Jump to content
Българският форум за музиканти

Китарата - преди и сега


Dilian Nedev

Recommended Posts

Китарата преди и сега

 

guitars.jpg

Подобните на китара инструменти съществуват от древни времена , но първото тяхно представяне било през четиринадесети век . В най-ранната и форма три двойки струни плюс една единична струна (най-високата).

 

Китарата станало популярна в европейските страни през шестнадесети и седемнадесети век , като в късния седемнадесети век към петте струни била добавена още една

 

В средата на осемнадесети век китарата придобила нейната модерна форма . Майсторите на китари през деветнадесети век започнали да лакират телата на китарата , увеличавали кривите линии , изтънили грифа, Старите дървени ключове за настройка били сменени с модерната „машинна глава” .

 

Дванадесет струнната китара имала шест двойки струни в стандартна настройка . Друга разновидност на китарата била хавайската китара на която китариста свирил на металните струни , като плъзгал метална тръбичка по грифа . Струните обикновено са били настройвани в съответния акорд .

 

Електрическата китара , създадена за популярната музика в САЩ през 1930-те , обикновено има солидно , безрезонансно тяло. Звука на струните е както усилван , така и манипулиран електронно (чрез ефекти) . Американският музикант и изобретател Лес Паул създал прототипи за електрическа китара със солидно тяло . Тя станала известна през 1940 година .

 

През 1940, Калифорнийския изобретател Лео Фендер , направил няколко китари и усилватели в неговото магазинче за радио електроника . С неговите познания по електроника , той знаел , че може да подобри amplified hollow-body instruments – и той го направил . През 1948 той представил легендарния Telecaster® (оригинално кръстен Broadcaster). Тele-то ®, както започнали да я наричат , била първата solid-body електрична испанска китара , която била пусната в комерсиална продажба .

 

пс. За в бъдеще - може да сложите една

f_pinned.gif , ако искате ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 month later...

"Китарата води началото си от Испания ( XVI в.),но създаването на задоволителна плътност на звука се превръща в проблем за музикантите от големите групи в началото на XXв.

Първоначално китарата е усъвършенствана с дискове,които резонират в кухото тяло,като по този начин се увеличава плътността на инструмента,а първата електрическа китара в света е създадена едва през 1928г.George Beauchment, подпомогнат от Harry Watson и Adolph Rikenbacker,прави китара с магнитен резонатор,прикрепен към нея.Това е странно изглеждащ инструмент,наречен "тиган" заради странната си форма.

В същото време "Гибсън" развиват своя собствена акустична китара,но става ясно че вибрациите в кухото тяло се увеличават с китарните струни и се създава нежелателен шум.Китаристът Лес Пол разбира,че създаването на китара със здраво тяло ще реши този проблем и представя свой прототип на производителите "Гибсън" .Те отхвърлят идеите му,но Лео Фендер,собственик на сервиз за радиоапарати,разработва китара със солидно тяло в началото на 1943г.,а през 1949г. започва да продава своята Fender Eskuir,която по-късно се превръща във Fender Broadcaster.

Нежелаещи да изостанат, "Гибсън" пускат своята китара със солидно тяло през 1952г.Тя носи името на музиканта,който предлага тази концепция- Лес Пол.Инструментите на "Фендер" и "Гибсън" се превръщат в стандарт за електрическата китара,каквито си остават и до наши дни.

Първоначално разработена за суинг-групите от 20-те години на XXв.,електрическата китара е заимствана от джаз-,блус-,а през 50те години и от рокеднрол-китаристите.Използването на електрическата китара достига апогея си през 60-те години чрез музикалната сила и изпълнителското майсторство на Джими Пейдж , Ерик Клептън , Джеф Блек и Джими Хендрикс.Един от опитните китаристи на 60те е и Ричи Блекмор,който създава "Deep purple" през 1968г....."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

хаха супер, само дето това е история на електрическата китара. но пък последните две изречения са уникални :ph34r::ph34r::unsure:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бих турил една топлийка, но е твърде малко...

Преди време писах една курсова работа по "Основи на инженерния дизайн" за китарите, но има нужда от допълнения. Може да измислим нещо.

Мога да я постна, но сигурно ще ме убиете с камъни, защото когато я писах беше на тагъдък:unsure:, и не съм търсил нещата които не съм знаел със сигурност.

Ако има мераци от ваша страна, мога да допълня темата с нея.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кажи какво й липсва (на моята работа) , пък аз ще се поразровя , и без това имам много свободно време , ще я направя наново и тогава-а-а-а , ще туриш , ако искаш , топлийка

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бих турил една топлийка, но е твърде малко...

Преди време писах една курсова работа по "Основи на инженерния дизайн" за китарите, но има нужда от допълнения. Може да измислим нещо.

Мога да я постна, но сигурно ще ме убиете с камъни, защото когато я писах беше на тагъдък:unsure:, и не съм търсил нещата които не съм знаел със сигурност.

Ако има мераци от ваша страна, мога да допълня темата с нея.

абе постни го пък нека да те убием с камъни(интересно ми е :D:D )

 

 

инъче RockMan2005 евала :ph34r::ph34r:

 

ПП не е в минус да се знаи и малко за историята на китарата

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено (Редактирано)

Инъчи ... До петък ... Ето това ще го имате на български книжовен език !

 

Хем на мен ми е интерестно да го прочета , хем и на вас ще ви е полезно ...

 

пс. Нал' тъй , копилуе ...

 

пс. Това го писах на 20 Януари . Е'па сега ли се сетихте :unsure:

Редактирано от RockMan2005
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Защо не слеете двете теми за историята на китарата като една-повече информация на едно място във форум,апоред мен са идентични

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено (Редактирано)

Древният Близък Изток

Доказано е , че историята на китарата започва в древния близък изток . Там археолозите намерили инструменти и изображения на тях , който са в основата на ненаписаната теория за началото на китарата .

Измежду находките най-свързани са глинени изрисувани плочки датиращи от 1900-1800 г. Преди Христа . Те показват голи фигури , които свирят на музикални инструменти , някои от които имат голямо сходство с китарата . При разглеждането на плочките в близък план много ясно се виждат очертанията на гриф и тяло . Ясно се вижда , че дясната ръка дърпа струните . Броя на струните за съжаление не е ясен , но на друга плочка поне две струни се виждат на инструмента . Факти за китаро-подобни инструменти за първи път са намерени в Асирия , Персия и Луристан .

 

 

 

Египет и Рим

В миналото , единственият струнен инструмент в Египет е лъкообразната арфа . По-късно , се среща и инструмент с гриф и внимателно маркирани прагчета , може би направени от черво , оплетено около грифа .

Инструмента от Римския период (30 г. Пр. Хр - 400 След Христа) е направен от дърво . Кожения резонатор е заменен с дървен , на който ясно се виждат пет групи от дупки . Тази направа се запазва до 16ти век .

 

пс. За около 10-20 минути - толкоз .

Редактирано от RockMan2005
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мечка страх, мен не страх :D ...

Ето я кусровата работа за еволюцията на китарите.

Бъдете милостиви към грешната ми душа, ако има неточности!

 

1. Увод

2. Обосновка на темата, където се формулира и целта на работата

3. Проучване на обзорни материали

4. Формулиране и разработване на проблемни положения

5. Собствени предложения или примери по темата – тук се включва поне един ескиз на ръка и поне едно компютърно изображение.

6. Литература (или Библиография) - не по-малко от пет източника, включително и Интернет адреси, цитирани в скоби в основния текст на курсовата работа.

 

 

 

 

1.Китарата векове наред е очаровала хората със различните си въплашения като вид и като звук. Рядкост е инструмент с такава привидна простота на изработка, но с такава дълбока душевност, да впечатлява и да не остарява а само да се развива. Голяма власт има тя, сед като е способна да стопли душата, да обогати съзнанието и да погали слуха на слушателя или зрителя.

В тази разработка ще разгледам историята на китарата, ще обърна внимание на най-разпространените и форми в наши дни, устройството на някои от тях, предложения за извличане на най добрия звук, и снимков материал, свързан с всички тези аспекти. В разглеждането на развитието и на устройството най-голямо внимание ще получат класическата и електрическата, а по-малко такова ще се обърне на хавайската, т.нар.джъмбо и концертни китари, а както и най- новата и фурма – електронна(електронна не електрическа - има процесор и памет за запазване на мостри на звука на 25 различни ел.китари от средата на ХХ век.), в лицето на единствения в момента производител – Line 6 Variax.

 

 

3точка.Различните източници не са на едно мнение за точната година в която е създадена китарата. В инерес на истината, думата „китара” думата датира още от 7в.пр.хр., срещана в писания на Платон; в последствие Аристотел я описва като” инструмент на виртуози, неподходящ за учене от младите”. Спорове се появяват относно достоверността – дали става дума за лира? Най-вероятното предположение за инструмента който познаваме в този му вид е, че произлиза от Испания, през 16ти век, въпреки че от векове преди това, и на много други места, се е свирило на инструменти, приближаващи се до китарата по един или друг начин – било то по звучене или по външен вид. Макар че не е изключително еверопейски инструмент – освен множеството създавани на Стария Континент като Португалия, Германия,Русия и др. инструментът „кисар” и до ден днешен се използва в някои африкански племена.(прилагаш снимка 3). Популярността на китарата расте драстично през 17ти и 18ти век, а през 19ти добива формата си, в която тя ни е позната и до днес.

Китарата има много разновидности, било то поради броя на струните, които варира през различните години и в различните източници – от контрабас(поради приблизителната си прилика в позицията на свирене) до т.нар „хавайска китара” която пък е подобна по устройство с елекрическата(има същия брой метални струни, позиции, адаптери за улавяне на звука), но се слага на скута и се свири със специален напръстник(който по между другото е приложим на всички китари, ако не и струнни инструменти, но не е толкова популярен), т.нар. слайдър, откъдето и идва името на цял един жанр – американския „слайд гитар”.

Най масовите в наши дни са –

I.Акустични китари

1.класическа китара – тя се отличава със по-голямата ширина на грифа си, найлоновите струни и устройството и метода на поставяне на струните.(снимка 4). Интрумента на снимката е с добавен т.нар. пиезов адаптер, който позволява звука на китарата да бъде директно извлечен, и съответно по-пълноценно, отколкото с микрофон, поставен на резонаторната дупка или на разстояние от нея.

2. Китара с метални струни – като характерна черта, освен материала от който са направени струните, тук можем да споменем, че грифа й е по тесен от този на класическата – направен е с цел по-лесно свирене, използва се основно в популярни песни, в детайл – за ритъм, уплътняващ звуковия спектър. (снимка 5)

3.Джъмбо, или концертна китара – тя е същата по устройство, но е с по голяо тяло, с цел по високото ниво на звука – а за да се запази достоверността на звука на класическата китара, а може би по-скоро духа й.(снимка 4-2)

4. 12 струнна акустична китара – като тази с метални струни, но за по силен и пътен звук те са дублирани.

5. Акустична бас китара – като тази с метални струни, но е с укрепена конструкция, удължен гриф и струни с по голям диметър, за да могат да въпзоризведат ниските тонове. Тя е естествена еволюция от контрабаса и от испанската бас китара, които поради сложността си за свирене и ниското ниво на звука биват подобрени във формата на електрически бас със звукоизвличащ адаптер; в последствие пуристично насочени музкианти започват да изискват и такива поръчкови инструменти, които обаче в наше време са широко достъпни.

При класическата китара формата й е от съществено значение, както и материалите от които е направена. В контраст с това, китарите с метални струни при различни лютиери (майстори на струнни инструменти) и серийни производители подлежи на преработка – за по-впечатляващ имидж или просто за дизайнерско упражнене.

 

I I.Електрически китари1.Електрическа китара – един от най-популярните инструменти в наши дни, след пианото.За разлика от акустичните китари, тя е със солидно дърво, т.е. няма кухини в тялото си. Има вариращ брой звукоизвличащи адаптери, позиции на свирене(прагове), брой струни(от 6 до 8, при редки поръчкови инструменти; 12 при такива с дублирани струни) и форма, към която е най – непретенциозна, защото основния(но не единствения) източник на звук не е резонаторната кутия в китарата, а нейните адаптери.(снимки 6,7,8).Има и вариации в позиционната(праговата) система –т.нар „Fan Fretted system” - тя може да бъде изградена във вид при който позициите не са успредни, а се събират в една обежна точка в пространството(снимка 8 описва визуално 8 струнната китара и тази система); има и няколко други в основата на които става дума за леко изместване на част от някоя позиция. Основната цел при тези системи е удобство на свиене и правилна интонация, жизненоважна за звука. Има и една рядка вариация, при която позиции няма, но тяхното положение е указано с линии, за да може да се ориентира музкиантът.

2.Електрическа бас китара(14та снимка) – по функция тя е същата като акустичната бас китара и контрабаса, т.е. диапазона и е идентичен, но звъка се предава по адаптери. Отново вариациите са много относно адаптери, но струните варират от масовите 4 и 5, до по-елитните 6 и 7, так чак до поръчкови 9, 10 и 12 струнни, като последните имат два варианта – когато струните не се дублират(т.е диапазона им е огромен), и когато за по масивен звук се дублират, както и при 12-струнната акустична китара.(снимки 11и 13). Тук има и разновидност без позиции(прагчета) – за звук по подобен до този на контрабаса.

3. Стик – това е сравнително нов(н около 40 години) инструмент базиран на китарата и баса взети заедно. Звука е подобен, но струните са от 8 до 12 и отново има огромен диапазон. Голямата тазлика е, че се свири с докосване на струните, а не с тяхното дърпане.(снимка 9 и 10). Още, подредбата на струните е двупосочна, т.е. има два набора струни от по 4, 5 или 6 които са така подредени, че високите им тонове да са от двете страни, а басовите в центъра.

4.Електронна китара – Тя е същата по вид и звучене, но наместо директно извличащи адаптери, има микропроцесор, който изменя звука преди той да отиде в озвучителната апаратура по такъв начин, че да може да симулира различни видове китари от средата на ХХвек. Тва е най-младия инструмент от този тип, на възраст от едва 3 години, но вероятно основата на бъдещето на китарата.

 

Нерядко се срещат и двугрифни китари, които позволяват по време на представление да се реминава от една на друга, без да се сменят по средата на песента. Комбинацията от това дали единия гриф е към акустична част ня тялото, към басова или с повече струни зависи от желанието на музкианта.

 

 

УСТРОЙСТВО НА КИТАРАТА!

 

За да разбираме този инстримент по-добре трагбва да се запознаем с неговото устрийство, в частност на акустичната итара и на електрическата, като ще спомена разликита им спрямо вариациите им.

Акустична китара – Тя се състои основно от тяло и гриф, на които са допълниотелните и части, а именно струнник, струни, фингърборд, прагове(позиции), задно ”магаре”, поддържащо струните и водещо ги към ключовете които са на главата на китарата.

 

1.Тяло – То представлява резонаторна кутия с резонтрорен отвор(дупка), в която звуковите вълни(трептения) биват уловени, отразени и изпратени обратно, за да бъде чут звука на китарата ясно и отчетливо. Вътре в самата кутия,освен стените й за тази цел, а както и за самата здравина на инструмента, има т.нар. ребра, които допълнително отразяват звука и подобряват неговите качества.

Тяхното положение спрямо отвора и формата зависи от това кои честоти инструменталиста или лютиера искат да бъдат подчертани. Подборът на съответната дървесина е жизненоважен, защото не само звука, но и здравината на китарата могад да бъдат драстично влошени, ако не е побрана правилно.

Върху самото тяло на инструмента имаме т.нар струнник, на който се завързват струните от едната страна. То има форма на пластина с дупки в нея; отгоре на пластината най-често има тънка пластмаса, която поддържа разстоянието между струните еднакво; същевременно е лесна за подмяна – при положение че трабва да се повдигнат струните - с цел усилване на звука.

Другия основен елемент е грифа. Той е дългата част на китарата, където чрез натискане на струната тя бива съкратена, и по този начин се извлича звук. Той има стандартна дължина от 23,3/4 инча, макар че понякога варира при различните лютиери. Той е съставен от 3 части – самия гриф, фингърборд – дървената плоча, върху която в действителност се натискат струните, и глава, на която са разположени ключовете за навиване, чрез които се достига правилния тон и опън на струните. Грифът най-често има полуовален контур, който подпомага свиренето на инструмента. Има И други видове, като Р- образния контур например. Отново, това зависи от човека който ще употребява китарата.

На грифа се намира още и задното”магере”(струнника жаргонно е наричн предно „магаре”), което прихващ струние от струнника и ги насочва към ключоветем където предпоследните биват увити около цилиндърчето или гърлото на ключа(засиси от устройството му), за достигане на точен тон.

Главата е сравнително проста по форма и функция – на нея се поставят ключовете, които настройват китарата. Формата и е от малко значение за звука на самата китара, но въпреки това тя има няколко разновидности – класическа, за найлонови струни – където ключовете са перпендикулярни, т.е. са в самата глава, за метални – когато са поставени успоредно на главата.

Нерядко се използват два или повече вида дърво за направата на китарата, защото дърво което има звуковите качества необходими за характера на звученето, нвеинаги има и необходимата якост за да издържи изканото време без да е необходима корекция, която е трудна при акустичните инструменти.

Устройство на електрическата китара:

В същността си тя не е много различна, но има няколко съществени разлики.

При тялото резонатона кутия отсъства, поради наличието на звукоизвличащи адаптери – множество медни намотки на магнит, свързани с потенциометри за силата на звука, тон потенциометри( за количеството високи или ниски честоти в звуковия спектър, т.е. дали има повече високи или ниски честоти) и други. Те, на свой ред, са свързани нерядко с т.нар. активна електроника, кото усилва сигнала и добавя различни характеристики като точна конфигурация от адаптери при различно усилване и количество тон(съответно отсъствието й се нарича пасивна електроника).

Наместо магаре могат да се постаят две системи с разширени функции, а именно: 1.тремоло – то предствлява магаре на слабо подвижна основа(по-точно гъвкава такава), позволяваща за кратко време да се измени точния тон на китарата попосока нагоре или надолу. За да се иузползва такава система е нужно да се направи дупка в китарата ,която преминава от гпрната страна на тялото до долната, и да се постави обтегач и пружини на него, за да може да се създаде ход, и за да може да се върне тремолото в изначалната си позиция след употреба; 2.система тип “Floyd Rose”, наречена така от името на създаеля си, която е балансиана само и единствено на пружините и струните на китарата. Освен много по-голямо изкривяване на тона, позволява и безупречна настройка, но изисква допълнителна помощна система на мястото на задното магаре – т.нар “Stop lock”, която затиска струните и не позволява тяхното изместване.(снимка 7)

Наличието на повече позиции от класическата китара също е отличителен белег.

Друга разлика е че се използват изключително метални струни.

Нуждата от услвателна техника е по подразбиране; поради липсата на резонаторна кутия, звукът минава по тялото, е не е отклонен от него. Звук има но е много тих, и съответно, неудобен за изпънение. В добавка, той просто съществува, но няма различими характеристики, погледнато откъм честоти и трайност. Затова обаче преди това са създадени колони за възпроизвеждне на звук от други места, и те бързо биват пригодени за електрическата китара.В наши дни има много, различни добавки допринаящи за звука; тях обаче ще разгледаме по-нататък.

Още една голяма разлика в дизайна и концепцията на електрическата китара е конструкцията на грифа, в точност това че има 2 метода за закачането му към тялото на китарата. Първият начин е с болтове за издарена част от тялото. Солидно и трайно решение, удобно за всички стилове и начини на свирене; но поради факта че частите са две, резонанс се губи.Вторият такъв е с т.нар. ”Neck through Body” („Гриф през тяло”). С цел удължаване на резонанса, т.е. трайността на извлечения тон, грифа се прави с такава дължина че частите ня тялото да бъдат залепени от двете му страни; така трептенията се предават с много занижени загуби и трайността на тона е по-голяма. Това, обаче, драстично увеличава цената на китарата, тъй като за максимален ефект е необходима специална селекция от цели парчета дърво(макар че с появата на все по модерни и по модерни лепила с висока якост, все по-често този момент се пропуска) и по прецизен ръчен труд.

Една вариация на “Neck through body” констрикцията е използването на няколко вида дърво, които подобряват резонанса и другите звукови характеристики едновременно.(снимка12 и 15)

Друга вариация на този метод е правенето на цялата китара от едно единствено парче дърво, но то е невинаги ефективно, и твърде скъпо за масово разпространение.

Преди да се впуснем в е мястото да споменем за материалите за направа на инструмента, а именно – дървесен материал, месинг, и метал/найлон .

Дървесината, основния градивен елемент на (почти) всички китари - трабва да е изсушена, с определена плътност и здравина. За да е годно едно дърво за направата на една китара, е препоръчително да е съхнало в пригодено за целта помещение поне 5 години от момента в който е оформено като употребим материал. Основните видове дървета да тъмни – примерно розово(от роза) дърво и абанос, и светли – клен, елша, палисндър и др.

За да се достигне максимален ефект и качество често се използват различни видове дървесини едновременно за изграждане на резонаторната кутия и гриф. По този иачин се добива продукт в който неточности и дефекти, а така и крехкост и слабо звучене, са елиминирани или поножени до ниски нива.

Дървото е основно за изграждане на китарата, но то не може без помиощните материали, като месинга и жлязото .

Те се използват за по малки по размер, но не и по важност, елементи на китарата. Месинга, а в някои случаи и желязото, се използват за направата на струнници (при електрическите китари), праговете(позициите), коригиращите шини в грифа(при електрическите китари), позиции(прагове), така и ключове, на които се навиват струните. Има и минимакни количества пласмаса, но понякога те са подменени с такиава от по –горните материали.

 

 

 

История на дизайна на външия вид на китарата:

 

В началото киатарата е била по-билзка на вид до цигулката, виолончелото и контрабаса, но с развитието си придобива собствен облик. От средата на 19 век класическата такава придобива всеизвестния на хората вид.

Самата и форма няма общо само със звука; тя е важна и за удобството на музиканта. Извивката на първоначално овалната форма(това е овал със S-образни съкращения), е направен за да може инструменталиста да я постави на крака си, поради факта че се свирило основно седнал. Но нуждата изисква да се измисли начин за свирене прав, така че със простото залекване на закачалка от едната страна, на която се завързва колан, и връзването на връвчица – краят на колана - под струните, при задното „магаре”, се получава лесен и ефективен начин за свирене прав, и то без да се разваля акустиката на инструмента.

През вековете класическата китара претърпява още много изменения и допълнения, ай важните от които са броят струни и самият им материал за направа. През Ренесансовия период са били използвани изсушени и усукани тъкани(черва) от домашен добитък, които след това преминават в метални и найлонови струни. Появата на ключовете в тази им по-напреднала форма също оказва голямо влияние; зашото поради примитивния им механизъм настройката на инструмента е била трудоемка и далеч по-честа работа, отколкото сега. За да запазя хронологията, ще спомена за тяхното сегашно развитие малко по-късно.

 

 

Появата на китарата със метални струни, 12 струнната, и електрическата са гоеми скоскве сами по себе си в еволюцията на китарата. Най-големия скоо обаче е направен през 1930та година с откритието на електрическата китара. Тя остава в сянката на другите инструменти за период от 20тина години, защото е сравнително скъпа и некачествена, но през и около 1950 година. Най-големия принос е от америнакеца Лео Фендър, създател на легендарни модели и превърнал електрическата китара в популярен инструмент. Той създава два емблематични модела които се произвеждат и до ден днешен – Stratocaster(снимка 17) и Telecaster(снимка 18), който през първите години на живота си е с името”Esquire”.

Китарите са педантично изработени, притежават шокиращ за времето си дизайн(до тогава електрическите китари са били много близки по вид до акустичните, а и са били базирани н тях; имали са, макар и далеч по-малки, резноаторни кутии, както и т.нар.F-дупки)и притеават забележителен наситен звук, особено след като нямат куха част по тях.

 

Стратокастър е един от най-успешните модели китари появявали се до сега, и е началния тласък за подобрение на дизайна на инструмента, достигнал до умопомрачителни висини в наши дни. Този дизайн е постоянно копиран, подобряван и преработван от различните майстори и фирми производители; върху него има стотици импровизации. И въпреки това все още е напълно модерен. Когато другите като Лео Фендър, прохождащи в приозводството на китари, виждат че про електрическата формата няма толкова голямо знаение, усещат нуждата от нещо драстично и шокиращо, и докарват на бял свят други дизайни, като Gibson Les Paul,(1952ра година, снимка 19), Flying V(1958ма година,снимка 20), Explorer и SG.

В развитието на този инзтрумент е и появата на електрическия бас.(снимка 21)

След като контрабаса не се чува при живо свирене на оживени мсета като барове, увесекителни клубове, става нужен достоен заместник, Появава се бас китарата – смятан за скок по-голям и от появата на Стратокастър. Отново идея на Лео Фендър; басът е наречен Precision, поради наличието на прагове, даваща удивителна за такъв инструмент точнист на свирене. В последствие се създва и Jazz Bass, на който един ексцентричен музкиант на име Джако Пасториъс, който премахва праговете(позициите) от неговия бас и създава един невероятен мост между класическия контрабасов звук и модерния такъв.(снимка 22 – обърнете внимание, че в действотелност под струните вместо прагове има бели линии, които в самото начало са били смола).

Други марки оставили отпечатъка си са японските Ibanez и американските Jackson и B.C.Rich. Първите са известни с това, че въвеждат т.нар. обърната глава. Там за разлика от стандартната за ел. китара, която е с ключове подредени отгоре и с глава която сочи надолу, е направена огледална на нея – тясната, или по-скоро острата(характерн за марката) глава е насочена нагоре с ключове отдолу.(снимка 23). Това не е само визуален трик, характерен за китарите от 80те години на ХХвек; практическото му приложение е че китаристът има бърз достъп до ключовете и може да прави корекции по вярността на произволна струна без да прекъсва изявата си. Макар и не винаги(при всички китари от този тип) напълно вярно, се смята че по този начин се изменя и опъна на басовите струни, подобрявайки по този начин резонанса им.

Втората марка, B.C.Rich, още от появата си през 80те години шокира публиката си с крайно ексцентрични форми на тялото и главата.(снимки 7, 16 и 24). Те финално доказват че дизайна на китарата е от неголямо значение, и дават начало на ерата, в която китарите са едни от най-много аспектните китари – универсални инструменти, които впечатляват със звук и визия.

В отоношение на броя струни – през 1989та година Ibanez създват 7 струнната китара, разширавяйки диапазона и в боасия спектър на звука. Това не е нестандартно при акустичните китари, защото в Русия 7-струнната акустична китара се произвежда от години и е достъпна за гражданина срещу 150 рубли. Но за света на електрическата китара, това е голяма иновация. Следват 8-струнните, появили се едва преди няколко години, но техния спектър се разширява по желание на клиента – било то само в басовия или и във вискоия спектър на звука(по една струна и за двата спектъра).

Относно частите по китарата – еволюцията на жака на китарата(от т.нар 5ца, до стандартен в наши дни жак); появата на китарните ефекти – с цел дооформяне на звука; през 80те се появяват се заключващите ключове(„locking tuners”), имащи способността да „заключат” струните в едно положение, и по този начин допълнително да предотвратяват разстройването, системата “Floyd Rose”и разновидостите й, , прагове с по-голям полудиаметър(за удобство) , активната електоника в началото на 90те, подобрени адаптери, появата на MIDI и пиезови такива – които чрез китарни ефекти симулират синтезаторни или акустични тонове. Последните(адаптерите като цяло) имат и наследник – “Lightwave” адпаптери, които вместо да приемат трептението на струната чрез магнит, го правят чрез лазерен лъч, който усеща вибрацията на струната и извлича звук(снимка 25, първият, на най-преден план). Началото на ХХI ви век е родженото време на подобрена система “Floyd Rose” – „Floyd Rose Speed Loader”, която в комбинация със специални струни олеснява подмяната им при необходимост до 20 пъти. За нея ключве не са необходими.(снимка 16).

Относно ефектите – от появата им до сега са се появили много разновидности. Основните са: 1.Reverberation(reverb) –този ефект придава пространствена характеристика на звука; оставя впечатлението, че се свири в определено помещение или открита среда, с опредлени характеристики размер, и материал; 2.Delay – продава звучене подобно на ехо – сигнала който идва от апаратурата и китарата се „копира” и повтаря произволен брой пъти и с произвлона, по избор на музиканта, скорост; 3. Chorus – създава леко премодулирано копие на сигнала, което му придава плътност; и Flanger – копира сигнала и го „усуква”, оставяйки в слушателя впечатление за „въртене” на звука;5. „Wa-Wa”(уа-уа) expression pedal – по желание на музкианта със специален педал звука се променя така, че като че ли китарата говори - и казва Уа-Уа ...

 

В наши дни, всичко е в ръцете на човека и неговите желания. Формата не е константа, както и звукът и как той се извлича – Line 6 Variax дори замества 25 китари наведнъж, със своя микропроцесор и чипове памет. Дизайнерското решение става все по-дръзко и оригинално – шарките и указателните точки на грифовете също подлежат на промяна(снимка 26) и фантазия – с цел развитие и индивидуализация.

Макар че малко по малко навлиза модата за остарелия инструмент – било то като че ли току-що е излязъл от дрешника(“Closet Classic”), или прекарал хиляди дълги часове на сцената или на път(“Relic”), дизайна и неговото развитие ще държи китарите на верния път и с „вдигната глава” напред, към още поне 500 години цветуща история.

 

 

 

 

 

Извори:

www.Muzkiant.org – бългрския интернет форум за музиканти

www.fender.com

www.gibson.com

www.ibanez.com

www.guitarsite.com/history2

http://www.gruhn.com/articles

 

 

 

Определено има нужда от допълнения! Пропуснал съм най-малкото да спомена за лепения гриф, до колкото си спомням!

Така че допълнения са си нужни!

 

Където пише (снимка ##) по принцпи има снимки но на Word варианта. Има и бая правописни грешки... :wall:

Редактирано от MDFk
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено (Редактирано)

A защо отделно не качиш някъде и снимките , че да ги видим :) Иначе е много яко . С интерес го прочетох . А на мен ми остава малко да преведа от оня големия текст , и почти разкрих шифъра на Лео (Фендер) ... :blink:

Редактирано от RockMan2005
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

:read: Мога да кажа по темата за първата ел. китара реално е създадена от "Дан Електро" !!!!!

Rickenbacker е един от първите пуснали серийно революционното изобретение още преди Лео Фендър който пък създава революционна нова форма наречена Ескуайър /първият му сериен модел/ До тогава китарата е имала класическата форма / като патента на Лес Пол /.

 

После Ескуайърът на Лео Фендър е изменен в Телекатсър. Всъшност е имало идея за названието е Broadcaster / има прототип / но е променено заради скандал с авторски права. :blink:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.