Странна тема

[niki123bg]

Мдам ...

 

След като прочетох мненията по въпроса съвсем естествено установих (не че не го знаех и преди това, но ...), че ако все пак има някакъв проблем, то той е в мен самият и най-вече в начинът ми на живот. След това още по-естествено успях да си измисля оправдание за всяко едно нещо ...

 

Струва ми се, че рутината и сивото ежедневие - работа сън, сън работа са основният ми проблем. Силно се надявам да започна да разчупвам този омагьосан кръг.

[jFog]

НИки , Няма да се плашункаш Амиго не е ненормално Аз бях повече от петилетка аут от индустрията , само слушане и от време на време спомени за ония времена...Преди време се зарибих кът варена царевица шаран пак само дету свободното време е малко и половината от него май губя тука из форума Аз бях като теб преди време абсолютна аптия,но влизайки в музикален магазин се посирах!!!Ако ти се свири винаги ще намираш време , аи сега с тия компове нещата стават все по лесни да си подрънкаш да се запишеш да се покефиш ит.н.т така че споккойствие и силна храна другото е сърбеж на пръстите и свободно време

[ALBIREO]

Започнах да се уча на Китара преди горе долу 9-10 години. Почнах с една акустична Китарка (Българска естествено ) изкарах 1 год с нея но напирах за жица (не за скрап  ) и си взех кремона , след известно време си взех първият Ibanez (RG270) и от този момент станах подвластен на музиката!!!  Всеки свободен лев си го давах за Китарата (няма с какво да излезеш но Китарата трябва нови струни да има    ) и до ден днешен съм отдаден на тази страст , свиря предимно вечер след работа (до към 03:00:04-00 .... вярвайте ми сутрин като стана за работа (08:00) яко се псувам :twisted: ) .... и до ден днешен следвам максимата гол ходи Kитара има (миналата година си купих Ibanez Universe 777 pbk :inlove: )  Според мен музикант не е професия а призвание!!!

Поздрави на всички и не сприрайте да мечтаете!!!

Марио

Все едно аз съм го писал

 

Започнах да свиря преди 6 години и до преди 2 години нямах своя китара - сега нещата са различни и не минава ден в който да не изсвиря любимите арпежи ...

Дори когато се прибирам в провинцията за 2-3 дни си нося китарата и процесора със слушалките Не мога да си представя, че китарата е далеч от мен и няма да мога да свиря. Смятах да си взема едната китара в офиса и да подрънквам от време на време ... Все още обмислям вариант

Животът е труден и точно затова е интересен :wow: :hello:

Не забравяйте, че ако има желание има и начин!

[One_Voice]

аз трябва да се взема в рьце иначе не виждам как

[niki123bg]

Вземаме се в ръце ...

 

[Delyan]

Вземаме се в ръце ... 

 

 

Това да се чува (чете)!!!

[Alex-dan]

Ами на мен отдавна ми е било мерак китарата, но едва преди година и няколко месеца си взех, а малко след това и процесор. Минало ми е времето вече да ставам кой знае какъв китарист (на 22 съм), но ей така за удоволствие и да си начеша крастата, както се казва... Но пък апетита идва с яденето Страхотна зарибявка и предизвикателство е. Само че наистина ,както с всяко нещо, така и на това трябва да се отделя време и то доста... За сега го имам, нататък ще видим... Живоът ще покаже.

[bulby]

Китарата не е цигулка, пиано или арфа !

 

При нея (по мое мнение) за 2, най-много 3 години упорито и сериозно свирене можеш да достигнеш техническия си максимум, без значение дали си на 15 или 30. Това стига да имаш откъде да черпиш верните напътствия.

 

Вече за другото музикално развитие, което е свързано повече с композирането и импровизацията - там нещата са малко по-оплетени.

[bULGARIQ]

номера е, че като си на 15 имаш повече време през тия 3 години. плюс това на тази възраст се запомня по-лесно, особено ако ти е интересно. пръстите се нагаждат по-лесно към разните номерца и техники. като си на 30 вече е леко изгубена кауза, въпреки че човек би бил по-наясно със себе си, относно това което е избрал да прави. просто няма да му се отдава толкова.

[Slinky]

Да, вярно е - с годините всичко става по-трудно, но помислете си че имаше едно интервю с някакъв известен каратист по РИНГ ТВ преди няколко месеца. Попитаха го до каква възраст човек може да започне да тренира карате. Тоя пич отговори - ми няма значение - най-възрастния ми ученик е на 64 или 65 години, почнал е преди десетина и вече имаше някакъв дан, ама не помня какъв. Но беше втори или трети. Та всичко зависи от таланта и от желанието. Ако искаш много, упорит си и имаш все пак накакъв талан може да се научиш да свириш сравнително добре. Аз до 25 годишна възраст дрънках три акорда с леко дрезгав глас . Тогава започнах да свиря с групата ми. И не съм полагал никакви кой знае какви усилия. Според мен съм пропилял доста време, защото започнах да се уча да свиря по-сериозно може би от преди 3-4 години. Тогава останах сам китарист в бандата и се наложи. Преди това свирех основно ритъм китара и пеех. И сега като се хвана да свиря събота и неделя по 5-6 часа на ден и не мога да позная как ми се движат ръцете по грифа. Просто трябва бачкане, но целенасочено. И е добре да имаш добър учител. Аз за жалост съм самоук - свиря само разни упражнения от guitar-pro. Но и те ми помагат доста.

[Glacierise]

Възрастта не е проблем, даже напротив - все пак, като си по-възрастен, се предполага че знаеш как да работиш сериозно и целенасочено. Целеустременост му е майката.

[pesh]

Аз мисля, че свиренето на китара е като карането на колело. В смисъл, че не се забравя лесно дори и да не практикуваш. Аз не бях пипвал китарата 6 години и за около месец си възвърнах нивото даже мисля, че сега съм по-добър :violin:

[MDFk]

не сприрайте да мечтаете!!!

Amen,Марио! така си е.

 

и аз съм в кюпа със вси4ки вас - от 7 на пиано-около 5 години(макар и пълен провал),после трокмпет(пак :wall: )и у4илищен хор(е те тва си беше мноо яко),после китара,сега китара и бас.преди само това правех - да пиля и да мъ4а съседите..а сега.. ТУ-София.ТУ мама му стара(сори ако нямам право да го казвам)имам време да отида на една репетиция седми4но(с баса,с 6тицата съм фрий),и китарягата все ме псува що не съм репетирал достатъ4но..но тайм!!..ама аз ще го докопам..и университета,и китариста..

 

гадно живота ти да е изцяло свързан с музиката,а да не можеш да и се отдадеш със вси4кото си старание..Дет'с Лайф..

[niki123bg]

В същност май всичко се върти около свободното време. И баща ми имаше право - като порастнах (почнах да работя яко), спрях да мисля за музика. Чух вече няколко упрека - било въпрос на желание, време имало за всичко т.н. - няма да коментирам, но когато човек работи на 2 места едновременно и се е ожени става малко трудно да намира време за свирене, да не казвам невъзможно.

 

Вече не работя като луд, но проблемът е, че работата ми е свързана с много стрес (играя ролята на firewall) и като цяло вечер успявам да се видя с жена ми, да хапна, да пийна една бира или едно винце и съм пътник към леглото.

 

Е да - слушам музика, кефя се ... Като вляза в някой музикален магазин умирам от кеф. Явно е наистина като колелото - колкото пъти хвана китарата, установявам че съм позабравил, но малко ми трябва и мога да изсвиря някои неща които съм свирил преди доста време.

 

Миналата година (или предишната, не си спомням вече) си купих нова китара - моята мечта - 24 прагчета, флойд роуз, адаптери които не бучат като танк на общовойсково учение. Лошото е че за тези 1 или 2 години от както я имам съм свирил не повече от 20-тина пъти.

 

Миналата седмица си купих най-после и евтин един процесор (с идеята като и без това ги хвърлям тези пари на вятъра, поне да не ме е яд) и странното е, че в момента ми се свири.

 

Предположих, че тази тема ще е доста досадна, но ми беше интересно да разбера как стоят нещата при вас. Явно всичко зависи от начина на живот и желанието да се отдаде човек на музиката.

 

Останете си със здраве