mdpv

Скрито В усмивката си скривам от вас и недоверие, и колебание, говоря тихо и в тихия глас се губи вашето кратко внимание. Не чувствам дълго дори и тъга, не пазя нищо във своите спомени; от мойте стъпки не остава следа, от мойте думи няма запомнени. Понякога е така: с много думи на глас мълча и изреченото пред вас е само “Това не съм аз”. Но зная, че е било не винаги все едно, гледам във ваште очи и виждам: “Това не си ти.”, въпроса “Кой всъщност си ти?” Затварям всички врати вътре в мен, опитвам се с нелепи усилия и със упорство през целия ден да скривам всичко – и гняв, и безсилие. Повтарям се във всеки свой жест, във всеки поглед и всяко движение, довеждам всичко до “да” или “не” и до лъжата, че нямам съмнения.

Част от този свят Имам част от този свят и каквото ми предлага: свободата да греша, свободата да разказвам. Да избирам с кой сега времето си да разделям и да мога след това с някой друг да го заменям. Но нямам нужда днес от други, с които вечер във снега да повървим, с които вместо с много думи да се разбираме докато мълчим. Имам част от този свят – избора в какво да вярвам, щастието от това, че умея да забравям. Малка част от този град и от хората във него, всеки в своя малък свят, няколко – в един със мене. И нямам нужда аз от други, с които вечер във снега да повървим, с които вместо с много думи да се разбираме докато мълчим.

Отново Аз съм отново и още съм аз: все същия поглед и същия глас, със моите тайни зад моето лице и с моята сила във моите ръце. Аз съм отново и още ще съм: във твоя стар спомен, във нечий нов сън, във празното място отдясно до теб, във топлия вятър, във чашата с лед. Аз съм все още както преди: сред кратките хора във кратките дни, с едно малко нещо все пак променен – с частица от тебе, останала в мен.

http://media.putfile.com/KP-repeticia-otn

http://media.putfile.com/KP-DEMO-3

Не искам Аз не искам да променям нищо в хората край мене, искам само да усещам че ни има, че живеем. Аз не искам да си шепнем или да вървим на пръсти, искам винаги да чувам своя глас и свойте стъпки. Аз не искам да заменям звездна нощ със светофари, свободата на полето с рамките на булеварда. Аз не искам все да крием и от себе си кои сме, искам искреност да има и в смеха, и във сълзите. И нека имаме в сърцата и във гънките на нашите лица от близостта и самотата, от истинската свобода. Аз не искам да се движим по стрелки и календари, все за нещо да не знаем късно ли е или рано. Аз не искам да записвам и да пазя всичко ценно, искам спомени да имам вместо да си водя дневник. Аз не искам все познати улици край мен да има, а да мога да се губя, да не знам къде отивам. Аз не искам да живеем бавно и без изненади, искам някой да ме търси, искам някой да ми вярва. И нека имаме в сърцата и във гънките на нашите лица от близостта и самотата, от истинската свобода.

http://media.putfile.com/KP-repeticia-ias-40

http://media.putfile.com/KP-DEmo---ss

http://media.putfile.com/KP-DEMO-2

http://media.putfile.com/KP-DEMO-4

http://media.putfile.com/repeticia1-skr

Благодаря за коментара!

http://media.putfile.com/KP-Demo-1