ronia

хей, нотичка или каквото си там не виждам какво имаш да търсиш в поп- или рок-музиката. (ама аз пък най-малко съм авторитет от всичките писали, така че можеш да игнорираш този коментар.) но не и следващия като ти слушам кавърите и им се радвам толкова, питам се какво ли ще се получи с песен, писана специално за теб, като глас и индивидуалност - сигурно ще бъде нещо великолепно. а може и ти да започнеш някой ден да пишеш, то не се знае кога ще те "тресне" и въобще, накратко: желая ти от сърце един забележителен авторски дебют!

страхотно, страхотно, страхотно! не се крий, ами скачай на сцената аз ще бъда на първия ред, както казваше сестра Аланис

Какво стана с парчето - има ли вече текст и кога ще го чуем в завършен вид?

Сега се сещам и нещо друго, което може и да проработи при някого. Например аз често използвам езикови фрази, за да запомня ритмиката. Може и с числа, ако не ви хрумват подходящи думи.

Ей-тва не трябва да се случва По най-бързия начин до инструмента или компютъра или любимото си записващо устройство. И за да стана съвсем банална, ще напомня: изкуството иска жертви

Абе няма ли някакви аудио клипчета за илюстрация бе хора? Някакси да се върнем пак към самото пеене, ако може?

Дай на мен някой акъл за подобряване на нещата - примерно върху това, че е съвсем на прима виста: http://media.putfile.com/svetyt-e-za-dvama-27 Сигурно има много повече проблеми, отколкото аз чувам

Брей че трудно в тази тоналност! Обаче си е добър тракът, благодарности на Chrysalid! Светът е за двама (дамска версия) Как ви се струва?

Аааа супер размазващо, браво! Виждам фенките в краката ти!

Ето един опит: потърсих първо мнението на автора и задължително ще го взема предвид в преработката, но нека и други хора да кажат - особено ако нещо боде слуха, да му свием перките малко в една следваща версия epilogue (alive)

И що го махнахте ся файла? ;( Отлична препратка на контрабасиста към свободата на интерпретацията, незабравимо изпълнение на две гневни жени! :-)

Колко яко някой да се сети за JK Струва ми се, че нещо се бият там баса и солокитарата (след припева или квото е, към 1:27). Не е добро решение според мен, че много идва тоя слап. А вокал даже май не ви и трябва?

Песента "etcetera" се посвещава на Кърт Вонегът. Поклон! http://myspace.com/latortugafeliz

А всъщност какво искала да каже лиглата: че злоупотребата с алкохол води до тежка параноя.

Много забавно наистина - чудни вокали и доста веселба се чуват, браво на момчетата от гаража!

Знам, че няма да ти стане приятно, обаче на първо място това Е чалга. Ако не е, нека това да бъде повод да обясниш защо не е. Ще ми бъде интересно да прочета аргументите ти и няма да бъда предубедена, заклевам се! Второ - има едни нередности в бийта: - влизането е много припряно (на 00:07) - има нужда от повече въздух там, куцо е така - бийтът, който почва на 00:46 (на куплета, предполагам), нещо не е съвсем наред - чисто на слушане ти говоря, има нещо спъващо (в тоя соло-барабан май) Всъщност като звук чудно си го докарал, ама тия горните неща развалят всичко в моите смахнати уши Може би така ще разбереш защо никоя певица не става за това парче Успех!

хо-хо, отпускащо ли каза? добре звучи, ама мен не можеш ме приспа с тва - особено с двойната каса накрая

Три нови неща от тортугата: flee or stay i don't feel like working (не ми се работи) do remind me (припомни ми) Вокалите към тях още не са записани, но някой ден...

Сигурно си някакъв максималист, щом свириш на пиано от 4-годишна Вземи го пусни тоя запис и други хора да те чуят отстрани!

Какво става с тази идея? Кога ще има CD и как? Защото искам и аз! ПП. Извинявай, ако не съм чела внимателно.

Можеш да учиш през цялото време и от изпълнителите, които харесваш. Малко имитация в началото не пречи, само да не е в екстремното пеене - щото там можеш да си навредиш лошо. А нуждата от уроци се определя от целите ти.

От известно време и мен ме занимава този въпрос. Не знам доколко съществува някакво право на избор - освен правото да си останеш ъндърграунд завинаги. Гледам разни талантливи млади хора и ми дожалява, защото не мога да видя хубавото, което ги очаква. Странното е, че в България в момента някакси няма интерес към оригиналното, което един творец може да предложи. По-скоро усещам досадното и демотивиращо желание на хората да му казват какво ТРЯБВА да прави и постоянно да му диктуват формулата на успеха, все едно всеки това гони. А то изобщо не е така, ако говорим за истинските неща и хора.

Дони направи комплимент на една девойка, като я попита защо е предпочела да пее с микрофон на стойка, а тя не знае. Да не би журито да й е виновно, че тя няма идея какво прави, като застава пред хората?

Ако може някой да ми загатне къде се предлага нещо по-добро като отношение, когато става въпрос за музикалния живот у нас?

Освен положителния опит, съществува и понятието "негативен опит" - е точно тва може да бъде Айдълът. Нещо от сорта на "ето така не бива"