Универсален калкулатор за изчисляване на компенсация

[fluti]

Ами това че се движи оплетката, показва, че тя самата не се разтяга, т.е. върху нея няма осезаемо напрежение.

 

Специфичното тегло ще намалява, както намалява обема на единица дължина (сечението по дължината)

[Evtim Djerekarov]

Също остава въпроса как се изменя силата на опън, когато натиснем струната в средата, или близо до единия от краищата и? Защо като я натиснам в края е по-трудно, и тона се вдига повече?

[fluti]

Ами защото при натискане на една и съща дълбочина, когато натискаш в средата струната се удължава по-малко, отколкото, когато натискаш в краищата. Т.е. имаш триъгълници с еднакво лице (защото имат една еднаква страна и еднаква височина към нея) и различни ъгли. Дори мисля, че имаше такова правило, че от всички триъгълници с еднакви лица и една равна страна, равнобедреният има най-малък периметър (всъщност май сега си го измислих, но ако направиш проверка ще видиш, че е така) т.е. в зависимост от положението на пръста и дълбочимната на натискане може да изчислиш ъглите между струната и равното положение в двата края (примерно алфа и бета) и след това от връзката h=x.sin(алфа) (х - дълбочината на натискане, x - дължината на струната от мястото на натискане до съответния ъгъл), да намериш общата дължина на натиснатата струна и оттам - напрежението.

Редактирано Юли 1, 2007 от fluti

[Evtim Djerekarov]

Наистина растоянието е най-малко при равнобедрения триъгълник. Допусках, че може да има и друга причина за това. Ще напиша векторната част да видим какво ще излезе.

[Evtim Djerekarov]

Не знам за изчисленията - според мен може би ще се получи така - имам 3D точки на местата от където струните излизат от нъта и от бриджа. Имам и координати на точките на които би стъпила струната при натискане на дадено прагче( съответното прагче, и прагчето преди него, на което струната стъпва). Мога да събера дължините на 3-те вектора от нъта до предходното прагче - > до натиснатото прагче -> до бриджа. Така би трябвало да се получи дължина, близка до реалната.

 

Освен това, при изчислениятамога да взема предвид и остатъка струна до ключовете, и главите на струните.

[Evtim Djerekarov]

Написах векторната част на програмата, и сега вече изчислява дължината на струната, натисната на дадено прагче, при дадени разкрач на струните при нъта, разкрач при бриджа, височина на струните от фингърборда при нъта, височина на струните от фингърборда над 12-то прагче, и височина на самите позиции.

 

За сега изчислявам дължината на вектора от точката, от която струната напуска нъта -> коронка на прагчето, предхождащо натиснатото, където струната стъпва -> коронка на натиснатото прагче, където струната стъпва -> точката, при която струната напуска бриджа.

За 1-во прагче смятам разстоянието нът->1-во прагче -> бридж, поради липса на предходно прагче.

 

Тази формула, разгира се не е твърде точна, тъй като при високи струни, на практика не е задължително струната да опира и в предходното прагче, както има и малко допълнителен опън от огъването на струната под натиска на пръста между двете прагчета. Просто забелязах, че на практика, струната опита и в 2-те прагчета, като формата и между тях прилича повече на права линия, отколкото на дъга.

 

Ако се сещате за по-физично правилен метод - казвайте.

Редактирано Юли 2, 2007 от Evtim Djerekarov

[olygofren]

А не можеш ли първоначално да направиш скелет на програмата с placeholder-и вместо функции (примерно по-нисък ред на апроксимация, по-прости векторни уравнения) за изчисляване на по-сложните работи и да ги подобряваш с времето. Демек, подкарай я с приближение, виж колко добър резултат в сравнение с практическия ти опит в тая област дава и тогава задълбавай във всеки необходим детайл.

 

Мисля, че така по-бързо ще разбереш ще стане ли нещо смислено от това или не.

 

Не че това е точно по темата де

[Evtim Djerekarov]

Мога да кажа, че вече модулът от програмата, за смятане на честотата, както и модулът, исчисляващ удължаването на струните са готови. Сравнявах пробни резултати с информацията, дадена тук-таме из нета за струни на различни производители, както и направих сравнение с мои китари, и за сега резултатите рядко се разминават с повече от 0.5 цента.

 

Разбира се, крайно време е да си напиша коментари, за да не забравя какво съм писал, както и да дам по-разбираеми имена на променливите ми, и да проверя за нежелани ефекти (деление на 0), и подобни бъгчета. Както и трябва да си подредя кога, понеже сега е доста нахвърлян.

 

Алгоритъма е итративен. За сега съм стигнал до етапа, в който се въвеждат конструктивните параметри на китарата, както и компенсациите.

Разбира се, струна, например 0.010 инча диаметър, когато е опъната, например в Ми от първа октава, не е дебела точно 0.010 инча, а по-малко, понеже е опъната, също така, единицата маса е по-малка от номиналната, дадена за отпуснато състояние.

 

С помощтта на 3 функции които смятат зависимостоте между удължаването, дължината без напрежение, диаметъра, и напрежението на струната, образувам цикли, които започват от някаква изходна позиция, и чрез много итерации (около 900 обикновено )стигат до някаква равновесна точка между гореописаните параметри, в която на практика се вижда какава е дължината на отпуснатата струна, и също какъв диаметър и единица маса има струната, когато е опъната със зададеното напрежение.

 

Всякакви по - нататъшни опити за огромен брой итерации, започват да движат цялата система в определена посока, в резултат на крайната точност на числата с плаваша запетая, и закръглянето започва да дава ясно видими, нежелани резултати.

 

От цялата тази работа, честотата на трептене се вдига с няколко десети от херца обикновено, в сравнение със случая, когато разглеждаме диаметъра и единицата маса като непроменливи.

 

Преди гореописаните процедури се изчислява колко се е опънала струната от натиск на дадена позиция, както и колко се е покачил опъна от това.

 

 

За сега пробвах само с метални струни, както и такива с никелова, и бронзова оплетка.

 

Известно неудобство представлява фактът, че при оплетените струни дават най-често само външния диаметър на струната, и не дават диаметъра на стоманеното ядро, което всъщност е съществено важната за сметките информация, тъй като оплетката главно спомага за увеличаването на единица маса на струната, но няма особен ефект върху еластичността.

 

Играейки си с програмката, и наблюдавайки отклоненията по грифа, започнах да си давам сметка, че повечето инструменти, които имаме, всъщност често са фалшиви на места с по 2-3 цента в най-добрия случай (трудно се следи с тунера), и смяна на един тип струни с други, или на настройката на китаратата, би могла да въведе дразнещи отклонения дори в идеален инструмент, които не бихме могли да компенсираме само от седлата при бриджа, без да попаме нъта.

 

 

Нещо, което не съм направил - все още не взимам предвид нетрептящата част от струната до ключовете и под бриджа.

Също така, ще се радвам, ако ми помогнете с информация, относно това, как ъгъла на пречупване на струните над нъта влияе на опъна им.

 

Питам, понеже мисля да вкарам и поция, която изчислява каква сила трябва да се приложи върху дадена струна, за постигане на 1 тон бенд(извивка). Мисля, че такава функция би била доста полезна за проектанти на китари.

[fluti]

Би трябвало да вземаш дължината на нетрептящата част, когато пресмяташ опъна на струната, защото тази част също се опъва.

 

Огъването на струната влияе най-вече на звука - хармониците стават по-високи при по-остро огъната струна и на натиска върху бриджа, и теоретично (при липса на триене) не би трябвало да влияе на опъна. Обаче на практика, заради триенето на струните в бриджа и нъта, такова влияние има. То ще е толкова по-голямо, колкото по-силно струните натискат бриджа (тази сила се увеличава при по-остро огъване), също така навитите струни ще имат по-голямо съпротивление, заради грапавостта на намотките. Различните материали за нъта и бриджа, както и конструкцията им (наличие/отсъствие на ръбове) също ще оказват влияние. Лошото е, че не виждам как може да се изведе математическа зависимост за тези неща. Тук намерих формула, за изчисляване на натиска върху бриджа, но няма да е достатъчно. Може би ако се вземат коефициентите на триене между различните материали за струните и бриджа/нъта, по формулата F(триене) = k(триене) . F(натиск) може приблизително да се изчисли силата на триене.

Редактирано Юли 5, 2007 от fluti

[Evtim Djerekarov]

Пичове, стигнах до някъде с калкулатора, с известни резерви, бих казал, че смята метални струни. С найлоновите съм още назад с материала.

 

Та за да може всеки от вас да го пробва, реших да го препиша на PHP. Ще помоля, ако някой от вас има достъп до видим сървър, на който върви PHP, и евентуално mySQL(не задължително), и може да ми даде някакво акаунтче, или просто да ми задели една папка, където да мога да качвам през FTP, да пише в темата, така, че заедно да можем да разглеждаме, даваме идеи, и дописваме калкулатора. Нали повече глави мислят по-добре от една .

[Evtim Djerekarov]

В краен случай ще потърся free хостинг. Но все пак има ли желаещи все още да разчоплим нещата.

[Guest]

Евто, писах ти ЛС