the_gorer

^ Имам повечето от тези софтуери. Но търся не семплер, а по-скоро комбинация от семплер, едитор и лууп плейър, за да мога да ползвам Наготово неща, които други хора са записвали и редактирали. Иначе ми е ясно, че реденето на барабани в МИДИ е пълен ад. Точно затова търся нещо, което върви с готови МИДИ луупове за метъл. Пуснах темата понеже от доста време ползвам аудио луупове на Бета Мънки (които взеха да ме дразнят по адски много причини) и не бях следил какво става в света на МИДИ семплерите. Надявах се да е излязло нещо ново, по-хайлашко, ам аизглежда не е. Ще пробвам Изи Дръмъра - от ревютата ми звучи супер необещаващо, но ръка да види, око да пипне. Може пък да му намерим някакво приложенийце.

Гледах някакво видео в Ютюб - някакъв беше направил доста добри метъл барабани, използвайки Изи Дръмър (EZ Drummer). Семплите звучаха сравнително добре и бяха достатъчно метълски, но сигурно е редил МИДИ-тата на ръка, защото в промоционалните видеота на Изи Дръмър не видях да върви с готови метъл МИДИ-та.

А какви други плъгини от този сорт са наизлезли в последните години?

Трябва ми нещо, подходящо за екстремен метъл, дето да вади подходящ за метъл дръм сет и да върви в комплект с много готови МИДИ файлове на бързи ритми с двойни каси и прочее интензивни неща. Демек - да има вътре готови наредени МИДИ луупове с хуманизации, променливи велоситита и т.н. Кой какво ползва за целта? EZ Drummer ли е най-доброто в момента? Гледам,че в него въобще няма вкарани готови пресети и МИДИ луупове за метъл (знам, че може да се вкарат отделно, но не ми се реди МИДИ на ръка - нали за това искам да ползвам Наготово?)

Ще лепя, то се е видяло, но чак след 30-ти. Тогава ми свършва сесията. Ако ме скъсат по шибаната математика, може да отложим лепенето и чак за след поправките декември месец.

^ Търкам само с много фина. Обикновено почвам от 600 и качвам до 1500, но надират. А за тия най-ситните шкурки дори не съм сигурен, че отнемат и заглаждат кой знае колко. По-скоро мажат и натъпкват ошкуренит е частици обратно в порите на дървото.

Ще гледам да махна всякакви настръхвания преди байцването, но ме притеснява шкурката - самата тя май отнема от блясъка на "флейма".

Чимширът е най-твърдият български вид - расте адски бавно. Доколкото знам, официално дори не е дърво, но понякога прави дебели стебла, от които правят разни дребни дървени предмети. ПС: Мисля, че съм разказвал за един мой познат, който три дена дебнал да отсече и открадне огромен чимшир от някакъв парк в центъра на Варна.

Благодаря за съветите - ще пробвам и тези методи, дано да стане работата. Още при първите проби опитах да притрия байцваната повърхност с вълнен парцал, за да замажа настръхването, но опитът не беше сполучлив. След натриването се получи просто замазване на настръхналите влакънца обратно в порите на дървото, което доведе до дори по-лош, матов и плосък резултат, отколкото без притриване. Проблемът явно е в това е, че пропуснах важната част, в която първо се вдигат порите с леко навлажнен парцал, съхнат, след това се шкурят и чак тогава се слага байц. Имам чувството, че самите шкурки също матират "флейма" - мисля, че тези фурнири се правят чрез рязане и при производството след срязването не се шкурят с никакъв абразив. Шкурката (независимо колко ситна е тя) явно надира повърхността и я прави матова. Това е само мое наблюдение, може и да греша, защото гледам, че доста хора шкурят, за да постигнат желания ефект. Топът на китарата, която съм дал за пример в предишните постове наистина е от клен, с различен вид шарка - той е quilted maple и има много едри, добре забелязващи се ефекти в него. При мен ще е по-трудно ваденето на ефектите поради по-особеното естество на птичето око. Но успея ли да го направя както трябва, птичето око ще изглежда много по-ефектно. Замислям се дали да не байцна фурнира предварително и чак тогава да го лепя. Страх ме е да не се откърти, ако го байцвам след лепенето. Предварителното байцване, обаче, крие няки рискове като нагърчване на фурнира от влагата в байца и от там създаване на сериозни главоболия при лепенето му в последствие..

Сега пробвах с разреден байц - даже го разредих със спирт, а не с вода - ужким д асъхне по-бързо. Получи се ей тази пълна трагедия (явно не правя нещо правилно): А това пък се просмука мигновено до задната част на фурнира - не само влагата, но и самият пигмент изби отзад:

Митьо Пищова в мутренските времена си боядисваше колата в такива цветове като правеше пре-боядисване в нов "хамелеонов" цвят всяка седмица. Днес е с виолетови оттенъци, преливащи в жълто, утре е с червени оттенъци, преливащи в синьо и така си сменяше боите на колата доста дълго време докато накрая стана банално. Познавам човека, който му боядисваше колата и, ако го мярна някъде ще го питам какво точно е нужно за нанасянето на такъв вид боя. Но отсега ме съмнява, че най-добрата идея е да занесеш китарата на професионален бояджия и да не се мъчиш да пръскаш боята сам.

^ Именно заради опасността от разлепяне търся спиртен байц. Дали ще намеря е нещо съвсем различно. А самото разлепяне на фурнира при байцване може да се дължи на куп неща и не само на въздействието на влагата върху лепилото - може, например, да е поради на факта, че фурнирът се разширява рязко и драстично при намокряне и се откъртва от основата си. Сега по същество: направих някои проби върху малко парче от фурнира и нещо не ми излзиа "флейма" след байцване. Демек - всички готини ефекти изчезват безвъзвратно., защото черният байц прави фурнира... черен! И след това вече нема никъфф флейм, а просто едно черно парче дърво. Разбира се, аз направих всичко по указанията и пришкурих високите точки - това, според упътването от ПГ щяло да върне изчезналите ефекти, ама чувай хуйо - нема такова нещо. Получава се още по-зле след пришкурването - става некфа мазанка от светли и тъмни петна, а "флейм" все така не се вижда. Писах ина човекът, който прави онази китара с байцвания черен кленов топ, но не ми отговори. Някой да даде акъл как точно се прави това байцване в черно, без да се загубят ефектите на клена. Нека пишат само хора, които знаят и нека да си спестим предположенията.

А на мен ми звучи доста логично, тъй като PVA лепилата са водноразтворими. Явно някои се цакат от водата дори след като полимеризират. Поне така твърдят патили.

Благодаря, ще направя всичко както ме посъветва - предварително ще оттренирам всяко действие и особено разположението на стягите. Междудругото, ще лепя всяка половина отделно. Четох за някакъв метод а фурироване с PVA лепило - двете повърхности се намазват и лепилото се изравнява с шпакла. Намазаните повърхности се оставят да изсъхнат и когато лепилото е втъврдило, фурнирът се слага върху основата и отгоре се минава с гореща ютия за гладене. Оказва се, че това е метод, който някои ползват успешно, но болшинството хора го избягват. Четох също и че е възможно фурнир да се отлепи и да направи бабуни при байцването - водата нещо цакала работата на PVA лепилото.

Търся, но никъде не мога да намеря, черен байц на спиртна основа.

Да, прочетох поста в другата тема с интерес. И не съм забравил писаното в него в никакъв случай. Но съм неуверен относно изправянето на неравностите с дървено трупче. Ще послушам съвета и преди лепенето върху тялото ще тренирам върху по-малка площ. За съжаление, не мога да си позволя лукса да правя тестове върху непотребни парчетии дърво, понеже фурнирът е много ценен за мен (My Precious! ) и не искам да хабя дори и малки количества от него. Ето защо, експериментът ще бъде направен директно върху главата на грифа, защото тя също ще бъде с топ от птичи явор. И сега един въпрос: С бавносъхнещо или с бързосъхнещо PVA лепило да лепя фурнира? (за нещастие нямам туткал) Бавносъхнещото ще ми даде възможност да отреагирам в случай на гафове (разместване, недобро напасване и прочее), докато бързосъхнещото ще ме предпази от евентуално "просмукване" на въздух под фурнира преди слагането на стягите, понеже ще запечата всичко мигновено.

@sevenstring, и на мен ми се стори много странно баш Гибсън да сложат хай-тек играчки на своя китара. И то точно на Лес Пол-а! Тамагочи китарите си ги представях по към Ибанец и другите от тази черга. Лошо нема - щом Гибсън пускат такава китара, явно маркетинговото им проучване е показало, че има достатъчно хора, които ще се изкефят на Лес Пол с електронно настройване.

Вярно е, че имаше тема за тези самонастройващи ключове. Интересно ми е дали при това автоматично настройване на китарата се мести и нещо по долния мост, защото за вярното свирене на китарата след смяна на строя, освен настройка в първа или коя да е позиция, трябва да се пипа много яко и обстойно и по интонацията (доле от моста).

Фурнирите се произвеждат с идеално прави ръбове, за да може отделните листи да пасват един към друг при лепенето. Иначе големите заводи производители на мебели щяха да фалират - щяха да им трябват по 7-8 китаеца на гардероб само за изравняването на ръбовете фурнира. Ако фурнирът е качествен и е съхраняван добре, няма нужда да доизравняваш нищо по ръбовете.

Дика, ЛС-то ти е в кърпа вързано. А на хората, които ме попитаха откъде е фурнира: от нашия съфорумец violins. За повече информация се обърнете към него. Горещо го препоръчвам - сами виждате за какво убийствено качество става дума. Мисля, че и всички Хай-Фай любители също могат да се възползват от услугите му - този фурнир ще изглежда невероятно, ако се облицоват тонколони с него. 10/10 от доволен клиент.

Трудността, както писах, идва от неравностите във фурнира - като всеки естествен фурнир, без подплата и със сравнително добра дебелина, той не е идеално гладък като хартия, а е леко вълнообразен и има бабунки тук-там. В същото време той е много корав, защото е 100% естествен, не се гъне като технически обработения фурнир и не може просто да пригладиш бабуните с трупче към повърхността, за да обезвъздушиш. Представи си залепване на кора за яйца към стъкло като целта ти е кората за яйца да залепне плътно към стъклото, без да остане никакъв въздух отдолу и накрая тя да стане равна като самото стъкло. Очевидно няма да е достатъчно да намажеш с лепило, да сложиш някаква плоскост отгоре и да притиснеш. Ще трябва да подходиш с чалъм и да намериш начин предварително да изгладиш кората за яйца и да я превърнеш в равен лист, без бабуни, за да може тя от самото начало да легне плътно към стъклото и да няма никакъв въздух отдоле при притискането. Дано от този пример да е станало ясно какво ме мъчи в момента.

Да, кленът е просто убийствен. Още не мога да повярвам, че се сдобих с такова нещо. Сега, обаче, ще трябва да мисля как да го залепя, без да осера нещо. Имам 9 стяги, а по ми изчисления ще ми трябват поне 30. Освен това не знам как ще е най-подходящо да изправя фурнира, за да срещна двете половини и да ги залепя с тиксо преди същинското лепене върху китарата. Фурнирът е съвсеееем леко къдрав, вълнообразен и листите не са идеално прави. Това ще бъде сериозен проблем. Вероятно ще трябва предварително да го намокря и изправя между две плоскости, за да стане идеално прав, което също е процес, криещ доста коварни изненади. Очертава се, че това ще е най-деликатната работа по китарата и тук вече няма да бързам. Ще бъде напчечено.

Току-що си получих фурнира от птичи явор - НЕВЕРОЯТЕН Е!!! Смес от птичи явор и quilt. Нямам дар слово да опиша за колко готино нещо става въпрос, затова просто пускам снимки (задължително да се прегледат в пълен размер): Скоро ще го залепя на китарата и стискам палци да не прецакам нещо, защото това ще бъде истиснка трагедия. Мисля да го направя в черно и да се получи този ефект:

Агатис е супер мразено в китарджийските среди дърво. Води се възможно най-ниско качество и се слага само на най-евтините и уродливи модели на фирмите. Поради цвета си се води "заместител на махагона", но с цвета се изчерпват приликите между двете дървета. От агатис в югоизточна Азия масово се прави шперплат, така че някои от тези Скуайъри като нищо може и да са от агатисов шперплат. А елшата по Афинити серията може и да не е елша - твърде често фирмите пишат различни дървета. Демек - лъжат, за да се харчи стоката. Примери за това има много, един от които са някои доста скъпи нек-тру модели на Джаксън, които официално се водят с тяло от елша, а всъщност са с тяло от топола (което от гледна точка на звука съвсем не е фатално, но си е послъгване ). Да не говорим за шперплатените Скуайъри, дето ги водят с тяло от какво ли не. Нещата с тези дървета по фирмените китари се движат по тънката линия, разделяща митовете, легендите и рекламата от реалността.

Не.