Bozzich

Парчето е убиец. Адски яко. За мен си е достатъчно Алис, но може би не съм чак толкова die-hard... Модерен, доста по-тежък звук, типичната ленива и ядосана машина... Много силно, много. С нетърпение чакам още Mерси на Angermeans.

Miles Davis & John Coltrane - So What (Nеw York '59) Някой май беше дал линк за това изпълнение назад в темата. Гениално.

С последния абзац съм си напълно съгласен, само дето ако ще да имаш страхотен тембър, ако пееш фалшиво, язък. Плант често е фалшив. А пък това на Пейдж... не е единственото такова, което съм виждал. Просто е най-крайното. Гледал съм достатъчно пародийни клипчета с китаристи (имаше едно, дето се въртеше тука по форума... Kirk Hammett shows guitar licks from Master of Puppets, попикаващо е) и не мисля, че това е от тях. Ама може и да бъркам, де. Наркотиците така или иначе не прощават. Не си мисли, че съм някакъв Led Zeppelin hater, всъщност доста ги харесвам и често си ги слушам, имам няколко доста любими парчета. Макар че на глас тип Плант наистина не се кефя, твърде женствен ми е Иначе нямам против нито високи гласове, нито баритони, пък и някои от ниските като този пич от Type O Negative, не му помня името. Наистина е въпрос на тембър и емоция, напълно съм съгласен.

Dave Brubeck - Blue Rondo a la Turk. Жесток, доста интелигентен джаз. Идеално за тия часове.

Сред най-конструктивните коментари. Поне да беше говорилнята. Не знам за Марая Кери, но Витас наистина ме впечатли страшно. И все пак - за Мейнард никой ли не изявява желание? Въпреки че и той в последно време не успява да ги взима тия до-та на 46&2... принципно си кара само до Ла (440 Hz), което явно му е "работния" диапазон. Доста често в кулминациите на песните има едни Ла-та - Rosetta Stoned, Sober и други. П.П. Специално за "ташакопристискания" звук се сещам точно пък за Робърт Плант... той целият му глас си е висок. И е доста непостоянен на живо, дори на Медисън Скуеър Гардън '73(ако не бъркам годината), което май е най-най-силният им концерт, има значителни криввания. Специално Пейдж и Плант имат този сериозен недостатък, ако и да са бащи на блусарския рок. Това е офтопик, де, но специално за Пейдж - който не вярва, ето линк: http://vbox7.com/play:78b1c281 В това отношение винаги бих предпочел Гилън, макар да ми е омръзнал малко вече

Аз на това горе хич не се кефя, ще ме прощаваш, Мефистофеле. Касите ми бъркат в здравето, басът също не ми харесва твърде... не знам с каква идея са го гонили тоя звук Разбира се, винаги съществува възможността да съм пълен идиот и това да не е крайния продукт и в албума песента да не звучи така, но имам друг спомен... Но все пак по темата: Dream Theater - The Count of Tuscany

Жестоки са, да... Големи свежари Гаврата с Турското рондо е чудесна също, звучи като някое Yddish парче The Feng-Shui here is A major

Тези, освен всичко друго, са жестоки класически музиканти. И ме накараха да цвиля от смях И на шестото гледане.

Не ме разбрахте. Аз не съм фен на спорта в музиката, казвал съм го неведнъж. Ако някой има 4 октави диапазон и пак успява да ме накара да настръхна, толкова по-добре за него(и мен, нали). Правя го от чисто любопитство. Майнард си заслужава, ако се появи клипче с най-силните му изпълнения с чисто документален характер, току-виж някой от ония, които мерят музиката в числа, биха го чули. 20то прагче мисля, че е C6. Винаги съм се бъркал с нотирането на китарата заради тая октава разлика, но мисля, че е така. C6 съм чувал Гилън да го удря, както и един руски луд - Витас... но за него друг път. Има и още много, предполагам, тва са първите, за които се сещам.

Здравейте. Не съм съвсем сигурен дали темата е за тук, но все пак ще се престраша да пусна една.... Значи, цялото нещо идва от това, че из YouTube е пълно с компилирани клипчета, документиращи най-ниските и най-високите тонове на редица певци, между които много любими мои гласове - Hansi Kursch, Daniel Gildenlow, да не говорим за класическите рокаджии. Не успях обаче да намеря такова за може би най-любимия ми вокалист - Maynard James Keenan, от Tool. Знам, че из форума има фенове на групата, а ако из вокалния такъв се намерят фенове на Майнард, бих бил щастлив да ми помогнат в тва търсене. Това, което аз от студийни записи успях да сметна, е от F2 (не помня вече коя) до едни 2-3 съвсем кратки C5 (кулминацията на Forty-six & 2). Възможно е да съм пропуснал нещо някъде. Toва правииии 2 октави и 7 полутона, ако не бъркам. Който знае нещо повече, нека ми помогне Може даже и клипче да спретнем.

Присъединявам се. Тая песен е брутална

Аз лично само веднъж съм сънувал как измислям някакво парче, помня, че (според мен) беше адски яко. И толкова, на сутринта не го помнех. Помнех само, че е в ла мажор. Достя ме беше яд Повечето от останалите неща са ми дошли с китара или бас в ръцете - или поне някои от инструментите, основната рамка на парчето, после доразвивам, докато зазвучи така, както ми се иска на мен... Но тук става въпрос за нещата, за които съм имал цялостна идея. С групата обикновено вокалът излиза с някаква прогресия, върху която си е измислил вокал, и с нея си правим групов секс във вид на джем, докато се получи така, както искаме. Обикновено най-трудно ни е да направим цялостната конструкция - особено ако е малко по-нестандартна, а не куплет, припев, куплет, припев, бридж, соло, припев, аутро. Не претендирам за революция в музиката, разбира се. Но за мен и за моите съучастници в шумоизвличането най-важно е да звучи смислено - ако ще цялото парче да е два акорда или линия, в която басовият тон през цялото време е един и същ. Може да има резки смени на темпо, спираници, тръгваници, всичко това не ме бърка, стига да не звучи сякаш някой сменя станцията на радиото.

Тъй като съм безкрайно далеч от пеенето, ще го кажа като консуматор... макар че това е цялостното ми мнение за музиката. Искам от един вокал (барабанист, китарист, басист, свирач на гребенче) да рисува картини с музиката си, или ако не, поне да те кара да си ги рисуваш сам. Може да не скача по сцената като диване - някои и не могат, например Андреа Бочели. Може да няма 4 октави - Том Джоунс. Може, също така, да няма някакъв ужасно специфичен тембър с дрезгавини и знам ли какво още - Maynard от Tool. Както може да те грабне с всяко от тия неща, така може и да те отблъсне... и без да искам да обиждам, наскоро бях на едно сиатълско изпълнение, където вокалистът - със значителен диапазон, имаше техника, не се умори на второто изврещяване, както и беше с готин тембър - пищя буквално 10 минути. После китаристите били чикиджии... това си беше чиста проба онанизъм и повече спорт, отколкото музика. Не съм против шреденето, както не съм против високите метъл вокали и касите в 32инки, ако са начин на изразяване, а не цел. Ама се отплесвам... Та най-общо - вокалистът трябва да предава емоция. Да създава атмосфера. Дали ще е с диапазон, с техника, със специфичен тембър, със сценично поведение - абсолютно ми е все тая. Вокалът впечатлява с умението да предаде някакъв образ на слушателя.

Ghs Boomers, 9/46. От всичко, което съм пробвал досега, най-много ми харесват и на звук, и на пипане. Само малко бързо умират, но може би защото в последно време свиря по повече време на ден... тия са ми на 3 седмици и звукът им вече се скапа донякъде.

Tool - Lateralus, припева. Kultur Shock - Morto, под солото. Alice in Chains - Dirt, основния мотив. Вечни рифове... Sweet child of mine, може би, както и тоя на Voodoo Child. Но пак е адски много въпрос на вкус...

Quo Vadis - Silence calls the storm RHCP - Coffee shop Не знам защо, но някак ми е трудно да разсъждавам за джаза по същия начин. Гениални музиканти безчет, гениални изпълнения също... но просто не мога.

И по мое, не особено тежко (старило) мнение, е твърде индивидуално колко точно е ползата от уроците, но я има. Аз започнах като самоук и не съм се занимавал и с видеоуроци - каквото го знам, го знам или от членове на форума, или от приятели. И сега като патило, а не старило, мога да кажа - най-гадното нещо е да научиш нещо грешно и да трябва да се отучваш. Особено за постановка. Да не говорим за здравословните проблеми - никой не иска да се сдобие с тендовагинит или нещо такова. Аз лично имах много сериозен проблем с постановката на дясната ръка с китарата, защото държах перото по начин, който ми даваше много малък ъгъл на китката, или по-скоро поставяше перото под прекалено голям, ако си придвижа китката. Оттам цялото свирене идваше от лакътя. Трябваха ми 3-4 месеца да го изкореня и и до ден днешен ми е маалко трудно елементарно нещо като държането на перото. Но като няма кой да ти го посочи, като нямаш критерий за вярно и грешно, е трудно да се самообучиш. Педагогиката си е педагогика и съществува с причина. А за теорията няма какво да говорим. И... не знам, мисля си, че примерите с известни музиканти, които са направили това или онова без никой да ги учи, не са особено уместни. Освен ако пишещият няма самочувствие на роден музикант. Не е срамно да се учиш от някого, напротив.

Аз лично винаги съм на мнение, че най-добре отрепетираните, най-силни и ударни (пък и познати) парчета трябва да бъдат първи - редовата публика нерядко е склонна след 2-3 добри песни да й стане все тая какво слуша И драматичен край със силно парче също е добре... освен това, за първа песен обикновено искам да подбирам нещо, което например започва със самотен инструмент и изведнъж цялата група гръмва. Някак по-...отварящо е Но е истина, че сетлистът е до голяма степен част от имиджа на самата група. Една вече установена група лесно би станала известна с отварящото си парче, с клавирното/басовото/китарното соло по средата на концерта, със затварящото китарно соло или с каквото и да било; с авторска музика често пъти поредността на песните на живо е като тази в албума - защото групата така иска да се възприемат нещата едно след друго (не говорим за разни рок опери, концептуални албуми и прочее... далеч сме от това ниво ). Освен това, за конкретен случай може да се подбере конкретна поредност - да се закрие с парче на някой голям музикант, починал/роден на този ден; да се отправи някакво послание и т.н. Не мисля, че може да се сложи идеята на един сетлист винаги под общ знаменател. Но в един обобщен случай - най-горе; особено пред непозната публика (знаем, че тука в България често пъти си свирим в тесен семеен кръг, както се изрази един приятел, и сме си "между нас си").

Ами обикновено гледаме да се съгласуваме цялата група - всички с дънки и черни тениски, с костюми/рокли и т.н. Иначе... не свирим на специални места, нищо повече от читалищни и училищни концерти (три на брой , скоро ще станат четири!), тъй че не се налага да се подбира облекло. Както искаме - така излизаме. Мен открай време ми е мерак да излезем с престилки и шапки на главите ала OR

Доста готино, според мен.... Само че ми се струва, че всички групи с някаква подобна лирическа насоченост и български текстове звучат яко сходно. Визирам основно Епизод (като чуя това "той повярва в светлината" и се чудя какво съм си пуснал..), макар и техните текстове да са от по-друг тип. И аз съм за за вокала, не че пее лошо, но на тази музика би отивало нещо... друго П.С. Много готин бас!

Ти ако ... какво време се използва в българския език за тва изречение? Ако би я видял преди 20-30 години, вероятно ефектът би бил да избягаш с писъци. Мадона си е била една космата италианка, откъдето и да я погледнеш. Евалата й правя за усилията, и старанието, и труда... и всичко, което е направила, за да стигне дотук... но косматата италианка си е космата италианка. Не е от неуважение А иначе... бе не ми се вярва тя да го свири, ама айде...

Колега, Мони, да го направя ли? Sirenia - On The Wane Ма да ти кажа, че след концерта други работи слушам

Моята първа (от общо ЦЕЕЕЕЛИ три) изява беше съпроводена с голямо количество спек. Беше на концерт на училището и по сценарий всички групи, които всъщност свирехме (щото имаше скечове, разни девойки, дето пееха, танци и прочее), бяхме накрая, една след друга. Едни мои приятели свиреха преди моята група и се бяхме разбрали ако ги викнат на бис, да изляза с тях. Даже излязох с баса на един тип от една друга група. Както и да е, в момента, в който излязох на сцената и 800 алкохолизирани гърла започнаха да викат името ми (бях 12 клас и долните 2 випуска общо взето ме знаеха, а на концерти знаете как е - всякакви хора викат, без да знаят какво и защо), се спекох страховито. Монитори нямаше, така че въобще не разбрах какво съм свирил - редовата публика каза, че било готино, а хората, които чуват - че съм се пообъркал След това, като излязохме с моята група, всички адски се кефеха на иначе ужасното ни изпълнение - разни хора се качваха по сцената, прегръщаха се, едни девойки излязоха да танцуват... а като чуя записа от тая част от концерта, и ме хваща такъв срам... А иначе първата по-сериозна изява, и засега единствена, на не-училищен концерт, беше в зала Средец януари месец. Беше доста приятно, всички чуваха всички, нямаше много грешки, но се бях спекъл отново адски много - бях чул една от другите групи на саундчека и ми се сториха толкова покъртително сдухващо добри. Пък хората се изкефиха, а и в сравнение с оня предишен път беше доста по-добро, даже въпросната група после ни поздрави, като излизаше след нас. Ма тва е, щото са пичове... И от висотата на скромния си опит мога да заявя - колкото повече се ядосваш на неуредиците около едно участие, некадърния озвучител и т.н., толкова по-малко ще се спечеш на сцената. Става ти все тая, след като си напсувал повечето хора наоколо. Излизаш и свириш.

Аз съм го гледал на калифорния джем от... 1974, мисля, тъй че може и за същото да си мислиш, ако не бъркам за годината Но да, и там го има... и е много яко, страшно ме кефи тоя ефект. Някой запознат ли е дали го има по родните магазини във вид на камионче или да почвам директно да търся?

Значи... след гледане на няколко лайва на различни групи останах силно впечатлен от един конкретен ефект, който не зная как се казва и се зарових по интернет да го търся (новак съм). Въпросният звук напомня цигулка, без почти никаква атака... има го например в my friend of misery към 3:30 някъде. Също може да се намери тук: http://www.youtube.com/watch?v=_k1ogfdsOyo, към 1:30. Много ми хареса и от търсенето wikipedia ми поднесе следното: Auto-Volume/Envelope Volume Just as an Auto-Wah is a version of a Wah pedal controlled by the signal's dynamic envelope, there is an envelope-controlled version of a volume pedal. This is generally used to mimic automatically the sound of picking a note while the guitar's volume knob is turned down, then smoothly turning the knob up, for a violin-like muted attack. An example is: * Boss SG-1 Slow Gear Сега аджеба това ли е търсеният от мен ефект или е нещо друго... и ако е това, може ли някой по-запознат да ми каже тоя бос, дето са дали за пример, дали става за нещо и има ли други такива камиончета, които да си струват. Както и дали някъде из София се продават подобни неща, защото тоя звук много ме зариби. Благодаря много предварително