Темата която си захванал е доста обширна.Не малко хора си мислят, че народната музика е лесна за изпълнение. Напротив! Българската народна музика е уникална именно със своето разнообразие от стилове, размери, орнаментика, ладово разнообразие. Относно фолклорните области в България.
Основните фолклорни области са 7 на брой а именно: шопска, пиринска, северняшка, добруджанска, родопска,странджанска и тракийска но ако се задълбочиш в изучаването на народната музика и танци ще разбереш, че са далеч повече. Има под области в които песните, танците и обичаите се различават значително от изброените 7. За съжаление всичко не може да се научи от Интернет. Има учебници и фолклористи към които можеш да се обърнеш за информация.
Във всяка от фолклорните области има специфични похвати (орнаментика, изменения на лада, различни ритмически и метрични изменения) които ги различават една от друга.
Например шопската област е характерна със своя двуглас който е неповторимите си паралелни секунди е един от най-отличителните белези на областта.http://www.youtube.com/watch?v=B-B5h7hhYGs&feature=related ето пример.
Характерна отличителна черта на пиринската песен е двугласът. Често една певица изпълнява първия глас, а две, три или четири певици изпълняват втория равен глас, наречен “исо”. Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория. Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните превиквания. Някои мелодии се изпълняват с “ацане” (хълцане) и “тресене” (къдрене, разтрисане на гласа).Пример
Преселването на север на българи от всички краища на България преди освобождението повлиява на музиката в северняшката област и тя става смесица от от фолклора на други области но все пак има характерно звучене. Пример
Границите на областта се очертават на север от Дунава, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Добруджа.Най-близки черти в северняшкия музикален фолклор откриваме с този на Тракия – типичен пример за това са “капанците”, в Разградско, както и “ерлийците” в Новопазарско, “хърцойците” в Русенско, “турлаците” в Белоградчишко и прочие. Характерно за областта е, че се срещат духови оркестри свирещи на медни духови инструменти които не са типични за останалите фолклорни области. Добруджа заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област.
Най - характерни за Добруджанския край са танците. Те са взаимствани от бита на добруджанците. Във тях често се имитират различни дейности от селското стопанство (жънене,косене, носене на снопи и др.)Най-разпространени инструменти са гайда, кавал и гъдулка като има изграден отделен добруджански стил на свирене.Най – често срещаните хора в Добруджанската фолклорна област са:варненско хоро, ръченик, сборенка, ръка, опас, панделаж, куцата, сей сей боб, данец, джоката и д.р. Примери:
- танцhttp://www.vbox7.com/play:6ed03550 - песен. За родопска, странджанска и тракийска области ще пиша по-нататък.