RockoBG

Навремето имаше VIXEN, Girlscool, L-7 и др. изцяло женски банди с много добри инструменталисти общо. Спокойно биха могли да си мерят патките с останалите групари, но уви...

Най-вероятно всички. Много е удобно..

Много се кефя на архаични блусари. Понеже не са знаели класически настройки за китарите си и са правели така, че като удариш по празните струни да илезе готов акорд, който след това да преместиш с единия пръст... или със отрязано гърло на бутилка... или с тъпото на ножа... Голям ентусиазъм... Повечето са негри

Рига е прилична програмка... Латенциата на повечето карти се избягва с драйвери "Кx project"примерно, че други не знам, но най-ми е кеф с анлоговия драйв или дист в кубенцето ->микрофонеца и 'айде. Кеф ти блус кеф ти хеви метал и у нас и навън (всъщност вече май навън не свиря) Аз лично от всички ПЦ виести истории се кефя най много на едно Green Mashine. Very old squo.

Около три години свирих с "Пълдин" (това е едно от старите имена на Пловдив). Купих я от завода там. Това е огромна талпа. Като пораснах реших, че каквото и да направиш на една китара ако не е добра тя няма и да стане... 50 кинта не са много за китара. Решавай сам. Смешните ключета ако са 3 - едното е за активна електроника (компенсира слабите адаптери), които между др. звучат доста приятно (е... аз се кафя на блус...). Доколкото знам адаптерите са българска разрботка на човек, който преди е работил в завода. Те са някакъв вид Hummbuckers и наистина не шумят. Същият този човек сега ги продава по музикалните магазини. Виждал съм ги и съм питал, но не помня къде.

Свиря блус с 11 "Ърнибол" или "Дадарио" обикновено в EADGBE или open G - DADGBD, open D (a la Rory Galagher) DADGCD, най- вече заради слайда.