Започвам по същество:
В нашето училище има около 4 групи в момента.Нашата група сме единствените рокаджии (не метъли) , правещи кавъри на Пърпъл / Рейнбоу / Зепелин и тн. Целта ни е да пишем авторска рок музика.
Всичко прекрасно , разбираме се супер , с клавира направо станахме Лорд и Белкмур като засвирим (разбира се имаме години работа докато стигнем тези Божества) , всичко върви само имаме проблеми с вокалистите (или липсата на такива ) .
Но това са незначителни неща които оправяме , за 3 репетиции вече имаме подготвени Stormbringer , Since you been gone , Highway Star и Kill the king.
Говорих с китарист на една друга група..Той вика "Заебете тая работа братле...Правете някъв нео метъл и тем подобни,няма къде да го свирите тоя рок енд рол..А дори и да има ще се съберат 200 човека , 10 ще кажат "Абе знаете ли ,че Глория пее еди къде си" и половината ще си тръгнат." .
Като се позамисля е прав.
Има ли място на българската сцена за рок енд рол?
И защо мамка му ,почти никой не оценява тази музика. Защото ако не бяха Робърт Плант , Дейвид Ковърдейл ,Ричи Блемур и тн , няма да изброявам всички , сега нямаше 10 годишните момиченца да слушат Токио хотел и Линкин парк и да казват "е те тава е метъл" ....
Та споделяйте мнения , защо средностатистическия българин знае коя е Ивана а не знае кой е Аксел Роуз? И има ли шанс за рок енд рола/хард рока?