81.slash

Онлайн няма ли да свърши работа ? Примерно Джем Студио ? http://www.jamstudio.com/Studio/index.htm

http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1935/62554004112160661321338142897Ir3oGBj0MadsbmDaFgpi.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1898/66430312512279619061338142914lB2Bipias8YtuqfI7Arr.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2366/36198568015835647431338142927VcOBR86MKqgHmbkZjvM8.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2049/16857454906178364871338142947rOIIJPVWqE6NYCX6rpUX.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2202/90500703521060220301338142970RtTW06GrbhMpT6WIifx8.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2872/11448665127634728501338142983Fq4SikbmL9AtsTRKBwVa.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1931/179324471288918830913381429971IjupwFZY4812X06LtC8.JPG

Здравейте ! Първо искам да се извиня, за закъснението, но различни фактори не ми оставиха време да действам. Резултата е залепена глава на китара. Искам да изкажа благодарности на хората, които се включиха в темата. Съветите ви бяха безценни. Нека да опиша как процедирах. Снимки от работния процес не успях да направя защото бях сам за момента. Тука е много важно да отбележа, че предварителната подготовка е може би повече от 70% от работата. Установих, че китарата „заклещена” между стол и маса и поставена в изправено положение, е много по-удобна за работа от легнало положение.Минах със различни номера шкурка, там където дървените влакна стърчаха във всички посоки и пречеха на напасването, а именно съвсем малки „фронтални” области. После последваха N на брой сухи тренировки за да добия представа. Влажни парцалчета, навлажнени клечки за уши, с които да почиствам отворите за ключовете, мислех дори да изолирам близките повърхности с хартиено тиксо за да не се цапат, но така и не се наложи. Въпреки че стягите имат гумено покритие,реших да изрежа от тънък шперплат малки парчета, които облепих с тиксо като бонбончета, с цел да не залепнат за главата като почне да излиза лепило. Използвах две „стандартни” стяги и една много малка. Нямаше място за повече. Точно преди да нанеса лепилото, се появи дилемата, дали да слагам видии или не. Беше ми даден съвет, видии да не използвам и се вслушах. Грешка допуснах като не сложих пин или пиронче, което да не позволи приплъзването между гриф и глава. При сухите тренировки, при които слагах стягите, просто за да си изработя навик, кое как да хвана, и как да си разположа всичко, за да ми е удобно, приплъзване не се появи, но пък и аз не стягах толкова силно. Нанесох лепило с една четчица за боядисване. Забравих да си сложа ръкавици, но така и не се изцапах. Само да вметна, че прекалено много лепило е безмислено да се слага, тъй като когато се сложат стягите, и една доста голяма част „излиза”. Използвах ПВА лепило за дърво, с отворено време – 15 минути. Първо напаснах двете части на ръка. Нарочно не бързах да слагам веднага стягите и да притискам силно, за да не „изгоня” една голяма част от лепилото. Забърсах излизащото лепило, с клечките за уши минах отворите за ключовете, после подредих стягите и повторих забърсването. След това бавно започнах да натягам една по една стягите като след всяко стягане забърсвах. Действах внимателно и се стараех да е чисто, което се оказа напълно излишно. Лепилото е бяло, но след изсъхване става прозрачно и не си личи присъствието му. Та така желанието ми всичко да е чисто, доведе до това, че прекалено късно забелязах че има приплъзване. От допуснатата ми грешка, бих дал съвет на „направи си сам” ентусиастите, да сложат пин или пиронче, което да не позволи движение между двете части. Изчаках два дена за по-сигурно, въпреки че 24 часа са напълно достатъчни, и махнах стягите. Проблем се оказа намирането на нът. Разбира се по магазините нътове и седла колко искаш, ама баш за тази китара йок. Купих едни,но се наложи малко цигански номера с парченца шперплат да правя. Подложих под нъта, също така и до седлото при бриджа, защото е прекалено тънко и струните го накланят напред. Занапред ще гледам да напазарувам по-качествени нът и седло. В магазина, с продавачката до такава степен се вглъбихме да разглеждаме тези части, че съвсем по навик си купих любимите, 13-56 размер струни. След това се чудих какъв е тоя фалшив нът, че само 1-ва и 2-ра минават през него Последва разширяването на слотовете със самите струни.-груб и времеотнемащ процес. След това дойде момента на истината. Настройвах я бавно. Първо я оставих в B standart. Леле как звукна. Постепенно качвах с половин тон и свирих, и чаках всеки момент да чуя едно голямо прас, което така и не се случи След като достигнах Ре стандарт, прекарах час и половина в свирене. Определено си заслужаваше интервенцията. От ясно по-ясно е, че няма да зазвучи като Martin D-28 да речем, но определено звука й е много по-богат от Епифона, който имам. Виждам, че се получава роман с този пост, но ще продължа. Малко в страни от темата бих искал да споделя, че през последните седмици гледам и преглеждам, издирвам и прочитам всякаква информация за направата на акустични китари. Препоръчвам на всички притежатели на такива инструменти да се разровят също. Лично на мен ми се изясниха много неща. Цялото ми проучване беше обусловено от още един проблем, за който не споменах. На фона на отчупената глава, съвсем тънката пукнатина в близост до бриджа ми изглеждаше като бял кахър, и дори не споделих за нея. След като се просветлих на тема „брейсинг” ( незнам думата на български), ми стана ясно че малката пукнатинка е по-голям дерт дори и от отчупената глава. За тези,които не знаят – вътре в китарата има дървени летвички. „Стандарта” така да се каже при Western китарите, е въведен от фирмата Мартин, и се нарича X bracing. Основно служи за здравина на тънкия топ, но и придава звукови качества. Предната звукова дъска или топ резонира. Брейсинга трябва да е в достатъчно количество за да придава здравина, но не и прекалено защото ще убие резонанса. Под самия бридж, от вътрешната страна на топа, се намира една дървена пластина – бридж плейт. Служи да придаде здравина в тази област, за да не се счупи при опъна на струните. В моя случай, въпросната пукнатина върви точно по ръба на тази част, но само външно, тоест само по предната повърхност на топа. Явно през годинките китарата е изсъхнала доволно, и това прибавено към опъна на струните е довело до този проблем. Още една вметка да направя и да споделя за формата на тялото. Въпреки, че е флат топ, се наблюдава една „сферичност”. Това разбрах е нещо съвсем нормално,и се отнася за цялото тяло, но се забелязва по-лесно по гърба на китарата. Но при мен „издуването”, особено около бриджа е малко повече. Наблюдава се дори без каквито и да било струни, които вече съм свалил разбира се. В общи линии това е. Ей с тоя пост компенсирам времето, през което не съм писал хич Ще се опитам да кача снимки, които са от телефон.

Tune-O-Matic ли е бриджа или е някакво тремоло ? Има вариант, "петата" на грифа, да не е отрязана правилно или пък "джоба" в тялото на китарата, в който ляга грифа, може да не е фрезован правилно. Снимки ?

Радвам се, че толкова много хора се включиха в темата Чета и попивам за момента. От всеки един от вас ще използвам подадените съвети, както и сам BassTraffic каза. Просто исках да допълня нещо. Лютиери тука бол. Дори се намира едно ателие, на което 3 от 4-те му стени са от стъкло, и човек може да наблюдава целия процес по изработването на контрабас, чело, цигулки и виоли. Все още не познавам хора, които да са ползвали услугите на майсторите, и си нямам никаква представа за "рейтинга" им, така да се каже. За период от една година, това е 4-тата китара, която намирам. Другите бяха станали жертва на играта - "аз съм Кърт Кобейн". Нямам си никаква идея как е станало счупването,но факта, че я намерих на улицата говори, че собственика явно е преценил, че финансово е нерентабилно да я носи да я поправят. Ще обмисля всички варианти, и като ми остане време ще действам. Благодаря на всички за отделеното време и за ценните съвети

7thString - свободна за лепене площ се намира достатъчно. Fats - Благодаря за насоките. lyu_records - Бих се радвал да споделиш работата си. Ще изчакам да минат тези дни и другата седмица ще реша какво да правя. Съжелявам че липсва нещо интересно за показване, но все пак ми се иска да постъпя колкото се може по-разумно. Приятен уикенд на всички

Благодаря ви за съветите и коментарите. Не съм в България, и поради тази причина не мога да се възползвам от услугите на споменатите лютиери. От изгледаните клипове и намерената информация, стана ясно, че преди каквото и да е било лепене, е добре, даже не добре ами задължително, елементите да се напаснат на сухо. Точно тука е проблема. Лепило имам някакво на Хенкел - Понал, но и Тайтбонд не е проблем да се намери. Стяги също мога да намеря. Въпроса е, дали мога да си позволя да "изроня" част от влакната, или това би било пагубно за здравината на слепването ? Nikifena - Вече съвсем сериозно почвам да клоня към втория вариант.

http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2833/1181642112106638591336100268DeLtXHd1CJlaa1GISpmN.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2050/2815798051260436671336100275timhLVaCBriFxXXRR6aS.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2935/20672012618801080941336100280PmjhJssZFlRa26MtiCtw.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2188/107724283520961627981336100285QARLtEXVGNnYG9v3BvAP.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1837/91215273744782171113361002959kAKLI04E4BZ9vrsCKjc.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1924/1559463971165872401336100301apsaWHGUxQNg29s2j3tY.JPG

Здравейте на всички ! Обръщам се с молба за съвет. Миналата събота си намерих една акустична китара. Беше невероятно мръсна и занемарена, но това, от което ми се скъса сърцето беше, че главата й се беше отчупила при ключовете. Търсих и гледах клипчета, кои по-добри, кои не дотам, и в общи линии разбрах, че ще се лепи. Проблемът е, че при самото счупване са останали много дървесни влакна, които не позволяват перфектното пасване между глава и гриф. Чета форума от години и съм запознат със способностите на често споменаваните лютиери, но за съжаление не мога да се възползвам от услугите им. Акустична китара вече си имам, и въпреки, че представлява супер евтин Епифон, ми служи вярно в музикантските ми търсения по градинки и парковеJ Желанието ми да възстановя намерената китарка, е продиктувано от това, че тя се оказа Ibanez Performance произведена преди 20 години, и на мен страшно много ми се иска да й чуя гласа. След кратко проучване разбрах, че като модел е била бюджетно насочена, и не е била нищо особено за времето си. Гръб и страни от махагон, топ от кедър, гриф от нато и фингърборд от палисандър. Нато между другото се оказа, че е аналог на махагона в Азия, или поне така пишат. Това, което ми хрумва като идея, е да се отнеме материал от главата и грифа, диагонално, както е и самата посока на счупване, или дори направата на нова глава. После клиновидно лепене с последващо лепене на фурнир и воала. Проблемът е, че нямам в наличност нужните инструменти за целта. Подмята ми се едно зеге тука, но си мисля, че с него е просто абсурдно да се пробва дори. Другото, което си мисля, е дали ПВА лепилото, което смятам да използвам, няма да свърши полезната дейност от запълването на евентуални малки липси на дървесни влакна между двата елемента, и дали по този начин, мястото на слепване ще издържи на опъна на струните? Необходимо ли е, един вид като застраховка, да се използват видии, които да фиксират счупеното ? Съвети,коментари,въпроси, критика, всичко е добре дошлоJ

^Не ти ли пречи на ръката, като свириш около 12 позиция ?

Ок. Замислете се, колко много неща в днешно време се правят в Китай. Заготовки, които после се сглобяват в щатите, или кой знае къде. На всички големи фирми и производители им ясно, че икономически по-изгодно е да се произвежда част от хардуера в Китай.

Аз предлагам, да коментираме всичко. В групите, които не свирят метъл, също има какво да се научи като настройка на китара и си мисля, че ще е полезно на хората склонни към експериментиране.

http://www.uberproau...g-and-equipment Линкът е относно Роб Барет. А дори и Джак Оуен свиреше на някаква ЛП концепция, но забравих марка и модел. Мнението ми за гореописаните настройки - През годините доста от групите са смъквали настройката си. Дори и в един и същи албум се различават песни с различни настройки. Така например, оше рано рано Fear Factory свалят в Ла. Дино Казарес в Divine Heresy, дори и на 8 струнна китара във Фа диез свири. А Vader последно като ги слушах лайв бяха в B standart. Meshuggah от няколко години вече, не свирят с 7 струнните китари. Използват сигничър 8 струнен, безбожно скъп Ibanez в F standart. А с Pantera едно време колко ядове съм брал, докато разбера, че са 1/4 тон надолу... Само метал ли ще се коментира ? Сори, то си го пише в заглавието ама кой да чете

От доста време свиря само с Jazz III. До такава степен съм свикнал, че дори не мога да хвана нормално перо. Бих пробвал новата серия max grip, но не мога да разбера разликите между Carbon, Stiffo и Nylon. Предполагам, че е въпрос на дебелина, или само на материал...незнам. Ако някой може да сподели ще е супер. Един линк към Лими - http://www.stonepicks.com/apicks.html От тук съм си харесал един сет от 4-ри джаз пера. По едно време така се бях запалил от темата за каменните пера, че си бях накупил към 6-7 сърца от сергиите

И аз много харесвам Ernie Ball, но ми се е случвало преди да си купувам нов сет почти ръждясал. Самата опаковка не беше ок и струните се окисляваха. В момента свиря с D'addario, но ме дразни това че след 4-5 дена максимум, тънките струни потъмняват и като цяло целия сет почва да звучи глухо. Пробвал съм GHS и не ми харесаха. Апропо, свиря с 13-56 или 12-54 в Ре, но последните идват малко "лабави" за целта.

Проблемът е, че ако искаш да запишеш гласа си що годе като хората, ще ти трябва доста повече от един интерфейс и микрофон. На първо време едно акустично третиране на стаята. После идва ред на студийни монитори, след това още хардуеър и т.н. За съжаление дори за силно непрофесионално ниво, каквито са домашните демо записи, тези фактори са доста важни.

John Mayer прави уникално добър cover на Bold As Love, както и на Little Wing. Темата е супер. Надявам се повече хора да се включат с информация. Бих искал да насоча вниманието ви към Майкъл Хеджис, който за съжаление от няколко години не е сред живите. Впечатление прави техниката му, както и това, че основно свири на акустични китари и може би един от първите "засвирил" на harp guitar. Определено не е човек, който е останал в сянката на прожекторите, но си мисля, че е малко позабравен в днешни дни. - Aerial Boundaries - Because It's There. Тука свири със споменатата harp guitar http://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Hedges - Кака Вики

Аз също от доста години го държа така. В началото си мислех че е доста неправилно и се опитвах с два пръста но ми беше прекалено неудобно. С годините открих че с по-малки пера захвата на пръстите е по-лесен, пикинга е по-бърз, атаката върху струните е по-силна и т.н. Не мога да кажа дали има предимства или недостатъци но само отбелязвам факти. Поне за мен този начин на захват в някои случаи е по-удобен, въпреки че с два пръста и в областта близо до нека звука е много по-богат. С два пръста има един звук, едно такова жулене наподобяващо шъга шъга ( не мога да го опиша точно), което малко ме дразни. Въпрос на вкус. Пол Гилбърт в едно видео обясняваше как точно този звук му харесвал. От "трипръстовите" се сещам за Стив Морз и Еди Ван Хален, които понякога освобождават показалеца за хармоникс.

В линка, който дадох освен микрофон в цената е включен и преамп. Преампа е канон-усб, което според мен е удачно решение за лаптоп. На по-късен етап микрофона съвсем спокойно може да се смени с по-подходящ. С лаптоп кофтито е че трябва да се взима усб карта. В този ред на мисли дори една съвсем "обикновена" усб карта на M-Audio надскача 200 лв.

Няколко години изкарах точно със същия модел. Аз слагах оголените краища на китарния ми кабел във грамофонния вход. С един овърдрайв и малко дилей нещата заспиват. Със сигурност обаче се иска смяна на потове, кондери и ламби, не че не може и със старите ама...

Тайно използвам разредителя за нокти на приятелката ми

С едно ножче почиствам всички крачета и пинове и прочие на елементите, които ще се запояват. Самата платка я почиствам старателно и после калайдисвам пистите. Чистенето на пистите го правя със ситна шкурка с последващо измиване под течаща вода. После в малко разредител за лак за нокти слагам няколко малки бучки колофон и бъркам докато се разтопят. С така получената "отвара" нанасям с тънка четчица по пистите и после калайдисвам. Жакове и конектори запоявам като задължително почиствам старателно повърхностите на съответните и после ги калайдисвам. Някой вече описа как се процедира с кабели. Аз мисля и съм се убедил с времето, че за едно качествено и по-лесно запояване е много важна подготовката преди това. Върхът на поялника го почиствам често с мокра гъбичка, горе долу на всяко второ запояване го обърсвам хубаво. Поялник избирам в зависимост какво ще запоявам, тоест колко вата. И както вече се спомена - дългото задържане над 4-5 секунди върху една повърхност води до стопяване на пластамаси, изгаряне на транзистори, ис и генерално осиране. Сещам се едно време като ученик имах един учител, който все ни казваше че една хубава спойка трябва да прилича на момина гърда

http://www.musicstore.de/de_DE/EUR/Shure-SM58-X2U-SM58-X2U-USB-Kabel/art-PAH0008292-000 Нещо такова дали би свършило работа ?

След време да не се появи тема, в която авторът да казва "...еми включвам китарата във входа за микрофона на скайп, ама много гаден звук излиза..." Не се сдържах просто. Извинявам се.

На основния въпрос отговарям с "да". Със обикновена, вградена звукова карта се подкарва Г4 без проблем. Гложди ме само горното твърдение, така изпляскано със замах, и бих желал на свой ред да попитам защо не в линеен ами в микрофонен вход трябва да се включва китарата ? Върти се един технически термин с гръмкото наименование "импеданс" и се чудя дали пък няма нещо общо в този случай ?