jeepa

Едно живо изпълнение.

Най-накрая да си направя "дръм кам" видео от концерт. Това е от Солун преди няколко дни 06.07.2015

Едно видео......... И аз не знам за какво го пускам, но да го има. https://www.youtube.com/watch?v=W5VBdTG5KrI&feature=youtu.be

Един съвсем нов клип. Предназначен е за параноици и освидетелствани хора. Да не се гледа от нормални граждани. http://youtu.be/HPEEPs_zSGo

Чудно! Направо си ми целнал и любимия нюанс от олд скул дет метъла. Мисля, че барабаните са програмни, но ми звучат доста живи на моменти. Ако самите барабани са компресирани малко повече, това щеше да маха глави още повече. Със сигурност томовете са програмен саунд, За останалото не мога да разбера има доста динамика, но за китари и бас да това е олдскул саунда. Аз съм фен на миксовете или по скоро на продукциите на Скот Бърнс http://en.wikipedia.org/wiki/Scott_Burns_(record_producer) Най-силните неща, които излизат през 90-те са от него.

"С напредването на технологиите, все повече народ се стреми към перфекционизма сякаш. Това донякъде е логично, защото почти винаги по-стегнатите китари звучат по-добре примерно. Но по този начин, в един момент взема да се губи доста от чара на музиката". Да, така е наистина. Това, което правя сега е да внимавам много с рекординга, какво точно вкарвам, като звук. Представям си картината още преди да съм я нарисувал и след това я рисувам. Някой от първите ми неща не бяха така, първо рисувах и после си представях, а след това замазвах. Бих искал един ден да направя микс още от самия рекординг т.е. така да запиша инструментите, че после да правя само баланс и мастеринг. Мисля, че така се е действало на времето. По този начин усещам, че ще запазя динамика и същевременно ще имам мощност в саунда. А всичко това е свързано с много и същевременно скъпа техника, освен това ми трябва и време за усвояване на даден хардуер, примерно определен компресор, който работи добре с вокала, но не е толкова добър с останалите инструменти. Нещата са деликатни и не съм сигурен дали тоя живот ще ми стигне да направя "невъзможното"

Е вярно, че е малко в по-екстремните стилове, но това никак не го прави лесен за обработване. В момента работя върху нещо което наричам "невъзможното" поне на този етап. Търся как да съчетая мощността и динамиката... не разбирам много от термините в звукозаписа. Качил съм няколко групи и още ще качвам в бъдеще. Записвах барабани с тригери и без тригери и понеже все още се уча мисля,че повече няма да слагам тригери, но всички продуценти и музикални компании го налагат това, особено за групите с бързи изпълнения. От малкия ми опит бързо открих, че се нуждая от скъпа техника за да постигна целите си. Стремя се да се върна в метъл саунда на 90-те години и същевременно да съчетавам и новото звучене. https://soundcloud.com/mrdr-sound-studio-1 - На този линк можете да преслушате някои неща. Има дори едно инструменталче с акустична китара. Записите са правени по всевъзможни начини с китарни глави, с камиончета през централното, с микрофони за по 40 лв, надявам се това да не се усети. Не гледам на звука, като графика, цифра или каквото и да е там, а гледам на него като усещане, дали е топъл или остър, дали отива на стила на дадената банда... Това от което се интересувам е дали саунда от старата школа е по-добър от днешния и ако е така, защо тогава се избягва?

Идеята ми е да се разбере, как работят клубовете спрямо музикантите. Тук не искам да събираме адреси на клубове, нито кой с каква техника или сцена разполага, а само тяхната бизнес политика. За The Box (София) съм написал, че съм доволен, защото каквото са казали са го изпълнили. А за Варненския Бар Грайнд, аз определям цената на билета и взимам 100% от входа, клуба печели от алкохола. За мен това е най-правилната политика на работа. Много европейски клубове работят на този принцип, макар че Дъ бокс не точно, но поне са точни във взаимоотношенията. Саунд Уейв (София бившия "Тукан" Клуб) също. А иначе напоследък някои извращават нещата, като Пловдивския клуб "Стейдж 51", които имат два начина на работа плащаш твърда сума за да наемеш клуба или ти удържат %. Твърдата сума е 500 лв.(която не се облага с данъци) При %-та нещата на пръв поглед звучат добре, но е абсолютно същия обир. При %-та на цена от билета 7 лв., те удържат 30%(които не се облагат с данъци) , но преди това трябва да съберат 250 лв, и тогава започва %-ното таксуване, върху остатъка от парите. Невероятно са го измислили. Забравих и пътните разходи, които те очакват, ако не си от Пловдив. Много ясно, че кракът ми няма да стъпи в този клуб. И още един клуб има, който ми направи не много добро впечатление. Клуб "Легаси" Русе, където шефката беше много нахакана да се направи концерт там, и ме убеждаваше, че повече от 3 лв билет не трябва да се слага и, че повече от 50 човека няма да дойдат, като в същото време ми обясняваше, че нямат никаква техника и мога да наема от две места за 180 лв общо. Искам да знам: Що за оферта е това? Естествено, концерт не се състоя и няма и да се състои при такива условия. А относно трудовите договори има и музиканти с такива, но са много малко за съжаление. Всичко останало се води хонорар, който се облага с 10% данък, но това е когато някой ти плаща определена сума пари. Когато свириш на вход, няма как да те следят затова и клубовете взимат % от входа. А от моя гледна точка как трябва да работят клубовете, мисля че 100% от входа е достатъчно за една група. Тогава вече всеки може да се бори за оцеляването си и да се опитва да пропълзява напред, иначе с тия 200-300-500 лв напред, няма как да стане номера. Пък именити изпълнители и групи (старата българска естрада) вероятно и на хонорар е редно да свирят, както е било и както е.

Не случайно пускам тази тема в графа музикален бизнес. Пускам я тук, защото тя е пряко свързана с финанси... А и напоследък доста клубове в страната се о*ират с невероятните си условия които предлагат. При какви условия свири българския музикант? Справедливи ли са условията на българските клубове? От кои клубове не сте доволни и от кои сте? (посочете имена, градове, адреси, телефони, всичко каквото знаете) Мисля, че тази тема ще е дълга и доста оспорвана. Успех! Ще започна с двете места, които никога не са ми оставяли лошо впечатление, а и винаги са се държали коректно. The Box-София (колкото и да е странно) и Bar Grind-Варна. Тези от които не съм доволен, вероятно ще споделя по натам.

Малко сурово барабанене. Един от дублите на заснемането на един клип http://facebook.com/Enthrallment

Оп... Ето пропуснах да кажа, че с тези istanbulще записвам следващия албум. Мед капе от тия чинели. Доволен съм от избора, както и други приятели, които се престрашиха да пробват. Най-готината част беше в избирането. Седнах на сета и за около 1 час прехвърлихме 50 чинела, като на края се спрях на 5 - тези които звучат в моята глава, по моя начин. Още веднъж благодарности на хората които помагат в днешно време, че времената не са никак лесни.

На този линк може да гледате новото видео на българските дет метъли ENTHRALLMENT. Как се казва песента и какво се пее в нея, ще научите от линка. Ако не разберете за какво се пее, в обложката на албума ще бъде написано.Огромни благодарности на Telesound Bulgaria LTD и Станислав (Стъмпи). Удариха едно тежко рамо с визията, няма да го крия. Благодарности и на Борис от Music Division, който предостави тази страхотна за нас дупка и направихме това което съм пост-нал. Стига толкова английски. Гледайте видеото и вниквайте в текста. Дано ви помогне по-бързо да откриете пътя към бездната

Написаното не е глупост, а даже е и полезно, но опитите за създаване на "уникални" песни трябва да продължават цял живот. Много си прав. Малко се поолях, но като знам какъв бливоч се бълва... Затова така го написах. Чудя се, при това положение, от гледна точка на кого е успеха? Въобще, това може ли да се нарече успех? И дали, един музикант по душа, ще се почувства удовлетворен от това, което прави, правейки чалга, в онзи обобщен смисъл? - Аз, лично, не! Затова съм от тези, които си седят в къщи и си създават (уникалните ) песни, но не в самота, а без да ме грее, дали някой друг ще разбере това. Важното, в случая е, че имам такава вътрешна необходимост, да го оприлича на "дишането" - важна функция, поддържаща живота. Ти същно имаш право. Всеки сам избира какво да прави с музиката си. Опитвам се да помогна с малко информация на групи и изпълнители, които искат повече успехи. За съжаление това е истината и не само в музикалния бизнес е така.

Много интересна тема. Чак се замислих... В България си имаме много добри изпълнители, които уви няма да стъпят на световната сцена скоро или може би никога. Причините не са в музиката, а в тези които дърпат конците ,за да я има такава, каквато я слушаме. Музиката, ако е добре измислена и изпълнена ,е само една 1000-на от това ,което трябва ,за да си група или изпълнител. Тези, които дърпат конците на световния музикален пазар са изключително заседнали на мястото си тумори, които никога не работят в интерес на дадена група или изпълнител. Те искат пари, което е нормално, но за стандартите на българина тези пари са изключително много. Освен това парите не се взимат от %, а предварително. С тези пари те плащат рекламите ти, пускат те на турнета с вече доказани имена и така ако устискаш 2,3 албума (за всеки от тях плащаш), може и да стане нещо и да почнеш и ти да изкарваш. С две думи копелетата си имат изградени канали и връзки, с които работят и, които никога няма да ти обърнат внимание. Това си е мафия. Другата преграда, която са сложили е, че никога не отговарят, колкото и добър и иновативен да е материалът ти. Затова трябва да се намери подход може би в прав текст: "Колко трябва да ви платим за ни издадете албума?". За примери ще дам няколко цени ,с които ще добиете представа какво й трябва на една група, за да стане група: Запознат съм повече с информация от ъндърграунд средите. Ако плащаш всичко сам ще ти трябват няколко месеца може и година ровене може и повече за установяване на контакт и се започва: Едно интервю в немско списание с 50 000 тираж струва 400 може и повече евро. Да качиш и песен в компилацията им с изискване да е до 3 мин. още 400 евро. Това е само за едно списание, а има десетки може би стотици. Сами си направете сметка. Турне с доказано име между 3000-5000 евро. за 15-20 в най-добрия случай 30 дати. Въртенето по радиа, телевизии и много други фактори, които също са много скъпи. Лейбълите предлагат всичко това от 20 000 до 50 000 евро (зависи колко искате да сте големи). Колкото повече пари имате толкова повече ще ви издигат. Другият вариант е да ви издават малки музикални компании, които правят няколко ревюта, дават ви 100 ЦД-та и след 2-то, 3-то издание ако лейбълът ви е направил ревюта на повечко места, ще може да вържете някоя дата по Балканите, вероятно и в Европа за по 100-150 евро като това е крайна цена за път,хонорари и кой както иска да го смята. С две думи, въртиш се около нулата, но винаги клониш към минуса. Пиша всичко това ,за да стане ясно и на по-младите музиканти какво трябва да правят в бъдеще. Когато видите българска група да свири на голям фестивал или да излиза на турне или да подпише с голям лейбъл, да знаете, че тези хора плащат и то много пари. Всичко се оказва едно много скъпо хоби. Тези които смятат, че написаното е голяма глупост да продължават с опитите да създават уникални песни, които ще слушат сами вкъщи. Тези които са разбрали написаното само им стискам палци да намират начин по-бързо да израстнат в бранша. Трябва да се намери начин да излязат групи от тая тиня тук. Ако една излезе, с друг поглед ще гледат на България туморите, за които досега писах. Както каза единия ми китарист: "Ако не намерим пари да ни издаде голям лейбъл, ще се бием още 20 години кат' вудъ в брег.

Depraved (София) - и Unhumanity (Пловдив) - Тези хора се държат ужасно.