Glacierise Публикувано Април 4, 2005 Публикувано Април 4, 2005 Идеята е тук да се дискутират структурни похвати - как да изградим цялата композиция, след като имаме основните елементи (мелодия, прогресия, ритъм, квото ни кефи). За пример и начало давам това, с което завърши предишната тема: Тия дена, както си седяхме с AXE и разсъждавахме, и забелязахме един интересен трик в една песен на Ин Флеймс (Free Fall от Reroute To Remain). Значи, имат един голям елемент - с ритъм, мелодия, вокал и т.н. Правят следното: Първо вкарват само мелодията. После - само ритъм секция и вокал. После малък преход (с възходяша хармония с пълна каденца, със силна доминанта накрая), и влиза целия елемент - с мелодиите, силния ритъм и вокала. В тоя случай е използвана много харесваната от мене субтрактивна техника - 'изваждаш' от най-пълната форма някакви елементи (в началото - най-много, постепенно добавяш останалите). Предимствата са, че прехода става много плавен, а крайната кулминация е много естествена - защото е измислена в целия си вид, не е сглобявана Ще ми е много интересно да посподелите идеи за интро-та - на мене тва ми е най-големия зор. Правил съм например интро, което да разчита на контраста - да 'стресира' слушателя, като го натовари с много музикална информация внезапно. Самата музика в интрото не се запомня много (може да се сложи нещо по-клиширано, но много бързо) и не се връща по-късно в композицията - така си остава изолирана, с 'шоков' ефект. Последствието е силно привличане на вниманието към елемента след интрото, който тогава е удачно да вкара някой от основните нишки в композицията (при мене - най-често мелодия). Ае - вие сте! Цитирай
Topsun Отговорено Април 4, 2005 Отговорено Април 4, 2005 най-просто може да се обясни с правенето на гоа-транс наслагват се някакви елементи за да се получи "негряване".сега сериозно в едно парче трябва да има интерсни неща,да се случва нещо.за това има интро,куплет,припев,бридж.ако знаеш как да наредиш тези "работи" и да направиш музиката така,че да има някаква кулминация,значи всичко е наред.най-добре е да се дават парчета от различни стилове за пример,да се разгадава тяхната стуктура,да се ползват за модел и след товакато ти е ясно за какво става дума да си правиш авторската музика и всичко да е наред.не говоря за плагиатство или копиране. Цитирай
AXE Отговорено Април 5, 2005 Отговорено Април 5, 2005 Още по яка тема Тоя субстрактивния метод ще взема да го пробвам Мен лично много ме интересуват композиции с полустандартна форма. Т.е. нито е някакво хептен разхвърляно и неповтарящо се, нито е куплет-припев-куплет-припев. Бих експериментирал и с напълно нестандартна форма, ама тряя мноо да се внимава там Иначе много се радвам на групи, които вкарват нови и свежи елементи във клишираните форми. Все пак това е най лесния начин за възприемане на музиката, ама вече е много изтъркан. И примерно като вкараш някаква странна част (бриджовете на Metallica :inlove: ) или пък някой "заблуден" риф и вдъхваш живот на парчето, привличаш интереса. Относно интротата в една статия Дайм обясняваше един негов похват дето го има във Cowboys-a. Имаш си някакъв основен риф, но започваш песента със същата мелодия октава нагоре. Така като почнеш после главния риф и се едно удряш шамар на слушателя Но пък е стандартно и често използвано. Аз лично много си падам и по интра с разни звуци, бекграунд клавири и прочие глезотии, но май не е за тая тема Да еба много хаотично се изказвам :killyou: Не съм казал последната си дума :arrow: Цитирай
the_gorer Отговорено Април 5, 2005 Отговорено Април 5, 2005 Това с изненадата е много густо - адски клиширано е, но винаги къса синджира. Много ме кефи как когато слушам някакъв gore-grind албум и знам, че ще има интрота от филми за зомбита, знам, че след интрото ще следва брутална водна стена на цунами от звук, и въпреки всичко това винаги трепвам като почне бруталията. Този ефект много напомня на филмовите похвати, дето гадът уж е умрял и ония се надввсват над него да го разгледат, а той изръмжава и ги гепи за топките. Маса кефи! Друг мой любим похват е енергично започване на песента с рифа, който по-нататък върви само под припева. Това загатва за бъдещата кулминация, без да я натрапва още в началото и слушателя я "търси", то ест очаква да се стигне до това, което вече е загатнато. Много е благо. Цитирай
Glacierise Отговорено Април 5, 2005 Автор Отговорено Април 5, 2005 Значи тва последното (интро с припева) почива на следната логика - ти анонсираш някакъв музикален материал в началото, който след това слушателя 'търси'. И когато го открие в кулминацията, усещането за развитие е голямо. А когато има голямо развитие - има голям кеф Още по-добре става, когато в припева повториш интрото, но 'надстроено' - повече гласове например. Това, което ухото търси, е развитие. По същия начин, както една мелодия или прогресия се развива и натрупва или освобждава напрежение - в зависимост от тоналния център - така е и при цялата композиция. Всичко опира до сравнение и разстояние от отправна точка. Затова тая традиционна форма куплет-припев е успешна. Припевът дава 'отправната точка' (аналогично на тониката), а куплетът натрупва напрежение - аналогично на доминанта. Но това е и най-изтърканата и ограничена форма. Всеки може да си направи свои си удовлетворителни форми, стига да спазва тия принципи на управление на напрежението, и да може да използва убедително и контрасти и, плавни преходи. Аз напреимер обичам 2 и 3-компонентни припеви. Има една такава структура, дето ме кефи: куплет - 1част припев - куплет - 1 и 2 част припев. Просто, ама работи Абе страшна свобода има там Чакам нови предложения Цитирай
mila_kara Отговорено Април 5, 2005 Отговорено Април 5, 2005 Аз напреимер обичам 2 и 3-компонентни припеви. Има една такава структура, дето ме кефи: куплет - 1част припев - куплет - 1 и 2 част припев. Просто, ама работи Абе страшна свобода има там Чакам нови предложения А аз обичам да вмъквам в средата на песента след припева инструментал, който не съдържа основната мелодия, но ползва същата хармония.Правя това най-вече с баладите. По принцип, не обичам схемата "куплет-припев-куплет" и се стремя да я разнообразявам, като вмъквам някой мотив. Напоследък експериментирам с етно. Цитирай
Glacierise Отговорено Април 5, 2005 Автор Отговорено Април 5, 2005 Пост-ни нещо, да го проанализираме. Ние тия дена с DeathZone ше запишеме читаво 2 наши парчета и ше ги качиме. Цитирай
the_gorer Отговорено Април 5, 2005 Отговорено Април 5, 2005 Има един друг приом, който ми допада. Това е кратка отваряща тема в началото, която се повтаря отново само в самия край на композицията. Значи почва тази тема, след това песента си върви по своя собствена, за предпочитане различаваща се като ритмика от отварящата тема постройка, и в самия край слушателят получава изненадващо припомняне на забравената тема от началото на песента. Chuck Shuldiner много го ползва това. Темата може и да не е в абсолютното начало или в абсолютния край, но винаги е към началото и към края - огражда като в скоби основната конструкция. Тарикатско е. Цитирай
mila_kara Отговорено Април 5, 2005 Отговорено Април 5, 2005 Пост-ни нещо, да го проанализираме. Ние тия дена с DeathZone ше запишеме читаво 2 наши парчета и ше ги качиме. Ще помисля! Само кажи някой оцелял свестен сървър. Цитирай
Glacierise Отговорено Април 5, 2005 Автор Отговорено Април 5, 2005 @мила - аз съм на free.datacom.bg. Ама не е прекалено свестен. Пробвай на някой извън БГ - geocities примерно, има доста @gorer - Е, това е точно това, за което говорех - в началото и в края темата ти е в различен контекст, и от там идва чувството за развитие и 'пътуване'. Това, което аз съм правил, е да си разделям композицията на части, в които има по една водеща тема. И в последната част се срещат всичките. Лудница става. Цитирай
the_gorer Отговорено Април 5, 2005 Отговорено Април 5, 2005 @gorer - Е, това е точно това, за което говорех - в началото и в края темата ти е в различен контекст, и от там идва чувството за развитие и 'пътуване'. Не, имам предвид друго. Темата в началото и края е абсолютно еднаква. Няма развитие и няма различен контекст в края. Просто се цели разнообразяване на монотонността на композицията с един и същ елемент лепнат в началото и в края, като този завършващият определено има по-силен ефект, тъй като сме го чули веднъж, забравили сме го, врели сме и сме кипели в песента и изведнъж ни изненадват пак с него. Мисля, че подобен похват имаше в "Шрек" - почва с отваряне на приказна книга, следва филмът и свършва пак със същата приказна книга. Клиширано, но ефектно. Цитирай
Glacierise Отговорено Април 5, 2005 Автор Отговорено Април 5, 2005 Контекстът е различен, защото втория път имаш цялата песен преди темата Цитирай
eXile Отговорено Април 5, 2005 Отговорено Април 5, 2005 (Редактирано) Интрота, аутрота - Enter Sandman - в тази песен ги има на корем, че и отгоре Че и добри. Особено ми харесва прехода към аутрото (когато изръмжава) - изненадващо си е. Ами интрото на The Unforgiven :inlove: А Master-a? For Whom The Bell Tolls? Или Fuel от S&M :twisted: От металика само със слушане много можеш да научиш композиционно и много работи могат да ти дойдат в главата За разлика от едни други мои любимци - Годсмак, който са ми антипример в това отношение, ама не може всеки да е пирфектин. А къде забрайхме Child In Time? Black Night? Еееех, Пърпъл, Пърпъл... Вие говоирте за инструментални интрота, а какво ще кажете за неиструменталните такива? Като Mr Tinkertrain на ози? То пак е интсрументал, ама чуйте го да разберет какво искам да кажа. Бавната част. И после прехода (ако тва стряскане може да се нарече преход :green: ). Обаче предпочитам темата в интрото да е наистина заомняща се и да не си остане само там - да се повтаря из песента (като Enter Sandman или Smoke In The Water :guitar: ). Интрото трябва да е запомнящо се почти колкото самата песен :green: ПП: Някой спомена за качване на мелодията една октава по-нагоре - шго пробвам, звучи интересно (като идея за интро-аутро). А иначе то често се ползва за повишаване на напрежението. И забрайх да спомена готините интрота на БТР :green: Редактирано Април 5, 2005 от JoiNT_NaTuRe Цитирай
eXile Отговорено Април 5, 2005 Отговорено Април 5, 2005 А какво ще кажете за Running Out Of Time на Ози? Има един мотив, който се повтаря през ресента (май нещо като хорово пеене) и се него и свършва - какво мислите да този похват? Нещо не мога да му схвана смисъла :think: Много протяжно ми се вижда. Цитирай
Glacierise Отговорено Април 5, 2005 Автор Отговорено Април 5, 2005 Ми тва е мотив. Аз така и не успявам да напраа нещо готино с мотиви. Ама ше успея, де Рано или късно То самата идея на мотива му е да се повтаря през цялото време и да дава отправна точка за другите изцепки. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.