Mephistofel

Хахаха,просто гадовете в първото ми групе не ми бяха оставили нито един свободен друг инструмент! А в последствие открих очарованието на дебелите струни ( само колко клиширано звучи),и сега не бих го сменил с нищо друго,дори и под заплахата от бесилка и танго с Маргарет Тачър!

Добре дошъл и поздрав по случая с "I spit on your grave" на Sinergy. И да внимаваш с на Алекси виелиците!

Май Лу Рийд беше казал "Рокендрола-това е един акорд.С два вече се изхвърляш,а с три отиваш в джаза!".

Не мисля,че си ме разбрал правилно.Няма спор ,че една група е заедно за да звучи като група, а не да е поле за изява на сбирщина случайни инструменталисти,жадни за спортна слава.Няма спор ,че баса и ударните са обречени вечно да си съжителстват.Няма спор,че хармонията и прогресиите в дадена композиция са определящи за всички участници( е, с изключение на горките барабанисти,ама какво да ги правим ). Просто исках да споделя моето мнение,а и то разбира се не е универсална рецепта за композиране и всичко си зависи от конкретния музикален контекст. Pax vobiscum и наздраве !

Наистина не мисля ,че са ми необходими китарки и тупанчета за да си мисля моите си партии.Бас-китарата е основа,фундамент и ритъм-те ще се ориентират по мен. Разбира се ,има и частни случаи-ако дойде китаристчето и рече "А бе ,тук съм си измислил едно пасажче,дай да го нагласим.", логично е неговата партия да ми е основен отправен момент... Но! В повечето случаи ,както казах(респективно написах),първо оформям бас линията и после мисля за други инструменти.Все пак,това си е мое възприятие и виждане за нещата , с което не ангажирам никого и не може да се приеме за еталон.

Хахаха,отдавна изгубени мой братко,тогава аз да съм блудния син,а ? Само без "фагалдо" или "Бандерас",моля!От това "фагалдо" ми се повръща вече,а Бандерас е симпатяга,ама c'est moi е по-готин

Не съм го слушал скоро,но по спомен-може и да има някакъв drive.Но чак пък "дистър"( BOSS "Metal Zone"- хи,хи,хи,зъл инфернален кикот в преизподнята ),едва ли.

"Californication" на RHCP наистина е записан от един пич на име Джим Скот в едно студио,известно с употребата почти изцяло на аналогова и лампова техника,на име Cello Reocrding.Но по интересното е ,че почти целия албум е с моно звучене!

Друга е тук идеята.Отдавна ми е омръзнало да се боря със стилови определения.И понеже понятието "прогресив" също отдавна се е изродило и лишило от смисъл , стигнахме до следното решение с основния съмишленик и съучастник в музикалните ми престъпления( а.к.а. Dushmanina)-на въпрос "Ама какво свирите все пак ?" се дава следния отговор: "На четна дата се свири дегресив,а на нечетна-регресив!".И точка! Наздраве

А бе,утре не е ли четна дата ?! Значи трябва да е дегресив!!!

Съжалявам,че представянято ми няма да е по предоставения образец,но... Всъщност лъжа-въобще не съжалявам!Просто не обичам да бъда поставян в рамки или ограничения. Какво да кажа за ник-а си - Фауст,Гьоте,то си е ясно.Култов персонаж си е Мефистофелчо,а освен това аз съм си доста себичен,егонцентричен и арогантен,че и краен мизантроп,така че ми допада особено. Скромната ми персона е студент трети курс "Финанси" в УНСС,което в съчетание с заниманията ми с дебелострунни инструменти ( бас-китарката рулира! ) ме превръща направо в конвенционално нападателно средство-басист/финансист!Занимавам се музициране от близо 9 години и още не мога да кажа ,че свиря,но надежда има... В сферата на интересите ми ( дали пък не е по-точно да се каже мегапространствен x-измерен стереометричен елемент )) са хубавата музика,литература( Пратчет рулира с пълна мощ!!! ),кино... Обаче ако попитате близки мои приятели като Dushmanina и Bradata,защо ли ще чуете : "А,Антонио ли?! На него само жени и къркане му дай ! " ))) А да,Антонио е заглавието ми! Сега забелязах,че Snowwhite е родена на една и съща дата с мен- приятно съвпадение ))