При мен е доста... "поучителна", да кажем, историята на "освещаването" ми...За първи път пях пред публика в чужбина на откриването на едно огромно "заведение от хазартен тип ", за целия ден имаше около 10000 посетители. Сцената се вижда от цялото заведение- всичко е ярко осветено и съответно всеки детайл и от изпълнението и от сценичното ти поведение е на показ...Групата бяхме шестица- освен мен имаше още една певица-доста по опитна и рутинирана от мен. Никога няма да забравя първата песен, която изпях- понеже аз съм много емоционална и в реалния живот, и на сцената обичам да давам много от себе си, обичам да танцувам, да се сливам с музиката- това беше и усещането ми когато за първи път пропях пред всички онези усмихнати лица, които ме гледаха (след толкова години на мечти сама в къщи, сега се чувствах укрилена и благодарях мислено на Господ, че най-сетне мечтата ми да пея на сцена се сбъдва!!! И то каква сцена!)...С тези първи няколко песни не усещах страх, по-скоро приятно и еуфорично вълнение, наистина исках всички да усетят щастието, което чувствах...Обаче...по-едно време усетих меко казано странни погледи от колежката до мен, които ставаха все по-настоятелни и накрая, явно ядосана от поведението ми на сцената (защото-да го кажа в прав текст- тя имаше доста статично поведение) тя каза:"Абе я по-спокойно, така изглеждаш все едно не знаеш къде се намираш и какво правиш." Опа- първият леден душ. Това, което се случи в последствие беше пълно"сковаване" с мен във всякакъв смисъл. Не искам да пиша и разни други кофти неща, от които "опитах".
Причината поради която го пиша това е, че искам да споделя с музикантите(певците) без опит,а и да напомня на по-рутинираните колеги до тях, от колко голямо значение са хората, с които излизаш за първи път на сцена, хората, които трябва да ти помогнат да изградиш сценично самочувствие! Всеки начинаещ изпълнител има много трески за дялане, много уроци за учене, които постепенно,заедно със сценичния опит, си идват на мястото. Но от това как си приет от колегите, с които работиш, от усещането на тяхното одобрение, дори незаслужено в началото(което, повярвяйте, дава криле) зависи, според мен, колко бързо ще напредне даден човек...
Е, макар и първото ми работно място да беше горчиво - отрицателния опит, пак е опит!...После имах щастието да попадна на много готини колеги, с които напреднах невероятно бързо и успях да не подтискам самочувствието си и личността си на сцената, а това страшно помогна и на изпълненията ми.
P.S. Не съм сигурна това по темата ли беше...Но така или ина4е, дано да съм дала някой и друг съвет...