Хубава тема, макар и малко излагация
Спомням си всичко все едно е днес, не забравям важните неща. Не помня само незначителните.
Първата ми изява на сцена с микрофон...Бях пълен гипс докато не запях после напрежението намаля. Справих се добре макар, че преди това ми беше адски странно как ми звучи гласа през микрофон. Хах! Но лично мен сценичната треска винаги ме тресе докато не запея първите думи, след това всичко е наред Само имам някакъв смътен спомен, че е имало случай в който гласа ми трепереше но и да е било е било само веднъж. Но след всички изяви притеснението намалява.
Първата ми изява на пиано, реално си беше на един голям концертен роял, същото напрежение но забравих за него тъй като си имах огромна прича да свиря. Загубих любим човек и исках да свиря за него...Изсвирих всичко без грешка. Обаче за сметка на това на втория концерт зациклих и не можах да продължа, което беше замаскирано с аплодисменти голям ужас, срам и смях, но чак сега, а тогава ми се плачеше вътрешно! Приех го много драматично сякаш целия свят беше свършил... )) След повече изяви стреса и напрежението намалява.
Според мен, не спичаш зверски само когато имаш опит на сцена и то не 5-10 или 20 изяви за няколко години. А поне седмично по 4-5. И още нещо мисля си, че всеки има гафове няма начин все пак изпълнението е на живо, а не на запис. Да махнеш грешката при записа и все едно не е било.
Най-добре е в такива случаи да се каже нещо на шега, поне аз така мисля