greenwood

Търся процесиран звук вероятно защото някои от любимите ми китаристи свирят адски процесирано (много повече от мен). Robin Guthrie, Jonny Greenwood - такива китари ми допадат. Аз съм уличен музикант и това, което виждаш на видеото, е моят сетъп за улично свирене. Харесва ми идеята да ползвам уличния сетъп дори да съм на по-професионална сцена или в случая църква. На улицата основният ти приоритет е да си мобилен/портативен. Воксовете са MINI 5. Ефектите са само два (TC Electronic Hall of Fame, TC Electronic Hall of Fame 2) Третото камиoнче е a/b педал да превключвам между усилвателите, четвъртото е лупер. Изцяло акустичното свирене е прекрасно, особено ако го прави по-добър китарист от мен Нямам нищо против и усливателите за акустични инструменти, имах един такъв Laney навремето. Но аз обичам да наслагвам в реално време посредством лупер и съм маниак на тема ривърб. Е как да съм акустичен

Според мен песента е велика. Други много сериозни творци са й правили кавъри - Judas Priest, Blackmore's Night... Моята версия естествено е в по-различен стил - акустичен китарен инструментал с повечко ривърб. https://alexanderkyd.bandcamp.com/track/diamonds-and-rust

Надявам се да ви допадне

Благодаря за включването! Първата ти композиция със сигурност е 9/8 - лесно се брои "но-две-три-че-но-две-три-че-пет" (демек общо девет осмини в такт) По същия начин може да се брои и на моето парче, което потвърждава моето твърдение. Според мен е по-добре да се чете като девет осмини в такт, отколкото да се редуват тактове ту с четири, ту с пет осмини - тук може и да греша, не съм теоретик и аз! Но за мен това са осмини, не четвъртини. Второто ти парче в 7/8 също много ми хареса - интуитивно се брои но-две-три-че-но-две-три и определено увлича. На разположение съм за колаборации, винаги.

Получих доста щедра рецензия: https://www.anrfactory.com/alexander-kyd-drifts-our-minds-into-a-more-placid-state-with-of-time-and-the-river/

Добавям: ползвах англичанин за кларинетист - пичът специализира в Клезмер и когато му казах, че съм българин и размерът е 9/8, веднага му блеснаха очите. Смесването и мастерирането са дело на испанец от Валенсия - не съм го виждал на живо, намерих го във Fiverr и мисля, че ми свърши много добра работа.

https://alexanderkyd.bandcamp.com/track/of-time-and-the-river Няколко души в този форум са ми давали градивна критика, че парчетата ми са прекалено еднообразни. Моят стил е меланхолични, философски китарни инструментали и ми е трудно да бягам много много от този звук, но все пак с това парче се опитах да "внеса разнообразие". Първо, размерът е 9/8, което е нещо ново за мен. Второ, ползвах кларинетист. Надявам се да звучи по-интересно така.

Все по-голям процент от новата музика се разпространява дигитално, а не на физически носител. Езикът се променя спрямо живота. В наши дни е възможно да кажеш "издавам" и без да си произвел физически носител. Аз регистрирах моя аранжимент в PRS - вече официално се водя автор на този конкретен аранжимент, т.е. нещата са формални и официални. В този смисъл действително съм издал нещо, а не просто съм споделил някакъв си запис в мрежите.

https://ohsinnerman.com/ В този сайт разказвам по-конкретно за кавъра и за по-големия проект, за работата ми като учител по музика в затвор, за историята на песента. Надавам се да ви е интересно.

Традиционна фолклорна песен на афро-американците. Най-известната версия е може би тази на Нина Симон. Моят аранжимент е кратък китарен инструментал с много ривърб. https://alexanderkyd.bandcamp.com/track/sinnerman

Благодаря!

Аз съм в Лондон и се опитвам да се свържа директно с Кремона, но комуникацията им е просто покъртителна - имейл, телефон, инстаграм, просто безумно отношение към клиент. Вторият ми вариант е мой човек да се разходи до някой магазин в София, който ги зарежда. Някой да знае нещо? Благодаря.

За песента "Плюс" ти трябват следните три акорда: Gm, Dm, Cm "Карам като луд": редуват се F#m и А, в общи линии нищо друго. "Юпитер" (една от малкото техни песни, които реално ме кефят): F, Dm, Gm, Bbm

Лековитите лъчи на слънцето като символ на връзката на човека с Природата. Изправи се, повдигни се, протегни се и дай на слънцето да те докосне и изцери с лъчите си. Надявам се да не звуча като Дийпак Чопра, просто така го чувствам това произведение. Ползвал съм класическа и електрическа китара, много ривърб, малко дилей. В домашни условия записах партиите, след което ги пратих на моя човек в Лондон за смесване и мастериране. При домашния запис ползвах ривърб TC Electronic Hall of Fame, а след това той допълнително е минал трака през Strymon BlueSky и се е получил ривърб върху ривърба. Идеята на първата част е да бъде по-спокойна и медитативна, а втората - една идея по-смела и игрива. За съжаление не можах да ползвам други инструменти/ музиканти. Надявам се за следващите неща да имам времето и парите да ползвам тромпет, кларинет и перкусии. Слушайте тук. https://alexanderkyd.bandcamp.com/

В общи линии това е моят стил - филмово звучащи китарни инструментали с много ривърб. Винаги съм наблягал на авторските неща, но напоследък съм по-благоприятно настроен към идеята да правя кавъри на стари хитове.

Човек, изключително много съм ти благодарен за този коментар. Да те мразя?! То идеята на цялата тема е, че на никой не му се занимава да ми чуе музиката и да поразсъждава над силните и слабите й страни. А ти точно това си направил, за което чест и почитания. Не си първият, който посочва липсата на разнообразие (и в двата смисъла - динамика и инструментализация), но ти ми даваш най-подробни насоки. В следващото ми парче ще има саксофон и кларинет. Подозирам, че това няма да реши проблема, но е стъпка в правилната посока. В следващия ми албум ще има перкусия и бас. Може би не във всяко парче, но колкото да се различават по-отчетливо едно от друго. Поздрави и успех!

UPDATE: WorldHasPostRock, канал с над 130 хиляди последователи, промотира и хвали албума ми. За 24 часа албумът има 500 слушания, 70 харесвания и 10 положителни коментара. Междувременно аз се разстройвам, че българските медии не ми обръщат внимание и не ме рецензират. Явно проблемът е в мен - още не съм проумял колко нерелевантни, незначителни и морално остарели са българските медии.

Благодаря! За суетата си болезнено прав - тя ми е основен проблем. За другото - съгласен съм, че трябва да работя в посока разнообразяване на музиката. Не може да се свири едно и също. Произведението, над което работя в момента, ще бъде в размер 9/8 - нещо много ново за мен. След това съм планирал екзотични китайски инструменти, за да не е само смесица от китари. Все повече се кефя на саксофона и тромпета - ще ги ползвам в бъдещи композиции.

Привет, албумът може да се слуша и купи тук: https://alexanderkyd.bandcamp.com/album/cassis

+1 за намирането на учител.

Доста неща ми се изясниха. Благодарско!

JetMan, Направил си критичен анализ на публичната ми персона - нещо, за което не съм те молил, но все пак благодаря. Основният мотив в моя текст е липсата на критика в българския музикален свят, а не че аз не знам как да се продавам. Да, аз не се продавам успешно, но не с това оплакване влязох да пиша. Направи ми впечатление, че всички тръгвате да пишете за маркетинг, социални мрежи, платформи и т.н. а аз говоря за нещо друго. Мнението ти, че музиката ми е еднообразна - тя беше много по-еднообразна преди пет години, в момента усещам че има прогрес в това отношение. Поне откъм инструментализация - в този албум тромпет и женски вокал, в следващия - други гост-музиканти, свирещи на по-нестандартни инструменти и така. Не съм спирал да мисля нови композиции и да се старая да са различни от старите. Радвам се, че това решение с тромпета е стъпка в правилната посока (да се внесе разнообразие). Но в крайна сметка аз съм соло китарист - колко пък повече разнообразие очакваш да има? По същия начин музиката на един Пат Матини например на мен ми е еднообразна и скучна, не различавам парчетата му едно от друго, но разбирам защо го уважават и ценят. Нежна, меланхолична, авторска класическа китара която навява картини и би могла да се ползва във филм - това е моят стил и няма как с цел разнообразие да вкарвам непривични за мен стилови влияния (проявявам нулев интерес към поп, рок, рап, метъл) или непривични инструменти - няма да ме видиш да свиря на BC Rich или на Jem 7 само защото трябва да има разнообразие. Да, свиря на един стол пред бялото ми парно - и какво? Мацката от Русия нали излъчва от хола й? Защо нейният хол те кефи, а моето парно те дразни? Още веднъж благодаря, че чу албума и че се занимаваш с мен!