slavo.ing
новаци-
Мнения
42 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
Previous Fields
-
Инструмент
Epiphone Les Paul
Profile Information
-
Gender
Male
slavo.ing's Achievements
Newbie (1/14)
14
Обществена Репутация
-
Аз ползвам по-малкия му брат ME-25. За упражнения вкъщи е супер, за лайв не става много, непрактичен е. Зависи какъв звук търсиш. За моите нужди ефектите са си доста добри и не намирам много кусури, но някой с по-опитно ухо може и да не го хареса. Симулациите на усилватели също са ок, но си звучат дигитално. Пак зависи какво търсиш - като свиря Muse ефекта го докарва много по-добре отколкото ламповия Marshall, просто защото стила е такъв. Минусите според мен са по-скоро в изработката на хардуера, отколкото качеството на ефектите. Например: - Можеш да сменяш запазени presets само нагоре и надолу, последователно. Не може да скачаш някъде с едно докосване - Wah педала много лесно се изключва когато го натиснеш докрай - бутоните са малки и трябва да внимаваш да не натиснеш съседния (затова казвам че не е ок за лайв) Отиди в магазин където го имат и пробвай сам, според мен за вкъщи е супер ефект, но не разчитай че ще замести самостоятелни ефекти или усилвател за запис или свирене на живо.
-
Благодаря на всички, помогнахте да разбера че не съм аз проблема. Да, освен wah и volume педала може да се ползва и за octaver. Не знам дали ще пробвам да го разглобявам или ще свиквам с това, но ще измисля нещо. Просто исках да съм сигурен че не е някаква настойка дето не съм видял или нещо супер просто което изпускам.
-
Не, не съм ползвал друг wah педал, освен този за който говоря. Това нормално ли е и при другите?
-
Здравейте, От известно време имам споменатия мулти-ефект процесор. Той е с един expression педал, който може да се ползва като wah или volume. Имам един проблем, обаче и се чудя дали някой от вас е ползвал такова нещо или подобно. Самия педал си е ок, но за да се включи трябва да го натиснеш докрай. Ако това не стане, педала играе ролята само на volume. И аз когато искам да ползвам wah го натискам веднъж докрай, обаче след това е много лесно докато свириш пак да го натиснеш докрай, което изключва wah ефекта. Не знам дали това е просто дебилен дизайн от страна на бос, но е тъпо да имаш wah педал, който се самоизключва като го натиснеш докрай. Аз ли пропускам нещо очевидно или наистина тази джаджа е недомислена като хардуер?
-
Ами честито, със здраве да си го ползваш и да размазваш А ето ти и доказателство за това, че всичко трябва да се пробва. Аз като правих подобен тест като теб (без кабинетите), тотално отхвърлих H&K. Просто са ми супер bright и чистия канал не е това, което искам. При такива марки няма кой-знае колко лоша апаратура, всичко е до предпочитания. Да купуваш звуци по препоръка от форум без да си чул нищо е като да си купиш къща по интернет без да си я видял
-
Според моя опит, за тези пари дали има тремоло или не е най-малкия проблем Моята първа беше един Strat-type Stagg с тремоло. Пълен боклук, но още живее и става за хора без особени изисквания. Ако си сериозен и се научиш да свириш, първата ти китара така или иначе ще прашасва след време. Колкото и да е прилично добра, няма да е достатъчно добра и така или иначе ще я смениш, така че според мен няма значение. Ако няма да стигнеш до етап, в който да разбереш колко са гадни евтините, пак няма значение
-
Малко офф-топик, но... Ако на твойто Laney най-ценното е чистия канал, не съм сигурен доколко H&K е добър заместител. Аз преди има-няма 2 месеца в Music Division ги пробвах него и ENGL Thunder-а и H&K ми свучеше доста bright. По-скоро е за тежък дисторшън, отколкото за чисти неща. Просто го имай предвид. Сори, че не мога да дам съвет за кабинета, аз свиря на комбота.
-
Този номер с Хакинтоша и аз като теб го пробвах... 3 пъти... безуспешно. Ако искаш Мак заради аудио обработка и мислиш, че софтуера там е по-добър, купи си оригинален Мак. Хакинтоша изглежда като Мак, но има проблемите на Уин и Линукс - драйвери. При аудио обработката най-важното са ти драйверите и няма смисъл да правиш компромиси с това. Ако не го правиш за да ползваш определен софтуер, тогава си остани с Уиндоус. Има си достатъчно добър софтуер и за него, даже някои пакети вървят само на него (Сонар например). Знам, че на много места пише, че хората успяват, но тези хора обикновено не са музиканти. Аз прежалих парите и накрая си купих Мак - доволен съм. Но не мисля че без него нямаше да мога да се справя - просто причината не беше само аудио-то.
-
Какво точно търсиш? Аз го ползвам с Marshall DSL40C, който е лампов и ми се получава. Изключвам preamp-а и ползвам само ефектите, но не виждам защо да не може по принцип. Зависи какъв звук точно търсиш, да кажеш че не работи по принцип е субективно.
-
Да, този riff repeat e як. Разделя дадена песен на части и те кара да повтаряш всяка част докато постепенно вдига трудността и това докато не я направиш перфектно. Вдигането на трудност може да е по-бързо темпо или повече тонове - ти избираш. Не съжалявай, че си я взел, опитай, на теб може да ти допадне и за по-дълго. Аз дори сега като си припомних може и пак да я пусна. Проблема е че има ограничено време за свирене, и да го прекараш в игра вместо истинско свирене поне за мен няма смисъл. При теб може и да не е така. Просто ако свириш в банда и искаш Rocksmith да замести това, няма да стане. Реалността е много по-интересна, поне според мен
-
Купих си Rocksmith преди около година. Ето и моето мнение: 1. В началото е супер кеф. Яко е да играеш, защото играта ти дава някакви предизвикателства. Чудиш се дали ще можеш да изсвириш трудните песни. 2. Този кеф умира бързо. След като всичко ти стане познато, почва да писва. След като минеш различните упражнения, свиренето на всяка следваща песен е същото като предните. Дори песните не са подредени по трудност. Някои са ми били доста трудни, а тези които идват след тях елементарни. Новите неща спират и единствения кеф който остава е удовлетворението че научаваш нова песен. Това удовлетворение обаче го има и без играта, ако песента си я учиш сам. 3. Има доста интересни упражнения, чиято идея е да премахне скучната част. Ако без играта ще упражняваш смяната на акорди, в играта ще правиш същото, но и ще трепеш зомбита междувременно със всеки правилно изсвирен акорд. Тези упражнения също писват бързо. Ако имате проблем с това да се накарате да свирите скучни упражнения, това може да ви е полезно. 4. Играта се адаптира според умението ви. Това е както плюс, така и минус. Плюс е, защото когато види, че не се справяте като хората, започва да ви прави нещата по-лесни. Минус е, защото начина по който го прави е кофти. Според мен най-добрия начин да научиш нещо като хората е да го научиш бавно и постепенно да вдигаш скоростта. Всеки учител ми е казал същото. В играта не е така. Когато усети че не се справяш, играта не забавя темпото, а вместо това премахва някои от тоновете в песента и ги свири вместо теб. Това е лош начин на учене. Ако имате поредица, в която се свири по 1 акорд на всяко време в размер 4/4 и не се справяте, то играта ще ви накара да свирите само акордите на 1 и 3то време. Тези на 2ро и 4то ще си ги свири сама. Това може да звучи ок докато играете (защото играта свири вместо вас), но така учите съвсем различно нещо. Изключите ли играта, това което в крайна сметка ще сте научили е безмислено и не е цялата песен. Общо взето 1вия месец ми беше интересно и доста се занимавах, но след това ми писна и ми беше много по-интересно да си правя упражнения и да уча песни сам отколкото в играта. От доста време насам играта стои в шкафа и не съм я пипал. Shameless plug: Междувременно ако някой от вас желае, мога да му я продам. Така че с 2 думи мисля, че за начинаещи е интересно но след един момент писва и колкото повече се учите, толкова по-тъпа ви се струва играта, защото това което може да правите наистина без нея е много по-интересно . Разбира се аз гледам на играта изцяло като полезен инструмент за учене. Ако се абстрахирате от това и не очаквате да учите, а вместо това просто да си правите кеф, може да има смисъл. Освен това не съм пробвал Multiplayer и не знам как е - там може да е по-забавно. Надявам се да съм бил полезен.
-
Абе аз тук като гледам, пише, че е 24-бит. Нямам лично наблюдения за Alesis, но в момента ползвам Tascam US-122 MKII и съм много доволен. За нуждите на един китарист е екстра.
-
На Уин 7 са супер - без грешка.
-
Ето го и моето бюджетно предложение. Доволен съм: http://www.thomann.de/gb/tascam_us122mk2.htm
-
Ако под лесно имаш предвид "кратко" ок, но аз това соло на Paranoid още го мъча и бързата част никога не я докарвам като хората. Дето каза Baby Thomas по-горе, 5 тона ги мъчиш с години Та не знам точно тези колко са лесни. Иначе не съм съгласен с това за стила и имитирането. Със свирене на кавъри и популярни песни се изгражда речник много по-бързо отколкото с упражнения и експерименти по мое мнение. И не за друго, а защото на човек му е по-интересно. Колко пъти съм спирал да свиря, щото упражненията са ми скучни, не знам. Просто ако нямате много време за занимаване свиренето на известни неща е един начин да се самодисциплинирате и да си вкарате малко стимул. Успех.