ето и един опит от мене, с все хеварията и прочие (:
Отпътуване
Разкъса мъглата конник един,
яхнал жребец звездочел.
В конника себе си трудно познах,
пътят дотук бе довел
един отровен от времето странник,
живота напуснал.
Скрил кинжали във старите рани
яхнал забравата
и срещу ада препуснал.
Сред пустите бойни полета вървял съм
без друга мисъл, освен
още един живот да отнема,
чакайки новия ден.
Никога меч не съм вадил без нужда,
но и в погледа търсех причина.
Кръв щедро проливал съм - своя и чужда.
Но дори това време отмина.
Наистина, кой се бои от смъртта,
щом сърцето му вече не бие?
Но не искам при нея да отнеса
това, което сърцето ми крие.
Знам, бързате вие, но бързам и аз,
минути събирам за последния час!
Мъртвецът ви моли: завета му чуйте!
Има ли тук шейсетима от вас?
Мъртвецът ви моли: завета му чуйте,
дори и минута за мене е много.
Животът ви дълъг е и искам, щом взема
от всеки минута, отново да мога
смъртта да излъжа и да посея
семе едно в умовете.
Затова за минута да моля вас смея.
Поспрете се, хора, поспрете!
Аз късно научих, че дар е господен
животът! Подарък безценен.
И той съществува само свободен,
а аз без да спра го отнемах.
Но дори и частица от него за мене
остана ли?
...с тези думи, той се строполи на земята.