Ами.. ето и едно мнение от клавирист, а не пианист. Така... когато бях на 10-11 годишна възраст, много исках наште да ми купят синтезатор.. без да съм ходил на уроци и незнаещ нищо освен 3-4 елементарни мелодийки свирени на единственото пиано в основното ми училище (основно Пърпъл мотиви ) Решението беше следното - купуват ми свирката, но задължително трябваше да бъда записан на уроци по пиано. Аз естесвено се съгласих, а резултата беше, че уроците по пиано отначало бяха интересни и постепенно интереса замря тотално, като дори неизпитвах желание да си свиря рокаджийските неща, бивайки тотално отегчен от скучните етюди. Незнам до каква степен съм музикално образован (според мен не повече отколкото ми е нужно), но се запалих отново чак на 15 и почнах сам да си свиря нещата, които исках и постигнах някакъв прогрес, а децата, който спират да ходят на уроци, забравят да свирят за отрицателно време. В момента съм на 18 и свиря в група и интереса ми не е отслабнал. Та във връзка с децата Ви - според мен са много малки, което е нож с 2 остриета- ако проявят дори минимален интерес - то тогава в бъдеще може да се занимават и музика на някакво ниво, но е вероятно и съвсем да намразят музиката, приемайки уроците като задължене (както много хора, насилствено водени на уроци). Останал съм с внушението, че родителите се опитват да сбъднат несбъдната си мечта да свирят на някакъв инструмент чрез децата си. А когато няма желание - няма и полза. Поне това е моето лично мнение. Нека сами изберат.
Колкото до пианото - по-горе са се изказали и по-компетентни от мене- истинското пиано си е истинско пиано и като звук и като усещане на инструмента. Решение са и пианата с 88-клавиша и хамър клавиатура (клавишите са със същата тежест като тези на пианото), но в крайна сметка едно пиано на старо в добро състояние е доста по-евтино. Това е от мен. Успех в избора !