YtseJam

Потребителят на Дружба 2 онлайн само да внимава да не му се напукат петичките, скромно сваляйки от мен с 1 мб/сек.

Примерно аз.

http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=56

Аре дайте едно-две рамена, че се озорвам в демоноида, само двама български пиъра сме.

Дръмфреймът е едно от не чак толкова революционните барабанни изобретения на Bob Gatzen. Идеята е да се вземат парите на богатите дърти чичковци, на които кръстът им вече леко поддава. Цялата система е наклонена така, че да се отклони възможно най-много напрежението от кръста на свирещия. Останалите приказки за звучене и т.н. са рекламни партенки. Скъп е, неудобен е и в общи линии няма реален смисъл от него.

DW Woofer Сложен пред касата и настроен както трябва и озвучен с отделен микрофон вътре в него, се предполага, че успява да изкара допълнителни ниски честоти.

Пак заповядай. Интернетът е все един и същ, въпросът е на кого му се чете. Но по-важният въпрос е да не прекаляваме с четенето, а да посвирваме повечко. По тоя повод отивам на репетиция.

Идеята на Норт идва от популярните през 70-те "concert" томове, т.е. без долна кожа. На някой му се сторило, че е по-добра идея звукът от отворения том вместо да се забива в земята, да отива директно към публиката и така се родили американските Норт през ранните 70 години. Скоро обаче се забелязал проблем, че долният пръстен на кривата тръба, от която фактически е съставен корпусът, често имал навика да изпада в кофти резонанс с горния, което водело до неочаквани обрати в настройката на барабана. И главно поради този факт, а и поради екзотичността, цената и трудното пренасяне, Норт не добили особена популярност. Въпреки това могат да се видят в няколко клипа на Ван Хален. Проблемът в резонанса води до идеята за дизайна на английските Стакато, при който долният край е с неправилна форма, за да се избегне резонирането му спрямо горния (кръгъл) такъв. Появяват се през средата на 70-те, като друга особеност освен странната им форма, е опитът да се наложат като мелодичен инструмент (маркетирани били като такъв, продавали се в достатъчно голяма бройка, за да покрият цяла октава и заедно с тях вървяла една малка школа по въпроса). Пак поради прекалена екзотичност и ужасно високи цени не успяли да придобият популярност и някъде към края на 80-те преустановили дейност. Наскоро пак подновиха производството, имат някакви подобрения в дизайна, но цените им са все така непосилни за почти всеки. Стакато обаче винаги ще останат легенда в милата ни родина най-вече заради ФСБ и култовия жълт комплект на Пепи Славов, понастоящем собственост на небезизвестен столичен барабанист-митничар.

Ъпгрейд на снимката от първа страница, щото пътят към нея вече е различен:

Добър опит, само че Тама не правят 11 инчови томове от 80те насам, сори.

Слушалките на Вик Фърт са най-доброто нещо, което съм си слагал някога на главата. Проблемът е само в 70те евро, срещу които ги отдават в магазина.

Владея вече два-три номера с фус на десния крак, а се мъча да отработвам още няколко. Иначе райдът е 21" HH Raw Bell Dry Ride. Хваща ухото далеч повече от окото.

Датското масло всъщност е ленено масло. А относно тунгово в милата ни родина, знаем всички колко не се намира.

http://forum.muzikant.org/index.php?s=&amp...st&p=215628

Така нареченият уеб дизайнер на нашите вечни изрусенти можеше и да не използва мои снимки без да ме е питал, струва ми се...

Тунговото масло според доста дървообработвателски сайтове, из които съм чел, има няколко предимства пред другите подобни (ленено примерно) - при подходящо нанасяне (първи слой - разреден много с терпентин, за да влезе надълбоко в порите; после още няколко последващи слоя, всеки от които по-малко разреден, докато се стигне до слой с неразредено масло) импрегнацията срещу вода е абсолютно пълна и доживотна, покритието е с твърдостта на камък, а в същото време приятно на пипане (както каза Сънчу), а най-голямото предимство спрямо другите масла е, че с годините покритието не потъмнява/помътнява/се променя. В тъпата Америка се продава масово в абсолютно всякакви варианти, дори чисто и натурално, защото там дървообработването на професионално и любителско ниво е страшно напреднало, но тук положението е трагично. Между другото, важно е да се спомене, че доста често тунговото масло се продава полимеризирано (т.е. с вече започнали процеси на засъхване), за да може да се използва без досадно чакане между нанасянето на отделните слоеве, както и с какви ли не примеси, кои - полезни, кои - не съвсем. Казано най-кратко и ясно - изпитвам огромно желание да третирам вътрешността на барабаните си с тунгово масло, но подозирам, че никога няма да ме огрее. Уви.

В около пет магазина за художници ме гледат с поглед "Кво масло?!", когато ги питам.

В дръмсолото в Умагума има тук-таме доста по-бързи метрономни мерки. Всичко останало в тази тема са нечовешки комплексарски изказвания. Не мога да разбера защо ви пречи какво правят другите, щом явно им харесва?

Първоначалната им идея е била такава, затова са се продавали в комплект, достатъчен за покриване на цяла октава. Но хората си ги използват като обикновени барабани, т.е. настройка според зависи.