влад

Здравейте, от доста години се занимавам професионално с българска народна музика. Истината е, че с няколко схеми взети от форуми в интернет няма как да се направи каквото и да е парче с фолклорни мотиви. За целта трябва просто много слушане на народна музика. Относно макамите. В Българската народна музика действително се използват маками. Те се идват от арабската и турската музика, както и от Персия. Steppenwolf се е опитал да обясни за хиджаз. Той действително се използва най-често в народната ни музика но няма универсални закони при изпълнението и, както и макамите не са най-уникални в нея. Те се използват и в турската музика, но все пак тя е доста по-различна от нашата, което показва, че главен принос за специфичното звучене на нашата музика имат така наречените неравноделни размери и специфичната орнаментика която използваме. Само слушането на музика и изсвирването на откъси от нея може да ви ориентира из множеството ладовоинтонационни особености на народната музика. Слушайте група "Булгара", мисля, че има какво да се вземе от тях. Успех

Темата която си захванал е доста обширна.Не малко хора си мислят, че народната музика е лесна за изпълнение. Напротив! Българската народна музика е уникална именно със своето разнообразие от стилове, размери, орнаментика, ладово разнообразие. Относно фолклорните области в България. Основните фолклорни области са 7 на брой а именно: шопска, пиринска, северняшка, добруджанска, родопска,странджанска и тракийска но ако се задълбочиш в изучаването на народната музика и танци ще разбереш, че са далеч повече. Има под области в които песните, танците и обичаите се различават значително от изброените 7. За съжаление всичко не може да се научи от Интернет. Има учебници и фолклористи към които можеш да се обърнеш за информация. Във всяка от фолклорните области има специфични похвати (орнаментика, изменения на лада, различни ритмически и метрични изменения) които ги различават една от друга. Например шопската област е характерна със своя двуглас който е неповторимите си паралелни секунди е един от най-отличителните белези на областта.http://www.youtube.com/watch?v=B-B5h7hhYGs&feature=related ето пример. Характерна отличителна черта на пиринската песен е двугласът. Често една певица изпълнява първия глас, а две, три или четири певици изпълняват втория равен глас, наречен “исо”. Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория. Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните превиквания. Някои мелодии се изпълняват с “ацане” (хълцане) и “тресене” (къдрене, разтрисане на гласа).Пример Преселването на север на българи от всички краища на България преди освобождението повлиява на музиката в северняшката област и тя става смесица от от фолклора на други области но все пак има характерно звучене. Пример Границите на областта се очертават на север от Дунава, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Добруджа.Най-близки черти в северняшкия музикален фолклор откриваме с този на Тракия – типичен пример за това са “капанците”, в Разградско, както и “ерлийците” в Новопазарско, “хърцойците” в Русенско, “турлаците” в Белоградчишко и прочие. Характерно за областта е, че се срещат духови оркестри свирещи на медни духови инструменти които не са типични за останалите фолклорни области. Добруджа заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област. Най - характерни за Добруджанския край са танците. Те са взаимствани от бита на добруджанците. Във тях често се имитират различни дейности от селското стопанство (жънене,косене, носене на снопи и др.)Най-разпространени инструменти са гайда, кавал и гъдулка като има изграден отделен добруджански стил на свирене.Най – често срещаните хора в Добруджанската фолклорна област са:варненско хоро, ръченик, сборенка, ръка, опас, панделаж, куцата, сей сей боб, данец, джоката и д.р. Примери: - танцhttp://www.vbox7.com/play:6ed03550 - песен. За родопска, странджанска и тракийска области ще пиша по-нататък.

Темата която си захванал е доста обширна.Не малко хора си мислят, че народната музика е лесна за изпълнение. Напротив! Българската народна музика е уникална именно със своето разнообразие от стилове, размери, орнаментика, ладово разнообразие. Относно фолклорните области в България. Основните фолклорни области са 7 на брой а именно: шопска, пиринска, северняшка, добруджанска, родопска,странджанска и тракийска но ако се задълбочиш в изучаването на народната музика и танци ще разбереш, че са далеч повече. Има под области в които песните, танците и обичаите се различават значително от изброените 7. За съжаление всичко не може да се научи от Интернет. Има учебници и фолклористи към които можеш да се обърнеш за информация. Във всяка от фолклорните области има специфични похвати (орнаментика, изменения на лада, различни ритмически и метрични изменения) които ги различават една от друга. Например шопската област е характерна със своя двуглас който е неповторимите си паралелни секунди е един от най-отличителните белези на областта.http://www.youtube.com/watch?v=B-B5h7hhYGs&feature=related ето пример. Характерна отличителна черта на пиринската песен е двугласът. Често една певица изпълнява първия глас, а две, три или четири певици изпълняват втория равен глас, наречен “исо”. Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория. Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните превиквания. Някои мелодии се изпълняват с “ацане” (хълцане) и “тресене” (къдрене, разтрисане на гласа).Пример Преселването на север на българи от всички краища на България преди освобождението повлиява на музиката в северняшката област и тя става смесица от от фолклора на други области но все пак има характерно звучене. Пример Границите на областта се очертават на север от Дунава, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Добруджа.Най-близки черти в северняшкия музикален фолклор откриваме с този на Тракия – типичен пример за това са “капанците”, в Разградско, както и “ерлийците” в Новопазарско, “хърцойците” в Русенско, “турлаците” в Белоградчишко и прочие. Характерно за областта е, че се срещат духови оркестри свирещи на медни духови инструменти които не са типични за останалите фолклорни области. Добруджа заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област. Най - характерни за Добруджанския край са танците. Те са взаимствани от бита на добруджанците. Във тях често се имитират различни дейности от селското стопанство (жънене,косене, носене на снопи и др.)Най-разпространени инструменти са гайда, кавал и гъдулка като има изграден отделен добруджански стил на свирене.Най – често срещаните хора в Добруджанската фолклорна област са:варненско хоро, ръченик, сборенка, ръка, опас, панделаж, куцата, сей сей боб, данец, джоката и д.р. Примери: - танцhttp://www.vbox7.com/play:6ed03550 - песен. За родопска, странджанска и тракийска области ще пиша по-нататък.

Както колегите споменаха 1. Елементарна теория на музиката. Просто не е достатъчно да знаеш как се свирят акордите има много други неща които трябва да се прочетат и научат. Просто книжката е задължителна за всеки уважаващ себе си музикант. 2. Някакви материали за китарата/ постановка, звукоизвличане, настройка,начини за свирене на основните акорди/. 3. Музикант който свири на китара за да ти помага, понеже не всичко може да се научи от интернет и учебните помагала. 4. Желание, много свирене и инат. Това важи за абсолютно всички инструменти. Пожелавам ти успех.