Jump to content
Българският форум за музиканти

Sign in to follow this  
Йордан Йорданов

Ориенталските мотиви

Recommended Posts

Здравейте. Казвам се Йордан и се уча да свиря на бас от почти 2 години. Ходя на уроци при добър учител и от скоро свиря в доста добра група. 

 От скоро се интересувам от ориенталските тоналности,тук бях намерил и линк към някакъв сайт с тези маками. Исках да Ви попитам как да преминавам от една такава тоналност в друга ,има ли паралелни тоналност на тези ? Също така при дадена бихармонична мажорна тоналност важи ли правилото ,че на терца надолу от нея се намира нейната параленла бихармонична минорна такава? Извинявам се ,ако звуча дилетантски и ще се радвам ,ако някой ми даде някакви насоки. Благодаря

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравей! Бихармоничният минор има две повишени степени-4-та и 7-ма. Бихармоничният мажор има две понижени степени-2-ра и 6-та. Пример Ла бихармоничен минор е съставен от тоновете ла си до ре# ми фа сол#. Ми бихармоничен мажор е съставен от същите тонове, но в друг ред- ми фа сол# ла си до ре#. Тук не можем да говорим за паралелни тоналности в истинския смисъл на понятието, но имаме пълно съвпадение на тоновете, когато минорната тоналност стои на кварта над мажорната.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Зависи как се използва ладът — дали за соло върху по-обичайна прогресия, като се съблюдава къде и как попадат полутоновите конфликти, или и за строеж на хармонията.

 

Модулацията става подобно на другите ладове, като използваш каденци със силни тонални движения, затвърждаващи тоналността, т.е. последование от тези акорди, които попадат в субдоминантови, доминантови и тонически групи.

 

В бихармоничния мажор характеристични тонове са понижените II и VI степени.

Субдоминантовият акорд на IV степен е по-интензивен от този в натуралния мажор, защото е минорен и терцата му има по-силно тежнение към V степен. При изолирано последование все едно е взаимстван от едноименния минор, който е най-често срещаната модална заемка и най-меката. При наложен бихармоничен лад обаче звученето е съвсем характерно диатонично за лада. Подобно, акордът на bII степен може да третираш като неаполитански (N) акорд. Класически, той най-често е в първо обръщение заради мелодичния басов ход на тритонус, ако следва V в първо, както и за да се избегне кверщандът, но и основното обръщение не е изключено, особено пък след като няма кверщанд и е в съвременен прочит... Любопитното е, че тук може да се ползва диатонично с две септими. С I степен е мажорен септакорд и има по-скоро субдоминантова функция. Със VII степен обаче е с малка септима и става доминантсептакорд — това му придава категорична доминантова функция и може да се разрешава директно към тоника. Тук е диатоничен, но в хроматичната хармония в контекст на обичайните мажор-минор се причислява като структура към т. нар. увеличени секстакорди. В хроматиката Чайковски го разглежда като алтерована доминанта върху понижена 2-ра степен и също го разрешава директно към тоника, докато много теоретични трактовки го считат най-консервативно за построен на bVI и настояват да се разрешава към доминанта. Разрешението на Чайковски е в съгласие със съвременната (джаз) хармония, където такъв акорд е резултат на тритонусова субституция (замяна) спрямо V7.

Доминантовият акорд / V(7b5) е малко тризвучие (или полу-умален септакорд, ако е със септима), заради понижената квинта. Такъв се среща в обичаен контекст от хроматиката като алтерована доминанта и има интензивна доминантова функция. Мисля, че Шопен е сред първите композитори, които го използват. Тук обаче се явява диатоничен в лада.

Акордът на bVI степен е голямо тризвучие, поради което е нестабилен и не може да изразява тоническата функция.

 

В бихармоничния минор характеристични тонове са повишените IV и VII степени. Субдоминантовият акорд на II степен е мажорен и тегли по-силно към V, но не е странична доминанта, защото е диатоничен.

Акордът на bIII степен е голямо тризвучие и поради това не може да приема тоническа функция.

Интересен момент е Vmaj7 — акордът на пета степен не е доминантсептакорд, а мажорен септакорд, което носи характерно звучене, но и отслабва доминантовата му функция.

#IV е малко тризвучие и на тази степен би могло да се ползва внимателно като водещо към доминантата, обаче според мен е най-добре да бъде с терцата в баса...

 

Естественото присъствие на големите тризвучия обогатява възможностите за енхармонично модулиране.

 

Хармоничният ритъм във фразите, както и акцентирането са от значение за доброто представяне на ладовете. Особено за минора, който е по-нестабилен и има тенденция към петата си степен. Като цяло, за хармонична работа, бихармоничният мажор е по-стабилен и удобен.

  • Like 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.