BlueZone

Ето едно парче (номер 11) от въпросния албум. Съвсем прясно е. Sunrise

Продукцията засега е замразена за издаване, поради липса на финанси. За съжаление не всички записи са готови, но когато това стане, най-вероятно ще пусна сайт, в който съответната продукция ще я има свободно за сваляне, а по-нататък ще се предлагат и дискове чрез поръчка на сайта. Това е което мога да кажа за момента. Моля ви за още малко търпение.

Ibanez RG7420 > Marshall Valvestate 8080 > DigiTech GNX1 > Soundcraft Spirit Folio > M-Audio FireWire Audiophile

Ненчо, Ненчооо... Евалас! Направо ми се прииска да стана барабанист

Мерси за линка, обаче тоя вариант няма нищо общо с истината... Май ще трябва да си го правя саморъчно...

Търся миди на едно парче на Evanescence - Everybody's Fool. Счупих се да го търся, ама навсякъде има един и същи миди файл, дето за нищо не става. Много ще съм благодарен, ако някой ми предложи вариант откъде да го намеря.

Тва според мен е някакъв ташак. Единствения начин това нещо да се случи е предварително да са въведени някви работи, които после да вървят паралелно с парчето. Нещо като интерактивна табулатура.

Значи за баса в крайна сметка се оказа следното: бил е притежание на басиста на P.I.F. и е правен от някакъв майстор в Пловдив, а хардуера и електрониката е от Warwick. П.П. Fashion - хубавко е станало Що не го разработиш. Мисля, че ще стане яко. БТВ чистата китарка накрая е много пичовска. Малко ми напомня на Мерилиън като саунд.

На мен единия ми Ibanez (RG 370 с малко модификации) си стои в Drop-C със 10-46 струни и си звучи яко. То зависи много какво ще свириш, ама аз лично за неща от сорта на Guano Apes, RATM и други такива свиря на neck-a и single coil-a, (позицията на суича е .-o---.) - така има по-джънкащ саунд и атаката е готина като за такъв тип свирене, иначе за по-брутални работи си феркам на bridge.

Ако се загледаш внимателно в китарата, а не в мацката, ще видиш че не пише RG, ами JS

Приятно съм изненадан от коментарите. Мислех си че никой не го е чул, щото темата постепенно изчезна от активност, та днес реших да я потърся Баса за съжаление не мога да кажа какъв е, щото абсолютно нищо не пише на него. Прилича ми на правен някакъв, ама ще питам човека, като дойде и ще съобщя. Записван е директно в пулта, като малко са вдигнати средите и високите от самия пулт. Не съм му правил никакви корекции, щото беше 6 сутринта и не бях спал от 30 часа, та хич не ми беше до смесване. Относно Уутън - мдааааа...кефя му се доста. Може да се каже, че от него съм се учил по отношение на баса Макар че ми е трудно да преценя той или Лес Клейпул ми е по-любим

Аз лично като измислям вокална партия и текст, процедирам по следния начин: 1. Имам готова музика. 2. Слушам си парчето, докато ми дойде някаква готина, запомняща се идея, която да не е като за инструментална партия (едно време вокалните партии ги мислех като инструментални и това ги правеше трудни за изпяване и звучаха кофти). 3. Като имам готова мелодична линия си набелязвам някакви акценти и си пея текст на "бушменски", което ми помага да установя какви гласни на какви места подхождат най-добре. 4. След като имам вече мелодичната линия, акцентите и ориентировъчни гласни, ги оставям малко настрана и се опитвам да хвана точната тематика на парчето. 5. Взимам си едно листче и започвам възоснова на тематиката да нахвърлям ключовите моменти в парчето - вероятно затова най-напред пиша припевите, най-малкото защото те са основното нещо, което е добре да остане в главата на човек след като чуе парчето. Оттам насетне останалите части от текста са нещо като предистория и пояснение на това, което се пее в припева. 6. След това почвам да си го пея с текста и тука е голямата редакция - всичко, което не ми звучи леко и плавно като развитие в текста и начина на изпяване, тутакси подлежи на кълцане и окастряне, докато придобие нужния вид. 7. Ако в крайна сметка резултата не е задоволителен - зарязвам всичко и лягам да спя (често в просъница ми идва адекватното и най-добро решение).

Еми тука понеже един приятел си остави баса за некой друг ден в нас и аз се вдъхнових нещо, та ей тва е резултата: Bass Song П.П. Сори за грешките, ама е импулсивно

Търся специалист, който да даде оценка за една стара немска цигулка.

Доста е яко нали Такива компутерни интервенции в китарите определено ме кефят

Честно казано тая работа с пич шифтъра хич не е читава, поради две причини: 1. При свалянето се променят всички хармоници, което драстично променя тембъра на звука. 2. Няма такъв процесинг, който да може да пичва в реално време с толкова малко закъснение, че да не се прецака атаката на тона. Казвам го това не само като теория, ами съм го изпитал и на практика с най-различни процесори и ефекти. П.П. Звука се скапва дори и при смъкване с половин тон

Понеже доста се чудих на една от китарите на Джими Пейдж като бяха с Робърт Плант тук преди известно време - тази дето си сменяше строевете когато си ще - най-накрая открих подлостта, която се крие в този инструмент: тук

Добре е да се има предвид, че четвърт тоновете не са навсякъде, ами си имат точно определени места, така че не е задължително да се получи явлението обикновен гриф с 48 прагчета За справка цък.

Пешо, нема кво да ми говориш работи за срам и други такива. Аз джаза не го усещам и затова завинаги ще си остана на едно ниво в тази музика, независимо какво е то, докато на теб джаза ти е вътре и ти ще станеш голям джазмен - вервай ми, пък и аз не съм от тия хора, които ги е срам да признаят, че някой се справя с даден материал по-добре от тях самите Дерзай

А това явление може би е отговор на въпроса: Защо пианистите композират предимно в тоналности като Dm, Gm, Cm, Fm... а китаристите в Am, Em, Bm, F#m... Иначе ако оставим майтапа настрана, аз винаги съм твърдял, че една китара звучи по-добре и по-вярна, ако се настройва по слух. Едно време си настройвах китарите от 1-ва към 6-та струна, щото така ме бяха учили. После като си взех китара с флойд, почнах да я настройвам от 6-та към 1-ва заради разликата в опъването на струните. Така или иначе малко по-късно установих, че е по-целесъобразно китара да се настройва от ниските към високите струни без значение с какво тремоло е и има ли изобщо такова. Та сега не вече не мирясвам, докато китарата ми не звучи добре настроена навсякъде - проверявам я по всички възможни начини, като основно наблягам на перфектните консонанти - октава, кварта и квинта, било то с флажолети или натиснати струни. А пък по темата с хармониците ми се ще да добавя нещо. Според мен е крайно неразумно китара да се проверява на минорен акорд, защото минорния акорд сам по себе си е фалшив. Това идва от естествената подредба на първите хармоници, който е както следва: 1. Основен тон 2. Октава 3. Октава + Квинта 4. Две октави 5. Две октави + голяма терца ... Оттук се вижда, че тона сам по себе си е мажорен, което значи, че като се свири минорен акорд, терцовия му тон е в дисонанс с хармоника на основния тон. Естествено това не е чак толкова силно забележимо, но с течение на времето човек започва да го забелязва и да му прави впечатление. Иначе има едно нещо, което съм забелязал при китарите и то си е важно. От всички китари, които са ми попадали в ръцете, само на около 40% от тях флажолета на 2-ра струна, 5-то прагче е еднакъв с този на 3-та струна, 4-то прагче, колкото и добре да е "тунингована" китарата. С течение на времето съм стигнал до извода, че конкретно този флажолет е индикация за това, колко е вярна китарата като цяло - инструмент, на който този флажолет не му е верен при идеално нагласени мензури и т.н. е невъзможно да бъде настроен идеално.

Пешо, братче...цар си! Няма кво да кажа повече.

Ииииии...така се бях нахъсил да го гледам и то не ми се зарежда... За да не съм голословен:

Браво бре ЮНАК! По изключително приятен начин ми припомняш таз забравена от мен композиция. С голям кеф бих изслушал още други такива неща в твое изпълнение