2+2=0

Въпросът с размерите е въпрос на вкус. Горе отбелязах дължина, ширина и дебелина - малко над жълт ултекс. Перата на снимките варират - най-малкото е 30х28х3 мм, а най-голямото 35х32х5 мм. Останалите са вариации. Основен проблем би била дебелината, засега не съм мислил за варианти по 1 мм, макар че пробно изработих две такива. Преди това наистина стои въпросът с материалите и изработката - не мисля, че в момента имам достатъчно качествено дърво, за да ги правя толкова тънки. А за формата и за нарези/вдлъбнатини за захват никой нищо не каза, тя също е от значение. Това са все неща, които подлежат на промени. Даже ако искаш, мога да направя едно по твои спецификации. Би било интересно. За да отклоним малко темата, тъй като в момента няма значително развитие, кажете какво мислите за екстремните перца - различни форми (кръгли, триъгълни), по-големи от обичайното (аз слагам границата някъде около 35х30 мм), екстремни дебелини - най-дебелото перце, което съм виждал в продажба е 11 мм. Има интересни ревюта, доста хора твърдят, че дебелите перца помагат на техниката на свирене на дясната ръка. От досегашните опити с 5 милиметровите, мога да кажа, че са ми доста удобни (свиря с най-различни перца - от jp, през тортекс 0.88, до ултекс 1,3, досега не съм пробвал нищо извън стандартните), но това зависи доста от формата.

DIY is the law. Благодаря за мненията и съветите. @ciriljhonson - относно различните материали се бях замислил и аз. Засега реших да не ползвам животински продукти. За кокосов орех се огледах в магазините наоколо миналата седмица. Мислех да изпробвам бамбук, но още не съм сигурен какъв вид ми трябва. Монетата ще ми бъде интересна, продават се интересни модели. Бях си закътал някъде от старите големи монети по 10 лв., с които хлапе с точен мерник можеше да нокаутира съученик. Още не знам как точно да ги обработя обаче. Други идеи, които имах са винил - да измъкна една стара плоча на Лили Иванова/Шабан и да я накълцам в името на науката. Това ще стане лесно. По-дръзката ми идея беше да попитам в някой институт на БАН дали имат подходящи полимери. Засега не можах да намеря нищо, но търсенето продължава. @Baby Thomas - аз пък нямам никакъв опит и точно затова реших да тествам истина ли е това, което се пише в сайтовете на производителите. Предполагам, че говориш за някое перце от Picks and Stones, ако не се лъжа видях твое мнение там. Май пак там някой обясняваше, че каменните перца изисквали специално отношение и блаблабла - разни дивотии по мое скромно мнение. Хубавото е, че в момента има едно перце от речно камъче в изработка, което обаче отнема доста време и ми трябва малко помощ с него. По-нататък ще видим резултата, предвид факта, че нямам представа как да го обработя химически без да си осигуря пансион в токсикологията. @tatkoogi и Hillbilly - лакът за дърво и според мен не върши работа, минах няколко перца пробно с различни налични. След известно четене съм решил да купя тунгово масло и да процедирам така: първо се минава с фина шкурка дървото, после се чисти, после се нанася тунгово масло с кърпа, чакам 24 часа и нанасям втори слой с фина шкурка. Приемам други идеи. Май се отказах от шеллак, стори ми се сложно за изпълнение. Забравих да кажа, че изрязвах някои перца напречно, а други по шарката на дървото, за да видя има ли разлика в устойчивостта и каква.

Не знам дали тук е правилното място, но с лек трепет пристъпвам като жител на шопско село в Лувъра във форума за изработки, ремонти и прочее дейност, от която аз нямам никаква идея. Един вид, ако темата не е за тук, моля да я преместите. Малко предистория: а) аз, скромен, в разцвета на силите си, имам да карам цяло лято досаден задължителен стаж и работя на още по-досадно място като стажант, т.е. - имам доста свободно време; б) с характерното си оптимистично любопитство попаднах из широкия интернет на разни производители на перца, които, в общи линии, грабнаха интереса ми с няколко неща: - правят перца за китара на ръка; - от различни материали; - във странни форми; - твърдейки, че всичко това се отразява на тоноизвличането и процеса по музициране; - за шокиращи за бедната ми персона (частта със стажанта по-горе) суми; В този миг няколко мисловни процеса едновременно поникнаха в мен: недоверчивият балканец изцъка с език, беднякът въздъхна примирено, а човекът с хуманитарно образование си каза "аре бе, и аз мога". Край на предисторията. Десет дни по-късно с умерена гордост прилагам снимков материал с доказателствата: http://imgur.com/UKnbDSY http://imgur.com/ZMJQfu9 http://imgur.com/aZEkoYp http://imgur.com/GyAXfgS Така. Сега техническото изпълнение. Първоначално идеята беше да направя едно-две перца с чисто научна цел. Подведен от младежкото си увлечение обаче числото малко набъбна на около двадесетина. Първата партида бе изрязана на ръка без шаблон от дръжката на лопатата на доверчивата ми баба, произход - неизвестен. Резултатът е недостоен да бъде публикуван. Краткият сблъсък със света на дърводелството и техническото изпълнение бе загубен фатално. Втори рунд бе по-обещаващ. Въоръжен с шаблон и нова дръжка от лопата (извинявай, бабо), която би трябвало да бъде от буково дърво, направих 2-3 пера, които придобиха форма и показаха резултати, за които ще говорим в частта за полевите тестове и емпиричните изводи. Това обаче не беше краят. Както всеки интелигентен човек, отне ми два опита, за да стигна до идеята, че тая работа не е толкова проста и ми трябва, макар и базисно, някакво оборудване. Бърз шопинг тур през кварталната железария ми струва 12 лева. Трудният въпрос беше как да се сдобия с подходящо за тестове дърво. В крайна сметка, придобих приятно парче бук, парче орех и съм в процес на крънкане на парче череша. След справка с Janka hardness test се оказа, че съм далеч от истината. Резултатът е видим на горните снимки - всичките пера горе са от букова дървесина. Самата изработка. Изцяло на ръка, с малко резбарско трионче, пила и шкурка. Експериментите с шмиргел бяха неуспешни, с което се затвърди подозрението ми, че ми е необходим лентов шлайф. Две от перцата са лакирани доста нескопосано, останалите - не. Размери: 3.5 мм дължина, 3 мм широчина, дебелина от 3 до 5 мм. Относно дебелината имах своите съмнения, но се оказа, че лично на мен по-дебелите перца са ми по-удобни. НАЙ-ВАЖНОТО - дали свирят? Аз, човек скептичен, не вярвах на материалите, които изчетох относно дървените пера и техните качества. Знаейки, че за да тествам продукцията и с цел най-добри резултати, би било удачно да се намери подходящо помещение, където да се изпробват с акустична китара или през клийн канал, се прибрах вкъщи, пуснах не особено легалния си софтуер, избрах най-гадния и тежък дистортнат звук и посвирих. Какви са моите изводи: - дори при такива условия, не особено чувствителното ми ухо долови осезаема разлика; - дървените перца и от трите партиди показаха относително еднакви (вероятно поради еднаквия материал?) резултати - звукът с тях е идея по-изчистен и ясен, с малко повече високи; - от значение е (според мен) не само материалът на изработка, но и постановката на ръката и захвата на перцето - различните опити дават по-различен звук; - твърдостта на материала е от съществено значение при по-агресивно свирене - перцата от първата партида бяха изтъркани за около 2-3 часа свирене в рамките на няколко дни, а при вторичните полеви тестове с акустична китара обаче перата от втората партида показаха по-устойчиви резултати; За да продължа нататък бих искал да задам няколко вероятно елементарни въпроса: 1. Може ли някой да препоръча как да лакирам перата и с какво? 2. Предложения за методи за закаляване на дърво? Досега пробвах само да ги нагрявам. Резултатите са спорни. 3. От къде мога да се сдобия с по-твърди дървесини - махагон, палисандър, абанос, бакаутово дърво и т.н.? Попитах в няколко магазини за паркет, в два за мебели и търсих из интернет. Предвид, че ми трябват доста малки парчета дърво, очаквах да се намери нещо. Засега предстои да направя няколко бройки от орех и да ги сравня с тези от бук. Извинете за скапаните снимки.

Не съм модератор, но ще се прежаля. Не съм и от групата. Не ги и познавам дори. "In girum imus nocte, ecce et consumimur igni", както е обяснено и лесно може да бъде прочетено, преведено и по всякакъв друг начин осмислено чрез могъщата сила на интернет е латински израз, представляващ палиндром, т.е. - съчетание от писмени знаци, което, прочетено от ляво на дясно и обратното, съставлява един и същ смисъл. Просто и ясно, нали така. Римляните, както и повечето древни народи, като келтите и германите, например, са обичали подобни словосъчетания под формата на гатанки и съставянето им е смятано за полезно упражнение. Спорно е дали е било чак толкова разпространено вярването, че палиндромите са били считани за магически формули, поне в латинскоговорящия свят. За келтите и другите северни народи се знае, че са смятали подони скоропоговорки и други непреводими словосъчетания за заклинания. Докато амбиграмите, т.е. думите или словосъчетанията, които, изписани калиграфски, запазват значението си, прочетени в различни посоки - се считат масово за заклинания. Пак просто, нали така. В конкретния случай изречението "In girum imus nocte, ecce et consumimur igni", преведено в свободен превод от латински означава "Въртим се в кръг през нощта и ето - изгаряме в огъня", което представлява гатанка, чийто отговор е - нощните пеперуди и прочее насекоми, които, поради липса на електрически крушки по онова време, са предпочитали да се въртят около тогавашните източници на топлина и светлина, а именно - различни форми и комбинации на огън, което често е водело до летален край. В последствие, с развитието на средновековния мистицизъм, на тази и други подобни фрази са придавани различни смисли, свързани с окултни и прочее практики, които, поне по мое скромно мнение, са поднесени в настоящото произведение, съчетание от музика, картина и писан текст, от техните автори, за свободна интерпретация и перцепция, в относително проста форма, един вид - мое па и да се замислиш кво точно са искАли да кажат ората по този повод чрез извършване на неколко кратки процеса, съставляващи просто търсене и изчитане на кратки купчини текст у гугъла, а дали ще ти хареса, е, както се казва, въпрос на личен вкус. Пак въпрос на вкус е и как точно ще демонстрираш отношението си към разбраното и формата, по която е поднесено - един вид, щом не ти харесва космополитния дъх на смесицата от латински и английски, не е нужно да отговаряш с напълно равностойната амалгама от шопски и турски, особено когато в нея не е забъркано нищо съществено. ... Изслушах двете части и ми хареса доста - и като подбор на кадри, и като музика. Доста по-интересно е от тоновете djent в последно време, а и дава повод да помислиш малко за концепцията на песните и видеото. Аз лично чух и други влияния на групи като Fall of Efrafa, например, не знам дали е така, но определено ми харесаха и атмосферичните отклонения, а финалът е леко флойдски. Предстои ли някакво издаване? За фейсбук обаче съм съгласен, че не е единствената платформа за качване на музика.

От трите съм пробвал Епифон-а, а си купих Шектър Деймиън Елит, само че суперстрат. И двете китари ми харесаха, мога да говоря повече за Шектъра - като си го купувах, пробвах друга бройка, после пристигна моята, което не ми хареса много, но поне можех да я върна. Занесох си я вкъщи, пуснах я през каквото можах - производствения сет-ъп беше ок, никакви проблеми. Външният вид наистина не й е силната страна заради шарениите, но си я запазих заради две неща - грифът ми е много удобен и ми харесаха акустичните качества на дървото (дълъг състейн и приятен звук без да е включена в нещо) - може да е до бройка, може аз да съм прост и глух, не претендирам. Освен това носи на бой и не разстройва. В общи линии, за тогавашни 1000 лева, е дуракоустойчива и си върши работата (махагон и EMG). Забележките са само за външния вид, но той се прежалва. Пробвай грифа. Като се замисля, Епифонът не приличаше на допир на традиционно LP, пак си е китара за тежка музика. Иначе определено на външен вид бие. Може да видиш и LPJ серията на Гибсън, макар че не приличат много на трите. А във Варна все трябва да има добри хора с китари, които да дадат една проба, иначе - тук в градо на бизнесо и разкошо има всичко. Не знам как другите хора си избират китари за такива пари по интернет, ако става дума за кола за същите мангизи всеки ще си изтърка петите да ходи по гори и паланки. Само с проба, един вид.

Carcass, по специално Бил Стиър, казва, че си прави звука с 5150, SL-X и 10 ватовия Valvestate микро-стак, който, по мое мнение (а и цялата Valvestate серия) е доста по-добър за хай-гейн от настоящите практисчета/VS маршъли. Но на живо звукът им си е 5150/SL-X. ^ То и Entombed са си правили звука точно с HM-2 и мизерно оборудване, Peavey Bandit, доколкото си спомням - точно за Left Hand Path. След това минават на JCM-и. Като преслушаш първите записи на Dismember, At The Gates, Entombed - всичко е HM-2 и SS ампове. Даже мисля, че At The Gates са си слагали микрофоните зад говорителите, което следва да покаже, че всякакви извращения са допустими, ако си швед и свириш дет през 90-те. Въобще, SS амповете правят голяма част от дет звука на повечето олдскул групи, поне докато не намерят пари за лампи. Макар че има солидстейт ампове, които си носят статут на класика за тежък звук, което си е интересна тема, която си заслужава разговори, особено в условията на родния метализъм - SS амповете са дърти и евтини, най-малкото. Иначе, не знам дали си се сблъсквал с НМ-2 на живот, но това е тъпото копеле на всички дистове и в каквото и да го включиш звукът е един и същ и без всичко да е на 10, пак звучи като кошер. Направи си емпиричния опит и го включи с всичко на 10 в нещо с 12-инчов говорител - получаваш Entombed. Ако си гурме, останалото на вкус, а средите пак на 10 - отново същия резултат се получава.

Ами, зависи какъв звук гониш. От това, което съм чел и пробвал, си донякъде прав - шведските групи от онова време ползват точно тези два ефекта, за да си правят звука. За HM-2 няма смисъл от примери, а с DS-1 (+Bassman) Nasum записват първите си няколко албума, след това използват (в албума Shift, примерно) V-Twin и Dual Rectifier, което пак биха ти казали, че е странна комбинация. Entombed може и да са се лигавили с двете наведнъж, не си спомням да съм чел такова нещо, но не би ме изненадало, предвид факта, че обичат неприятен звук. В смисъл, трябва ръчкане и да си намериш подходящия звук, който си ти харесва на теб. Аз, като HM-2 фен, мога да ти кажа, че всичко на 10 си е точно Entombed/Dismember звук и какво ти дреме за шума, но има и по-различни подходи. Чуй Black Breath и Magrudergrind - и двете групи използват HM-2 за бууст, не всичко е на 10 и звукът отново си шведее. За Rotten Sound съм доста сигурен, че използват HM-2 и някой TS и JCM 800/900. Двете се водят добра комбинация, TS-ът уж стягал жуженето и т.н. Може да си пробваш различни комбинации - тюб скриймър, Maxon OD, въобще някакъв чийст бууст педал, който да стегне пчелите в консервата. Ако искаш да докараш звука на HM-2 - най-евтиният вариант е да си купиш някое от неговите копия, например едно със задраскано ухо, HM-300. Резултатите са сходни. С чисто научна цел можеш да пробваш да си играеш с дист и фъз педали, не знам какъв ефект би имало. По-неприятните хора в интернет пробват и Big Muff в комбинация с DS-1/Metal Zone, ефектът пак е чисто научен. Много слъдж/стоунър типове също пробват комбинация с фъз. В общи линии, моето мнение е, че конкретно за шведски дет може и да има смисъл комбинация HM-2 и TS-оподобен бууст. В останалите случаи си буустваш драйв канала или ако много си харесваш натуралния звук на 100-ватовото прасе не се затормозяваш излишно с математики. Най-лесно и пак с чисто научна цел е да си отвориш произволен софтуер на компютъра и да си редиш виртуални кутийки. Най-близо като звук до HM-2 се води Metal Zоne, претърпял някой и друг мод, някои хора казват, че и Fab Tone може да звучи по подобен начин. Ако не набичваш гейна на 10, може да си стакваш педали с цел различни бленди и блаблабла. За "тежък" звук, както каза, задачата ти е малко излишна. http://1.bp.blogspot.com/-exUFuFl4E1Q/UTxSHUMSY1I/AAAAAAAABic/vjKGU0T74ks/s1600/7000308-159618.jpg Посланието в картинката е ясно. Цъкаш копчетата надясно -> instant Left Hand Path

Елате някой път в София, хубаво е да има грайнд.

Вчера се сдобих с един Schecter Damien Elite 6. http://www.schecterguitars.com/Products/Guitar/Damien-Elite-6.aspx Китара за тежки поразии. Цял ден се радвам като първокласник.

Такамм, добре заварили отпърво. За да няма флууд, пиша тук - търся си учител, от София, Красно село съм. Цена - по надцакване (цифрата да е без нули на час... ). Абсолютно некадърен и незапознат съм - не е за хора със слаби нерви или сърдечни заболявания. Толкова. Останалото е въпрос на доизясняване - ЛС. По-здрави.