Pinky

Вероятно от 2004-а насам има измислени, изсвирени и записани неща, каквито дори не можем да си представим как звучат, защото хора, които искат да направят нещо ново няма как да липсват. Обаче няма да ги чуем никога, демотата гният в някой склад. Следващите стъпки в еволюциите на жанровете, за които всички мрънкат, че не се развивали вече. И с право мрънкат. Добре, че в музиката не е като в природата - там организъм, който не се развива и не се движи се нарича "мъртъв." Кой знае какви неща са били отхвърлени от издателите. Защото бизнесменът не се впечатлява от изкуство или от иновация. Той дори не знае какво означават тези думи, камо ли да е в състояние да ги разпознае, когато ги чуе.

в последното десетилетие американски поп не съществува. популярната музика, която бълват е нелепа имитация на разнообразие от други жанрове, които водещите американски корпорации от типа на Universal (лейбъли не мога да ги нарека - те не се държат като музикални издатели, а като износител на картофи на едро) са претопили във едно всеобщо нищо, за което грубо лъжат, че се казва поп, или хип-хоп (когато става въпрос за такъв тип изпълнители), или електронна музика (когато става въпрос за безумни и винаги еднакви денс-хитчета), а Инди сцената се оказва неспособна да достигне до повечето хора, които биха купували продукция от нея, защото просто няма място по рафтовете на музикалните магазини. по този начин огромен (и бързо нарастващ) процент от американската аудитория с изненада поглежда към Европа, където Инди сцената процъфтява (особено в някои жанрове като алтернативна електронна музика, хаус, хип-хоп, обаче истински, автентичен, не като онова другото, рок, при това освежаващо алтернативен, както и особено богата метъл-сцена), а също и поп-музика като от едно време - сиреч, такава, която и средно интелигентен човек може да слуша без в него да се надигне желание да се обеси. И купуват европейска музика по интернет, без дебелаците от Universal дори да разберат какво става, твърде заети със създаването на нова поп-рок групичка от некадърни хлапетии съвместно с Дисни. С други думи информацията ти е стара и не е вярна - Америка не само че е по-малък източник на музика от ЕС и Азия, но и ако изключим смислените аспекти от Инди-сцената там (която оцелява основно заради Канадска аудитория, апропо), в скоро време ще стане абсолютно никакъв източник на музика. Подобно твърдение се разпада на части точно с две думи. The. Beatles. Иначе по темата все пак. Структурата при най-големите винаги е била по-хаотична, за какъвто и жанр да говорим. Все пак понеже музиката, която се слуша в момента е обидно опростена, отпадат и вариации в структурата по подразбиране. Но проблемът е в самата музика, която пробутват. Те рециклират отново и отново не повече от 10 песни. Как да не ползват винаги готови шаблони? Цели сцени в момента са нищо повече от компилация от шаблони. На мен пък и през ум не ми е минавало докато композирам да се замислям каква структура да използвам. 2 минути ембиънт и после соло, после куплет, интерлюдия, втори куплет, въобще без припев, рязък глич за финал. Такава ми е последната

@hand_of_doom - липсата на ритъм наистина я има, защото вокалите са измислени така, че постоянно да влизат и излизат от синкопация, която се променя, а в определени моменти - просто да пропускат удар-два. Това е така, защото не ме кефят праволинейни изпълнения. Говоря за вокали. Абе май за каквото и да е, всъщност Относно различните идеи - има ги. Чети надолу. @gosh - отзад напред. None taken! Музиката ни я определят като психеделичен или експериментален рок. Аз бягам от твърди понятия като рок, есид и т. н. Използват се рок-формат като инструменти, плюс една нова позиция в бандата - човек, който чупи, деформира и всячески влияе на всеки един отделен инструмент в реално време. Опитвам се винаги да бягам от клишетата, или пък да ги слагам в нестандартен контекст, но така можем да избягаме и от стандартния саунд дотолкова, доколкото резултатът все пак трябва да е стилен и разбираем във всеки един момент. Това изисква определен вид развитие на парчето, каквото в живата музика не се среща често, но в алтернативните жанрове електроника (особено по-авангардните разновидности) го има. Както и в някои видове джаз, но такъв понастоящем просто не се свири, защото всички си разчитат на някакви заучени стандарти. Така че не - повярвай, далеч не може и дума да става за "семпла песен със запомнящ се припев". Не стигам дотам, че просто повече да се старая. Стигам по-надалече. "Готови ли сте за припев" - наистина не мога да разбера къде в първия куплет съм загатнал, че идва припев, така че не мога да коментирам, но припева влиза рязко (засега, понеже парчето в момента като цяло го презаписвам цялото с изключение на барабаните и са възможни промени). Последната фраза на първия куплет гласи "В следващите няколко минути, ти ще бъдеш нещо различно". Става въпрос, докато свириш и пееш песента си. Тогава наистина човек се променя, поне аз така съм забелязал - по себе си и по всички други, с които съм свирил през годините. Просто няма момент от типа "и сега, готови ли сте за куплет". Metallica са група, която прави точно обратното на това, което прави моята група, и всяка една друга (известна или неизвестна), която прави музиката си на принципа, на който я правим ние. Това, естествено, ти няма как да го знаеш само от един гол текст, но вече обясних за каква музика говоря. Така че не - не съм се и сетил за Металика, докато съм писал нито буква и нота в практиката си. Nothing matters за теб може да е две трети заглавие на Металика (не съм написал Else, все пак), обаче за мен изразът "Нищо няма значение" е просто "Нищо няма значение". И той е там, защото съм описал как се чувствам, докато правя музиката си. И наистина тогава нищо няма значение. Относно дълбокия смисъл и голямата идея. Идеята е простичка. В такъв аспект си напълно прав - не е голяма. И с това този текст е особен. По принцип пиша за други работи. Има неща в света, които повечето хора като ги видят, се обръщат наобратно и си тръгват, правят се, че не са ги видели. Защото са лоши. Гледам да пея за такива неща. Обаче тука не е така. Тук имах малка и простичка идея. Можеше да я раздуя с претенциозни локуми, да се опитам да изкарам, че говоря за нещо мнооого по-важно, отколкото е всъщност, само че аз искам да правя честна музика. Затова си казах каквото ми се искаше. Нищо, че е просто - това не значи, че не ми е важно. Но въпросът не е там. Въпросът е всъщност - ако бях написал, че в песента има не едно, а повече послания към евентуалните слушатели, които са си съвсем конкретни, а не абстрактни - дали ти щеше да го прочетеш с различна нагласа от тази, която си имал? мисля, че ти дори не си се запитал дали няма смисъл, който не е очевиден, а директно си решил, че такъв няма. обаче аз съм казал много неща, които да достигнат до хората, които ще си убият време да се замислят. Например, когато го пратих на хора, които обичат да ми помагат с мнение и т. н. по скайп, повечето от тях хванаха в най-лошия случай поне отчасти смисъла, който аз влагах, когато го писах. Така че по тази част - за смисъла - не съм съгласен. Аз не пиша колкото да има рима. Пример. Само едно изречение - And we play, 'cause sound is our playground. 1 - Когато сме готови и доволни от записите, ще пуснем парчето тук в съответния раздел, и ще можеш да чуеш, че това изречение в действителност не е толкова метафорично, колкото вероятно си мислиш. Ние наистина си играем. Така че то описва стила на групата, получава се парче тип визитка, доста банди имат по едно такова, исках и аз 2 - Отделно, детската игра като асоциация директно води към приятни моменти и хубави чувства. Е, аз се чувствам така, когато правя музика. Една от идеите в парчето е да кажем, колко обичаме това, което правим. Тук има и игра на думи - play = играя, play = свиря. Децата обичат да си играят. Ние - също. Със звук. 3 - Отделно, (това е трудна асоциация и се очаква, че наистина малко хора биха се сетили, но за моя изненада, имаше хора, които посочиха точно този паралел) понеже музиката на моменти наистина си е особена, това е един вид обяснение, което даваме. Не сме самоцелно странни, и не се правим на интересни. Просто такъв подход ни идва отвътре, това сме ние. Както и децата нямат задни мисли, когато играят. Същността на детето е, че на него му се играе. То няма друг избор, за него това е единствения възможен начин да изрази себе си. И ние правим точно това. Всички тези неща - на едно място. Сложени в едно и също изречение. Това е предимството на метафоричния изказ. Ако исках значението да е очевидно и формулирано максимално информативно, щях да стана журналист. Красотата е в абстрактността. Всеки може да придаде на думите свое значение, това е част от цялостната идея. Ако пък някой го разбере така, както аз съм го замислил - чудесно. Но не е задължително.

С удоволствие свиря с хора, запознати с Кримсън Така че нищо чудно. Btw, Лейк от Емерсън, Лейк и Палмър е Лейк от първите два албума на Кримсън, където изпълнява както вокалите, така и абсолютните си бас-партии, така че връзката между двата проекта си е кръвна. Благодаря за изпълненията, прекрасни са. Вокалите също са твои, предполагам?

Този текст написах към края на миналата година, окончателната версия на парчето още не е записана, а мен ме интересува мнението ви като цяло за лириките, както и два-три по-конкретни въпроса. Но тях - после. Отделна причина да поствам точно този текст е, че той се занимава с това какво е да бъдеш музикант, а по-подходящо място от този форум няма. PLAY! The time has come to scatter A million pieces of your broken self, Once again nothing matters, In the next minutes you'll be something else. And we play, Yeah, we play... ... 'cause Sound is our playground! And we play, And we play, And we play, 'cause Sound is our playground! People don't quite understand us, They say we are wasting our time, And people believe it's outrageous, But man, I have never felt closer to life! So we play, And we play... ... 'cause Sound is our playground! And we play, And we play, And we play... ... 'cause Sound is our playground! We are children at play! We're just children at play! We are children at play! We're all children at play! So we play... And we play... Yeah, we play... Come play in our playground! Come and play... Come and play... Come and play... Come play in our playground! Кратко и неясно, точно както обичам Фийдбек и критика са добре дошли! По-конкретно ме вълнува: -Разбираем ли е английския, използван тук? -Има умишлен контраст между първия куплет, в който тона е абстрактен, и втория, в който тона е по-конкретен. Направи ли впечатление въпросния контраст въобще, или не му обърнахте внимание? -Този контраст положителен или отрицателен ефект има върху цялостната идея? Ами това е. Ако ви се занимава, споделете мнение, или отговорете на някой от въпросите

Имам доста опит в сферата. Също така, нямам нищо против да дам едно рамо за каузата. НО!!! Преди всичко живо ме интересува за какъв тип хип-хоп говорим. Кажи ми конкретно с какъв хип-хоп се занимаваш - какви са лириките, какъв flow практикуваш и какъв тип бийтове искаш да използваш. Защото няма смисъл човек да се занимава с нещо, което противоречи на личната му философия, а аз определено нямам интерес да се излагам с crunk, post-NY и прочее разновидности. Като цяло pop-hop бийтмейкър не мога да бъда, а и такъв не ви трябва, понеже тези типове бийт не се създават, те се нахвърлят отгоре-отгоре, а това го може всеки.

'Ми какво да ви кажа. Ей ме на и мене - пет години след представянето си се завърнах Няма смисъл от нова тема. Казвам едно whazzup на всички, с които се знаем, и едно hya на всички, които от моя гледна точка са нови! PS. Самото представяне не го гледайте, инфото е от 2006-а все пак. Доста промени оттогава. PPS. Не, естествено, че не съм се отказал да правя музика, що за въпрос

Здравей. Ако тази анкета е един вид въпрос и се чудиш коя програма ти трябва - ок. Ако обаче го правиш наистина като анкета в буквалния смисъл, значи тръгваш с fail. С изключение на първите две, изброените програми нямат абсолютно нищо общо по между си и "по-функционална" няма как да има. Точно между Кюбейс и Сонар - също. Разликата между двете се изразява в имената на плъгините които си вървят с тях и цвета на default скина им, както и някои отделни моменти от интерфейса. Забавното е, че хората, които ползват едната не пропускат случай да обяснят колко е гадна другата.

Поне Pink Floyd са в Топ 3, дотолкова са отгатнали. Тъпичко е като цяло.

Този текст се изпълнява от мен в солов проект. Бих се радвал на някакъв feedback ако някой прояви интерес This monster of mine This man I'm not exactly aware of oh, he walks beside, he does, my dear. This man I don't quite know oh, yes, he's here, I saw him in a mirror. This monster of mine. This monster of mine. Beside you lays a being of red fluids, hovering about in stationary lucids, crafting a man within another and another and this man you cannot love is actually me. This monster of mine. This monster of mine. I have been up and I went down once, I've been here and out and switched sides, I've seen everything I usually can't, and my invisible monster is not just a glance, you know him, this I understood today when made my morning breakfast, yes, we know him all too well now, he's not mine alone, he's with all of us. This monster of ours. This monster of ours.

Привет Текстът е чудесен. То мен ме нямаше за има няма година по родния форум, но това беше чудесна изненада като за добре дошъл. Само да кажа - текстът ми харесва, приятен е, обаче! squeeze life from me е неправилно-формулиран израз от синтактичка гледна точка. Обяснявам - не можеш да Squeez life FROM me - понеже животът смислово се изтисква навън и при действето има транзиция правилният израз е out of, тоест правилният израз за тази строфа е Squeeze life out of me I let you do - Грешка. Просто не става. Няма, повтарям, НЯМА нито една арт-форма на английския който да толерира глагола Do без пояснения преди или след това, а нужното поснение не е направено и следователно би следвало да получи обяснителното IT накрая. I let you do it Накрая, по подразбиране всяка Galaxy e A or THE Galaxy. This няма. На Български няма проблеми но в Английския е груба грешка чисто от граматическа гледна точка. Тоест строфата става I'm just a comet in the / a galalxy. А и this не звучи достатъчно добре в случая, разваля нещата някак си, произнеси си го на глас и ще видиш. Надявам се да съм бил полезен Поздрави.

Благодарим за похвалите. Но не разбрах от кое дали ще има още - музика от нас по принцип или преработки на народни песни. В първия случай, да - правят се още парчета, като готовите до този момент са 5, а още 3 са във финален процес на обработка, плюс още ? парчета, които се подготвят от нас. Във втория случай - навярно да, но САМО родопски тип фолклор като въпросната песен на профила ни (обработка на Бела Съм, Бела, Юначе), защото друг просто не се вписва в стила като цяло. Освен това има идеи за парчета с китайско и японско фолклорно звучене, които със сигурност ще се реализират в рамките на няколко месеца. Но абсолютно няма да се занимаваме с онзи тип конвенционална етно-електроника с всичките й прилежащи стереотипи, т. е. етното няма да е приоритет.

Привет на всички съфорумци. В тази секция, да. 2007-ма година ме завари пред личния ми компютър, с нахлупени слушалки Phillips, скрибуцащ на разни софтуери, превръщайки родопското "Бела Съм, Бела, Юначе" в електронно парче. И това беше най-добрата новогодишна вечер, в която съм бил замесен от доста време насам Та тази 2007-ма година започна за мен с един профил в Myspace.com - профилът на Cloned Strawberry. Именно него бих желал да споделя. На хората, които горе-долу ме знаят кой съм и за какво се боря, ще направи впечатление, че става дума за електронна музика. Този проект беше страничен, състои се от мен и един скъп приятел (непознат в този форум), и в общи линии беше личното ми кошче за отпадъци - ако ми хрумнеше идея, която да ми харесва, но да не става съвсем за останалите проекти, по които работя, аз я конвертирах в електронна музика и я реализирах - къде старателно, къде само за идеята. И както се случва в милата ни татковина, май точно този проект първи ще види бял свят. Което не е точно на това, което съм се надявал, но един приятел преди много време ме предупреди: "В България единствената не-поп музика, която ще се хареса лесно, е електронната музика... Евентуално...". И явно е бил прав. Казаха ни да си направим профил в Майспейс. Направихме го. Получихме и няколко позитивни отзиви от първите хора, които поканихме като Friends - много важни за нас електронни групи. Профилът. http://www.myspace.com/clonedstrawberry Ще се радваме ако някой чуе нещата и сподели мнение, въпреки стиловата ориентираност на проекта. А бъдещето за него се очертава добро. Извиняваме се за все още недоизчистения вид на профила, както и фактът, че мр3-ките можеха да са с по-добро (албумно) качество, ако бяхме изчакали няколко дни преди да завършим окончателния звуков облик на нещата, но... уви. Май си оставам БГ музикант по душа