mila_kara

...и още един за клавиристките!

А аз искам на пианистче!

Бравос! Вдъхнови ме за версия втора: Кат та гледам във очите чувствам полъх на ветрец, тъй бушуващ в' висините, че ми капе на душа медец! Га те зърна във зъбите, спира ми дъхът от раз, твари шават ти в косите, де Азис го в този час?

Движел е в тези среди -театрално-оперните преди повече от десетилетие, но...чак пък директор!?!?!? : Той е мой съгражданин, но сега е повече гражданин на България! Лятото е по морето. Спомням си една негова свирня в Созопол по време на Аполония...А бе, изглежда смахнат, но всъщност е ...много истински, особено когато СВИРИ!!!

Много навътре навлязохте! Не, че не е вярно ...това за вълните, честотата, амплитудата и т.н. /и аз съм "задълбавала" някога във висшата математика и физика/, но...да не вземете да откажете тези, които са се запознали с музикалния софтуер преди да се запознаят с теорията на музиката? Или пък да се замислят дали да не почнат първо от физиката?! :think:

Много добре казано! Абсолютният слух е нещо феноменално, природна даденост, доразвита от натрупания опит, но ако аз засвиря или запея мелодията вярно и в регистъра, подхождащ на гласа ми и освен това изпитам удоволствието от това, ще има ли значение чак толкова факта, че съм се разминала с верния тон, да речем наполовина??? P.S. В никакъв случай не омаловажавам абсолютният слух с това твърдение! По-скоро, както казва Evtim Djerekarov: ...в смисъл, че можеш да ги познаеш, може би, защото красотата на мелодията не се губи, дори и да си половин тон над нея или под нея! За по-големи интервали не става въпрос!

Гласът си чуваме първо с вътрешното си ухо , докато , ако го слушаме на запис го чуваме така, както го чуват и нашите слушатели - с външното. Аз, лично, в началото, още при първия си запис, се изненадах как звучи гласът ми отстрани. За техниката не говоря, тя просто е задължителна за качественото изпълнение, както и правилното произношение, паузите и дишането. Ако освен техника, един изпълнител влага и емоция, тогава изпълнението му би ме грабнало много повече...

Не, не си! Поне аз се зарадвах на това полезно мнение, както и на факта, че зад този nick стои жена! Здравей и добре дошла! :hello:

Добро сравнение и попадение!

Аз на никого обида нямам, но...не пречи да се изповядам. В спорове не ща да влизам, само леко ще анализирам. Форумът е идеален- нищо, че понякога-скандален. Има темички за всички и нивото е добричко. Кирилицата господства, че от модераторите няма прошка. Щом си българин, ще вдяваш, иначе отвън оставаш. Има си шегички плоски, има и псувни нарочни, но...удариш ли чертата, форумът пак "печен" си остава!!!

Как да няма? Ами visiondann? Ето, сам си каза: Няма лошо! Само не разбрах защо на автора на темата му се реве!?!?!? Ето, тук вече е лошо! Недей така!!! :hello:

Да ти кажа честно, това, което ме впечатлява е въздействието, което може да постигне даден певец чрез изпълнението си било то в ниските, високите регистри или някъде между тях... Диапазонът, особено когато е с голям обхват, е хубаво нещо, но ...не и когато се стремиш да го демонстрираш на всяка цена. И тука важи правилото за умелото дозиране, важното е в крайна сметка да се получи приятно за слушане изпълнение! Всъщност, май по-добре е, че диапазонът расте по-лесно нагоре. Представям си какво ще се случи, ако слизаше така лесно и надолу!

Достъпът до сървъра на моменти е затруднен, затова качих композицията на Gmail-a. Не се плашете от това : Звукът си заслужава- парчето е правено в Sequoia. Макар, че...винаги може и по-добре!

Тази композиция живее втори живот благодарение на желанието на един китарист да изсвири на живо една от китарите - водещата. Това е Journeyman® от B.A.N.G. Благодаря му още веднъж за жеста! Останалото е мое - mix, звук и т.н... http://www.mytempdir.com/221393 P.S. Това не е моят стил. Просто един експеримент...

Ясно е, че вече си избрал. По-добрият вариант е Petroff , но да ти кажа аз повече от две десетилетия разчитам на Беларус. Черно, високо, полирано от по-старите модели, но запазено. Не бих го заменила с друго, защото звукът му е ясен и чист, а пък пази и много спомени. Че е тежко, тежко е! Това го разбраха най-напред баща ми, а после и мъжът ми, който трябваше да се погрижи за пренасянето му в новия ни дом. Но...какво да се прави - без него НЕ МОГА!