Енигма.

[Flame]

Енигма

 

(пролог)

Гръм. И блясък.

И дим преди това.

Кукли, сцена, кукловоди

Очи, мастилена сълза.

 

**

 

Нощ е. Тялото на пода...

...не е живо? няма то конци

няма никой да го води

няма диригент. И без очи.

 

Няма уши, що да следят

тихите акорди. Забрави!

И никой не слуша, никой!

И публиката ми мълчи.

 

 

/П/

Къде останахте, думи,

къде си слово, акорди

Аз не ви пея. Аз викам.

Енигма. Дай ми мечти.

 

Дай ми талант. Дай волята

Която аз имах преди

Че вече съм кукла, музо

Кукла на златни конци.

/П/

 

 

Воля. Розата, розата

Тя ражда ни нови мечти

Но тя умира, и ражда

ПЛАМЪК! Гневен! Ти сила си!

 

Давай. Раздирай. Попивай

плътта на истинския талант

Че в тази сценична Енигма

За кукла не ще съм признат.

 

 

/П/

 

Не ще живея. Но ще горя

... та поне съм падаща "Звезда"

И примката си ще развържа.

Поне конците са в ръжда.

 

 

И ще умра, в миг, и с крясък

що публиката ми изпрати

Че музиката ми е камък,

камък с две ужасни дати!

 

/П/

 

 

 

...ок, аритмично.

Редактирано Юли 4, 2010 от Flame

[hand_of_doom]

Наистина не е особено ритмично (даже на някои места се чудех как да го чета ), но пък от друга страна има доста дълбок смисъл. Предполагам, че ако се редактира от гледна точка на изказ, може да се получи доста добре

[Fallenblood]

Че музиката ми е камък,

камък с две ужасни дати!

 

:)