Текстове

[mdpv]

Не искам

 

Аз не искам да променям нищо в хората край мене,

искам само да усещам че ни има, че живеем.

Аз не искам да си шепнем или да вървим на пръсти,

искам винаги да чувам своя глас и свойте стъпки.

 

Аз не искам да заменям звездна нощ със светофари,

свободата на полето с рамките на булеварда.

Аз не искам все да крием и от себе си кои сме,

искам искреност да има и в смеха, и във сълзите.

 

И нека имаме в сърцата

и във гънките на нашите лица

от близостта и самотата,

от истинската свобода.

 

Аз не искам да се движим по стрелки и календари,

все за нещо да не знаем късно ли е или рано.

Аз не искам да записвам и да пазя всичко ценно,

искам спомени да имам вместо да си водя дневник.

 

Аз не искам все познати улици край мен да има,

а да мога да се губя, да не знам къде отивам.

Аз не искам да живеем бавно и без изненади,

искам някой да ме търси, искам някой да ми вярва.

 

И нека имаме в сърцата

и във гънките на нашите лица

от близостта и самотата,

от истинската свобода.

[mdpv]

Отново

 

 

Аз съм отново и още съм аз:

все същия поглед и същия глас,

със моите тайни зад моето лице

и с моята сила във моите ръце.

 

Аз съм отново и още ще съм:

във твоя стар спомен, във нечий нов сън,

във празното място отдясно до теб,

във топлия вятър, във чашата с лед.

 

Аз съм все още както преди:

сред кратките хора във кратките дни,

с едно малко нещо все пак променен –

с частица от тебе, останала в мен.

[mdpv]

Част от този свят

 

Имам част от този свят и каквото ми предлага:

свободата да греша, свободата да разказвам.

Да избирам с кой сега времето си да разделям

и да мога след това с някой друг да го заменям.

 

Но нямам нужда днес от други,

с които вечер във снега да повървим,

с които вместо с много думи

да се разбираме докато мълчим.

 

Имам част от този свят – избора в какво да вярвам,

щастието от това, че умея да забравям.

Малка част от този град и от хората във него,

всеки в своя малък свят, няколко – в един със мене.

 

И нямам нужда аз от други,

с които вечер във снега да повървим,

с които вместо с много думи

да се разбираме докато мълчим.

[mdpv]

Скрито

 

В усмивката си скривам от вас

и недоверие, и колебание,

говоря тихо и в тихия глас

се губи вашето кратко внимание.

 

Не чувствам дълго дори и тъга,

не пазя нищо във своите спомени;

от мойте стъпки не остава следа,

от мойте думи няма запомнени.

 

Понякога е така:

с много думи на глас мълча

и изреченото пред вас

е само “Това не съм аз”.

Но зная, че е било

не винаги все едно,

гледам във ваште очи

и виждам: “Това не си ти.”,

въпроса “Кой всъщност си ти?”

 

Затварям всички врати вътре в мен,

опитвам се с нелепи усилия

и със упорство през целия ден

да скривам всичко – и гняв, и безсилие.

 

Повтарям се във всеки свой жест,

във всеки поглед и всяко движение,

довеждам всичко до “да” или “не”

и до лъжата, че нямам съмнения.