkest of my inner scenes of torture I stay my breath to escape this slavery I stay my breath to re-awake and face it encore The struggle to free myself of restraints, becomes my very shackles Тази песен е за страха на героя, за страха че няма да намери спасение от лъжите, че опитите му да се освободи от оковите го вкарва в още по тежки вериги. 4. The paradoxal spiral Non-physical smothering. Asphyxiation by oxygen hands Drowning in the endless sky. An ever-downward dive, only to surface the sewage of indecision, on which all sense of self is afloat The vortex-acceleration a constant. Resolute in purpose its choking flow Тази песен както и голяма част от текста са визуализации и описания на чувства. В тази песен чувството е безизходица, героя е поставен пред проблем без решение, но и оставането му в това състояние е невъзможно. 5. Re-inanimate My ignorance cast in the mold of all things absolute I sustain forever my gaze. A stare fixed on the distant oblivion Resting in the inverted state of being dead, non-sensory matter As all the earth, the wind, the fire, the sea behold and learn to pity me Естественото продължение на предходната песен. Героя стои безучастен неспособен да действа. 6. Entrapment Mutiny of self. Insurrection games convincingly performed Incapacitated by physical thoughts acting out the will of tendon and bone Have the bridges of insanity been crossed and forever retracted? Am I standing among a thousand selves? Is the multitude of laughters mine alone? В плен на бездействието и невъзможността за действие героя полудява. в края на песента се пита дали множеството му тикове са само негови или и на хилядите раздвоения на личността му. Отново неспособен да открие кое е истинското АЗ между хилядите АЗ-ове. 7. Mind Mirrors The feeding frenzy of my starving soul, gnawing voraciously at the bones, the exo-skeletal patchwork protecting my own reflection within; The twin-and-same engaged in the mirrored act of chewing away at the shell of my attacking self. The paradox unseen Treacherous this deceit to make no choice matter To have and yet lose yourself, until finally all reasons why are forgotten To live through ones own shadow. Mute and blinded, is to really see Eclipse the golden mirror and the reflection is set free Парадоксалното противопоставяне между физично и метафизично, Между тялото и съзнанието (душата) и как и двете се опитват да прогризат път една към друга. В края на песента героя се освобождава от телесните окови и умира. 8. In death-is life So imminently visible - this cloaked innocent guilt Sentenced to a lifetime, a second of structured chaos Trampled by the ferocious, raging crowds of solitude I'm the soil beneath me soaking up the sustenance of my own death Extradited to the gods of chance, the deities of all things random Alive, multicolored, twitching in their dead monochrome world Песента представя живота след смъртта. осъден до живот на секунда структуриран хаос... екстрадиран на боговете на шанса... 9. In death- is death Iridescent to the searhing eyes, I'm all things vivid in a world of grey So easily spotted, so easily claimed in this domain where all is prey My thoughts a radiant beacon to the omnidirectional hunter-god radar I'm a markerlight of flesh to these subconscious carnivores I am them. I am teeth. I'm their arousal at the kill Feasting on self. A schizoreality warp. The contradiction fulfilled Focus the only means to see me back to life's unending swirl A reversal of passing away, as the world of dead, as away is now my origin Единствен жив в смъртта си героя е като фар в тъмна нощ и се превръща в плячка за боговете и за себе си защото той е един от тях. Отново изправен пред парадокс. 10. Shed I float through physical thoughts. I stare down the abyss of organic dreams All bets off, I plunge - Only to find that self is shed Преминаването на героя през смъртта в пространството между мулти-вселените. 11. Persona non gratae http://en.wikipedia.org/wiki/Persona_non_grata A lie to maintain equilibrium, to hold me in this dead realm - this last ever dream I'm the thought that never crossed my mind - disguised in the evident. Forever unredeemed Между слоевете на мулти-вселената героя се налага да лъже сам себе си за да запази еквилибриум и да се задържи между лъжите от които е изградено всичко. 12. Dehumanisaton A new level reached, where the absence of air lets me breathe I'm inverted electrical impulses. A malfunctioning death-code incomplete All things before me, at first unliving glimpse undeciphered Its semantics rid of logic. Nothing is all. All is contradiction Grinding, churning - the sweetest ever noises Decode me into their non-communication A soundtrack to my failure, one syllable, one vowel A stagnant flow of endings. Un-time unbound. Merging to form the multi-none A sickly dance of matter, malignantly benign. Greeting the chasm - unbearable, sublime Героя открива че всичко е лъжа, парадокс.... парадокси, парадокси. Саундтрака на неговото падение, една сричка, една гласна... ААААААААААААААААААААА 13. Sum Vision will blind. Severance ties. Median am I. True are all lies Зрението заслепява, откъсването връзва, средата(медияната) съм аз (аз решавам кое е истината), истина са всички лъжи.

Марински я даи малко отзиви за червения етикет на Уаруик, като черния ли звучи или с по малко високи. п.с направо ми втръсна да не мога да си намеря хубави струни 135''