Jump to content
Българският форум за музиканти

CorvusCorax

Members
  • Мнения

    1408
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Топ дни

    1

Всичко публикувано от CorvusCorax

  1. Викс, моля те не приемай темата като удар под кръста или дори опит за такъв - познаваш ме и знаеш че нито бих, нито мога да го направя. Прав си, рапортът беше непълен, неясен и това е моя грешка. А темата пуснах не заради твоята реакция, а заради това че наистина ми е писнало от мнения със съдържание равно на нула. Съжалявам, че съм те засегнал - така е излязло черно на бяло, но не в разговор - просто те нямаше в кюто, за да ти обясня какво имам предвид. Не искам да се карам с теб или с когото и да било от модераторите, и то не защото сте модератори. Продължавам на ЛС, че не е удобно да ти се обяснявам пространно пред другите. Пак казвам, ако в темата има лична нападка, то тя не е към Виктор, а към юзърът, който в целия си списък мнения няма едно, в което да има и капчица смисъл.
  2. Карузо си е Карузо... Помогна, беше изчерпателен и ясен. Благодаря! Вече минавам на 2... Ако утре не четете по вестниците "Съседи пребиват до смърт певец", значи ще мога да пиша и да кажа има ли ефект. Бръснар, не се обиждай, просто не беше доразбрал в какво се състои проблемът ми. Това не значи, че не си компетентен - си, и сме го писали това И не забравяй, това че съм баритон по принцип, не означава че в някои случаи не мога да пея и по-високо, още повече, че гласът ми нормално звучи малко по-висок, заради по-мекия тембър. Bohemian, имаш ЛС ipo... осъзнай се! Аз не искам да звуча като руски артист на Евровизия... Това с промяната на гласната беше само вариант в краен случай, даже не вариант Б... Благодаря на всички, които ми помогнаха. Мисля, че това беше именно предназначението на този форум - не мерене на диапазони, сравняване на височини и безцелни коментари, а взаимопомощ. Доказвате, че все още има хора, които помнят как се правеше. Продължавайте в същия дух, защото това радва! Хубаво ще е, ако и други хора имат нужда от съвет как да изпеят нещо, да попитат - докато тече дискусия по личния им вокален проблем, останалите ще могат да научат много нови неща. Мисля че ще е полезно за всички. А дали това да не се случи в една тема? Тема, наистина полезна и сериозна, понеже напоследък такива са ни дефицит... Нещо като Училище за певци - задавате конкретен въпрос (с вокална насоченост, разбира се) и получавате конкретен отговор; давате конкретен проблем и получавате конкретно решение. Така, както се случи с това мое вокално начинание... И пак - Карузо, Бръснаря, Бохемиан, благодаря ви за помощта!
  3. Пич, говориш пълни глупости, ама няма значение. Няма практически никакъв смисъл да пея само сричката с кофти тона - той ми е в в диапазона, не е тон, който го нямам... Ама к'во ли ти обяснявам... За записа... Ами песента я уча, защото трябва да я запиша... А недонаучена песен няма да записвам. Който може да ми помогне със съвет, той ще може и да разбере какъв е проблемът още от описанието му... Сори ако звуча малко по-хапливо от обикновено... Не съм пил кафе още...
  4. Ще опитам така, както казваш (но утре - съседите и без това ме мразят всеки ден по три часа). Ако не стане... то се е видяло, ще променя мелодията или гласната... Трудно е, трудно е... Споменаваш за "Вокална фонология" на Иван Максимов - къде да я търся тази книга, не си първият тук, който я споменава...
  5. Проблемът е, че някои хора и след повече от година регистрация и активно спамене във форума (имена - на ЛС, не ми е пак до караници в темите), така и не се научиха, че това е Българският форум за музиканти, а не форумът на родното им село, в който могат да си пишат както и каквото си поискат, независимо дали не пречат на някого да си свърши работа. Търпяхме ги, че спамят във вокали, да речем, при положение че нямат нищо общо с певци и никога не пишат по темите. Търпяхме ги, че така и не научиха как се пише на български език, при положение, че даже им е матерен... Но това вече е върхът на наглостта. Ипо, не се стряскай на разпаления ми тон, да знаеш че почти не ми пука, просто като пиша се получава по-емоционално, отколкото е всъщност. Но за да разбереш за какво говоря, пусни тема в "Търсят се музиканти"... Това, което наистина ме ядоса, обаче е, че щом докладвах въпросното мнение (не, не се чувствам като дете от детската градина, което казва "А пък, моля, другарко, Гошко ми взе моливчетата..."), получих отговор от модератор, който наставнически и като на малоумен (не смятам че съм такъв, май сте го разбрали вече, четете ме трета година...) ме помоли да ползвам бутона за докладване по предназначение... Изключвам факта, че въпросния мод ми е приятел - това няма нищо общо в случая. Фактът, който е от значение е, че, явно, за отговорните лица тук, подобен спам не е проблем и може да бъде подминат с лека ръка. Но ако така се подминава спама, то каква е работата на модератора? Да му зеленее името и от време на време да редактира пост с цитат от предишния? Не мислете че критикувам модераторите, въпросния модератор или някой друг от екипа... Критикувм поведението във въпросния случай (както и пускането на някои от форумите по течението на река Спам). И мисля, че Правилата са непълни, по отношение на спаменето, а явно нещо трябва да е изрично забранено, за да не се прави тук... Пише за немузикантските теми (да, чел съм правилата, във Favorites са ми...), но като че ли нищо не пише за немузикантските коментари... С никого не искам да се карам. Ако не ви кефи - не е трудно.
  6. Да беше казал, имам го и на миди
  7. Не знам с вас как е, обаче аз много се радвам на колегите музиканти, половината от мненията на които се състоят от по една емотиконка. Толкова им се радвам, че ми иде да си купя брадва и да тръгна да ги обичам по домовете. Особено много се радвам също, когато докладвам такова мнение, някой от модераторите да ми каже, че това всъщност не е никакъв проблем и в темата няма нищо, ама съвсем нищо нередно... Но, представете си следната ситуация... Музикант. Пуска обява в "Търсят се музиканти". На следващия ден О! Чудо, в темата- 16 отговора. Които гласят: Първи отговор: " " Втори отговор: " " Трети отговор: " " Четвърти отговор: " " ...и така до 16тия... Яко, нали... Според модовете, това не е офтопик - докладваш и ти се карат, че си ги занимавал с глупости. Така де, то не е офтопик, то си е направо нон-топик, ама няма значение, важното е, че нашият мил и съдържателен форум има нужда от повече такива смислени и полезни мнения! И от потребители, чиито мнения, в повечето случаи, са именно такива... То не може да се регистрираш във форум със малко или повече сериозна насоченост и да пускаш смислени мнения... Направят те на луд, че не знаеш как се пише на български - решаваш да си спестиш писането на букви и думи занапред и подхващаш с емотиконките: една емотиконка е достатъчна да изрази цялото ти мнение, дори то да се изчерпва с многозначителното " "... Давай, приятелю, вдигай ранг, достатъчно емотиконки има тук... А ако не ти стигнат - нета е пълен с още, и още... Не бой се, няма модератор, който да се трогне от изразителността на мислите ти... Най-много някой глупав потребител да не издържи и да те докладва (решил, че, видиш ли, бутонът за докладване е там, за да се използва; та той е там само и единствено за да допълни дизайна на форума, конструиран толкова добре и прецизно, че да отива на твоите мнения, достигащи най-много до цял гиф...)... Спокойно, драги, дори и да те докладва - никой няма да му обърне повече внимание, освен да му се накара, че е натиснал там, след като е забелязал, по неговите недостоверни думи, някаква нередност... На къде отива тоя свят... Накъде е тръгнал форумът ни... Та, моето предложение, вече лишено от сарказъм, е свързано с малка актуализация на правилата. Никъде изрично не е казано, че мнение, състоящо се само и единствено от една емотиконка, особено в тема от типа обява, дискусия на сериозна МУЗИКАНТСКА тема (макар че почти не останаха такива) и прочие такива теми, различни от тези в Говорилнята, е нередно. Според мен е. Пиша във възможно най спамърския форум на света - ФЕН. Дори там такива мнения са позволени в една единствена тема в целия форум, озаглавена "Опиши моментното си настроение с емотиконка"... В останалите теми тези мнения се трият още на пръв модераторски прочит, без да се дават обяснения защо, как, кога и бива ли така. Ако и други като мен смятат че отговор в тема, съдържащ само и единствено емотиконка/и е неадекватен и спамърски, нека ме подкрепят. Ако ръководството са на това мнение, да го покажат; мога да си почина малко, мога и за по дълго, че и завинаги, ако сметнете че наглея, надявайки се да има по-малко празни мнения във форума. Можете да препоръчате последното и на тези, които спамят наред, защото все още имаме активни колеги, които друго на практика не правят. А половината, че и повече от половината от тези, които бяха полезни със знанията си за другите, вече ги няма - помислете защо.
  8. Можеш да го свалиш от putfile-то Има линк отдолу
  9. Както казах тонът ми е в диапазона. Не мога да го изпея в тази песен, в дадения интервал, с дадения остатък въздух, в даденото темпо. Достатъчно дадено дадох инфото за проблема си Проблемът е, че се получава неудобен за пеене вокал (Ъ, А/Ъ), който встъпва в доста голям интервал от предния тон (ако и да не е толкова голям интервала, във въпросната височина е страшно много)... Какво ще рече "по-висока позиция на гласа"? Аз все още си мисля, макар и с нежелание, да сменя вокала с чисто А, въпреки че ще звучи тъпо... Ти въобще чу ли песента, преди да почнеш да ме съветваш? В смисъл, баритон съм, а песента като че не е съвсем за баритон, не и от моя тип... Но, по дяволите, пея я страхотно (а това аз да се харесам се случва на сто години нито веднъж...), само този глупав тон прецаква цялата история...
  10. Супер Давайте Нямам търпение да чуя! (Не се ядосвайте на Якия че е нафлуудил, има някакъв проблем с форума от вчера, и аз го изпитах, писал съм на Рафо да погледне)
  11. Би трябвало да има, не съм сигурен, сещам се за един производен на алта глас - контра-алт, не знам дали има и други разновидности алт. Би трябвало. Аз самият търсех по-подробна класификация на баритоните, понеже знам, че съм лиричен такъв, но съм чувал и други лирични баритони, много различни от мен.
  12. Песента е Don't You Cry на Kamelot. Получава се добре, страшно удобна ми е, но има едно място, което ми прецаква цялата партия - става въпрос за бриджа точно на думата FATHER, ко конкретно faTHER. Тона ми е в диапазона, от крайните е, но като че ли интервалът нещо не ми е по силите или самия вокал (защото гледам да го пея с възможно най-правилно произношение) не ми е удобен... Идва нещо като Ъ. Трябва да мина на фалцет, за да мога да го взема стабилно, а така се прецаква целия бридж - трябва да си е на глас, за да бъде достатъчно силно като внушение, а и фалцетите от припева вече стават досадни, за да продължавам с тях... И така, можете ли да ми дадете съвет как да направя, че да го изпея на глас? Може би трябва да променя вокала, да не е Ъ, ами О, А или Е... Но ако има друг начин... По дяволите, трябва да стане...Идеи?
  13. Стига де, недей да ревеш сега Никой не е искал да те офенсне Да, те помагат на гърлото, за това са направени, не е чудно че помагат и на теб. Но замисли се дали и ти сам ще ги ползваш, след като разбра, че са вредни толкова, колкото и полезни. Аз, например, доскоро имах навика да злоупотребявам с Неоангин... Сега обикалям по зъболекарските кабинети и се чудя защо ми се ронят зъбите като стена на стогодишна сграда... Просто употребата им трябва да се ограничи до минимум, да се взимат само ако нищо друго не помогне.
  14. Вижте темата "Апитерапия" (качена е важна, за да не търсите ) От днес там има и инфо за най-често използваните билки в народната медицина, които биха били от полза на певците. Все пак мисля, че да хвалите хапчета е меко казано тъпо... Вие оставете това че гърлото привиква и в един момент не действат, освен това те са страшно вредни за зъбите, стомаха и пр...
  15. Реших да не се ограничавам само до пчелите, разказвайки за това как природата може да помогне на певеца. Ето информация за най-често използваните билки в народната медицина, които биха били от полза на певеца. ЛАЙКА Matricaria chamomilla L. Семейство Сложноцветни (Asteraceae) Разпространение. Расте по ливадите, поляните и пасищата, около населените места, покрай пътищата. Разпространена е из цялата страна. Да не се бърка и смесва с полското подрумиче и кучешката лайка, които се различават по листчетата на обвивката на кошничките и имат неприятно тежка миризма. Описание. Едногодишно тревисто растение с изправено, голо, високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част, с последователни, двойно до тройно пересто нарязани листа с тесни заострени дялове. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12-18 периферни бели езичести цветчета и многобройни вътрешни жълти тръбести цветчета. Обвивката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи, с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Съцветното легло е голо, с малки ямички, кухо, полусферично при току-що цъфналите кошнички и удължено до конусовидно към края на цъфтенето. Плодът е продълговата кафяво-зелена семка. Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август. Използваема част. За лечебна цел се използват цветните кошнички от диворастящи или култивирани растения. Те се берат по време на цъфтежа, май-юни, когато езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение. Брането става ръчно или със специални гребени., като цветовете се откъсват с дръжка не по дълга от 3 см. Сушат се на сянка или в сушилня до 400. Срок на годност: цяла и рязана билка - 1 г., мляна - 6 мес. Химичен състав. Етерично масло с характерен син или синьозелен цвят (съдържащо хамазулен, азулен, кадинен, терпени и сесквитерпени), флавоноиди, фитостерин, витамин С, провитамин А, горчиви вещества, слуз, кумарин, апигенин, матрицин, апин, херниарин, холин, глицериди на мастни киселини, минерални соли и др. Лечебно действие и приложение. Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия. Отдавна използвана в народната медицина, тя вече е навлязла широко и в научната. Проучени са нейния състав и действие. Най-важната действаща съставка на етеричното масло е хамазуленът. Доказано е неговото противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие, както и стимулиращото действие на етеричното масло върху централната нервна система. Установено е също холинолитичното и спазмолитично действие на гликозидите, както и спазмолитичното на флавоновите и кумариновите производни. Лайката се прилага главно при заболявания на стомашно-чревния тракт, простудни заболявания на горните дихателни пътища и като успокояващо средство. Билката се използва съответно вътрешно или външно при различни възпаления - на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити, язва на стомаха и дванайсетопръстника, на конюнктивите, при хемороиди, бяло течение, болезнени и труднозаздравяващи рани, мокрещи екземи, циреи, потене на краката. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и пр. Намира приложение като успокояващо средство при болезнена менструация и при смущения в съня. В козметиката лайката се използва за освежаване на кожата и за поддържане на цвета на русите коси. В българската народна медицина лайката се употребява при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, безсъние, главоболие, жълтеница, газове, подагра,ревматизъм, епилепсия, хистерия, хемороиди, трудно уриниране и уриниране на кръв, гъбички в устата, задух, жълтеница, болезнена менструация. Начин на употреба. Най-добре е да се използва извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см3 студена вода, след 8 часа се прецежда и се изпива за 1-2 дни). Може да се направи запарка за вътрешно и външно приложение - 2-3 супени лъжици билка се залива с 250 см3 вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти. Препоръчително е запарката да се прави непосредствено преди употреба (при престояване във воден разтвор хамазуленът бързо се разлага). Пие се 15 минути преди ядене. МАЩЕРКА (бабина душица, воленика, майчина душица, махра, овчарски босилек, шапово биле, шеркъ, овчарска мерудия, ябълкиня, яребичина) Thymus sp. div. Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae) Разпространение. Растенията от този вид се срещат по сухи тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна. Най-широко са разпространени в предпланинските и средновисоките части на планината. Описание. Родът Thymus е силно полиморфен и с много голям брой трудноразличими видове и форми. В България има около 15 вида. Мащерките са многогодишни тревисти растения или малки полухрастчета с пълзящи или полегнали четириръбести стъбла и възходящи цветоносни клонки, до 20-40 см. Листата са срещуположни, дребни, приседнали или с къси дръжки, линейно ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, с точковати жлези и жлезисти власинки, отделящи етерично масло. Цветовете са двуустни, розови, лилави или бели, събрани по много в пазвите на най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати класовидни или метличестисъцветия. Чашката и венчето са двуустни. Тичинките са 4. Плодът се разпада на 4 едносеменни орехчета. Цялото растение има приятна миризма. Използваема част. Цъфтящите надземни части. Билката се бере по време на цъфтежа май - септември. Суши се на сянка или в сушилня, до 350. Срок на годност: цели стръкове - 3 г., рязани - 2 г. Химичен състав. Съдържат етерично масло с твърде различен състав в зависимост от таксономичната принадлежност и екологичните условия.В състава му влизат главно тимол, карвакрол и ?-цимол, терпинен, терпинеол, борнеол и др., както и органични киселини, дъбилни и горчиви вещества, минерални соли, смоли, флавоноиди, витамин С, пигменти и др. Лечебно действие и приложение. Поради богатото съдържание на етерично масло, мащерката притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично и газогонно действие, а така също болкоуспокояващо, нервоуспокоително, противогъбично, противоглистно. Прилага се при всички видове кашлица (като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, белодробни възпаления). Широко приложение намира и за лечение на различни заболявания на храносмилателната система (включително от нервен произход) - хронични гастрити и язви на стомаха, колики на стомаха и червата, газове в червата, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити. В българската народна медицина мащерката се използва и при отслабване на сърдечната дейност, задух на нервна почва, епилепсия, липса на апетит, анемия, киселини в стомаха, безсъние, диария. Начин на употреба. Вътрешно: Приготвя се запарка от 2 супени лъжици ситно нарязана билка и 1/2 л вряща вода (ври около 5 мин.) След изстиване запарката се прецежда и се пие студена по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден преди ядене. Прилага се и като чай, приготвен от 1 чаена лъжичка мащерка и 250 см3 вряща вода, подсладен със захар или мед. Външно (за бани, компреси, гаргара): запарка от 100 г билка и 2 л вряща вода, която се прецежда след като изстинел Прилага се при гнойни рани, циреи и абсцеси; скрофули. Изсушени и стрити листа - за посипване при незаздравяващи рани. РИГАН (овчарски босилек, черновръхче, витошки чай, вранилова трева) Origanum vulgare L. Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae) Разпространение. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 м надморска височина (горната граница на гората). Описание. Многогодишно тревисто растение с късо, пълзящо коренище. Стъблата са 30-80 см високи, изправени, четириръбести, в горната част разклонени, слабо покрити с власинки. Листата са срещуположни, с къси дръжки, продълговато яйцевидни, с власинки и приседнали жлези, 1-4 см. дълги, целокрайни или неясно назъбени, на върха заострени, отгоре тъмнозелени, отдолу - сивозелени. Цветовете са много дребни, бели, светлочервени или розововиолетови, разположени в пазвите на керемидообразни припокриващи се виолетови прицветници. Събрани са по 5-25 в класовидни групи, които образуват щитчета, а от тях се формира сложно метличесто съцветие. Чашката е тръбеста с 5 зъбчета. Венчето е двуустно, тичинките - 4. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви закръглено яйцевидни орехчета Цъфти от юли до септември. Използваема част. Използват се цветоносните връхни части, събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха. Бере се по време на цъфтежа юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350. Срок на годност: цяла и рязана билка - 2 г. Химичен състав. Съдържа до 0,15% етерично масло, съдържащо главно тимол и карвакрол, сесквитерпени и др., както и флавоноиди, горчиви и дъбилни вещества, минерални соли, витамин С, провитамин А и др. Лечебно действие и приложение. Поради съдържанието на етерично масло риганът притежава антисептично, отхрачващо, антиспастично и успокояващо нервната система действие Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита. Прилага се като потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при бронхит, трахеит, бронхиална астма, коклюш. Влиза в състава на различни гръдни чаеве. Използва се още при атония и газове в червата, спазми на стомаха и червата, чернодробни и жлъчни заболявания, както и при нервни разстройства. В българската народна медицина се употребява при глисти, диария, газове, епилепсия, бронхит, трахеит, жълтеница, болести на черния дроб, безсъние, главоболие, полова възбуда, нервна възбуда. Външно под формата на бани - при кожни заболявания (екземи и др.). Начин на употреба. Може да се приготви като чай - 1 кафена лъжичка билка се кипва и вари в 200 см3 вода 3-5 мин и се пие топъл. За еднодневна доза се прави запарка от 1 супена лъжица билка в 500 мл вода, кисне 2 часа и се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3-4 пъти на ден 15 мин. преди ядене. ЖЪЛТ КАНТАРИОН (звъника, порезниче, калъчово, кърски чай, сечено биле, твърдокуп, шуплек, пелешница, яневички, яновче, смичак, жълт офит, зверобой, дзуника, мераклива трева, пелесечено биле) Hypericum perforatum L. Семейство Звъникови - Hypericaceae (Guttiferae) Разпространение. Расте из цялата страна по тревисти места, из храсталаците и сечищата, край пътищата и из нивите и в редки гори до 2000 м надморска височина. Описание. Многогодишно тревисто растение, до 30-100 см., с изправено, гладко, силно разклонено в горната си част стъбло, с две надлъжни ребра. Листата са срещуположни, без дръжки, приседнали, овално елипсовидни до овално ланцетни, целокрайни, дълги 1-3 см, с многобройни просветляващи жлези - гледани срещу светлината, те са пунктирани (перфорирани) поради наличието на вместилища с етерично масло. Цветовете са едри, жълти, събрани в метличести съцветия по разклоненията на стъблото. Чашката е съставена от 5 продълговато заострени, свободни, целокрайни листчета, а венчето има 5 яркожълти листчета; по тях също има маслени вместилища. Тичинките са много, сраснали в основата си в 3 снопчета. Плодът е яйцевидна тригнездна многосеменна кутийка. Цъфти от май до септември. Използваема част е надземната. Събира се в началото или по време на цъфтежа юли-август. Режат се облистените стъбла с цветовете и пъпките на около 20 см от върха. Не трябва да се събират прецъфтели стръкове! Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450. Срок на годност: цяла билка – 2 г., рязана – 1 г. и 6 мес. Химичен състав. Растението съдържа хиперицин и псевдохиперицин (кондензирани антрахинови производни), флавонови гликозиди (хиперозид, рутин, кверцитрин и др), етерично масло (оцвеетно в зелено и съставено предимно от терпени и сесквитерпени, каротен, никотинова киселина и др.), антибиотикът иманин, биологично активни вещества (октакозан, триаконтан), багрилни вещества, сапонини, пектини, дъбилни вещества, смолисти вещества, каротин, холин, витамин С и др. Лечебно действие и приложение. Съставките на билката определят нейните разнообразни и много полезни свойства - противовъзпалително, противомикробно, адстрингентно, ранозаздравяващо и противоязвено действие, тонизиране на нервната система, подчертан кръвоспиращ ефект, подобряване на сърдечния мускул, засилване на сърдечната дейност, леко повишаване на артериалното налягане, диуретичен ефект, противоглистно действие. Жълтият кантарион от дълбока древност досега е една от най-често употребяваните и изключително полезна билка. С изолирани от нея съставки или извлеци са получени препарати за лечение на голям брой страдания. Забележително добре се повлияват възпалителни заболявания и смущения на храносмилателните органи – язвена болест на стомаха и дванайсетопръстника, остри и хронични гастрити, ентероколити, парене, лошо храносмилане, диария и др. Противовъзпалителното, адстрингентното и ранозаздравяващото действие се проявява така също и при изгаряния, замърсени гнойни и бавно зарастващи рани по кожата и лигавиците. Флавоноидите, които съдържа билката, й придават капиляротонизиращ ефект, действащ при много заболявания, придружени с кървене, възпаление, отоци и др. – хемороиди, обилна менструация, ревматизъм, колити, изгаряния, възпаления на венците и на устната лигавица и др. Флавоноидните съставки подобряват сърдечната дейност, като разширяват кръвоносните съдове на сърцето, засилват съкращенията му, леко повишават артериалното налягане и действат диуретично – точно затова дрогата влиза в състава на много препарати за лечение на сърдечно-съдови заболявания (особено атеросклероза, нарушения на кръвообращението); изгаряния, възпаление на пикочния мехур, ревматизъм и др., полезна е и при депресия и неврологични оплаквания, както и при изтощение след тежко боледуване. (Успокояващото действие се засилва при комбинация с хмел.) В българската народна медицина жълтият кантарион се използва при подагра, леки форми на туберкулоза, бяло течение, диария, неволно напикаване, главоболие, мигрена, хистерия. Начин на употреба. Съществуват различни предписания за начина на приготвяне на запарки и отвари от билката. Вътрешно се приема най-често като запарка от 1 суп. лъжица ситно счукана билка на 250 см3 (или 2 суп. лъжици на 500 см3) вода. Ври 5-10 мин, прецежда се и след като изстине, се изпива за 1 денонощие (или по 100 см3 15 мин преди ядене 4 пъти дневно). За лечение на язвената болест се използва и запарка от 1 суп. лъжица билка на 1 л вода, която се пие вместо вода за 1 денонощие, като лечението продължава няколко месеца. Външно приложение: масленият извлек от билката се използва при много кожни заболявания. Извлекът се получава от 20-30 г пресни цъфтящи върхове от растението, счукани ситно и залети с 250 г растително масло (най-добре маслинено, но може и слънчогледово, ленено – пропорцията билка/масло е 1:10). Извлекът се разклаща често. След 2 седмици (по други указания 40 дни) се прецежда и с него се обработват раните. Прилага се за мазане при кожни проблеми, изгаряния, натъртване, навяхване, циреи, за разтривки при ишиас, ревматизъм. Внимание! Съдържащият се в растението хиперацин създава чувствителност към слънчево облъчване, затова тези, които употребяват дълго билката или нейни препарати, трябва да избягват по-продължително излагане на кожата на въздействието на слънцето БОСИЛЕК (бусиляк) Ocimum basilicum L. Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae) Разпространение. Отглежда се като декоративно растение и подправка, главно в южните райони на България. Родината му е Азия. Описание: Едногодишно тревисто растение. Стъблото е голо, четириръбесто, разклонено и достига височина 60 см. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, заострени, целокрайни, рядко назъбени. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови и са разположени в пазвите на листата по върховете на стъблото; 5-делна чашка; 5-делно венче; 4 тичинки. Плодът е сух и след узряването се разпада на 4 кафяво-черни орехчета. Цялото растение има приятна миризма. Използваема част. Използва се цъфтящата надземна част, около 20 см. от върха, без одървенелите долни части на стъблото. Бере се по време на цъфтежа, юли - август и се суши на сянка или в сушилня. Срок на годност: 2 г. /цяла билка/ или 1 г. и 6 мес.. /нарязана/. Химичен състав. Съдържа етерично масло с разнообразен състав, горчиво вещество, гликозиди, сапонини, танини, органични киселини, минерални соли и др. Лечебно действие: . Противовъзпалително, противоспазматично, болкоуспокояващо, апетитовъзбуждащо, потогонно и др. Приложение: Употребява се за възбуждане на апетита, за лечение на хронични колити, гастрити и ентерити, както и при кашлица и бронхиална астма. Прилага се и при възпаление на пикочните пътища и на простатата, зъбобол, хрема, ангина. Начин на употреба.Външно: жабурене, налагане, за бани. Вътрешно: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл. вряла вода и кисне 2 ч.– пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно, подсладена с мед; или отвара от 1-2 чаени лъжички билка на 250 см3 вода, която се изпива за 1 ден. Внимание! Ако се приеме в големи количества, билката може да предизвика отравяне! Да се използва по лекарско предписание! БЯЛ РАВНЕЦ (гущерка, пачи пера, посечена трева, хайдушка трева, еневичка, русулява билка, сърчьово биле, месечняк, еньово биле) Achillea millefolium L. Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae) Разпространение. Расте по тревистите места навсякъде в България до 2000 м надморска височина - край пътищата, из нивите, ливадите, по гори и поляни. Многогодишно тревисто растение. Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа, приосновните - с дълга дръжка, стъблените - седящи. Цветните кошнички са събрани в гъст щит на върха на стъблото и всяка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба люспести, червеникавокафяви, а в средата - зелени. Плодът е продълговат. Цялото растение е покрито с власинки и има характерна миризма. Цъфти от юни до септември. Използваема част. Съцветието и надземната част, отрязана на 15-20 см от върха. Събират се по време на цъфтежа, юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня до 400. Срок на годност: цяла билка - 2 г., рязана или мляна - 1 г. Химичен състав. Съдържа етерично масло /главно хамазулен/, флавонови гликозиди, горчиво вещество ахилеин, дъбилни вещества, органични киселини, витамин С и др. Лечебно действие. Основно - кръвоспиращо /доказано експериментално/ и противовъзпалително. /дължи на хамазулена в етеричното масло/. Има донякъде болкоуспокояващ и ободряващ ефект. Приложение. Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от матката, венците, носа, стомаха, хемороиди и др. Намира приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове. В българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на свят, сърцебиене, стомашни киселини, глисти, чернодробни и бъбречни болести и др., както и като успокояващо (при неврастения и хистерия). Начин на употреба. Външно: Цветът се кисне 40 дни в зехтин (1:10) и се използва за мазане на рани, при изгаряния, натъртвания, екземи. Запарката може да се използва за гаргара при кървене от венците, възпаление на устната лигавица и др. Вътрешно: Прави се запарка 2 супени лъжици, залети с 500 мл вряла вода, като кисне 1 час. Пие се по 1 с.л преди ядене 3 пъти на ден /или 1 кафена. чашка преди ядене 4 пъти дневно. Внимание! Ако се приема продължително и в големи количества, билката може да предизвика отравяне! ЖИВОВЛЯК , широколист (жиловляк, жиловлек) Plantago major L. Сем. Живовлякови - Plantaginaceae Разпространение. Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна. Описание. Многогодишно тревисто растение, високо 12-30 см, с приосновна розетка, от листа с дълги дръжки. Листата са широко елипсовидни, до яйцевидни, целокрайни, със силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие, цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цветовете са правилни, двуполови. Тичинките са 4. Плодът е двугнездна кутийка с 4-10 семена. Цъфти през цялото лято. Използваема част. Използват се листата, като се събират напълно развитите листа или се отрязва цялата розетка и се отстранява цветоносното стъбло. Химичен състав. Листата съдържат слузни вещества, гликозида аукубин, горчиви вещества, флавоноидите байкалин и скутеларин, около 4% танини, аскорбинова киселина, каротен, витамин К, минерални соли (калиеви и силициеви). В семената се съдържат 40% слузни вещества, 30% тлъсто масло, олеанолова киселина и сапонини. Лечебно действие и приложение. Билката има омекчаващо, отхрачващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено, диуретично действие.Лечебният ефект се дължи главно на слузните и дъбилни вещества. Използва се широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища (прилага се при всички видове кашлица - простудна, туберкулозна, коклюш, при задух), при храносмилателни разстройства - гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено в клиниката. Получени са препарати от листата за лечение на язвената болест. При лечение с тях намаляват болката, запекът, нормализира се стомашната киселинност, подобрява се храносмилането. При голям процент от болните разраняванията на стомашната лигавица оздравяват. Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на първо място младежките пъпки. В българската народна медицина листата на живовляка се употребяват при кръвохрачене, киселини в стомаха, оригвания, чернодробни и жлъчни заболявания, газове, увеличена простата, сърдечни болести. Начин на употреба. Извлекът от листата се използва за улесняване на заздравяването на рани. Запарката се приготвя от 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 см3 вряща вода. След като престои 10 минути, се изпива на глътки за 1 час (доза за 1 ден). Използва се и сокът от пресни листа при заболяване на стомашно-чревния тракт, както и при наранявания на роговицата на окото. Външно - за жабурене за укрепване на венците и при зъбобол, гаргара при болки в гърлото, за компреси при възпалени очи, бани при кожни възпаления, за налагане на лапи при натъртвания. Пресни листа се използват за налагане при циреи, гнойни рани, ужилване и ухапване от насекоми. Съществува и друго растение - теснолист живовляк (Plantago lancelota L.), със сходно действие, но с по-слаб диуретичен ефект. От него може да се прави по същия начин запарка. Пресните листа пък могат да се размачкат, изстискат и смесят с равно количество мед, след което се варят 20 минути и се приемат 3 пъти дневно по 1 супена лъжица. Изстисканият сок от билката пък може да се консервира, ако се смеси със спирт (в съотношение 1:4). МАТОЧИНА (лимонче, пчеляк, кошерджийска трева) Melissa officinalis L. Сем. Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae) Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места, близо до селища, край огради, из дворове и градини в цялата страна. Описание. Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30-80 см (до 1 м) високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати, тъпо назъбени, 2-8 см дълги и 1,5-6 см широки, отдолу жлезисто влакнести. Цветовете са белезникави, бледожълти, бели до розови, събрани по 4-12 в лъжливи прешлени, разположени в пазвите на горните листа. Чашката и венчето са двуустни, а тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни-септември. Използваема част. Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото. Бере се преди цъфтежа май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес. Химичен състав. Съдържа етерично масло, (включващо цитрал, цитронелол, гераниол, линалол и др.). Седативното действие се дължи на цитрала., както и тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5% дъбилни вещества и захарта стахиоза, слузни вещества, смола, витамин С и др. Лечебно действие и приложение. Маточината успокоява нервната система, има антиспастично, болкоуспокояващо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането. Използва се широко и влиза в състава на много билкови чаеве за лечение на различни нервни нарушения - неврози, неврастении, сърдечни неврози, ускорено сърцебиене, гръдна жаба, мигрена, полова възбуда, храносмилателни смущения с неврогенен произход и др. В българската народна медицина листата на маточината се употребяват при лечение на високо кръвно налягане, виене на свят, главоболие, , за усилване на зрението, при нередовна менструация, шум в ушите, подагра, безсъние, лош дъх в устата. Външно намира приложение за жабурене и гаргара при възпаления на венците и устната лигавица и гърлобол и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм, подуване на млечните жлези у кърмачки и др. Начин на употреба. Прави се запарка от 2 супени лъжици билка и 500 см3 вряща вода (оставя се да кисне 2 часа). Пие се по една винена чаша 3 пъти на ден. Внимание! Да не се приема при остри възпаления на стомаха и червата, остра кашлица, чернодробни заболявания, бременност, епилепсия, мозъчни увреждания! ГРАДИНСКА ЧУБРИЦА Satureja hortensis L. Сем. устноцветни - Lamiaceae (Labiatae) Разпространение. Отглежда се из градините в цялата страна. Описание. Едногодишно градинско растение. Стъблата са високи 20-40 см, изправени, четириръбести, силно разклонени от основата. листата са срещуположни, с къси дръжки, линейни, или линейно ланцетни, 1-4 см дълги и 1-5 мм широки, целокрайни. Цветовете са дребни, събрани на групи по 2 до 5 в пазвите на листата. Чашката е с 5 нееднакви зъбчета. Венчето е бяло, розово или лилаво, 4-7 мм дълго, двуустно. Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти през лятото. Използваема част.Използват се цъфтящите връхни части на растението. Химичен състав.Съдържа до 0,5-2 % етерично масло с главни съставки карвакрол (до 40%) и ?-цимол (до 30%) или тимол, както и дипентин и други терпени. В състава и има и танини и слузно вещество. Лечебно действие и приложение. Чубрицата има спазмолитично, хипотензивно, антисептично, потогонно и слабо диуретично действие. Използва се при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство, при хрема и кашлица и др. В българската народна медицина се употребява при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии, глисти. Начин на употреба. Две супени лъжици ситно нарязана билка се залива с 500 см3 вряща вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. КОПРИВА (дълга коприва, голяма коприва) Urtica dioica L. Сем. Копривови - Urticaceae Разпространение. Рудерално растение, широко разпространено из цялата страна - из тревисти торни и влажни места, покрай пътища и реки, из горите. Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 150-200 см, с дълго, пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървенено в основата. Листата са тъмнозелени, срещуположни, продълговато сърцевидни, към върха заострени, с напилен ръб. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени, групирани в увиснали съцветия - сложни реси. Растението е двудомно. Плодът е едносеменно орехче. Цъфти от май до септември. Да не се смесва с гръцката коприва (Urtica urens L.), чието стъбло е ниско, а листата са с дълбоко нарязан ръб и са по дребни от тези на обикновената коприва. Имат малки прилистници. Използваема част. С лечебна цел се използват листата (събират се по време на цъфтежа и след него май - септември) и коренищата (рано напролет, преди развитието на растението или септември - ноември). Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Сушат се на сянка или в сушилня про температура до 400. Допустима влажност - 14%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. 6 мес., млени - 6 мес. Коренищата се изкопават, изчистват се от пръст и тънки коренчета и се измиват. Сушат се на слънце, на сянка или в сушилня при температура до 500. Допустима влажност - 12%. Срок на годност: цяла билка - 3 г., рязана - 2 г. Химичен състав. Листата съдържат дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, К, пантотенова киселина, ситостерол, виолаксантин, ацетилхолин, хистамин, серотонин, етерично масло, белтъчини, танини, соли (главно на желязото, калция, калия, сярата) органични киселини (главно мравчена) и др., а коренищата - дъбилни вещества, нишесте, растителни мазнини, соли (главно на калция) и др. Лечебно действие и приложение. Листата на копривата имат кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично, противоревматично действие, влияят благотворно върху обмяната на веществата, намаляват кръвната захар. Това действие се дължи на витамините, солите на желязото и други съединения. Пресният сок от растението и стритите пресни листа са използвани още от древната медицина като кръвоспиращо средство. Билката се препоръчва при анемии, храносмилателни разстройства (диария), кръвотечение от носа, обилна менструация, хемороиди, изобщо при вътрешни кръвоизливи (маточни, бъбречни, чернодробни) и като усилващо средство. (Експериментално не е потвърдена способността на копривата да ускорява съсирваемостта на кръвта, но е доказано съдосвиващото й действие и тонизиращото й действие върху матката. този факт подкрепя целесъобразността на употребата й при маточни кръвотечения.) Прилага се и при бъбречни заболявания като диуретично средство, при захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм и др. В българската народна медицина копривата се използва при ревматизъм, ускорено сърцебиене, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, кашлица, задух, воднянка, жълтеница, за увеличаване на млякото у кърмачките, при копривна треска, захарен диабет. Сходно действие има гръцката коприва, която се прилага широко в народната медицина като кръвоспиращо, маточно и диуретично средство. Начин на употреба. Вътрешно приложение. Сухите листа от коприва се използват под формата на запарка при дневна доза 4 чаени лъжички листа на 250 см3 вряща вода. (По друга препоръка - 2 супени лъжици листа врят в 500 мл вода. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно.) Запарката може да се използва и външно. Семената заедно с връхните части се препоръчват при захарен диабет (2 супени лъжици в 1 буркан кисело мляко, изяжда се на три пъти след ядене.) За усилване на сърдечния мускул се прилагат корените (по 1 супена лъжица корени от коприва и кръвен здравец се слагат в 600 мл вода, ври 10 мин; изпива се на 4 пъти през деня преди ядене; взема се с мед - И. Ланджев). Външно приложение: Прясна коприва се препоръчва запарена при ревматизъм и ставни болки, за бани при кожни обриви, за налагане на лапи при възпалени лимфни жлези, при подсичане, нараняване, отоци. Пресни листа, киснати 20 дни в зехтин (1:10) се употребяват за мазане при рани, изгаряния, натъртване. При косопад се приготвя отвара от 100 г листа, които се варят 30 мин в 1/2 л вода и 1/2 л оцет. С отварата се намокрят корените на космите или се измива косата вечер преди лягане. Или отвара от корените с оцет и вода (1:10:5) ври 20 мин се използва за фрикции против пърхот и за растеж на косата. Внимание! При бране копривата предизвиква възпаление на кожата. Трябва да се използват подходящи ръкавици! ПОДБЕЛ (марта, брандушки, бяло копито, кървавиче, лопен, магарешка диря, мащеха, меча стъпка, подвалка, руши скала, търкалеста билка, конско петало) Tussilago farfara L. Сем. Сложноцветни - Asteraceae (Compositae) Разпространение. Расте по сенчести, влажни ронливи места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви в цялата страна. Описание. Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4-15 см високи неразклонени стъбла, покрити с дребни, яйцевидно ланцетни, кафявочервени листчета. на върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обвивка от един ред листчета. Съцветното легло е голо, без люспи и почти плоско. Цветовете са златистожълти; крайните са езичести, а средните - тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с бяла пухеста хвърчилка от многобройни власинки.. След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава се появяват листата, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10-20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро назъбени с червенокафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу - бяло напластени. Цъфти от февруари до април. Използваема част. Използват се зелените млади листа и цветните кошнички. (Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата на които отгоре са влакнести.) Листата се берат през юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 450 С. Допустима влажност 13%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес. Химичен състав. Листата съдържат 5-10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабинозаксилоза, рибоза и рамноза. Съдържат и горчиво гликозидно вещество - тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица. също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди и аскорбинова киселина. В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол, стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и хиперин. Лечебно действие и приложение. Листата на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие. Използват се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб. Билката се прилага и за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство. Използва се също при възпалителни заболявания на пикочните пътища. В българската народна медицина е популярно налагането на пресни листа подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа - за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Билката се използва и възпаление на стомаха и червата, нередовна менструация, плеврит, за възбуждане на апетита. Начин на употреба. Две супени лъжици дрога се залива с 500 см3 вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден. (По друга рецепта: 1 супена лъжица в 400 мл вряла вода, кисне 1 час. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.) ЧЕРЕН БЪЗ - дървовиден бъз (свирчовина, базак, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер) Sambucus nigra L. Сем. Бъзови - Caprifoliaceae Разпространение. Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места из цялата страна. Описание. Разклонен храст или дърво, до 3 м високо (рядко до 8-10 м), със силно развита коренова система. (Да не се смесва с дивия бъз, който е многогодишно тревисто растение!) Стъблото и клоните са сивокафяви, с тънка грапава кора, със светли лещанки по нея, и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3-9 листчета, яйцевидно продълговати, назъбени по края. Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиолетова сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през май-юни. Използваема част. За лечебна цел се използват най-често цветовете, изсушени и пресети през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки да се отстранят). Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус. По-рядко се употребяват корените и плодът. Цветът се бере преди пълното разцъфтяване май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350С. Допустима влажност 14 %. Срок на годност: цял цвят - 2 г.,; ронен - 1 г., смлян - 6 мес. Корените се вадят наесен след узряването на плода - ноември, или напролет - март, преди развитието на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели корени - 3 г., рязани - 2 г. Плодът се бере при пълното му узряване август-септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустима влажност 15 %. Срок на годност: цял и рязан плод - 1 г. Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес. Кората се обелва при започване на сокодвижението - март. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450С. Допустима влажност 11%. Срок на годност: цяла и рязана кора - 1 г. Химичен състав. Цветовете съдържат малко етерично масло, съставено предимно от терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифенолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова, както и гликозидни вещества (самбунигрин) с потогонно действие, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, захари, слузни и малко дъбилни вещества. Коренът, листата, кората и плодът съдържат подобни съединения. Химичният състав на билката не е добре проучен. Лечебно действие и приложение. Цветовете имат потогонно, омекчаващо, отхрачващо, понижаващо температурата действие. Прилага се при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица, .хрема, ангина, пресипнал глас. Листата действат диуретично и слабително, плодовете - слабително и диуретично. В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване. Подобно действие имат и останалите части на бъза. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата.. Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм. Чай от цветовете - за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища. Начин на употреба. Вътрешно: От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. (По други указания: 2 супени лъжици цвят (1 супена лъжица от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. През последните десетилетия широка популярност придоби приготвянето на воден извлек и сироп от цветовете на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка. От плодовете на бъза се приготвя също сгъстен пулп или мармелад, който се употребява като диуретично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 см3 вода. Външно приложение: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления. Внимание! Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание! Използвани източници: 1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982. 2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994. 3. http://www.omda.bg/
  16. Ще взема и аз да мина Тъкмо да го видя тоя ^ (не)човек най-накрая Че и останалите
  17. Ето как видях нещата аз... Малко по-симфоничничко Ще се радвам, ако се намери певица, която да се заеме да погледне малко по-различно над песента, от мен има бек-вокали, при добро желание... Въобще, синтовете са готови (естествено, ако си поиграя повече, може и да станат по-добре), ако някой реши да довърши с каквото и да било - добре дошло е Аз лично си мислех за малко повече и по-тежки китари от оригинала... Мислех и да я пробутам в групата, но ще ме изселят, ако чуят за Ебънесън( а и нещо не си харесвам вокала там ) My-Immortal
  18. Да, в някои среди на въпросния "мастер" или каквото е там, му викат "участие"... А аз на другото все още му викам "съпровод", дали защото съм старомоден, дали защото ми се струва по-ясно някак, че и по на български...
  19. Писна ми от смислени мнения като горното! Писна ми от чесане на езици/пръсти с цел минаване на времето (какво, ако ще изгубим времето на някой друг...)! Писна ми и от законодатели - казва, че нещо е така и толкова - няма място за коментар. Писна ми някой да ме сравнява със себе си, очаквайки при мен нещата да стоят точно както стоят при него - искам да кажа, че започвам да пея веднага, след като стана. Нищо ми няма на гласа, а го правя от години. Напоследък ставам в седем сутринта... И почвам да пея. Това, че за някого може да е проблем да пее толкова рано, не означава, че при всички е така. А аз мисля, че при певците има развит усет за това кое може и кое не. Мен, например, ме боли, ако пея със сухо гърло - без да съм изпил около литър вода. Няма значение колко съм се разпял, просто ми трябва вода. Други, обаче, казват, че такова жабясване им пречи. Нима аз греша, или другите бъркат? Или пак опираме до индивидуалните потребности на личното и неприкосновено гърло? Исках да говоря по темата, но... Нямаше как да не се обадя и за това: За да помоля недораслячетата, които нямат какво да кажат да не казват нищо - никой няма да ви даде бонбонки за голям брой мнения. Аз имам към две хиляди и нищо не съм получил, дори едно админско потупване по рамото - тия, които са получили админ адмит, са го получили не заради количеството мнения, а заради качеството им... Но е тъпо и дразнещо да пълните темите в тоя форум с празни постове. "Мда" не е мнение. "Мда" даже не е офтопик. "Мда" е демонстрация на висш тъпизъм. Ако искате нещо да научите - питайте. Ако имате нещо да кажете - кажете го. Но ако ще пълните форума с трици - не така. Не и тук. Никой не е длъжен да търпи... А някои вече не можем. НЕ МИ ОТГОВАРЯЙТЕ, САМО СИ ИЗВЕДЕТЕ ПОУКА КАК СЕ ПОЛЗВА ФОРУМ. Това не е IRC. Това не е тийнейджърска сбирка. Тук един учи от другия. Или поне такава беше идеята... ПАК КАЗВАМ - НЕ МИ ОТГОВАРЯЙТЕ.
  20. А това вече е толкова индивидуална преценка че... Ей това му е хубаво на изкуството - и никой да не те харесва, това не значи че си бездарен. И най-даровития да си, това не значи, че ще бъдеш харесан... И така, докато всички се научат, че музиката не е състезание, а разкриване на душата, което всеки прави заради себе си, а не заради другите, заради вътрешната си потребност от това Нямаше как да не внеса това лирично отклонение. Пейте и бъдете щастливи, заради това, че сте индивидуалност, лишена от опцията "невъзможност" в дейността си.
  21. Сопраните се подреждат по този начин (от висок към нисък): колоратурен сопран,лиричен сопран,спинтов сопран ,драматичен сопран, мецо сопран ;-)
  22. То не е задължително... Просто чуй изброените групи и си представи какво му е на певец-мъж в група, която прави симфоничен метъл и 90% от кавърите, които може да направи, са изпяти оригинално от жена...
  23. Само да ти кажа колко Nightwish, Epica и Within Temptation се намират в моя... Даже съм забелязал, че сопранови партии са ми по лесни в оригиналната тоналност (но не височина), отколкото мецосопранови... Някак по-отворено идват А да знаеш каква Xandria правя, почти се дера... Ама хайде да не се рекламирам Що се отнася до Емо Анчев... Я по - добре да си замълча...
  24. Е, така и не разбрах нездравото желание на певците, когато пеят кавър, да звучат като в оригинала! Това дотолкова им изяжда главите, че не смеят дори да пипнат песен, пята от певц от другия пол. Обаче се сещам и за една песен - I Will Always Love You, станала популярна в изпълнение на Уитни Хюстън, а след това пята от куцо, кьораво и сакато, що е в пола, по различни конкурси и по други масови мероприятия, но появила се за пръв път много преди това, именно в мъжко изпълнение... Тъпото е, че сега не мога да намеря из нета мъжкия вариант, за да се сетя как се казваше изпълнителят... Все едно, няма мъжки и женски песни, има певци, които могат да пеят като себе си и певци, които не го могат... Edit: Намерих сега в ютюб нещо, което ще подкрепи думите ми... Не е въпросният оригинал, но пак е изпято от мъж: http://youtube.com/watch?v=0sCyaubbIPw
×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.