Ивелин Публикувано Декември 20, 2009 Публикувано Декември 20, 2009 (Редактирано) Кратък опит за скучнонапрегнат ambient. Що ли го пуснах... Редактирано Декември 20, 2009 от Ивелин Цитирай
BaMnupa Отговорено Декември 20, 2009 Отговорено Декември 20, 2009 На места прескача диска, но като идея не е чак толко зле/ Цитирай
BlueZone Отговорено Декември 20, 2009 Отговорено Декември 20, 2009 Ако мога да си позволя един словесен каламбур като коментар, той е: Progressive Attack Готино е като замисъл, ама има някои неща, които не ми допадат: - Бластерите, джедаите и спъванията ми идват малко вповечко - Snare-а не ми харесва - твърде in-the-face и като че ли един по-синтетичен и филтриран саунд на барабанчето би стоял по-добре, с оглед на асоциацията, която ми навява парчето (Massive Attack) Принципно моите наблюдения върху подобен род музика, сочат, че схемите и частите се развиват значително по-бавно, отколкото в рок музиката например. В този ред на мисли, ако удвоиш или учетвориш (или просто удължиш някак) всяка една тема и хармония като време и нотни трайности, би се получило доста хубаво нещо, според моите лични виждания. П.П. И в тоя стил не е нужно да си толкова академичен, колкото си по принцип Цитирай
Ивелин Отговорено Декември 21, 2009 Автор Отговорено Декември 21, 2009 Мерси за коментарите и идеите! Верно е много припрян ембиънс, проба-грешка. И "прескачането на диска" е в повече (особено за 1минутно парче!), а барабанчето ме кефи много като звук, но ПАК е силно/избива, а и сурово стои някак си, но ми харесва самия му звук - не знам защо!? Не знам защо имам такава тенденция да бухам барабаните силно - като ги смесвам ми звучат ок, а като ги чуя след това на други колони/слушалки са ми яко силни ...явно е от това, на което слушам/смесвам. Трябва наистина да си седна на г**а и да се опитам да направя нещо по-стойностно! Цитирай
Steppenwolf Отговорено Декември 21, 2009 Отговорено Декември 21, 2009 Разстреля ме с тези лазери, идват в повечко, а и спънатостта го отклонява като че ли. Би могъл да продължиш идеята и да коригираш някои неща. Освен че в ембиънта развитието е бавно, с бавен хармоничен ритъм, има обикновено и много ривърб. Едно от най-добрите определения за ембиънт е: музика, която е достатъчно ненатраплива, за да остане някъде назад във фона, без да придърпва вниманието, но и достатъчно интересна, ако решиш да се заслушаш в нея. Цитирай
Ивелин Отговорено Декември 21, 2009 Автор Отговорено Декември 21, 2009 (Редактирано) Взимам си поука! Мерси за съветите още 1-ж! п.п. Тези пусти лазери са ми към блендата-пада... Сори! Редактирано Декември 21, 2009 от Ивелин Цитирай
Steppenwolf Отговорено Декември 21, 2009 Отговорено Декември 21, 2009 Идейката обаче е симпатична и ми се ще да чуя продължението. Тук парчето може да е дълго. Твърде многото разнообразие, прекалената мелодичност и бързото развитие обаче са в разрез с идеята на стила, понеже убиват унеса, за който допринасят и повторенията. Една от любимите ми ембиънт композиции е над 40 минути, а именно Waiting For Cousteau (или En Attendant Cousteau) на Jean Michel Jarre. Пускаш и напускаш Млечен път... Цитирай
Ивелин Отговорено Декември 21, 2009 Автор Отговорено Декември 21, 2009 Твърде многото разнообразие, прекалената мелодичност и бързото развитие обаче са в разрез с идеята на стила, понеже убиват унеса, за който допринасят и повторенията. Значи съм създал ултра-фаст-атонален-прогресив-метъл-ембиънт! Цитирай
Steppenwolf Отговорено Декември 21, 2009 Отговорено Декември 21, 2009 Това го споменах по принцип. Днес нещо или аз пиша леко накриво, или ме четат леко накриво. Или и двете. Цитирай
Ивелин Отговорено Декември 21, 2009 Автор Отговорено Декември 21, 2009 То ако е и двете, значи всичко е наред! Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.