Jump to content
Българският форум за музиканти

Coprophagus

Интересни похвати, техники и идеи

Recommended Posts

Като каза Pink Floyd. Те всичките им песни от албума The Wall са пълни с метафори. Обаче клиповете придават много за песните и още метафори. Например това с месомелачката. Така, че една идея за текстописането е да се пише за проблемите, с които се среща човек в ежедневието или в живота. Как не трябва да постъпва или как би постъпил. Например на Кренбърис - Зомби показва това, на какво е способен и каква вреда може да нанесе.

Просто текстове много, метафори скрити много. Лед Цепелин е култовата бек-маскинг група. Със Stairway to Heaven.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За Лед Цепелин и слушането на песни обратно не съм писал, защото го смятам за случайност. Човешкия мозък има своиството да търси смисъл навсякъде дори където го няма (в психологията мастилените петна ползват точно този принцип). На случайност отдавам и синхронизирането на Тъмната страна на луната с филма Магьосникът от Оз, пренареждането на песните в албума Латералус на Туул и всякакви подобни неща. Наистина има стрнанни попадения, но не съм достатъчно убеден, че са направени целенасочено за да ги споменавам. За метафорите в текстовете на Пинк Флойд реших да не пиша поради две основни причини. Първата е че нещата не са толкова "скрити", а втората е, че така отнемам част от удоволствието на хората слушащи Пинк Флойд (и не само) сами да интерпретират метафорите.

 

Така в този пост ще дам примерче за един по шантав похват който е по скоро литературен и не до такава степен свързан с музиката, но носи много заряд и придава още по-завършен вид на песента (албума). Тъй като не знам как да го нарека направо ще дам примерите и съответните обяснения.

 

TOOL--Disgustipated

 

http://www.youtube.com/watch?v=WcUxHOF6D8g

 

And the angel of the lord came unto me, snatching me up from my place of slumber. And took me on high, and higher still until we moved to the spaces betwixt the air itself. And he brought me into a vast farmlands of our own midwest. And as we descended, cries of impending doom rose from the soil. One thousand, nay a million voices full of fear. And terror possesed me then. And I begged, "Angel of the Lord, what are these tortured screams?" And the angel said unto me, "These are the cries of the carrots, the cries of the carrots! You see, Reverend Maynard, tomorrow is harvest day and to them it is the holocaust." And I sprang from my slumber drenched in sweat like the tears of one million terrified brothers and roared, "Hear me now, I have seen the light! They have a consciousness, they have a life, they have a soul! Damn you! Let the rabbits wear glasses! Save our brothers!" Can I get an amen? Can I get a hallelujah? Thank you Jesus.

 

This is necessary. (x2)

 

Life feeds on life feeds on life feeds on life feeds on........

 

This is necessary.(x2)

 

Life feeds on life feeds on life feeds on life

 

This is necessary.(x2)

 

Life feeds on life feeds on life feeds on life feeds on........

 

This is necessary.(x2)

 

Life feeds on life feeds on life feeds on life feeds on........

 

This is necessary.(x2)

 

Life feeds on life feeds on life feeds on life feeds on........

 

This is necessary.(x2)

 

Life feeds on life feeds on life feeds on life.

 

It was daylight when you woke up in your ditch. You looked up at your sky then. That made blue be your color. You had your knife there with you too. When you stood up there was goo all over your clothes. Your hands were sticky. You wiped them on your grass, so now your color was green. Oh Lord, why did everything always have to keep changing like this. You were already getting nervous again. Your head hurt and it rang when you stood up. Your head was almost empty. It always hurt you when you woke up like this. You crawled up out of your ditch onto your gravel road and began to walk, waiting for the rest of your mind to come back to you. You can see the car parked far down the road and you walked toward it. "If God is our Father," you thought, "then Satan must be our cousin." Why didn't anyone else understand these important things? You got to your car and tried all the doors. They were locked. It was a red car and it was new. There was an expensive leather camera case laying on the seat. Out across your field

, you could see two tiny people walking by your woods. You began to walk towards them. Now red was your color and, of course, those little people out there were yours too.

 

Първата част от песента е насочена както срещу религиозния фанатизъм (които е бил на запад знае колко религиозни телевизии има и какви откровенни глупости се обсъждат по същите) от една страна и вегетарианстовото като форма на позьорщина (тъй като животните чувстват болка не бива да ги колим и ядем). Не искам да навлизам в спорове за и против религията или вегетарианството, но съгласете се че голяма част от вярващите (специално на запад) и вегетарианците парадират със своя личен избор и се опитват да убеждават останалите колко по-морално извисени са и как всички които не са от тяхната страна на барикадата са някакви по-нисши индивиди (ще горят в ада или не знам си коя си чакра им е запушена защото хапват пържоли). Та и песента е насочена точно към този тип религиозни фанатици и точно към този тип вегетарианци (подчертавам че нито в религията нито във вегетарианството има нещо лошо всеки си избира какво да яде и в какво да вярва, лошото е когато се парадира с този личен избор).

 

интересна метафора:

Let the rabbits wear glasses!

заиците обичкат да хапват моркови (поне според Уолт Дисни :greenangel: ), а морковите съдържат про-витамин А, витамин А от своя страна ни помага да виждаме по-добре (няма да навилизам сега в ненужни обяснения, че ще стане медицински журнал темата).

 

Малко навлязох в ненужни обяснения, но какво да се прави.

 

Втората част от текста е по-интересна и доста по-трудна за интерпретиране тъй като в него има заложен много странен похват. Лириките са в самия край на песента след няколко минути звук от щурци доста тихо се чува разказвача, така че може да ви се наложи да усилите повечко за да чуете всичко добре.

Ще се наложи дори да превеждам ред по ред за да стане ясно.

 

It was daylight when you woke up in your ditch. (беше денем когато ти се събуди в канавката си) You looked up at your sky then. (ти погледна към товето небе) That made blue be your color.(това направи синьото да бъде твоя цвят) You had your knife there with you too.(Ножът ти беше там с тебе също) When you stood up there was goo all over your clothes.(когато се изправи имаше мръсотия(Goo- непреведимо общо понятие нещо гнусно) по целите ти дрехи) Your hands were sticky.(ръцете ти бяха лепкави) You wiped them on your grass, so now your color was green.(избърса ги на своята трева, затова сега цветът ти бе зелено) Oh Lord, why did everything always have to keep changing like this.(О, господи защо всичко трябва да се променя така)You were already getting nervous again.(Вече започваше да се изнервяш отново) Your head hurt and it rang when you stood up(главата те болеше зазвъня(буквално има се предвид остра болка чак да ти се причува звън на камбана) когато се изправи). Your head was almost empty(главата ти беше почти празна). It always hurt you when you woke up like this(винаги боли когато се събудиш така). You crawled up out of your ditch onto your gravel road and began to walk, waiting for the rest of your mind to come back to you(Ти изпълзя от своята канавка върху чакъления си път и започна да ходиш, чакайки останалата част от умът ти да се върне при теб). You can see the car parked far down the road and you walked toward it.(Можеше да видиш кола паркирана дълеч надолу по пътя и започна да ходиш към нея) "If God is our Father," you thought, "then Satan must be our cousin." Why didn't anyone else understand these important things?("Ако бог е нашият баща", си помисли, "тогава Сатаната трябва да е нашият чичо." Защо всички други не разбират тези важни неща?)You got to your car and tried all the doors(стигна до своята кола и опита всички врати.). They were locked(бяха заключени). It was a red car and it was new.(беше червена кола и беше нова) There was an expensive leather camera case laying on the seat(имаше скъп кожен калъв на фотоапарат/камера на седалката). Out across your field

, you could see two tiny people walking by your woods(навън през твоето поле, можеше да видиш две малки човешки фигури разхождащи се покрай твоята гора). You began to walk towards them.(започна да ходиш към тях) Now red was your color and, of course, those little people out there were yours too. (сега червеното беше твоя цвят и тези малки хора там бяха твои също)

 

 

Във въпросния текст тябва да обърнем внимание на 2 основни неща за да го разберем напълно.

1 Използването на "your" (твоят) за притежание и в същото време говоренето във второ лице (ти). Забележете как всичко което се споменава в текста е притежание на героя макар явно да не е така (дори колата е заключена). Това създава странно впечатление за психично заболяване и като цяло за изкривенте възприятия на героя към обкръжаващия го свят.

2. Ползването на цветовете и как сякаш настроението на героя се променя според това кой е неговият цвят сега или по-скоро как неговият цвят в момента е израз на това какво си мисли и чувства героя.

Забелязваме, че при първите 2 споменавания на смяна на цвета това се случва като следствие от контакта на героя небето и тревата и респективно неговият цвят се променя първо в синьо (небето), след това в зелено (тревата в която избърсва лепкавите си ръце). Забележете, че винаги това се случва непосредственно след като героя погледне или докосне въпросния предмет.

Следващата смяна на цвета е в червено и макар и колата да е червена това се случва не непосредственно след като героя вижда колата или след като я проверява дали е отключена, случва се непосредственно след като вижда в далечината малките човешки фигури разхождащи се покрай НЕГОВАТА гората.

 

Друг ключов момент в разбирането на смисъла е споменаването на ножа, и лепкавите ръце на героя (предполагам всички знаете как лепне засъхнала кръв).

 

Мисля, че всички вече се сещате за каво се разказва във въпросното мини разказче.

 

 

Към следващия пример

Alexisonfire- sharks and danger

 

 

 

St. Catharines Psychiatric Help Line, this is Nancy.

 

[Man]

 

I'm sure this is all gonna sound really ridiculous and uh... I don't exactly expect anyone to believe all this. Uh... for the last little while I've been kinda keeping correspondance with my sanity, and uhh… I really get the feeling that I’m starting to lose interest in the letter writing process. The pieces of the letters, they just get progressively shorter and shorter until it’s not even a reply. I uhh... the whole thing makes me really nervous. I just wish I could show you what a huge problem this is.

 

As life hangs beside me

I gather all that I can

You were never one for confrontation

But now it lies all in your hands

 

Your hands...

 

[Man]

 

I kind of have this... Really terrible habit of asking myself all these stupid questions, right? Like what if uhh… what if there's a spot on my body that I can touch to keep my heart from beating? or like what if, what if theres this uhh... stray bullet out there that’s gonna come through my window and take me out? like what if uhh... what if theres this huge unstoppable comet that’s just gonna like, destroy the earth and all of us? Like what... what if that’s happening right now? How can I avoid all these questions if I don't have that? Like, who is gonna be here? Why... who is gonna be there... in the hospital? Who is gonna tell me that all this is bullshit... its a dream? Just a dream.This is not a joke. And uhh... i'll never sleep.

 

Who will be there to tell

Me how stupid I am? [4x]

 

Who will keep me from lashing out? (lashing out)

Anxiety chokes me like razor wire (razor wire)

Who will keep me from lashing out? (lashing out)

Anxiety chokes me like razor wire (razor wire)

 

Now it's all in your hands, in your hands [x4]

 

(Anxiety chokes me like razor wire)

 

Anxiety chokes me like razor wire, razor wire... [to fade]

 

Тук нещата са доста по-ясни за разбиране. И мисля, че не е нужно да обяснявам какво се случва.

 

Към следващия пример.

 

Отново Туул... но този път песните са 2 макар и неделимо свързани. Похвата е доста често ползван и като цяло представлява- Първата песен е като увод и завръзка на историята и настроението, а следващатта е фактически развръзката и заключението (не винаги е така подредено разбирасе).

 

Lost keys

 

 

Here is the conversation that takes place between the Nurse and the Doctor, and eventually the Doctor and the Patient.

 

Lost Keys

(voices fading in)

 

Nurse: Excuse me? Doctor? Do you have a moment?

 

Doctor: A moment? What's the question?

 

Nurse: More of a situation, a gentleman in exam 3

 

Doctor: What's the problem?

 

Nurse: That is the problem, we're not sure.

 

Doctor: You got the chart?

 

Nurse: Right here.

 

Doctor: Not much here is there

 

Nurse: No doctor, no obvious physical

trauma. Vitals are stable.

 

Doctor: Name?

 

Nurse: No sir.

 

Doctor: Did someone drop him off? Maybe we could speak to them. Let's get some background on this fella.

 

Nurse: No ID. Nothing (heavy breathing in background) And he won't speak to anybody.

 

Doctor: Well, let's say hello. Good Morning, I'm Dr. Lawson. How are you today? How - are - you today?! Look son, you're in a safe place. We wanna help in whatever way we can. But you need to talk to us. We can't help you otherwise. What's happened? Tell me everything.

 

(Growling and heavy breathing grows louder)

 

 

Tool-Rosetta Stoned

Песента е на 2 чсти защото е бая дългичка

 

 

All righty then. Picture this if you will.

10 to 2 AM, X, Yogi DMT, and a box of Krispy Kremes,

in my need-to-know post just outside Area 51

Contemplating the whole chosen people thingy when

just then a flaming stealth banana split the sky like one would hope but

never really expect to see in a place like this

Cutting right angle doughnuts on a dime and stopping right at my Birkenstocks

and me yelping... HOLY FUCKING SHIT

Holy fucking shit

Fucking shit

Holy fucking shit

Holy fucking shit

Holy fucking shit...fucking shit...fucking shit

 

Then the X-Files being, looking

like some kinda blue-green Jackie Chan

With Isabella Rossellini lips and breath that reeked of vanilla chig champa

Did a slow-mo Matrix decent outta the butt end of the banana vessel

and hovered above my bug-eyes,

My gaping jaw,

And my sweaty L. Ron Hubbard upper lip,

And all I could think was,

I hope Uncle Martin here doesn't notice

That I pissed my fucking pants.

 

So light in his way

Like an apparition,

He had me crying out,

Fuck me!

It's gotta be

the Deadhead chemistry!

The blotter got right on top of me

Got me seeing E motherfucking T!

 

And after calming me down with some orange slices and some fetal spooning

E.T. revealed to me his singular purpose,

He said you are the chosen one.

The one who will deliver the message.

A message of hope for those who choose to hear it

And a warning for those who do not.

Me, the chosen one

They chose me

And I didn't graduate from fucking high school!

 

You had better

You had better

You had better

You had better listen

 

Then he looked right through me

With somniferous almond eyes

Don't even know what that means

Must remember to write it down,

This is so real

Like the time Dave floated away

See my heart is pounding

'Cause this shit never happens to me!

 

Can't breathe right now

 

It was so real

Like I woke up in Wonderland

Also a bit terrifying

I don't wanna be all alone

When I tell this story

And can anyone tell me why

ya'll sound like Peanuts parents

Will I ever be coming down?

This is so real

Finally it's my lucky day

See my heart is racing

'Cause this shit never happens to me

 

I can't breathe right now

 

You believe me don't you

Please believe what I just said

See the dead ain't tourin'

And this wasn't all in my head.

See they took me by the hand

And invited me right in

Then they showed me something

I don't even know where to begin

 

Strapped down to my bed

Feet cold and eyes red

I'm out of my head

Am I alive am I dead

Can't remember what they said

God damn shit the bed

High eye (repeated)

 

I believe you (repeated, heard faintly in background)

 

Overwhelmed as one would be

Placed in my position

Such a heavy burden now to be the one

Born to bear and bring to all

The details of our ending

To write it down for all the world to see.

But I forgot my pen

Shit the bed again

Typical.

 

Strapped down to my bed

Feet cold and eyes red

I'm out of my head

Am I alive am I dead?

Sunkist and sudafed

Gyroscopes and infrared

Won't help the brain-dead

Can't remember what they said

God damn shit the bed

IIIIIII can't remember what they said to me

Can't remember what they said

to make me out to be a hero

Can't remember what he said

 

Bob help me!

Can't remember what he said

 

Don't know, won't know (repeated)

God damn shit the bed!

 

В двете песни се разказва историята на човек отвлечен от извънземни, като първата песен се развива в болницата песента свършва с репликите на Лекаря, "What's happened? Tell me everything", а втората с започването на разказа от гледната точка на героя, "All righty then. Picture this if you will."

 

Бързия речетатив в началото на Rosetta Stoned Създава брутално напрежение (поне в моята глава :greenangel: ).

 

В песента има доста по странен начин преплетени две версии за това което е видял героя.

Още в самото заглавие Rosetta Stoned.

1 Розетския камък. Розетския камък е каменна плоча открита по времето на наполеон на която има един и същ текст написан на древногрътски и чрез египедски йероглифи. Откриването на тази плоча позволява на учените да разчитат египедските йероглифи. Връзката с извънземните е изпращането на златни плочки в космуса (мисля че Вояджър беше сондата) и на луната на които чрез пиктограми е обяснено кои сме на коя планет живеем как изглеждаме и т.н. Въпросните плочки се наричат също Росетски камък (просто е станало нарицателно).

2. Stoned макар да има общ корен със Stone (камък) всъщност означава надрусан.

 

Така цялостната идея на песента се върти между двете версии, че героя е видял наистина НЛО или просто е откачен или наркоман. По интересното е, че дори героя не знае дали да вярва сам на себе си. Също така героя разказва как извънземните са му казали някаква тайна:

He said you are the chosen one.

The one who will deliver the message.

A message of hope for those who choose to hear it

And a warning for those who do not.

Me, the chosen one

They chose me

And I didn't graduate from fucking high school!

 

, но в последствие (тъй като героя не разбира посланието, а не си носи и молив за да запише) героя забравя какво са му казали. :icon_shithappens:

 

 

Така толкова за сега.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Малко странно се присетих да вкарам в тази тема (която се заформи да става общо образователна) една банда която много хора са позабравили и като цяло не е особенно известна на нашите географски ширини, но която трябва да е задължително в плейлиста не всеки наравно с банди като Пинк Флойд, Биитълс... Не заради друго просто тези хора не просто са надминали времето си, а са направо извън времето.

 

Та въпросната банда е Ръш (Rush).

 

http://www.youtube.com/watch?v=dlk3jUE4zBc

 

Rush - Cygnus X 1

 

http://www.lyricsfreak.com/r/rush/cygnus+x+1_20119975.html

 

 

Та причината поради която се присетих за Ръш е, че доста често давам примери от сравнително нови банди, но похватите са доста стари. Та песента като начало пръска мозъци с ГРУУВ и музика като цяло (особенно като се има предвид коя година е писана). Като оставим музиката настрана първо песнета съдържа точно елемента на разказване за който писах в предишния пост и е като цяло добър пример за това как дори и познанията по физика и в случая астрономия могат да ви вдъхновят да напишете страхотна песен и страхотен текст. Да не забравя да спомена, че тези хора май нямат албум дето да не е концептуален.

Edited by Coprophagus

Share this post


Link to post
Share on other sites

Малеее извинявам се за бруталните правописни грешки, ама така е които не си проверява постовете (явно трябва да си дръпна един спел чекър)...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Лично мнение: това безспорно е най-ценната тема във форума. Инфото тук е теоретично и практически полезно.

 

Coprophagus, евала!!!

 

P.S.: Ако някой от админите/модовете се захване да редактира правопис и пунктуация (защото на мен брутално ми избождат очите...), това ще се превърне в безценно четиво, което може да се развива още.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Поклон! :) :) :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Въпреки че е меко казано нескоромно, в този пост ще анализирам няколко свои стихотворения, и няколко интересни похвата заложени в тях. Ще анализирам собствените си стихове не защото се имам за кои знае какъв поет, дори напротив, просто така най-добре ще разясня методите, похватите и смисловите препратки които съм искал да предам на читателя.

 

В по горните постове споменах, че писането на стихове и писането на текст на песен се различават коренно като похват, но все пак и при текстовете и при стиховете основният елемент за постигане на желания резултат е контрола над думите, похватите, смисъла и чувството което те придават като съвкупност.

 

Така по същество...

 

*** None ***

 

обичам или само ревнувам

физически тичам, душевно пълзя

да плача или да те целувам,

какво искаш не знаеш сама

 

 

ревнувам или само обичам

тичам пълзейки, душевно физически.

да целуна и ли да те разплача.

сама какво знаеш,не искайки?

 

 

не спирам да плача и да те искам.

не искам да плача и да те спирам.

 

 

Това е едно типично любовно стихотворение, но да оставим това на заден план за сега. Въпросното стихотворение е вдъхновено от една миниатюра (автора не ми е известен) и по специално използвания похват, чрез който е пресъздадено едно леко напрежение и в същото време запазването на перфектна ритмика без да имаме една натрапчива клишираност тип "ти си роза ти си крем..."

 

който обича, той не забравя

който забравя той не обича,

който обича и после забравя,

той е забравил как се обича.

 

 

Предполагам забелязвате използването на едни и същи думи във всеки стих и това как се променя смисъла в зависимост от това как са подредени в рамките на изречението.

 

в рамките на моето стихотворение похвата е съвсем леко изменен. Редовете от първото четиристишие си кореспондират с редовете от второто четиристишие. За да запазя някаква смислова цялост се налага лека промяна в думите пълзя->пълзейки, целувам->целуна, плача–>разплача...

 

не спирам да плача и да те искам.

не искам да плача и да те спирам.

 

В края на стихотворението примера е доста по-добър. Забележете коренната промяна на смисъла от една страна и как похвата придава някаква завършеност на изказа като в същото време нямаме смислови противоречия.

 

 

 

***44+2***

 

 

тихи и малки

базофилно оцветени

сенки и сенчести

44+2 само са ни отредени

 

Растежа-отнемам и дарявам

Знанието-любовата и сълзите

Лъжата-обиждам и убивам

Параноята-сам сред самотните

 

 

не мога, не ми е присъщо

да мразя ,както на теб да обичаш

не искам, просто си различна също

като другите що следват и що следваш

 

крайно невъзможно

е да излезеш от рамка

щом не искаш

да я начертаеш на ръка

 

 

безкрайно възможни

безкрайно ограничени

безкрайно самотни

самотни безкрайности

 

 

Темата не стихотворението е рамките и границите, които чисто физически (генетично) ни ограничават и тези които ние самите като личности си поставяме.

 

 

безкрайно възможни

безкрайно ограничени

безкрайно самотни

самотни безкрайности

 

тук искам да обърна внимание на леко хаотичния и не дотам ритмичен изказ в началото и средата на стихотворението и завършеността която придава описания вече похват в самия карай. Похвата разбира се е отново леко изменен или по скоро са сляти 2 различни похвата:

1. описания по горе похват.

 

"безкрайно самотни

самотни безкрайности"

 

2. използването на една и съща дума в началото на всяка строфа

 

"безкрайно възможни

безкрайно ограничени

безкрайно самотни..."

 

Може би някой от вас вече са си направили аналогията с хармонията, пресъздаването на напрежение в началото и решението в края.

 

 

***None***

 

да ти повярвам ли като зеалот

като свещенник с пяна на уста

като дисекция по новините на нечие изказване

като сирена за бедствие, топ 100 по радио предаване

 

да ти повярвам ли макар и дупките във текста

да се моля ли "АМИН" или със тебе да беснея

да гласувам може би, и диагнозата да пренебрегна

да се скрия в градското убежище, настояща дискотека.

 

да ти повярвам ли, че съм пораснал

на теб и на личната карта,

че любовта във секс някои глупак е превърнал,

че да масторбирам приспива

... а като дете просто заспивах като си поплача

 

да ти повярвам ли, че искаш цял живот да миеш чинии,

да ме пострещаш пиян, със ракия и салата

да залягаш между шамарите, тъмните очила пак са модерни

да плачеш тихо в банята, да не те чуят децата

 

 

 

тихо пълзи, тихо пълзи мисълта

на лов май е тръгнала за неврони объркани

тихо, не искам да мисля сега

и макар да крещят мрачните мисли в главата ми

тихо, тихо няма да плача, не ще закрещя.

...нека ловува

 

дано улови това отражение, дано...

ти си моето отражение, уж съм аз, но на обратно обърнато

 

 

В това стихотворение искам да обърнем внимание на това как си кореспондират редовете от четиристишие в четиристишие добавяйки още смислови нива за читателя.

да ти повярвам ли като зеалот

като свещенник с пяна на уста

като дисекция по новините на нечие изказване

като сирена за бедствие, топ 100 по радио предаване

 

да ти повярвам ли макар и дупките във текста

да се моля ли "АМИН" или със тебе да беснея

да гласувам може би, и диагнозата да пренебрегна

да се скрия в градското убежище, настояща дискотека.

зеалот–>макар и дупките във текста

свещенник–>АМИН, с пяна на уста–>да беснея

дисекция–>диагнозата, нечие изказване–>да гласувам

сирена–>убежище, топ 100–> дискотека

 

Мисля, че повече разяснения не са нужни.

 

 

***Не плача просто вали ***

 

Да влезеш във мен, затаяваш дъх

дъх като парченце счупен въздух...

 

да влезеш за дъх затаен в мене

дъх- счупен въздух, тъжен като парченце...

Остър - насълзяващ очите - дъждът

как да скрия, че плача...

екстрасистола-като за последно скача

над прозорците и бързащите минувачи-

мравки, а мравуняк е градът

Диастола-за последно пропада към малките мравки

нека си бързат към дупките аз падам със капките...

 

 

Тук ще поговоря за избора на думите и метафорите.

Едно от най-важните неща при писането на текст или стихотворение е правилния подбор на думи. Всяка дума носи определен смисъл, но доста често е възможно да подменим дадена дума със синоним, като по този начин пресъздаваме желаното настроение в читателя или слушателя. Защо това е така?

Едно хубаво стихотворение или един хубав текст е като игра на асоциации, вашата цел като автори е да подберете така думите, че сборът от асоциации да предаде желаното от вас настроение при четенето на дадения текст/стихотворение.

 

 

Да направим сега един експеримент, ще помоля всеки от вас да направи 2 неща.

 

1. да опише какво чувства докато чете горното стихотворение.

2. да се опита да обрисува със свои думи описаната сцена. (с други думи, да открие смисъла в на пръв поглед хаотичната обстановка на стихотворението).

 

П.С. това не е час по български и литература, няма грешни отговори, така че не се стеснявайте и пишете това което мислите.

Edited by Coprophagus

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да влезеш във мен, затаяваш дъх

дъх като парченце счупен въздух...

Момент на тревога, тревогата идва като дъжд през лятото, дъждът е точно като чувствата непредвидим и променя "атмосферата".

 

да влезеш за дъх затаен в мене

дъх- счупен въздух, тъжен като парченце... - разчупен самотен, сякаш нещо липсва.

Остър - насълзяващ очите - дъждът - и въпреки всичко ти се плаче

как да скрия, че плача...

екстрасистола-като за последно скача - аритмия, липса на хармония

над прозорците и бързащите минувачи

мравки, а мравуняк е градът - хаос

Диастола-за последно пропада към малките мравки

нека си бързат към дупките аз падам със капките... - въпреки всичко, ти просто заспиваш.

Доста от нещата не ги разбрах, но като цяло това е то което разбирам,

извода е че не можеш да контролираш как ще се чувстваш или как би могъл да те накара да се чувстваш "дъждът".

И въпреки, че други неща се случват около теб, които пак са интересни и има живот в тях, ти заспиваш.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добре, явно на повечето от вас не им се занимава с поставената задачка.

euphoriaburn е дал един доста добър анализ на чувството и асоциациите които се пораждат от ползваните метафори в стихотворението, от друга страна не е успял да открие смисъла в цялата привидно хаотична обстановка.

 

Това е така, защото пишейки стихотворението си поставих за цел да обрисувам една хипотетична сцена максимално завоалирано и в същото време да предам по възможно най-добрия начин ЧУВСТВОТО.

 

За какво става дума в стихотворението...

 

...за да разберете за какво иде реч, предвставете си самоубиец на покрива на някой по-височък блок в мрачен, студен и дъждовен ден. Как подскачат мислите в главата му заедно с неритмичите удари на сърцето му, облачетета пара които излизат при всяко негово издишване и му напомнят, че още е жив. Как поглежда от ръба, към улиците под него и малките хора, бързащи да се скрият от студения дъжд.

 

Както забелязвате почти нищо от сцената не е обрисувано директно, самата ритмика е фрагментирана и създава едно леко напрежение и чувство на неочакваност в читателя.

 

Да влезеш във мен, затаяваш дъх

дъх като парченце счупен въздух...

 

да влезеш за дъх затаен в мене

дъх- счупен въздух, тъжен като парченце...

 

Началната част на стихотворението има за цел основно да предизвика желаните асоциации в четящия.

 

Да влезеш във мен - с взлом, там където са всичките ми ценности и тайни...

 

затаяваш дъх - напрежение, очакване

 

да влезеш за дъх затаен в мене - отнемане/кражба

 

дъх като парченце счупен въздух...

дъх- счупен въздух, тъжен като парченце... - счупен-остър-нараняване-болка... парченце (умалително) - самота.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да продължим с музикални примери на споменатия по-горе асоциативен похват.

 

 

Massive Attack - Butterfly Caught

 

 

Weightless falls honeysuckle

Strangers (strange this)

Lights from pages

Paper-thin thing

 

Protected by the naked eye

Pearly sunrise

 

Nearly worn

Kneeling like a supplicant

Darkened skin

Afraid to see

Radiate

Open lips

Keep smiling for me

Darkened skin

Afraid to see

Radiate

Open lips

Keep smiling for me

 

Weightless cool honeysuckle

Fair skin freckles

Uncut teeth

Tranquil eyes

Bite my lips

Bite my lips

Shhh

Under your feet

 

Въпреки че не знам какъв точно е смисъла на песента, мога с лекота да говоря за чувството, но няма да се спирам точно на това сега.

 

Искам да обърна внимание на няколко елемента които подчертават тихото и мрачно чувство в песента.

 

Paper-thin thing самото словосъчетание звучи "леко" поради липсата(малкия брои) на звучни съгласни (ж,з,р,д...)

 

 

Weightless cool honeysuckle

Fair skin freckles - примера е същия тук.

 

Целия текст звучи, малко като шумолене на листа.

 

Напълно противоположен пример.

 

http://www.youtube.com/watch?v=f4K6ZxDwi34...feature=related

 

Немския език просто е създаден за МЕТЪЛ. :coolp:

 

Както виждате правилния подбор на думи е от голямо значение, както смилово така и чисто звуково. Ползвайте речници и всичко което може ви помогне за да постигнете желания резултат.

Edited by Coprophagus

Share this post


Link to post
Share on other sites
Въпреки че не знам какъв точно е смисъла на песента, мога с лекота да говоря за чувството, но няма да се спирам точно на това сега.

 

Отново става дума за преклон и заслепяване пред убийствена женската красота.

Нещо от сорта на "You are my angel. I love you ... love you ... love you ... love you... " :thumbs_up:

 

Браво! Темата ти е много интересна - днеска се зачетох.

Много е хубава.

Браво и за положения труд!

Не е достатъчна само суха теория обаче.

 

"Поетът става ясновидец с дълго, огромно и системно разстройване на всичките си сетива.Той тръгва към всички форми на любов, страдание, лудост; търси сам, дестилира в себе си всички отрови, като запазва само квинтесенцията им.Неописуемо мълчание, при което има нужда от цялата си вяра, от цялата си свръхчовешка сила, като се превръща във велик болник, във велик престъпник, велик прокълнат - и върховен Учен!Защото тогава стига до Непознатото !

Та какво, ако бъде разрушен в екстатичния си полет през нечутото и неназовимото..."

Артюр Рембо пише това писмо когато е на 16!...

 

Готов ли е поета да поеме този огромен риск и да мине през всичко това? - Да изчезне неразбран(може би неразбран и завинаги, дори и след смъртта му).

Да мине цялата тази школа - да бъде във всяка една ситуация(и лидер на маса хора, и абсолютен неудачник), да пробва от всичко.

Защо му е? Защото не е егоист и иска да дава повече, отколкото да взема?

Или за да постигне баланса между хората?Това вече почти никой не знае :cheers2:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Смислен пост общо взето и аз го приветствам. Има сано едно НО и то е - хора, пишете за текстове и техника и какво ли още не.. ама аре поне грамотно де... нали се сещате колко е смешно да се пише за писане с грешки. Малко пълен член това онова, защото през 2-3 реда има грешки и това за мен лично силно "спъва" темата. Иначе евала :hysterical:

Share this post


Link to post
Share on other sites

^ Чувствай се спокоен да редактираш и поправяш (стига да ти се намира свободно време и желание).

 

N1cksoN напълно съм съгласен.

 

Наистина ще се радвам да разширим малко темата с ваши примери за интересни похвати, текстове, стихотворения, дори разкази и романи с по-шантав сюжет.

Share this post


Link to post
Share on other sites

^ Нормално е да се получи това. На мен поне от един дъх не може да ми се получи нещо повече от нахвърляне на идеи. Пречупването после му е мамата.

Разбирам, че имаш дълбока лична драма с лицето Трифонов, който между другото винаги ми е бил антипатичен по други причини, но е хубаво да можеш да намираш мястото на определени емоции и да можеш да напишеш един пост, който да не е свързан с него, когато твърдиш, че си над тези неща.

Но това си е изцяло твоя работа, разбира се ;)

 

По темата:

Туул определено са чудесен пример за дълбочина и липса на рамки.

Дрийм Тиътър (текстовете на Петручи по-специално) съдържат много от правилата, които задължително трябва да се познават. Било то поетични, било то за връзката вокална линия - инструментал, фразиране, концепция...

Мешуга пък са отличен начин да разбереш експресионизма на по-дълбоко ниво от "погледни в красотата и й изтръгни далака"

 

Но според мен няма да сбъркаш ако пишеш и за Флойд, които толкова упорито заклеймяваш за прекалено големи за коментар. Ако идеята е да се систематизират определени неща, най-добре е да не разделяш нещата на "очевидни" и "не-очевидни" :D

 

Няма да се правя на умен и опитен, просто ще споделя какво правя аз, когато пиша. Сценариите са няколко и по един или друг начин си ги описал.

Много рядко започвам да пиша по музика.

Дори мисля, че досега не съм успявал да направя нещо качествено по този начин.

Обикновено започвам със записки по музиката и мислено си поставям "сценария" на текста - от къде тръгват нещата и къде трябва да отидат. Имайки записки за инструменталната част, имам и някакъв ориентир за структурата (която много рядко е куплет-припев-куплет-припев). От там нататък започвам да пиша, напасвайки и двата "компонента". Накрая, събирайки вокалната линия, "донастройвам". След като ми се струва готово, обикновено променям всичко на 179 градуса и започвам почти отначало с абсолютно нова гледна точка, която съм открил в последствие ;) В крайна сметка често се оказвам с няколко доста различни варианта за едно и също и крайния резултат е нещо, което е най-доброто от въпросните неща, но от своя страна също променено.

 

Но пазя всичко! Наистина е ценен съвет да не си изхвърляте идеите с боклука.

Edited by fusion

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много си прав!

Може би си и доста по-навътре от мен в нещата, а си само на 18!

 

Само едно нещо -

Не разбрах какво имаш предвид под "пречупване" и "нахвърляне на идеи".Много общо.

Аз го написах бързо, но смятам че е готов.

Питам, за да знам - да си оправя грешката и да го направя по-хубав и по-интересен.

Нали това е целта на поезията в крайна сметка. :thumbs_up:

 

Мерси за коментара и съветите!

Поздрави!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.