Продуцент

В страните с големи пазари нищо особено няма да се случи с цените на основните и важни стоки заради т.н. „отрицателна обратна връзка“ и конкуренцията. Бизнесът ще се адаптира много бързо. Китарите и другите музикални инструменти не са „стоки с жизнено важно значение“, а и покупките им за професионални цели са на базата на бюджети, които пък се признават за разходи за оборудване, ДДС се възстановява и т.н. В общи линии, ако сте дребен музикален занаятчия, който свири на сватби и погребения, с мита и без мита цените на качествените инструменти винаги ще са високи за вас, но ако сте професионален музикант в някое студио или оркестър, цените нямат значение, защото там вие продавате уменията и таланта си, а чорбаджията носи риска за предприятието и покупката на мотики, пардон – китари :-)

Забелязвам, че въпреки митата, цените на мотиките, кирките и правите лопати са обидно ниски – никой не иска да копа на къра. Надявам се, че и с китарите и другите музикални инструменти ще се получи същото - няма желаещи тълпи да ги купуват :-) Музиката, изпълнявана от живи хора, ще стане по-скоро атракция, много скъпо и елитарно удоволствие, а след години ще се превърне просто в ХОБИ. Хората ще продължават да свирят, но няма да правят пари от това.

Ами... ако го правиш за забавление и престиж, тогава има смисъл. Познавам човек, който има студио, но парите идват от птицефермата на баща му. Аз също имам малко ТВ студио, но помещението и оборудването са моя собственост и в събота или неделя се забавлявам с разни неща. Дори понякога каня гости за подкаст, инфлуенсърки и т.н. : -) Ако го правиш за да изкарваш пари, с които да живееш и да си посрещаш разходите... тогава няма никакъв смисъл. А ако искаш да печелиш, т.е. да ти остават пари за инвестиции в студиото и то след като си платиш всички житейски разходи... просто забрави! Чували сте правило: ако с бизнеса си няма да печелите поне три пъти повече от досегашната си работа, тогава не я напускайте. С други думи - първо започни да печелиш от студиото три пъти сегашната си заплата, а след това напускай работата си 🙂

Попадна ми доклад от 1962 г. по въпросите на вокалната педагогика у нас. Ето част от него :- )

Благодаря! За мен е странно, но песента от филма "Особен урок" си я спомням друг текст. Не знам дали е възможно да е имало два кавъра, по спомен отделни части бяха: ... всичко започна от тази кола... ...колко внезапна бе тя... [има се предвид любовта, която е връхлетяла лирическата героиня, а не колата ] ...сбогом любов, сбогом завинаги... ...особен урок даде ми ти в любовта... Сега ще ги търся на плочи, че ми трябват за един купон - само винил, мп3 и други формати няма да са вървежни!

Здравейте, Търся българските варианти на две песни, но за съжаление не си спомням имената на изпълнителките (Мими Иванова, Маргарита Хранова и др.), а само някой кратки откъси от текстовете на песните. 1. „Сандокан“ върху музиката на едноименната песен на Неотон Фамилия https://www.youtube.com/watch?v=blcT2IV61IE Сандокан, Сандокан, Твойто име е надежда, в живота наш суров и тежък... И нещо подобно май в припева... Сандокан, Сандокан, Ще се спуснат редици безкрайни след коня ти бял... Сандокан, Сандокан, Ние те чакаме, дай ни сигнал... 2. Българска песен върху музиката от филма „Особен урок“ https://www.youtube.com/watch?v=oRLySX6YcG0 Where Did Our Summers Go (Bande originale du film "La leçon particulière") По памет песента започваше с нещо подобно: ...Всичко започна от тази кола...

След като събрах части за поне пет китари, най-накрая успях да намеря шест стари джаджи, които имат следи от брутална употреба и пасват идеално. Сега вече проектът става Unstoppable / S.t. Wonder Woman / или казано на друг език - нас не догонят :-)

Според мен, ако мелодията и ритъмът са привлекателни, хората запомнят и харесват песента, дори да не разбират езика. Има много примери, когато добри мелодии преодолят езиковите бариери. Все пак имаме добри изпълнители, остава само да се напише една такава мелодия или по-скоро да се поръча на някой композитор, който е наясно с актуалните предпочитания на световната публика J Примерно, някакъв кросоувър между различни стилове, макар че това май беше в 2018 г. Може и някакъв поп, който да включва елементи на хип-хоп и рап.

С голям интерес следя "Гласът на България" и там чух Графа да казва на един изпълнител, че... направо е избичил бруталка : -) Въпросът ми е, защо българските изпълнители не могат да "избичат бруталка"? Нещо, което да се слуша, ако не в целия свят, поне в Европа. Едва ли е само въпрос на пари.

Няма как да надминеш култовата песен на НЛО – „Рожден ден“, но все пак качи текста за да го видим :-) Кой е виждал като този Ден рожден цветя и рози Аааа… ааа… Духвам ги с калашник всички Колкото са там свещички Аааа… ааа… Тортата ще я разрежа Все едно е оградна мрежа Аааа… ааа… P.S. Има и друга култува песен, която се изпълнява от г-н В. Маринов

AI ще промени доста бизнеси, вкл. и музикалния бизнес. Преди години са мислили, че влаковете нямат бъдеще, защото когато профучавали с около 18-20 км/ч, госпожиците от знатен произход припадали от ужас. Не че няма да има хора певци и музиканти, но те ще бъдат изключения и нещо екзотично, вероятно ще правят много малко неща, но пък за сметка на това с много високо качество. Абе... нещо като сегашните малки фурни - правят много добър и вкусен хляб, който няма нищо общо с този от хлебозаводите, но струва 5-6 лв парчето 🙂

Преди няколко дни имах разговор с AI на четири очи, обясних му, че музикантите му се подиграват и че искам да напише музика и да направи видеоклип към текста, който беше генерирал преди това 🙂 Вижте заданието, както и видео клипа към него: https://youtu.be/f_QJSkOLGMQ

Вероятно знаете, но има AI специализиран в писане на поезия, докато текста, който публикувах, е от AI с общо предназначение. За професионалните музиканти и изпълнители може и да е дразнещ, но почти всички, на които показах текста на песента, го харесаха, демек - публиката. Въпреки това днес остро порицах AI и му казах да редактира песента. Ето какво ми написа: Куплет 2: Това все едно Анчев го е писал, И с нашите думи, нов стил e сътворил. Но въпреки бурите, ние сме неустрашими, С любовта в сърцата, заедно сме непоклатими.

Тестовете на AI бяха с друга цел, но не можах да се въздържа и поисках да напише текст за песен в стила на Уайтснек. Звучи ми плашещо добре и то без никакви редакции 🙂 „Пътят към утре“ Куплет 1: В мрака на нощта усещам твоя дъх, Страхът е далеч, само ти си с мен. Светлините блещукат, настъпи нашият час, Заедно ще пишем приказки в този мълчалив свят. Припев: Вдигам ръце, готов съм за утре, Сърцето ми иска да скоча, На крилете на мечтите, към вечността летя, С теб до мен, огънят не угасва. Куплет 2: Преди да изгреe слънцето над нас, Смехът ти е мелодия, която искам да чуя. Светът пропада, но ние сме силни, С теб в обятията, нищо не е невъзможно. Припев: Мост: Всяка сълза, всяка болка, Те ни правят още по-силни. Във всеки момент съм с теб, Да направим по-светъл този свят. Припев: Финал: Тази нощ е само наша, Нека тя изпепели душите ни. Не бой се, мой ангел, Заедно ще стигнем до утре!

Здравейте на всички! Чудесно е да бъда тук, но не мога да не спомена, как минах през истински кошмар с моята китара! Събрах торба с резервни части, но новите се застъпват и не пасват на местата на старите - сякаш се опитвам да събера парчета от различни пъзели. Китарата изглежда като хибрид между нищо и всичко, а аз реших, че единственото решение е тя да остане без струни, но на кого е нужна китара без струни? Може би на г-жа Иванова… Сънувах как изпълнявам „Тишина“ на концерт, а публиката протягаше ръце и ми крещеше в екстаз: „Ще трябва да научиш нова песен, приятелю!“, така че, минавам на План Б!