Структурни композиционни похвати

[Glacierise]

Идеята е тук да се дискутират структурни похвати - как да изградим цялата композиция, след като имаме основните елементи (мелодия, прогресия, ритъм, квото ни кефи).

 

За пример и начало давам това, с което завърши предишната тема:

 

Тия дена, както си седяхме с AXE и разсъждавахме, и забелязахме един интересен трик в една песен на Ин Флеймс (Free Fall от Reroute To Remain). Значи, имат един голям елемент - с ритъм, мелодия, вокал и т.н. Правят следното: Първо вкарват само мелодията. После - само ритъм секция и вокал. После малък преход (с възходяша хармония с пълна каденца, със силна доминанта накрая), и влиза целия елемент - с мелодиите, силния ритъм и вокала.

 

В тоя случай е използвана много харесваната от мене субтрактивна техника - 'изваждаш' от най-пълната форма някакви елементи (в началото - най-много, постепенно добавяш останалите). Предимствата са, че прехода става много плавен, а крайната кулминация е много естествена - защото е измислена в целия си вид, не е сглобявана

 

Ще ми е много интересно да посподелите идеи за интро-та - на мене тва ми е най-големия зор.

 

Правил съм например интро, което да разчита на контраста - да 'стресира' слушателя, като го натовари с много музикална информация внезапно. Самата музика в интрото не се запомня много (може да се сложи нещо по-клиширано, но много бързо) и не се връща по-късно в композицията - така си остава изолирана, с 'шоков' ефект. Последствието е силно привличане на вниманието към елемента след интрото, който тогава е удачно да вкара някой от основните нишки в композицията (при мене - най-често мелодия).

 

Ае - вие сте!

[Topsun]

най-просто може да се обясни с правенето на гоа-транс наслагват се някакви елементи за да се получи "негряване".сега сериозно в едно парче трябва да има интерсни неща,да се случва нещо.за това има интро,куплет,припев,бридж.ако знаеш как да наредиш тези "работи" и да направиш музиката така,че да има някаква кулминация,значи всичко е наред.най-добре е да се дават парчета от различни стилове за пример,да се разгадава тяхната стуктура,да се ползват за модел и след товакато ти е ясно за какво става дума да си правиш авторската музика и всичко да е наред.не говоря за плагиатство или копиране.

[AXE]

Още по яка тема

 

Тоя субстрактивния метод ще взема да го пробвам

 

Мен лично много ме интересуват композиции с полустандартна форма. Т.е. нито е някакво хептен разхвърляно и неповтарящо се, нито е куплет-припев-куплет-припев. Бих експериментирал и с напълно нестандартна форма, ама тряя мноо да се внимава там Иначе много се радвам на групи, които вкарват нови и свежи елементи във клишираните форми. Все пак това е най лесния начин за възприемане на музиката, ама вече е много изтъркан. И примерно като вкараш някаква странна част (бриджовете на Metallica :inlove: ) или пък някой "заблуден" риф и вдъхваш живот на парчето, привличаш интереса.

 

Относно интротата в една статия Дайм обясняваше един негов похват дето го има във Cowboys-a. Имаш си някакъв основен риф, но започваш песента със същата мелодия октава нагоре. Така като почнеш после главния риф и се едно удряш шамар на слушателя Но пък е стандартно и често използвано.

Аз лично много си падам и по интра с разни звуци, бекграунд клавири и прочие глезотии, но май не е за тая тема

 

Да еба много хаотично се изказвам :killyou: Не съм казал последната си дума :arrow:

[the_gorer]

Това с изненадата е много густо - адски клиширано е, но винаги къса синджира.

Много ме кефи как когато слушам някакъв gore-grind албум и знам, че ще има интрота от филми за зомбита, знам, че след интрото ще следва брутална водна стена на цунами от звук, и въпреки всичко това винаги трепвам като почне бруталията. Този ефект много напомня на филмовите похвати, дето гадът уж е умрял и ония се надввсват над него да го разгледат, а той изръмжава и ги гепи за топките. Маса кефи!

Друг мой любим похват е енергично започване на песента с рифа, който по-нататък върви само под припева. Това загатва за бъдещата кулминация, без да я натрапва още в началото и слушателя я "търси", то ест очаква да се стигне до това, което вече е загатнато. Много е благо.

[Glacierise]

Значи тва последното (интро с припева) почива на следната логика - ти анонсираш някакъв музикален материал в началото, който след това слушателя 'търси'. И когато го открие в кулминацията, усещането за развитие е голямо. А когато има голямо развитие - има голям кеф Още по-добре става, когато в припева повториш интрото, но 'надстроено' - повече гласове например.

 

Това, което ухото търси, е развитие. По същия начин, както една мелодия или прогресия се развива и натрупва или освобждава напрежение - в зависимост от тоналния център - така е и при цялата композиция. Всичко опира до сравнение и разстояние от отправна точка.

 

Затова тая традиционна форма куплет-припев е успешна. Припевът дава 'отправната точка' (аналогично на тониката), а куплетът натрупва напрежение - аналогично на доминанта.

 

Но това е и най-изтърканата и ограничена форма. Всеки може да си направи свои си удовлетворителни форми, стига да спазва тия принципи на управление на напрежението, и да може да използва убедително и контрасти и, плавни преходи.

 

Аз напреимер обичам 2 и 3-компонентни припеви. Има една такава структура, дето ме кефи:

 

куплет - 1част припев - куплет - 1 и 2 част припев. Просто, ама работи

 

Абе страшна свобода има там Чакам нови предложения

[mila_kara]

Аз напреимер обичам 2 и 3-компонентни припеви. Има една такава структура, дето ме кефи:

 

куплет - 1част припев - куплет - 1 и 2 част припев. Просто, ама работи

 

Абе страшна свобода има там Чакам нови предложения 

А аз обичам да вмъквам в средата на песента след припева инструментал, който не съдържа основната мелодия, но ползва същата хармония.Правя това най-вече с баладите.

По принцип, не обичам схемата "куплет-припев-куплет" и се стремя да я разнообразявам, като вмъквам някой мотив. Напоследък експериментирам с етно.

[Glacierise]

Пост-ни нещо, да го проанализираме. Ние тия дена с DeathZone ше запишеме читаво 2 наши парчета и ше ги качиме.

[the_gorer]

Има един друг приом, който ми допада.

Това е кратка отваряща тема в началото, която се повтаря отново само в самия край на композицията.

Значи почва тази тема, след това песента си върви по своя собствена, за предпочитане различаваща се като ритмика от отварящата тема постройка, и в самия край слушателят получава изненадващо припомняне на забравената тема от началото на песента.

Chuck Shuldiner много го ползва това. Темата може и да не е в абсолютното начало или в абсолютния край, но винаги е към началото и към края - огражда като в скоби основната конструкция.

Тарикатско е.

[mila_kara]

Пост-ни нещо, да го проанализираме. Ние тия дена с DeathZone ше запишеме читаво 2 наши парчета и ше ги качиме.

Ще помисля! Само кажи някой оцелял свестен сървър.

[Glacierise]

@мила - аз съм на free.datacom.bg. Ама не е прекалено свестен. Пробвай на някой извън БГ - geocities примерно, има доста

 

@gorer - Е, това е точно това, за което говорех - в началото и в края темата ти е в различен контекст, и от там идва чувството за развитие и 'пътуване'.

 

Това, което аз съм правил, е да си разделям композицията на части, в които има по една водеща тема. И в последната част се срещат всичките. Лудница става.

[the_gorer]

@gorer - Е, това е точно това, за което говорех - в началото и в края темата ти е в различен контекст, и от там идва чувството за развитие и 'пътуване'.

Не, имам предвид друго.

Темата в началото и края е абсолютно еднаква. Няма развитие и няма различен контекст в края. Просто се цели разнообразяване на монотонността на композицията с един и същ елемент лепнат в началото и в края, като този завършващият определено има по-силен ефект, тъй като сме го чули веднъж, забравили сме го, врели сме и сме кипели в песента и изведнъж ни изненадват пак с него.

Мисля, че подобен похват имаше в "Шрек" - почва с отваряне на приказна книга, следва филмът и свършва пак със същата приказна книга.

Клиширано, но ефектно.

[Glacierise]

Контекстът е различен, защото втория път имаш цялата песен преди темата

[eXile]

Интрота, аутрота - Enter Sandman - в тази песен ги има на корем, че и отгоре Че и добри. Особено ми харесва прехода към аутрото (когато изръмжава) - изненадващо си е.

Ами интрото на The Unforgiven :inlove:

А Master-a? For Whom The Bell Tolls? Или Fuel от S&M :twisted: От металика само със слушане много можеш да научиш композиционно и много работи могат да ти дойдат в главата

За разлика от едни други мои любимци - Годсмак, който са ми антипример в това отношение, ама не може всеки да е пирфектин.

А къде забрайхме Child In Time? Black Night? Еееех, Пърпъл, Пърпъл...

Вие говоирте за инструментални интрота, а какво ще кажете за неиструменталните такива? Като Mr Tinkertrain на ози? То пак е интсрументал, ама чуйте го да разберет какво искам да кажа. Бавната част. И после прехода (ако тва стряскане може да се нарече преход :green: ).

Обаче предпочитам темата в интрото да е наистина заомняща се и да не си остане само там - да се повтаря из песента (като Enter Sandman или Smoke In The Water :guitar: ). Интрото трябва да е запомнящо се почти колкото самата песен :green:

 

 

ПП:

Някой спомена за качване на мелодията една октава по-нагоре - шго пробвам, звучи интересно (като идея за интро-аутро). А иначе то често се ползва за повишаване на напрежението.

И забрайх да спомена готините интрота на БТР :green:

Редактирано Април 5, 2005 от JoiNT_NaTuRe

[eXile]

А какво ще кажете за Running Out Of Time на Ози? Има един мотив, който се повтаря през ресента (май нещо като хорово пеене) и се него и свършва - какво мислите да този похват? Нещо не мога да му схвана смисъла :think: Много протяжно ми се вижда.

[Glacierise]

Ми тва е мотив. Аз така и не успявам да напраа нещо готино с мотиви. Ама ше успея, де Рано или късно То самата идея на мотива му е да се повтаря през цялото време и да дава отправна точка за другите изцепки.