Achiles

Чувал съм за музиканти, които по принцип не четат ноти, но дали това е истина, не се наемам да кажа. В действителност четенето на ноти трябва да го умееш най- малкото от обща култура. Може и никога това да не ти потрябва, но има опасност и най- добрия да си, някой ден да станеш за резил. Нали знаеш, че ние (особено китаристите) сме гадно племе. Обичаме да се надсмиваме над другите как не моат да свирят. Това ще даде повод на голяма част от музикантите във форума да те чепкат. Aз също научих да свиря по ноти едва преди 3 или 4 години. Когато имаш време отиди за месец- два на урок при някой добър музикант. Аз мога да ти препоръчам моя учител. Иначе лично мое мнение е, че не е страшно, че не го умееш, но за да можеш един ден да кажеш "Аз съм музикант", за всеки случай ги научи. P.S. По книжки трудно ще се научиш. Аз ти препоръчвам една школа на Бъркли, която даже не знам как се намира. Навремето имах ксерокопие. Тя е в 3 тома, но ти рябва да минеш само първия. Проблема е, че това е преподавателска школа и ако не знаеш метода сам няма да можеш да се научиш.

Тази седмицая отново без промяна. Saltriver на 5-та позиция, Млък! на трета. Благодаря!

За начало би трябвало да свърши

^Какво значи приличен звук. По моите критерии не съм чул Фактор, който да вади "приличен звук". Пич, по- добре, ако имаш засега на какво да свириш не бързай да си харчиш парите за кофти китари. Поспести още малко и си купи нещо от порядъка на 600 лв. Washburn ти го препоръчвам горещо. От тук нататък ти си вземаш решение, но според мен Фактор-а не е много добра инвестиция.

Мисля ,че от WASHBURN няма да останеш разочарован. 2-3 пъти съм пробвал такива китари и за малко да се изкуша и аз да си взема.

^Аз един път пробвах един Фактор и хич не останах доволен от него. Той може да си струва парите, но въпросе е дали нещо за 175 лв. може да извади кой знае какъв тон.

И аз нямам обяснение и не знам защо е така. Не съм се опитвал и да си обясна, а и не задълбавам толкова в нещата. Просто аз си знам, за моята китара идеалния вариант са 10-ки. Не мисля, че е толкова важно да се намери научно обяснение, колкото всеки да прецени сам за себе си с какви струни на каква китара да свири. Аз в начаалото си купих 8-ци, защото преди това на кремоната ми 9-ките бяха много твърди. После пробвах с девятки и пак ми идваха мекички. Накрая открих, че десетките са ми идеални, а от 3-4 години дори свиря с 10-52. Мисля, че това е най- добрата комбинация.

И аз съм със Скуаер Про тон серия и досега не съм имал грижи.

Ето неща, които наистина впечатляват.

Възможно е да си прав, но на моите струни няма означение. Както казах по горе с едни и съши струни на кремона стоят по един начин, на скуаер по друг. Предполагам, че има някакво значение от китарата. Иначе като цяло аз обичам да си свиря на 10- ки. Вярно, че ако се опитваш да свириш Стив Вай примерно ще видиш малко зор, но за блус са перфектни. Не си падам по меките струни. Един път свирих на китара с некви осмици и да си призная хич не ми беше удобно. абе всеки човек сам си избира какво му е удобно. Първите няколко години докато се учи човек има време и да поекспериментира

Не знам, моето мнение е точно обратното. Навремето като ходих на уроци по китара веднъж взех назаем една от тези Ямахи за по 250, мисля че тогава бяха по- скъпи. Да си призная честно беше малко по- добра от Кремона. За Стаговете имам поглед само върху акустичните. Но за Скуаера си залагам главата, че това е наистина китара където съотношението цена качество е в полза на качеството. Сори ако не съм на твоето мнение, но наистина досега не съм попадал на Ямаха, която да ми харесва. Навремето един мой учител имаше една Ямаха. Трябваше да и сложи Ди марцио адаптери, за да започне да звучи долу- горе добре.

Странно, от 5 пакетчета струни никъде не намерих посочените означения.

По- скоро падат надценките, не цените.

Ако сайта на бандата е този ,който си посочил като личен . Този ли е Да същия е сайта. сори за закъснението, но спрях по едно време да чета темата. Погледнах някои от коментарите. Съветвам те два варианта. ако искаш да свириш на акустична вземи си този Стаг. Ако искаш електрическа вземи си Скуайър. Не си купивай в никакъв случай Ямаха. За Берингер не знам, но чета от коментарите, че не си струва.

Ако това е истински Гибсън, съветвам те да си поръчаш потенциометри направо от производителя. Не знам адреса, но съм чувал, че само им пращаш модела на китарата и те ти изпращат каквото ти трябва. Занеси я преди това на добър майстор. Може просто да са зацапани.

Това, че изглеждат с еднаква дебелина, не значи, че е така. Има значение и от китарата. Навремето като свирих на Кремона 9-ките стояха много твърди. Сега със скуаера дори десетките ми са мекички.

Музикаутора няма нищо общо с авторските права, или има, но не ги защитава. В къщи имам закона, точно от музикаутор ми годадоха. Доколкото разбрах в БГ в момента, в който е създадено едно произведения, то автоматично придобива авторски права. Спомням си в старата тема имаше няколко отговори, в случай, че искаш да си защитиш продукта. Не помня кой беше дал идеята, но определено говорих с адвокати и те казаха, че в момента наистина това са най- добрите варианти. Единич начин е да си направиш диск и да го завериш при нотариус. Другия да си пратиш на самия себе си препоръчана пратка с диска и да не отваряш плика докато не ти се наложи. P.S. Проблеми с търсачката наистина има. Не обвинявайте човека. Аз от всички опити да открия определена тема, само 10 % се увенчават с успех.

Squire-ите и то точно тези евтини модели са много добри. Разбира се, че за цената си предполага, че не са перфектни, но познавам много музиканти записвали албуми с такива китари и звучащи много добре. в случая е по- важна апаратурата, с която записваш. Нормално е при тези модели да имаш проблеми с брум и какви ли не гадости, но при добре изградена техника това може да се намали до минимум. Не знам този Берингер какъв е, но лично аз не бих се доверил на такова нещо. За мен лично има само две китари, Gibson и Fender. Всички останали производни са само времено решение, докато човек събере пари за нещо от горе споменатите марки. П.С. Към акустичните стагове имам симпатии. Аз имам един такъв и съм много доволен от него.

Dunlop 2.0 mm. Пасват ми идеално Вече 6 г. свиря с едно перо. Малко се е изпилило, но така ме кефи повече. Иначе имам 3-4 нови, но тях си ги пазя за резерва.

Ами от моя опит, когато се опитвах да свиря такива скорости, моя учител ми даде съвет и беше наистина много добър. Никога не свири без предварително да се разсвириш. Почваш с метронома в много бавно темпо, дори изнервящо бавно. Първо това ще те научи наистина да слушаш метронома и второ- ще се разсвириш добре, а след това почваш да качваш темпото с 5. Ако имаш достатъчно търпение и по- няколко часа на ден за 4-5 месеца ще можещш да изсвириш Ингви Малмстийн. Но това няма да ти помогне да свириш Сатриани, Вай или B.B. King. Наблягай повече на ритмическите упражнения или ги комбинирай. Щом си си избрал да свириш бързо трябва много копане с метроном, само не подценявай и останалата част от занаята.

Нямах време да прочета другите постове и не знам какво са ти отговорили. Аз съм с Fender FM212R i Squire Pro tone или нещо такова. Зависи колко е силен шума. Аз имам същия проблем, но това е от адаптера. Първо, коетот рябва да направиш е да видиш дали на чистия канал го има този шум. ако проблема е като моя на чистия канал шума изчезва, а на драйв канала се появява. Пробвай да смениш блендите и ми кажи дали се променя шума. На най- долната бленда трябва чувствително да намалее. Ако това е и твоя проблем не се притеснявай. Проблема е и в адаптерите и евентуално в заземяването. При мен като свиря в нас има доста шум, но като излезем в клуб, поради доброто заземяване шума чувствително изчезва. Адаптерите също правят тези номера, все пак това са евтини модели. Иначе китарата за парите си е много добра, аз съм свирил и съм много доволен от тези китари. За кубето не мога да ти кажа, но щом е на Fender би трябвало да е добро.

Истината е, че подобни форумни спорове водят само до мерене на пи*ки кой може по-добре да приказва и всеки пак си прави каквото му е кеф без да обръща внимание на другите... Освен това 50% от четящите твоя пост ще си кажат "абе този няма какво да каже, защото завижда". Е, аз чистосърдечно си признавам, че завиждам, защото ако имах и 10% от таланта на всеки от тези шредъри щях да направя с него много по-хубави (от моя гледна точка) неща, отколкото да демонстрирам колко съм добър. Добре казано. Истината е обаче, че всичко по тази тема е вече казано. Във всички форуми, където има и графа музика е обсъждана тази тема. По скоро да сложим точката и да оставим други теми да изплуват нагоре.

Пич, няма нищо лошо естествено. Просто хората искат мнение и всички го дават. Аз също изразих това мнение, но каза също така, че парчето ме кефи. То всички дето правим музика приличаме на някого. Това вече е неизбежно.

ПРав си , темата е адски изтъркана. Мисля, че отдавна е намерен отговора на въпроса. Проблема е да могат китаристите да извлекат полза от това.

По някога е нормално човек да се впусне малко да поимпровизира да си излее душата. аз също не съм привърженик на безмислени сола. Ингви Малмстийн е цар на това. Когато чух Mistreated в негово изпълнение ми идеше да се гръмна. Не знам дали човека си дава сметка, че техниката не подобрява качеството. Вижте Джон Фрушианте. Жули по 2-3 тона, но никога не свири излишни неща. Джими Пейдж пък направи изтезава китарата. Все едно тя е част от него. Понякога изкарва неприятни за ухото звуци, но винаги като го слушам все едно китарата оживява. Брайън Мей не знам как да го коментирам. Колкото и да се мъчат китаристите никой не може да изсвири негово соло както трябва. Кефи ме като го гледам, имам чувството, че свири толкова непохватно, а в същото време изсвирва перфектното соло. Слаш няма да коментира. Стив Вай и Сатриани също. Това са хора, които умеят да боравят добре с тоновете. Не е важна техниката, нито скороста, а по скоро ритмическото изпълнение. Както имаше наскоро една тема в един друг форум, че Dream Theatre убиха рока. Има много истина в това. Не, че не съм минал през периода, когато съм ги боготворял, но бързо се приземих на земята.