Emanuil

2 часа? Става ли се добър музикант за два(2) часа на ден? А, Хирург, инженер, спортист, зъболекар и специалист по "к,вото и да е"? Забравете ги тези 2(два) часа - а най-малко 5 - 6 (пет, шест) часа на ден и поне 300 дни в годината в продължение на цял живот(до гроб). За повече от 2 часа на ден определено не се става добър певец. Или поне не дълголетен. Музикалното образование в други аспекти (композиране, солфеж и т.н.) може, ако човек има мотивацията, да си отнема и по 12 часа на ден и Е нужно и на певците, но аз говорех конкретно за певческото. Никой, който ежедневно е блъскал по 5-6 часа във фитнеса, не е прокопсал. Гласовият апарат се състои от мускули, не от метални/дървени компоненти. Вяра, много як откъс Странно как принципните изисквания (и проблеми) пред напъпващия певец са били същите както днес

Изгърбването е много съществена част от таланта, но го има и това, без което цялата работа на света просто не върши... работа: усета. Някои хора чисто обективно са по-малко музикални от други. И всеки ден да пеят по два часа, и да разработят 4 октави (чисто физиологически всеки без патологични телесни отклонения може великолепно да развие гласовия си апарат, ако работи както трябва), няма да им помогне. Това го казвам принципно, нямам представа какъв му е случаят на Обсешън А иначе, както споменах в скобите горе, е много важно КАК работиш по гласа си. Пеенето пристрастява, но човек не може да разчита само на това, да не говорим, че за разлика от свиренето на друг инструмент, или писането, или рисуването, гласът може и ЩЕ се износи и скапе, ако не се борави правилно с него.

Междувпрочем, мрънкотенето против "долнопробните музикални формати" го намирам за също толкова безвкусно и отегчително, колкото и хвалебствията за тях на фейсбук страниците им. И Гласът, и Факторът с пълни шепи ни дават хляб за обсъждане на пеене, нещо, което бездруго доста рядко се случва в този подфорум (?!) На мен ми е абсолютно все тая комерс ли са, какви са. Хората още преди 50-60 години са стигнали до извода, че и най-малоумните творенийца на популярната култура са прекрасни изходни точки за плодотворно мислене и говорене. А по темата, дето я подхванаха Вяра и вейн - Адел определено не пее носово. Това, което се чува, е остротата в гласа й. Носовото пеене звучи запушено, а не остро. Между другото, от едни тонове нагоре просто не може да се пее другояче, ако търсиш силен резонанс. Странно, но на мен никак не ми звучат еднакво нито Джеси Джей, нито Бийонсе, нито Адел, при все, че използват една и съща техника.

Мерси за отговора Първо - да, на части съм записвал, пет, ако не се лъжа, по един дубъл за всяка. Иначе странно, че споменаваш за драматична разлика преди и след бриджа - не чувствах никаква промяна в нито един от компонентите, които си изброила, особено що се отнася до натискането. Принципно не ме е страх да натискам, защото цялата песен е изпята в head voice, така че няма от какво да флипвам към фалцет Фалцетните моменти не са инстинктивни, мерси, че си ги забелязала все пак Носовостта не бях успял да я разпозная - възможно е или да си напълно права, или долнопробните ми слушалки да играят номера с обертоновете. Колкото до изнесения звук - интересно, че го отбелязваш, защото два-три дни след този запис (от около две седмици е) за пръв път реално усетих и започнах да упражнявам що-годе ефективен (в някои случаи) контрол над резонанса в синусите, както и да чувам това, дето някъде из нетовете разни хора му викат squillo. И осъзнах, че дотогава всъщност много често - особено между ла диез от малка и ми от първа, - просто не съм позволявал на тона да "премине" над носа ми. (А когато съм успявал, е ставало неволно.) Може би носовостта идва оттам. Колкото до опората - наясно съм, мисля, какво представлява активната такава. Гръдният кош е в стабилна, "отворена" позиция, изпъчен, вдишването се случва с областта около пъпа като целта не е толкова да "издуеш корема", колкото да го разшириш латерално, понеже това значи, че си успял да разшириш плаващите ребра. При издишване се включват и работят интеркосталните мускули, които поддържат това разширение, доколкото на човек му е възможно. Усещането е за леко мускулно напрежение най-вече встрани-отзад, точно където са плаващите ребра. Коремните мускули са тонизирани, но не са като дъска. Всички тия усещания мога да ги разпозная, когато внимавам за дишането си, изработил съм си някаква издръжливост и навици на дишане - само че още работя точно по този компонент в самото пеене. Записвах седнал, което допълнително ми развали дисциплината и в добавка към това, че не знаех как съзнателно да проектирам тона около носа и очите, е довело и до гълтане на тона, и до отпуснати гласни връзки и несигурност, и до сваляне на небцето в опит сам да се чувам по-добре (което е измамно усещане, естествено). Права си, че често забравям да поддържам опората, когато слизам надолу, което доскоро в немалка степен беше и резултат от несигурност, че в мига, в който сляза под фа от първа, ще почна да си развалям тона. Благодаря още веднъж за подробното включване и ще се радвам да поддържаме диалога, понеже не са много хората, с които човек да си приказва за the nuts and bolts of singing Мерси отново

Ами ще се престраша да пусна линк с един запис - песента е записвана с микрофонче от слушалки и е без музикален съпровод. Започва от си от малка октава, всичко нататък е по-високо. Мисля, че си личи, че в по-ниските ми е по-трудно да запазя контакта и губя от пълнотата на звука (доколкото я има принципно, де, понеже нямам представа доколко съм овладял техниката, която използвам тук...) http://www.sendspace.com/file/skp4ni

Благодаря за линка, Вяра Ще гледам да пусна запис, в който да си личи за какво говоря - в най-добрия случай може да се окаже, че тия проблеми са само в главата ми, но някак не ми се вярва (А и всъщност ще е хубаво да събера някое мнение за пеенето си като цяло )

Вместо здрасти на съфорумниците, един въпрос като за напреднали (е, и здрасти, де, междувременно ) От две години се занимавам усилено с пеене и горе-долу съм успял да изравня долния, средния и горния "регистър", но са ми още непостоянни - особено средният - искам да попитам който знае, как аджеба се случва тази модификация на гласните? Първо, няколко уточнение и (само)наблюдения. С онези три "регистъра" от по-горе имам предвид следните употребими тонове: Долен "регистър" - всичко от дъното (фа от голяма октава/F2) докъм ла диез-си-до от малка/Bb3-B3-C4: тоновете, които основно използвам, когато говоря (баритон съм) Среден "регистър" - всичко от горната граница на предния докъм сол диез-ла от първа/Ab4-A4: тоновете, които използвам, когато викам. Също така диапазонът, в който преди да се понауча да blend-вам регистрите почвах да се мъча, пеейки (до сол диез-ла въобще и не стигах допреди известно време) Висок "регистър" - всичко над горната граница на предния, докъм ла от втора/А5. С преходите между средния и горния регистър почти нямам осезаеми проблеми, както и с горния регистър като цяло. Първоначално беше гъгнив, но мисля, че оправих тоя проблем. Средният обаче, който се съдържа почти целият в почти всички песни и за баритони, и за тенори, още ме мъчи. С течение на времето се научих да взимам всички тонове в него основно с "леката" функция на гласните връзки (когато вибрират само ръбове им, без да удебелявам самите връзки, така че да вибрират целите - поне според нещата, които знам, това би трябвало да се случва). На тези, които могат да схванат какви ги плещя, няма нужда да казвам, че разходът на енергия е минимален, а издръжливостта при пеене на тези относително високи тонове е удесеторена. Също така с течение на времето успях да изравня относително добре тембъра в трите "регистъра". Проблемите ми са два: 1. Преходът между долния и средния регистър. Когато започвам някаква поредица от тонове *в* средния регистър или над него, нямам проблем да продължа надолу. Но когато започна нещо в долния (или попадна в него насред дадена фраза) и продължа нагоре, гласът ми нерядко "забравя" да превключи на лек механизъм и понякога стигам до ре-ми от първа/D4-E4 преди да се усетя, а и самото ми превключване от долния към средния не е особено гладко. 2. Понякога, когато съм в средния, на определени гласни плътният контакт между връзките се губи, в тона ми влиза прекалено много въздух и губя резонанс. Забелязал съм го най-вече при Е и У. Та, четох някъде, че при правилна модификация на гласните, преходите нагоре между "регистрите" се случват много по-гладко, а също и че се постига оптимален резонанс при по-високите тонове. Съдя, че проблемите ми са вследствие от липса на добра модификация, а не от проблеми с дишане или нещо такова, защото се случват основно на определени гласни, както и когато не внимавам с произношението по принцип.