ESP Snakebyte - Потребителско Ревю
След като се озовах на 10-та страница в Google резултатите за „ESP Snakebyte Review”, разбрах, че вероятно трябва да направя собствено такова.
Официална страница: http://www.espguitars.com/products/9344-esp-snakebyte-blk
Малко сухи факти:
Конструкция: Set-Neck
Мензура: 24.75"
Тяло: Махагон
Нек: Махагон
Фингърборд: Абанос
Радиус на фингърборда: 305мм
Финиш: BLK-Черен (Китарата е налична в бяло, и за левичари)
Широчина при нъта: 42мм
Нът: Кост
Форма на ника: Thin U
Прагове/вид: 22 Xtra Jumbo
Цвят на хардуера: Черен
Страп бутони: Schaller Security Lock
Ключове: Sperzel Locking
Бридж: Tonepros Locking TOM Bridge & Tailpiece
Адаптери: EMG James Hetfield Set
Електроника: Активна
Controls: Vol/Vol/Toggle Switch
Твърд куфар: ESP
Повече за James Hetfield и китарите, които използва, можете да прочетете тук: http://forum.muzikant.org/topic/163095-%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D1%83%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-gear/
James Hetfield и Metallica: Защо избрах Signature китара и защо не ми е за първи път?
Не успях да присъствам на The Big 4 концерта в София, но едно видео от тогава до ден днешен ми остава любимо, а именно - откриването на Metallica и момента, в който James Hetfield влиза най-брутално с началният риф, изсвирен в неговия агресивен стил на чисто новия му сигнатурен модел ESP Snakebyte:
https://www.youtube.com/watch?v=91EqpP9hjhM
Неведнъж в този форум сме обсъждали темата за стойността на китарите и това доколко плащаме за марка/име. Напълно наясно съм, че в цената на тази китара е включена стойността на едно голямо име като James Hetfield и Metallica. Винаги съм смятал, че това е приемливо, ако сте фенове и китарата ви кара да се чувствате специални. ESP Snakebyte прави за мен именно това - всеки път, когато отворя тежкия твърд кейс, за мен усещането е специално. Ако една китара успява да ви накара да изпитате подобни емоции, то надценката за нея си струва. Този път успях да си спестя парите за името/марката, тъй като взех китарата от човек на 2/3 от цената, нo aко имах парите и намирането й беше по-лесно, бих я купил нова.
Адаптери:
Първоначално през 2012 г. ESP Snakebyte се продава със стандартен сет EMG 81/60, който е класическа комбинация за метъл средите и конкретно Hetfield. Имал съм щастието да изпробвам и притежавам китари с 81/85, имах и LTD EC с въпросния сет 81/60. Адаптерите наистина чупят глави с висок аутпут, но с времето усетих, че предпочитам звука на пасивните адаптери. Любим сет са ми Gibson 496R/500T, които също са с висок аутпут, но имат много по-ясна атака и дефинирани средни честоти. James очевидно е искал същото - комбинация от двата свята - чупещият глави аутпут на EMG, комбиниран с атаката и кристалните среди на пасивните адаптери.
Резултатът е налице с неговия EMG James Hetfield Set. JH Set не са маркетингов трик, нито EMG с нови капаци и опаковка с лика на James, а са изцяло нов адаптер, който изключително много ми допада:
Сетъп, интонация и състояние:
За късмет попаднах на човек, който уважава и пази китарите като очите си.
Пичът ме чакаше навън и очевидно китарата беше поизмръзнала. В себе си имах TC Polytune, който свързах, за да настроя китарата. Оказа се, че това не е нужно, тъй като тя беше перфектно настроена в Ре (Drop D) и сетната с комплект 10-52 струни. Все пак реших да я вдигна в Ми (E Standard), за да посвиря няколко рифа на Metallica. Направи ми впечатление, че ключовете се въртят доста трудно. В последствие разбрах, че това се дължи на леко неточната преценка на предишния собственик при поставянето на струните. На снимките можете да видите ключовете:
Първа, втора и трета струна можете да увиете спокойно около ключа няколко пъти, но при четвърта, пета, шеста, трябва да прецените така нещата, че струната да не прави пълен оборот. Ключовете затягат струната чрез механизма отзад и не е нужно тя да бъде увивана многократно. Ако увиете прекалено много, се получава едно застъпване, което притиска самата струна и ключовете се въртят трудно.
Както при всяка такава глава с ключове разположени в редица, достъпът до някои от тях е леко затруднен, поради близкото им разположение един спрямо друг. При смяната на струните забелязах, че се държаха само на заключващия механизъм, като това не създаваше абсолютно никакви проблеми за строя. Когато развъртях механизма, струните сами излязоха от ключа.
Веднага след като настроих китарата в Ми, реших да проверя интонацията с TC Polytune, като пробвах на 3-ти, 5-ти, 7-ми, 9-ти, 12-ти, 15-ти, 17-ти ,19-ти и 22-ри праг по горните струни. Бях свикнал да виждам отклонение от няколко цента в двете посоки на китари от среден и висок клас, тук обаче останах приятно изненадан. Китарата беше перфектно интонирана, но пропуснах да попитам дали това е заводски сетъп или е имало намеса от лютиер. Разбирахме се малко трудно, понеже пичът не знаеше английски, а моят турски е достатъчен, колкото да си поръчам дюнер и купя ESP. Доколкото знам 6-струнните ESP китари излизат от фабриката с 10-46 (или поне така пише в таблица на техния сайт), предполагам че в последствие китарата е била интонирана и сетъп-ната за 10-52. При всяко положение китарата просто ми залепна за ръцете в строеве Ми и Ре. Не се наложи да правя предвидения сетъп и смяна на струни с удобни за мен. Свалих струните въпреки всичко, за да почистя китарата и да подхраня фингърборда с Dunlop N2.
Опънът на струните ми е удобен за бърз траш ритъм и palm mute. Обикновено бих я дал на KD с молба да свали екшъна, но в този случай той се оказа перфектен. Все още не ми се е налагало да компенсирам с въртене на truss-rod.
XJ 22 прагa... Имал съм опит с тях покрай LTD Eclipse EC-1000FR STBK, което притежавах за кратко време. Още тогава имах проблеми с праговете, но те се кореняха в липсата на техника и непремерената ми сила. XJ праговете са малко по-високи от Jumbo (каквито са на повечето ми китари), и при прекомерна сила вдигате нотата с няколко цента нагоре (фалшивее), тъй като притискате струната към фингърборда. С времето се свиква, но е нещо, на което трябва да обърнете внимание и да коригирате техниката си на свирене.
Фингърборд: Винаги съм предпочитал абаносовия фингърборд. Основна композитна част от повечето ми китари, която харесвам предимно заради визията и усещането при допир. За звукови характеристики не бих могъл да коментирам на този етап. Първоначално бях скептичен относно dot-инлеите и змията на 12-ти праг, но когато китарата попадна в ръцете ми, останах приятно изненадан:
Нът:
Бридж: Държа да подчертая, че моята комфортна зона до момента бяха Les Paul китарите на Gibson и ESP, конкретно тези с фиксиран бридж. Пробвах много различни бриджове - Hipshot, Strings-tru-body, няколко фиксирани на Ibanez, Floyd Rose, Edge Zero, тремоло бриджовете се оказаха абсолютен кошмар за мен.
Тук отново нямам никакъв проблем, понеже комбинацията е точно по мой вкус - Tonepros Locking TOM Bridge & Tailpiece. Направи ми впечатление, че за разлика от LP китарите, тук трябва да поставя дланта си малко по-навътре към адаптерите, за да изкарам същия перкусионен звук, както при тях.
Мензура: 24,75" (стандарт за LP китарите на Gibson) ми гарантираше комфорт. Усещането е по-различно заради формата на тялото. Успях да постигна желания опън с 10-52 DR струни в Ми и Ре строеве. Китарата преминава между двата строя, без това да се отразява на интонацията.
Разположение на потенциометрите и 3-позиционния ключ:
Аналогът с LP Gibson китарите е неизбежен - там разположението на потенциометрите ми е леко неудобно, а това на 3-позиционния ключ - направо абсурдно. James е на същото мнение, и това личи и в новите му модели ESP Iron Cross (в които 3-позиционния ключ горе е оставен само за декорация, а функциониращият ключ всъщност се намира долу до потенциометрите).
Тук, в изправено положение, когато китарата е перфектно балансирана, bridge volume потенциометъра идва точно до дланта ми при нормално отпусната ръка. Ходът му в крайно намалено положение достига точно до точката, в която започвам да си протягам ръката, което прави Roll Off/On много удобен за мен.
При китари от нисък, дори среден клас съм забелязал, че няма плавност в оборота на потенциометъра. При ESP Snakebyte всяко едно положение на потенциометъра ти дава очакваните резултати и плавно и постепенно усилване/намаляне. Крайно изненадан останах, когато при High Gain симулация с Drive пред усилвателя, успях да постигна крънч, та почти чист звук с малко по-лека атака на 1/10-та от Volume pot-а. Не съм успявал да постнга това с нито една от китарите си.
Металните врътки с релеф са ми доста по-удобни от големите пластмасови на Gibson, където не успявам да премина от 0 до 10 с едно движение на ръката, заради по-големия ход и диаметър.
Няма Tone потенциометри, което за доста хора би било недостатък, но за моите нужди това не е проблем. За сега не ми се е налагало да ползвам такива, няма и да се наложи. Тази китара е предназначена за High Gain, Trash, Metal и подобни стилове. Надали ще видите някой да свири „Somewhere over the rainbow“ на нея.
С разположението на 3-позиционния ключ все още се боря, но при всяко положение разположението му ми е по-удобно от това при Gibson Explorer и LP.
Нек: Set-Neck конструкция при мензура 24,75". Формата на тялото разполага нека така пред вас, че да имате еднакво удобен достъп от 1-ви до 22-ри праг, като достъпът до високия регистър никога не е бил по-лесен и удобен за мен. Това вероятно не е ново за Gibson/ESP Explorer собствениците.
Първоначално бях фен на Thin C профилите от Ibanez китарите си, когато още се залъгвах, че от мен може да стане lead китарист. Постепенно преминах към D и Thin U.
Headstock (Глава): Достъпът до ключове в редица никога не е бил лесен, но мога да го преживея. Truss-rod-a е достъпен, след като разхлабите винта под 4-та струна. Формата е взаимствана от Gibson Explorer, но е по-изрязана, така че заедно с предният рог на китарата да наподобяват захапката на змия (Snakebyte).
Джеймс е фен на Hot Rod ретро автомобилите. Логото на ESP наподобява авто емблема, а капакът на батерията е като стар автомобилен пепелник. Змията на 12-ти праг ми напомня за Carl Shelby, известен с тунинг моделите на Ford Mustang.
Аксесоари и сертификати:
Страп бутони Schaller Security Lock - те са част от Schaller strap lock сетовете, които се продават в българските магазини в черно, хром, никел, златно и др. Mожете да си закупите само strap бутоните (много по-евтино решение от закупуване на цял сет за всяка китара), като по този начин можете да ги монтирате на няколко китари, след което да ползвате само един колан за всички. В случая на Snakebyte и почти всяка Explorer китара, ще се наложи да смените позицията на strap lock-a на вашия колан от външната към вътрешната страна, понеже коланът ви се разполага по различен начин спрямо тялото. Това е естетическо решение и допринася за цялостния баланс на китарата когато свирите в изправено положение. За късмет имам още една китара с такова разположение на бутоните (Schecter Synyster Custom) и няма да се наложи да купувам специален колан само за Snakebyte. Приятна изнанада за мен беше, че ESP е фабрично с въпросните Schaller бутони. Това може да не ви се струва особено важно, но когато отворих Gibson Les Paul Custom и тръгнах да развивам фабричните му бутони, за да ги заменя със Schaller, се оказа, че винтовете на Gibson всъщност са доста по-широки.
Предупреждение: Не правете компромис със страп локовете, винаги ги използвайте. Когато видя някой да използва колан без да е заключен настръхвам, независимо от цената на китарата.
Твърд кейс, който буквално ми откъсна ръцете в рамките на 200-те метра, които трябваше да извървя, преди да я сложа на задната седалка. Не успях да го изтегля, но по информация от Premier Guitar: "The first thing that struck me when I took the Snakebyte out of its case was how light it was. On a shipping scale, the guitar weighed only 7 1/2 pounds, even though the body and neck are built entirely from mahogany. The case alone weighed over twice as much as the guitar at 19 1/2 pounds."
В превод: 3,4 кг за китарата и 8,9 кг за кейса, което общо прави 12,3 кг. Предстои да се обзаведа с мек калъф в най-скоро време - освен огромнотото тегло, кейсът е доста обемен.
Оригиналните аксесоари към китарата бяха абсолютно непокътнати:
Микрофибърна кърпичка, ключ за кейса, шестограм и ключ за truss-rod, поставени в отделението под нека.
Сертификат: Няма да крия серийния номер, понеже китайските копия в Alliexpress за 200$ са много далеч от истината. Съществуват 3 версии на тази китара със съответните бял и черен цвят: LTD Snakebyte, ESP Snakebyte и ESP Snakebyte Custom.
LTD Snakebyte е доста масово разпространена китара при цена от 1000$ за Щатите и 1000€ за Европа. Китарата е без кейс и е произведена в Южна Корея.
ESP Custom Shop е топ версията, която Джеймс използва и може да се намери на цена от 4000$ до 6000$.
ESP Snakebyte е въросната версия, на която правя ревю. Произведена е в Япония, като началото на серийния номер SS индикира, че китарата е Standard Series/Signature Series. В обявата беше посочен сериен номер и снимка на сертификата. Веднага писах на ESP Support, които ми отговориха след 2 дни, че китарата е ESP Snakebyte BLK за десничари, произведена в Япония за износ през май месец 2012 г.
Състояние: Китарата е в перфектно функционално състояние, като единствените забележки са за няколко леки драскотини по предната страна. Праговете и фингърборда са непокътнати, по гърба няма следи от колан, сетъпът е перфектен, няма износване по бриджа. Учуден съм, че няма удари по задния рог и главата, тъй като при маневриране у дома винаги съм на сантиметри от удряне на едно от двете, най вече задната част. Аксесоарите са непокътнати, сертификатът не е смачкан, кейсът е непокътнат отвътре, а вън е с леки следи от употреба (всичко това, при положение, че предишният собственик е активен музикант, който често свири на сцена).
Ето видео от срещата ни в Истанбул. Преди да се раздели с основната си китара, поиска да посвири за последно:
Свири от 20 години и е изключително добър с класическата китара. Излишно е да обяснявам колко бързо привелече вниманието на всички жени в McDonalds.
Общо впечатление и оценка:
Държа да подчертая, че предимствата и недостатъците са субективни. За мен китарата е за оценка 10/10, но все пак ще кажа отново нещата, а вие ще прецените дали са предимства или недостатъци:
Предимства:
- Произведена в Япония: Качеството на изработка, сетъпа и вниманието към детайлите си личи.
- EMG JH Set - подходящ за стиловите ми предпочитания
- Форма и комфорт - никога не съм предполагал, че ще намеря по-удобна за мен форма от Les Paul. Изключително удобна за свирене, независимо дали свирите прав или седнал. С лесен достъп от 1-ви до 22-ри праг.
- Включени в цената твърд кейс и аксесоари.
- Тегло: Фактът, че тежи 3,4 кг и е перфектно балансирана веднага я направи моя основна китара. Хора с проблеми в гърба знаят колко рядко се намира махагонова китара, която могат да държат на раменете си с часове.
- Schaller ключове и страп бутони.
Недостатъци:
- Цената от около 3000$ за нова би се сторила солена на много хора, особено когато става въпрос за Signature китара.
- Агресивен дизайн и звук, който я ограничава до определени музикални стилове.
- Тежък кейс, който е там с причина - ще тренирате повечко, за да го носите!
- Няма Tone потенциометри.
Трудно е да се включи човек след James Hetfield в София и Ибрахим в Истанбул, но ще се опитам и аз:
