Infinity Отговорено Януари 30, 2006 Отговорено Януари 30, 2006 Tи сигурен ли си че при теб СТ не се е трансформирала в нещо друго? Не изпитваш ли все пак нещо към и на сцената? Относно СТ,наистина не е задължително да се проявява у всеки,защото както вече се изказах,мисля че някои просто са имунизирани за нея,което не ги прави луди! СТ според мен се доближава до електричество на духа.Дори е вид ток.Постоянен за някои ,променлив за други... Ти може би си от тези,които си дърпат шалтера сами,което не означава ,че не произвеждаш електричество. ПС:Споко,няма да удариш на камък.В спора се ражда истината. Цитирай
Katsko Отговорено Януари 30, 2006 Отговорено Януари 30, 2006 WOW!...."СТ"....като студент по психология тва ми звучи като название на екзотичен синдром :green: Цитирай
bobalan Отговорено Януари 30, 2006 Отговорено Януари 30, 2006 А на мен ми звучи като по-лека форма на СТШ. Цитирай
Infinity Отговорено Януари 30, 2006 Отговорено Януари 30, 2006 WOW!...."СТ"....като студент по психология тва ми звучи като название на екзотичен синдром :green: То си Е екзотичен синдром... Цитирай
Svet Отговорено Февруари 7, 2006 Отговорено Февруари 7, 2006 бе тя треската винаги ще си я има.важно е как ще започниш,щото ако още в началото сгафиш със солото,ритъма или с квото и да било там с което можи да се сгафи,загубен си.губиш самообладание и стаа лошо ама да знайте че да се издъниш един два пъти е нормално,по-нататъка се свиква и сичко стаа само адреналин е ,вярно, надписите със маркер на буса ти,които гласят "YOU SUCK!!!" след слизането ти от сцената са по трайни от самите ти спомени за вечерта,ама и тва ся преодолява се някак...май... :green: Цитирай
glezlata007 Отговорено Февруари 28, 2006 Отговорено Февруари 28, 2006 Сценичната треска тормози много музиканти (и не само), при някои е по-малко изразена, при други-действа много зле (изтръпване и треперене на ръцете и на цялото тяло дори, пресъхване на устата, коремни спазми, някои искат да избягат, да се скрият някъде, други реват и т.н.)! Но най-важното е да се свири все повече и повече пред публика и постепенно това нещо отминава, макар и невинаги съвсем напълно и човек придобива тъй наречената РУТИНА :violin: :guitar: Цитирай
Katsko Отговорено Март 1, 2006 Отговорено Март 1, 2006 туй хубаво,ама се замилси дали рутината не е убиец на вдъхновението ,както в една връзка например,рутината не е супер сама по себе си,води често до непукизъм Цитирай
glezlata007 Отговорено Март 1, 2006 Отговорено Март 1, 2006 Рутината "убиец на вдъхновението"? Ти говориш за нещо съвсемдруго и то е Хъс, Стимул и Любов! Цитирай
Shagrath Отговорено Март 1, 2006 Отговорено Март 1, 2006 истината е че трябва ВОЛЯ ... каквато и да е сценичната треска (разбирай колкото и силна да е) кажеш ли си "няма къде да се ходи , излизам и си правя нещата" в този същия момент минава всичко (пък ако накараш и краката да те закарат до заветното място значи си овладял положението напълно ) Цитирай
NoSoul Отговорено Март 1, 2006 Отговорено Март 1, 2006 Не е така. Това не са тухли дето трябва да бъдат преместени. Не е като математиката и болен да си да сметнеш нещо. Всичко се свири с чувство за да е хубаво. При сценична треска трябва да можеш да разчиташ на някого. Излизаш с групата си - те те подкрепят. Вярно, ще кажеш на един клавирист главата му какво разбира от СТ. Ми в група никой не ме забелязва, подобно и с барабаниста(стига барабаниста да го иска разбира се), но един пианист свири сам. Още по трудно е когато се свири пред публика която следи за грешките ти. Излизаш и си спомняш че го правиш за музиката. Ако сбъркаш - проявяваш професионализъм и закърпвяш положението. Ако някой от групата ти сбърка - влизаш в положението и помагаш в закърпването на неговата. Това е свирене на живо. Цитирай
Shagrath Отговорено Март 1, 2006 Отговорено Март 1, 2006 ммм добре де не се изразих точно ... в интерес на истината излизанията ми на сцена до момента са били само и еднствено като вокал ... за инструмент със сигурност е по-различно , ма живот и здраве и това ще се разбере колкото до това , че музикантите трябва да разчитат един на друг съм абсолютно съгласен , но тука идеята беше как сам да се пребориш със сценичната треска ... а сам ако не си помогнеш , другите и най-доброто желание да имат , няма да могат да ти помогнат Цитирай
NoSoul Отговорено Март 1, 2006 Отговорено Март 1, 2006 Ако излизаш и започваш да пречиш то най-добре да се оттеглиш от сцената. На мен например ми е спирала свирката(еххх... Касио... мина мн време от тогава) и просто се налага останалите да свирят без теб. Знаеш - късат се кожи, чупят се пакли, струни се късат, някой път ще случиш на мн некадърен озвучител... Не знам колко ще се съгласят с мен, но живото свирене не е за всеки. Всеки се притеснява, дори ловя бас и че Хйедвийлд му трепери дупето преди да се качи на сцената, но вече се иска малко повече от опит и умения за да излезеш на сцена и да не ти личи. Цитирай
Steff Отговорено Март 1, 2006 Отговорено Март 1, 2006 (Редактирано) Истината СПОРЕД МЕН е такава: естествено, че трябва ВОЛЯ, това е вече другия много важен момент при всички изпълнители и въобще друга тема! Нали ако нямаш такава и въобще не излезеш на сцената от страх (ако това се случи повече от 1-2 пъти)-то в такъв случай ти не си за тази работа и по-добре е да се откажеш въобще! Но тук става въпрос за нещо друго: Сценичната Треска пречи на някои изпълнители да покажат поне на 50 процента това, което могат (например е възможно да се появят т.н. "бели петна", ако това ти говори нещо) и затова е много важно да се излиза колкото се може повече на сцена (ма имало двама човека на сцената ли, няма такова нещо-притеснението, вълнението и пр. са абсолютно същите както пред много хора, така и пред един човек) и да се придобие малко от малко тая пуста рутинка, за да не се появяват вече тея пусти бели петънца и т.н. и т.н.... Едит: Това е мнение на glezlata007, не Steff. 2мата пишат от един компютър. Редактирано Март 2, 2006 от MDFk Цитирай
fLiSk Отговорено Март 1, 2006 Отговорено Март 1, 2006 Точно така, аз така съвсем наскоро имах първа изява с китара (иначе съм имал други) пред хора, макар и малко и макар да не беше нищо особено, джемчето в началото не беше и 50% от това което се получава като химия с барабаниста, с когото свирим, когато сме сами. Към края нещата се пооправиха, и все пак беше някакъв ад поне за мен откъм ниво на музиката. Важното е, че явно се хареса де... Цитирай
ronia Отговорено Март 1, 2006 Отговорено Март 1, 2006 Значи нещо такова се проведе в главата ми последният път точно като излизам на една съвсем мъничка сценичка... Плахо вътрешно гласче (ПВГ): - Ох, сега сигурно китарата ми се е разстроила... Ами да я настройвам ли или няма време? Бабаитът в мен (БВМ): - Абе кво ти дреме, няма да правиш сола. ПВГ: - Май не съм се разпяла добре... БВМ: - Я стига глупости, нали цял ден се разпяваш (пък и водчица сръбна лекичко, а?)! ПВГ: - По-неудобно ми е да свиря права. БВМ: - Намери си щъркел и се настани на него тогава. ПВГ: - Мале, забравих с какво почвам!?! БВМ: - Хайде бе, хората си тръгнаха! ПВГ: - Аау, направо ми спря дъхът от вълнение!?!!! Ужас! Гипс съм! БВМ: - Поеми си въздух и пусни една широоока усмивка към света! А ся почвай! ПВГ млъква. Егати облекчението Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.