Хипарско-дъждовно парче

[Polyphone]

Привет,

 

Събрах едно импровизирано съставче от приятели - любители певци и направихме една моя песен, писана преди няколко месеца.

 

Инструментите ги свиря сам, затова, бъдете по-толерантни.

 

Интересува ме като композиция как ви звучи, и като изпълнение също така? Много ли е ретро?

 

http://soundcloud.com/polyphone/proleten-dujd

 

 

[Лими]

Ретро е, да. Като стил ми "естраднее", но това не значи, че трябва да "американее", а просто трябва да се направи в най-добрите български поп традиции! Действай и експериментирай! Колкото повече опити правиш, толкова по-добри продукти ще се получат!

[Lekov]

Бати веселяшкото ей ! Тва е за път към морето, да ми вее вятъра косата, да ме гали слънцето, да лафиш с приятели и да се кефиш че живота е хубав. Хич не е за дъжд. Женския вокал не ми харесва че фалшивее и виси на места, но мъжа пее доста на ниво.

[L.K.]

Доста разчупен вокален аранжимент. Изисква много добро спяване, което засега не се чува.

Ако ще е ретро нека да е с Бигбенда на Националното радио.

[Polyphone]

Ретро е, да. Като стил ми "естраднее", но това не значи, че трябва да "американее", а просто трябва да се направи в най-добрите български поп традиции!

 

 

Да и на мен малко ми "естраднее", и се чудя откъде идва. Аз самия звуча в тази песен със странна вокална постановка, която не е характерна за мен...

[Polyphone]

Бати веселяшкото ей ! Тва е за път към морето, да ми вее вятъра косата, да ме гали слънцето, да лафиш с приятели и да се кефиш че живота е хубав. Хич не е за дъжд. Женския вокал не ми харесва че фалшивее и виси на места, но мъжа пее доста на ниво.

 

 

 

Мерси за хубавите думи!

 

Прав си обаче, че нещо носталгичният текст за дъжда се разминава малко с веселяшката музика, аз я мислех една, пък тя друга излезе

 

А относно момата, тя принципно си пее много хубаво, но за първи път записва в студио и се беше стегнала и трепереше цялата...

[Polyphone]

Доста разчупен вокален аранжимент. Изисква много добро спяване, което засега не се чува.

Ако ще е ретро нека да е с Бигбенда на Националното радио.

 

 

Вярно е, че не звучим спято. Ама за 2 часа репетиция, за да научи песента, и след това направо запис няма как.

 

ОК съм съм Биг бенда на БНР, ама изчислих, че малко по-евтино ще ми излезе аз самичък да си изсвиря инструментите. ;-)

[Angelina Sekulova]

Чакай и аз да си кажа. Много мило парченце някак - в идеен порядък е супер и си струва да се ПРЕработи (поне според мен).

 

Може и да бъда малко крайна, за което се извинявам предварително.

"Естрадността" иде от няколко фактора: дублиране на мелодията с обръщението на акордите в китарите; влизания на вокалите на първо време с блокови акорди (и въобще влизания на първо време или пеене на едни дълги трайности баш тогава); пеенето на текст и от двата гласа през цялото време. Оттам идва едно рецитално звучене тип "Тоника СВ", Мишо Белчев и... Мариана и Тодор Трайчеви.

(А аз си самопризнавам, че рубриката "Поети с китара" ми е музикално незадоволителна, което не значи, че и тя си няма своите стойности.)

 

Полифонче, силната ми препоръка е: при мисленето на вокала, ИЗЛЕЗ от акомпанимента. Другото е..., при наличието на хармонични инструменти, почни да мислиш за орязване на хармониите във вокалите, за мелодични движения в соловото пеене, които не са подсказани хич от акомпанимента, за пеене, което е "друго" (знам ли как да ти го обясня).

 

Можеш да оставиш цялата мелодия на момичето - тя има по-кънтри бленда и предполагам, че може да изпее и по-пъргави мотиви, които да й лежат. Може да направите в средата една част само с перкусии и там вече гласовете дори да са по-тежички, няма да е проблем. Текстът може да се разпредели между солист и бекове. И да се пооблекчи. (Помисли за гениалното разпределение и "подаване на пасове" в She's Leaving Home... )

 

Давам ти два примера (просто, за да усетиш разликата в замисъла, твоите китари от 0:39 секунда нататък много се доближават до нейните):

И една доста по-полифонична (и малко хаотична) банда:

Чуй отношението между мелодията на соловия вокал и акомпанимента/вокалните хармонии. Виж на бриджа - като влязат всички гласове с текст и вървят по обръщенията на пианото, как... става "ретро", наковано и се умътртвява всяка възможност за движение. Направено за малко, това те държи на фокус. Направено през цялото време - отнема живеца на парчето (поради многото дублирани функции между инструменти и гласове).

Това ти идва от хоровото пеене. Много е... 'тежкоартилерийно' като стил, но може би това да си си ти.

Не допускам, че съществено ще се промениш, но поне съществено помисли. :) И ако се промениш с малко, няма да изневериш на стойностите си, а просто ще си обогатиш палитрата на изразните средства.

 

(Вече спрях да говоря за това парче, а по принцип...)

Харесвам последните ти търсения, нахвърляш се на различни неща и ми е интересно, защото имаш попадения!

[Polyphone]

Хмм, Ангелинке, сестро, хвърли ме в дълбок размисъл, да не кажа в музикален смут. Интуитивно ми се струва, че за много от нещата си права, но може би не за всичко.

 

Аз самия усещам, че не е доизкусурено това парче. Ще го премисля и пак ще пиша тук, или пак ще го изпея.(не ми се ще да ангажирам хората с моите песнички и да ги препяват) Струва ми се, че инструменталът като замилъл е добре, още повече, че си поиграх повече от другите песни да го мъдря. Въпросът е явно в съчетаниято с вокалите, и въобще цялата концепция на песента. А и най-вече самото изпълнение на вокалите. Едно от мненията тук гласеше, че не звучим спято - това е едното, което ме дразни, и не знам дали се дължи на това, че почти не сме го работили заедно това парче, или че просто гласовете ни не си пасват с момата солистка. И другото е, явно, както ти казваш, и което не бях осъзнал - рециталността.

 

Има, има каво да се желае и да се пипне по песента. Най-кофти ми е че не звучи лежерно и нежно както ми се щеше, като романтично парче. Грубее ми, особено в началото. Някак няма достатъчно чувство в пеенето, може би....

 

Мерси още веднъж, че за критиките и че си отдели досат време да анализираш парчето!

Редактирано Юни 4, 2010 от Polyphone

[Angelina Sekulova]

Да, вложих повече патос в коментара, защото онова, което ти забелязвам напоследък, е едно активно разместване на приоритетите точно в концепцията за пеенето.

Долавям един пробив на драматичното присъствие (човешкото и личното) vs. стремежа към хармонична издържаност. Особено се вижда във френските ти парчета, може би това е натюрел, който най-много отговаря на същността ти.

 

Отчитам, че при едно първо "сглобяване" на парчето, далеч не всичко е съзряло, че някои решения са взети малко механично, че не за всеки дефицит човек има готови алтернативи и се придържа към утъпкани решения, макар и да знае, че не са най-добрите. Мисля, че така сме всички.

 

Наистина инструменталът ти е по-изпипан и по-интересен не само в сравнение с други, които съм чувала от теб. Тук на моменти инструменталът ми е по-интересен и от пеенето - особено като бийт и като фраза. Парчето има потенциал да стане много по-витално (ти нежното винаги си го докарваш). Въпреки "естраднеенето", което вече се отчете, има 'маЯ' в идеята и ми се иска да не се отказваш от бъдещи търсения.

 

Страшно се радвам, че съм те накарала да се 'закахъриш'!

É така се стига до истината! :) :)

[Polyphone]

Страшно се радвам, че съм те накарала да се 'закахъриш'!

É така се стига до истината! :)

 

Да, полезно е от време на време човек да се съмнява в това, което прави, ама без да прекалява!

 

 

Попрепипахме малко записа и направих нещо като снимково клипче. Дано се връзва с песента:

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=o4MIeN6p4tA...layer_embedded#!