megaliubo

Точно такива седла се каня да купя, а със старите повече няма да се занимавам. Засега съм закрепил положението, колкото да мине до края на седмицата, че ще свирим. Пък после на заплата ще покажа за какво става дума и какво е станало

Баце аз ръцете си ги мия, недей така На еликсирките им пада покритието ако се чистят - иначе за струни без покритие съм 100% съгласен И да това с предварителното огъване е добра идея. Проблема ще го отстраня накрая комбинирайки вашите съвети, за които много благодаря. Остава загадката обаче какво се е променило от преди и защо нямах такива проблеми години наред и сега изведнъж се получават такива работи, но и това ще се разбере

Значииии едно по едно: Верно ги копам малко повече, защото усилвателя реагира по-яко и звука е по-добър за мен. В други ситуации пък свиря съвсем лекичко - зависи... Седлата са хромирани, но под изпопадалия тук-таме хром се подава месинг, който почернява. Понеже няма да имам нови седла следващите 2 седмици ще взема да ги понакисна с малко ВД. Иначе в зависимост какво точно свиря жиците ги удрям на най-различни места (по-близо до нек адаптера, по-близо до бриджа, по средата и тн) заради търсения звук в конкретния случай. Междувременно замених 5та струна с една резервна и скъсах чертвърта по същия начин. След като ги огледах двете обстойно съм доста убеден, че съм свалил покритието и ръждата ги е унищожила, а моите ръце се потят доволно всеки път. Ама пък преди нямах такива проблеми... Еликсирките са наноуеб, а не полиуеб и са с по-тънкото покритие, но полиуеб нямат достатъчно голям размер като за мен. Може пък последните партиди струни нещо да са по-кофти? Възможно е с времето и новия усилвател постепенно да съм почнал да свиря по-силничко, а преди през онез процесори и дивотии да съм пиквал по лекинко... абе не знам! До колкото си спомням по-старите стратове май бяха с различни седла, които не са цяло парче метал, а са пресовани / огънати пластини и са вечни. Докато моя бридж е от Уошбърн и е с по-модерните седла дето са едно голямо метално блокче, което потъва, изтърква се и тн с времето. Междувременно може да се окаже, че тоя страт заминава за сметка на един експлорър ама ще видим

Правих го номера с размяната миналия път. Освен това еликсирките и при мен много се люпят, но си звучат добре. Дали не ги разрушавам като заглушавам с ръка (палм мютинг как се превежда не знам) и после потта да разяжда ядрото на струната, както ми е разяла седлата? Абе сменям всичко из ред. Като го разглобя ще кача снимки. Спомням си, че дадарио звучаха добре та ще ги тествам да видя колко бързо умират и дали си струва.

Доста съм убеден, че не усуквам струната при поставяне. Добра идея е пак да го разглобя цялото вибрато и да го разгледам под прожектора. Струва ми се, че е възможно да отлюпвам покритието на Elixir-ките и просто да ръждясват в сърцевината си... Направи ми впечатление, че пилените седла нещо май корозират и ще взема да ги сменя въпреки всичко. Моля дайте препоръки за струни с покритие (обикновените ги окислявам за седмица почерняват и зазвучават гадно). Мисля да пробвам cleartone ама ще е супер ако препоръчате още някои - всмисъл проверени и сметнати за добри, иначе видях алтернативи в нета ама съм скептичен малко. Мислих също за опън и ъгли: 5та струна прави по-остър ъгъл (заради необходимата ѝ интонация и съответното разположение на седлото). Освен това тази струна изглежда по-натегната като опън от 6-та например. Като се замисля бързи рифове, галопирания и тем подобни се свирят предимно на 5та и 6та, но въпреки всичко не намирам хора с моя проблем. Навсякъде из нета късат все тънки струни, които аз колкото и да ги бендвам, мачкам и тероризирам - тънките държат повече и все 5та късам. Иначе скъсването всеки път е точно на ръба на седлото, където съм се погрижил старателно да няма нито един остър ръб. Но пък сега леко корозирало, което е лошо - седлата на боклука, сменям ги! Мисля да пробвам евентуално и седемструнен комплект, като просто да махна едната струна и оставя 6та и 5та с най-дебелите.

Здравейте Този гаф с 5та струна вече ми се случва няколко пъти и аз съм крайно изумен. За какво става дума: Китара е страт с 6-точково вибрато, което не се използва и е закотвено с 5 пружини. Седлата са от по-модерния вид, който е като голямо блокче метал и са гладки и полирани отгоре. Хибриден размер струни Elixir 10-52 настроени в Ми-бемол, следователно - сравнително твърдички и стегнати. Твърдичко перце Ultex 1,14 и относително силничко млатене по струните във формата на траш, блус, пънк, ска и тн. Пилих седла със супер фина шкурка и със струна, разменях седлата, и всеки път ги правя гладки като огледало, за да не ми я късат таз струна и ето за няколко седмици пак се скъса. Вече 3ти или 4ти път. Имайте в предвид, че другите струни не ги жаля изобщо и би било логично много по-рано да замине 1ва, 2ра или 3та, който виждат много зор. Другото интересно нещо е, че всеки път се къса ядрото на струната, а намотката ѝ остава непокътната, което ме навежда на мисълта, че не ми е виновно седлото. Мнения? Мислех да си купя stringsaver седла на graphtech, но ако проблемът не е там - няма смисъл. Лощото е, че Elixir ми излизат нерентабилно ако ще държат по-малко от месец. Тъпото е, че аз позвам Elixir от две-три години и не си спомням нещо да се е променило, щото преди нямах такива оплаквания. Възможно ли е Elixir да имат проблем с качеството? Имате ли идеи, предложения и тн? Друга марка струни? Нови седла? Поумняване на задкитарното устройство?

Относно по-хайгеин звук amplug-a (metal и lead версиите) звучи добре, не само за парите си, а и по принцип. Харесвам го повече от roland-a и от Vox mini-то. Недостатъкът е, че дори да имаш някакви ефекти нямаш никакъв контрол върху тях. Новия amplug2 metal има delаy, chorus и reverb, но с фиксирани стойности, иначе си звучат добре. Пред yamaha-та бих избрал процесор, sans amp или някаква друга дивотия в формат на педал + кабинетна симулация и hifi усилвател за по-малко пари. За мен Yamaha-та е неоправдано скъпа. Иначе има много евтини камиончета тип "усилватели в кутишка", които звучат прилично (не ми се изброяват модели разни мързи ме да ги търся сега). Roland-a нов също е скъп обаче периодично изпадат страшни оферти на старо. Има и Roland Street Cube, който е по-голям (2 пъти на ширина) и е с два говорителя и също изпада евтино на старо. Blackstar-a на мен ми е ок, дори транзисторните им изпълнения. Имат и малък модел на батерии - Blackstar FLY 3. Обобщено аз не бих си купил нещо, което общо да излезе над 200лв. За устройство на батерии говоря. Бих си купил по-евтино digitech или zoom процесор или amplug, който да вържа към пулт, кола, радио на батерии, портативна колонка и тн, защото имат кабинетни симулации и звучат достатъчно добре.Ако става въпрос за допълнителни ефекти - digitech имат всичко + whammy + акустик симулатор. За zoom към днешна дата не знам. Но когато свиря на вън долни пънкарии в несвяст и не мога да се занимавам да блъскам с крака по некФи бутони е ефекти - еми Vox amplug. А относно малките Marshall, Fender и Orange усилвателчета на батерии - еми всичките според мен пърдят отвратително дори през по-голям говорител. Идеята за мен е следната: 1. говорим за "транзисторен" или симулиран DSP звук на батерии 2. има някакво допустимо качество, което целим 3. няма нужда да се дават тройно повече пари от това, което е достатъчно за моите портативни цели 4. човек в горичката няма зор да е като на сцената

НикъФ ред! Единственият в света дисторшън с вентилаторче да ти развява кичарата! Първите поръчали получават безплатно лак за коса и гланц за устни! https://www.youtube.com/watch?v=rBDyv-EEZ9g Евала на пичовете от Wampler за чувството за хумор.

Не можеш без външното у-во. То не е само семплер, а и аналогово-дигитален конвертор. Адаптера няма свой "мозък". Самото устройство обаче може да бъде вързано към всичко вкл компютър и без проблем да се ползват външни семпли. Като алтернатива виж и fishman tripleplay, който не се нуждае от външно устройство. Чувствителността може да се регулира даже мисля, че беше за всяка струна по отделно, което е голям плюс. Освен това всяка струна може да има отделен миди канал/порт. За латенцията не мога да ти кажа много, но не мисля, че има голяма разлика.

Само се пази от модела Vox DA5 - той е малко по-старо поколение и не звучи толкова добре (поне в моите уши), а го мяркам да го продават още. Иначе вече изброените Воксчета са разкошни, но трябва да се ползват по-нормално и внимателно, за разлика от Ролaнда, който можеш и да го подритваш по пътя и да го влачиш за кабела и нищо му няма (образно казано де) Роланда има "акустик симулатор" и мн. симпатичен Jazz Chorus симулатор. Роланда на скоро изкара втора версия, която добави още един хай-гейн модел, едно копченце за запазване на настройки и няк'ва дивотия за връзка с айфон през aux букса. Иначе аз много харесвам джобните усилвателчета Vox Amplug, които от скоро имат нова, втора версия с повече екстри. (добавиха още 2 ефекта и още 2 озвучения в зависимост от модела и жака се прибира и тн. - постараха се) Аз си ги вързвам към всичко - към радиото на колата, към произволни уредби или компютърни колонки и звучат екстра(не само за размера си). Към тях човек може да си купи и тонколонка (мини кабинетче), но не се заслужава, щото ползва допълнителна батерия и я изяжда много бързо, а не е нищо особено. Всяка друга портативна колонка върши по-добра работа. Дотук съм писал за усилватели, които бачкат на батерии, щото мене това ме вълнува Иначе процесорчетата на digitech и zoom в този ценови диапазон звучат (за мен) доста по-добре, освен това имат повече и по-конфигурируеми ефекти. Те имат кабинетни симулации и винаги могат да се вържат (и да звучат добре) към произволна hi-fi уредба, усилвател, тонколона и тн. Korg Pandora е джобно процесорче, но не съм имал досег до такова.

По разкошния пример на G.Vаrbanov реших да понапиша мъничко за Брайън Мей – един от най-добрите китаристи на всички времена Пускам нова тема, защото виждам, че в старата има още да се пише и коментира и така ми се струва по-добре. Приятно четене Брайън Мей – Queen Китара: The Red Special – основната му електрическа китара, с която са записани почти всичките песни на Queen и която ползва на всичките си изпълнения на живо. Характеристики: Тяло: полу-акустична конструкция от дъб с махагонов фурнир и махагонов топ Мензура: 24 инча Гриф: болт-он конструкция, над сто и петдесет годишен махагон (към днешна дата) Фретборд: дъб, боядисан в черно и лакиран, с 7,25 инчов радиус Междуструнно разстояние: нът - 41 mm, бридж - 49 mm Прагове: 24 + нулев праг пред магаренце от бакелит Бридж: ролков бридж с шест седла с улеи за позициониране на ролките, с цел интониране. Вибрато система: единствен по рода си knife-edge тип дизаин на две масивни пружини Ключове: много различни модели са позвани през годините, но последните са locking Schaller M6 Адаптери: 3 модифицирани Burns Tri-Sonic сингъл-коил керамични адаптера, свързани последователно. Историята на тази китара е доста интересна. Това е уникален и единствен по рода си инструмент, който доста се отличава от традиционните електрически китари и по онава време, и сега. Китарата е конструирана от самият Брайън Мей и баща му (Харълд Мей), като проектът им започва през 1963 година в домашни условия и завършва около 1965г. Почти всичко от хардуера е проектирано и осъществено от тях, и радикално се различава от характерните за онова време технологии в сферата. Двамата са амбицирани да направят инструмент по-добър от всичко на пазара тогава – с по-добро вибрато, по-стабилен строй, повече звукови и хармонични възможности. Тялото на китарата е с основа от дъб, като парчето е от кухненска маса и е тип сандвич (залепени дъски с ламинирани плоскости от двете страни). Фурнирът (дървото на странѝците) е от махагон, както и топът на китарата. Белите лайсни (т.нар. binding) се взети от ъглите на кухненски шкаф и са пластмасови. Грифът е едно парче махагон от изключително стара (по онова време близо стогодишна) рамка на стенна камина. Доста дебел и масивен гриф, но сравнително тесен. Фретбордът, който е с доста малък радиус от 7.25 инча, е направен от дъб и е боядисан в черно. Прагчетата са 24 и не са особено големи (medium wire). Интересното нещо е, че доста голяма част от грифа влиза в дупката в тялото почти до бриджа и става част от т.нар. tone block, с който е в пряк контакт. Като резултат китарата се отличава с страхотен резонанс и много лесно се поддава на фиидбек, което е било желан ефект от Брайън Мей, вдъхновен от стила на Джеф Бек и Джими Хендрикс. Първоначално Брайън Мей сам си прави адаптери, но след като остава недоволен от резултата, купува 3 адаптера Burns Tri-Sonic, като ги пренавива и ги запълва с епоксидна смола, с цел да намали микрофонията, шума и да получи noise cancellation при комбиниране. По-късно друг китарен техник добавя гумени вложки, които да държат вътрешността на адаптера неподвижна. Самите single coil адаптери Burns Tri-Sonic са доста интересни. Те са керамични като магнитът, тип плочка, е отвътре, а намотката седи свободно, без напрежение, около него. Тези адаптери нямат цилиндрични вложки (pole pieces) и шестте черни дупки в металната капачка са с чисто декоративна и маркетингова цел. Самите адаптери се отличават с това, че „хващат“ доста хармоници и имат много „по-богат“ звук от повечето популярни по онова време адаптери. Електрониката на китарата също е доста интересна. Адаптрите са свързани последователно (както двете намотки на стандартен хъмбъкър например), благодарение на което, когато се комбинират, силата на изходния сигнал се увеличава (събира) и се получава доста мощен звук. Монтирани са 6 двупозиционни ключета – 3 за включване и изключване на всеки от адаптерите и още 3 за обръщане на фазата на конкретния адаптер. Китарата има потенциометър за тон контрол, който Брайън Мей почти винаги държи отворен до край и стандартен потенциометър за volume control (не можах да разбера дали случайно се използва схема тип treble bleed, но от нещата, които видях, мисля че не). Най-интересна обаче е вибрато системата на тази китара. Това е уникално и единствено по рода си устройство изпреварило времето си с 10тина години, надминаващо всякакви очаквания и стандарти за онзи период. Особено страхопочитание предизвиква факта, че оригиналната система работи отлично след близо 50 години ползване и то без подмяна на части по нея (на практика е поддържана само с полиране и смазване). Системата работи на принципа известен като „knife-edge“. Състои е от „нож“ монтиран здраво за тялото, върху който е зацепен железен блок, който балансира обтега на струните с компресията на пружините. (вж. схемата по-долу) Интересното е, че самите пружини са взети от системата на клапите на мотоциклет Panther от 1928г. Вибратото претърпява много тестове и към четири промени преди финалния си вариант, който е невероятно сполучлив, както може да се види от редица изпълнения на живо. Бриджа преди вибратото се състои от основа и шест отделни седла със нарези, в които се поставят ролките с необходимата компенсация за правилна интонация. Други китари: Брайън Мей излиза на концерт със своята оригинална китара винаги, когато е възможно, но носи още няколко нейни реплики, в случай че скъса струна на живо и за някой песни в drop D. Дори когато скъса струна обикновено в рамките на песен или две е отново със оригиналния Red Special, вече със сменени струни. Усилвател и ефекти: VOX AC30 Брайън Мей използва на живо handwired VOX AC30, но модифициран. Премахнати са reverb, brilliant и tremolo схемите, сложени са поръчкови трансформатори (Greg Fryer). Използват се Celestion Blue Alnico говорители. Доста често използва 3 усилвателя едновременно, като два от тях получават сигнала след delay или chorus ефект, а третия е без ефекти. Превключването между усилватели и ефекти за различните песни се осъществява посредством поръчкова миди педалиера „KAT 16 Way Dual Midi Controller“. Педалиерата контролира и всички delay ефекти идващи от няколко TC Electronic G Major рака. Брайън Мей използва “normal” канала на VOX AC30 усилен на максимум, като държи включен treble booster пред него. Booster-a няма никакви контроли/потенциометри и тн., a Брайън Мей регулира тона си и постига „clean“ звук само от volume потенциометъра на китарата си. Deacy Amp Усилвателят, направен от Джон Дийкън, басиста на Queen – “Deacy Amp“ може да се чуе в много техни студийни песни и има страшно интересна история. Джон Дийкън си намира (буквално на улицата, сред някакви боклуци) платка от усилвател с неизвестен произход (предполагаемо джобен касетофон или радио), която ремонтира и сглабя в малък кабинет с някакъв произволен говорител за домашен „практис амп“. Усилвателят няма никакви потенциометри (държи се максимално усилен) и се захранва с 9 волтова батерия. Сам по себе си усилвателят вързан към китара звучи леко мътно, с доста отрязани високи тонове и лек, топъл дисторшън ефект. Но тогава се появява Брайън Мей, който включва неговата китара с доста висок output и неговия treble booster и резултатът е страхотен. Звукът е доста компресиран с много дисторшън, но много „мек“ и да речем „мазен“. В студийните албуми този усилвател е позван много често за възпроизвеждането на звуци наподобяващи инструменти като виола, вилончело, тромбон, кларинет и тн. На някои албуми пише: „No Synthesizers!“, звука е от Deacy Amp. Още инфо на английски: http://queenwillrockyou.weebly.com/deacy-amp.html Други звукови фактори: Брайън Мей използва доста тънки струни, особено за късата мензура на китарата си – размерът им е едва 9-42. Той свири с (вече неактуална) английска монета от шест пенса, която понякога заменя с реплика на монетата с неговия лик на нея. Тази монета е с назъбени краища и ръб, благодарение на което той свири с нея не само удрайки успоредно на струните, но и под ъгъл, в зависимост от това какъв звук желае да възпроизведе. Брайън Мей използва такава техника, при която държи монетата изключително леко и рядко му се случва да къса струни, но за сметка на това му се случва да я изпусне (и да си извади нова от колана или микрофона, разбира се). Още интересни факти: Първоначално китарата е трябвало да има отвор тип „f“ , като на повечето полуакустични инструменти, но така и не са го направили. Една от личните реплики на Брайън Мей има такъв отвор. Брайън Мей и баща му са много добре образовани и технически компетентни хора – освен дървенията почти всичко от хардуера (без прагчетата, ключовете и предполагам тръс рода) е изработено на ръка, със струг и други средства/инстументи с невероятна прецизност от тях двамата. По-късно вече, когато Queen стават известни, дребни неща като ролките на бриджа например са взимани по поръчка от други майстори. Китарата, все още, до ден днешен е с оригиналните си прагчета. Само нулевият праг е сменян много пъти, даже Брайън Мей си носи кутийка с резервни. Когато се използва безжична система, treble booster-a е на колана му, непосредствено след китарата и преди безжичната система, защото там ефекта му е най-силен, контролируем и непроменен. Безжичната система е Sennheiser и повечето treble booster-и, сложени преди нея, я вкарват в овърдаив режим с неприятни пикови честоти. Затова Брайън Мей използва поръчково изработени treble booster системи, направени да работят правилно със Sennheiser-a, пък и много по-леки от оригинала, което е добре, защото му седят на колана. Бележка: Информацията, която давам е доста съкратена. За жалост изгубих доста линкове и клипове (private режима на chrome не пази история), за което съжалявам. Не съм включвал акустичните му инструменти и неща, които са след Queen или просто не сметнах за толкова интересни. Аз не умея да пиша много-много статии и неща, но се надявам да ви е било интересно, защото аз искрено се забавлявах да събера и преведа тази информация. Ако намерите неточности или грешки моля Ви поправайте ме, ще се радвам. Все пак някой интересни линкове ги намерих отново: Интервюта с дългогодишния техник на Брайън Мей – Пийт Меландрон Вижте особено втория линк има и клип и е много интересно! http://www.performing-musician.com/pm/jan08/articles/tt-petemalandrone.htm http://www.premierguitar.com/articles/21168-rig-rundown-queens-brian-may Историята на Deacy Amp http://queenwillrockyou.weebly.com/deacy-amp.html Реставрация на The Red Special ‘98г. http://fryerguitars.wordpress.com/red-special-restoration-1998/ Книга за The Red Special в амазон (не съм я чел, но се каня) http://www.amazon.com/Brian-Mays-Red-Special-Home-made/dp/1480341479 Интервю относно китарата и други неща с Брайън Мей http://www.dailymail.co.uk/home/event/article-2768463/Brian-May-How-I-built-guitar-rocked-The-Queen.html Разсъждения върху тона на Брайън Мей: http://www.brianmayworld.com/BrianMaysound.htm Линкове към уикипедия не ви трябват според мен :D

Ама Вие пък нищо да не разбирате... Тоя златен кабел през останалото време се ползва за ланец! То това си е престиж направо, мода Иначе казано: сандъци за балъци

За кабелите всъщност могат да се кажат няколко неща: Има скъпи кабели, дето ги рекламират, че имали незнам си какви сплави и свръх великата екранировка, и всякакви други бози, които не правят кой знае каква разлика, че дори и на сцена. За вкъщи тия работи не те вълнуват, няма да ги усетиш. Обаче ти трябва кабел със здрави и хубави метални корпуси на жаковете, които да са презапоими. Доста по-евтини кабели са просто някаква капсулована пластмаса и когато се прекъсне на ъгълчето трябва да си купуваш нов жак за да режеш и да презапояваш. Някои хора просто си купуват нов кабел, не са скъпи, ама е грехота за фирата. Има кабели, които са като жиците на старите телефони - навити на спирала. Те много по-малко се прекъсват от усукване спрямо правите кабели. Но няма вечен кабел. Поне за бесньоч кат мен Замисли се обаче, че в един момент ще те хване вълната да си купуваш ефекти, да ги редиш по педалборд и тн... Щом разполагаш със средства просто си купи това: http://www.thomann.de/gb/planet_waves_pwgpkit50.htm Това са 15м. кабел и 6 жака, които, забележи, не се запояват. Има едно малко инструментче за рязяне, щракваш му жака, затягаш и си готов. Можеш да си купиш и още допълнителни жакове по 3-4 евро май бяха бройката. И така можеш да си направиш два големи кабела и 3-4 малки за между ефектите, без грам запояване. Режеш, снаждаш и се кефиш! Мяркал съм ги и по Софийските магазини. Има и алтернативи на други марки, като: Lava, Bill Lawrence и още некви там - не помня За мене това е малко така скъпичка "изгъзица", но за хора на път или просто непохватни с поялника си е жива далавера. Успех

Guitar Rig върви на много машини, но не всички ефекти и комбинации от ефекти работят на максимална резолюция и минимална латенция. Guitar Rig 5 върви и на лаптоп 1,3Ghz с 512mb RAM(тествано е), но просто при повечко ефекти, особено по-тежките модулации, се случва да забие, да прави грешки, да пращи, да има забавяне и т.н. Системните му изисквания са минималните за оптимален резултат, с всички елементи на програмата, във висока резолюция, с ниска латенция. Кракването няма нищо общо с тези неща в случая. С две думи: на кофти щайга може да бави и звучи по-зле.

Ще ми се и аз да спомена нещичко за Епъл в този контекст. Ще дам пресен пример със един един десетина годишен Епълски лаптоп: От известно време Епъл използват стандартната интелска архитектура в своите машини и разликите в цените с доста (относително идентични като параметри и компоненти) лаптопи на други фирми стига от 30 до 60 %. Което е доста. Конкретния лаптоп се държи много добре с последната версия на MacOS, която се update-на автоматично. Батерията която е с рейтнг 10ч. спокойно изкарва 7:30ч. активно ползване. Собственика на лаптопа ме помоли да му кача Win7, щото така му било по-лесно. Епъл са написали програма, която ти позволява в няколко лесни стъпки да си качиш уиндоус от диск (dualboot, автоматично прави партишъни и качва всички драйвъри). 20 минути по-късно всичко е ток и жица. Разликата е следната: под уиндоус пак върви прилично, но почва да се усеща възрастта на лаптопа и батерията изкарва едва 2-3ч. След малко четене разбирам, че проблема не е софтуерна съвместимост, а просто MacOS е една много по-пъргава и оптимизирана система с много по-висока производителност, ползвайки по-малко системен ресурс. Разликата в производителността е очевадна и се усеща много силно. Мисълта ми е следната: в крайна сметка ние не плащаме само карантията на тъпата щайга Плащаме също цената на разработването на този софтуер, което включва редици тестове, една камара алфа и бета версии, и много труд на много хора, докато се получи този краен продукт. Аз също съм на мнението, че Епълските продукти са по-скъпи, отколкото е необходимо, но не очаквайте да ви продават неща на близка до производствената цена - това е несериозно. Относно надежността мога да кажа за този лаптоп, че от 2004та не е мръднАл, а е разнасян насам натам по света Иначе един iMac 3G изкара от 2001 до към 2010 и му изгоря захранването ама пак 9 години е добре Edit: цената трябва да се свърже и със срока на годност на един продукт - нали знаете лафа "евтиното ми е скъпо"