Поствам ти нещо, което писах на един друг потребител - дано ти се стори полезно:
Започни да си работиш върху фалцета.
Той се развива и се превръща в "adducted head voice" чрез т.нар. упражнение "куперто", което представлява различни интервали, изпълнени на фалцет, без напрежение, от сол/ла от първа надолу.
Различни звуци помагат по различен начин при изпълнението.
Съгласните "м", "н", "нг", понеже могат да се тананикат със затворена уста, ти помагат да усетиш различни типове резонанс в главата си и така да стабилизираш тази част от звукоизвличането. По принцип "жуженето" в черепните кости е добър индикатор за правилен резонанс, независимо в коя част на диапазона ти, а този резонанс трябва да присъства във всеки един момент, освен при много тихото пеене.
Следващите важни са "в" и "з", понеже са единствените звучни съгласни, които могат да бъдат тананикани през устата, макар и само отчасти. Последното е важно, защото при тананикането им гласът ти среща частична преграда, която, за да преодолееш без да загубиш съгласната (сиреч, за да може да пееш "вввв", а не "въъъъъ"), трябва да се научиш да не натискаш гласа в опит да извадиш сила от тона. С други думи, "в" и "з" "принуждават" гласа да я кара по-леко.
Гласните "и" и "у" пък са много важни, защото първата притежава естествена "острота" и "яркост", а втората - естествена "плътност" и "тъмнина", които са двата компонента, нужни за да е балансиран един тон и да звучи хем силно, хем плътно. Също така принципно са най-удобните за пеене на фалцет гласни. Най-добре изпълнявай упражненията с тях през сламка (за "и" е много повече нужна, отколкото за "у", естествено), което освен, че ще ти попречи да напъваш много тона (подобно на случая с "в" и "з"), ще те научи и да окръгляш устата, докато взимаш тоновете между ла/си от малка и фа/сол от първа, които принципно са най-трудните в мъжкия певчески диапазон.
Когато се опитваш да изпълняваш това упражнение през сламка с "и", ще забележиш, че няма как да произведеш стопроцентов "и"-звук през толкова слабо отворена, окръглена уста. Това е хубаво. Изпълнявай упражнението с намерение да пееш "и", нищо че няма да звучи така. Ще звучи по-скоро като немски умлаут, сиреч като "и" с добавен елемент на "у" в него. Така и трябва. Добавеният елемент на "у" към всяка от гласните в този "среден" диапазон прави овладяването му много по-лесно.
Подобно леко "изкривяване" на всяка гласна към по-тъмна такава се нарича модификация и заедно със стабилната опора в средния диапазон е основното средство за овладяването му и за изравняването на гласа от най-ниския до най-високия тон.
Нямам опит в обясняването на тия неща, така че питай, ако нещо не ти е ясно
Бтв, имаш ли някакви проблеми с разположението на езика, докато пееш?