ronia Публикувано Декември 6, 2006 Публикувано Декември 6, 2006 Предлагам да запалим камината, да отворим бутилка червено вино и да си побъбрим сладко... Само за приятели в музиката. Имам такъв човек. Отдавна разстоянията ни разделиха, но това беше моята сродна душа в музиката. Превъзходен самороден талант. Заедно направихме най-важните си първи стъпки в пеенето, композирането, живото изпълнение и записите. Най-много обичах да седнем на брега на морето през нощта и тя да запее. Мога да си я представя и до ден-днешен. Едно дребно момиченце, застанало на ръба скалата, пее на морето и на целия свят... Цитирай
toshevski Отговорено Декември 6, 2006 Отговорено Декември 6, 2006 Ооо, каква романтика! А колко обичам... Аз пък се сещам за едни много ранни спомени пак с момиче... и гледане на звезди, едно друго... а за музиката се сещам за едни такива хорчета и песнички, които много ме вдъхновяваха и си ги пеех всеки ден тихо на връщане от даскалото (там ми беше хора)... "Светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от моята песен..." Най- вече се сещам за истинското си откриване на гласа си преди известно време, да не кажа скоро...- чувствах го като прекрасна рожба, пеленаче, което трябва да го науча да говори, ходи и най- вече- ЛЕТИ.... Не знам защо такива приказки ги пускам, но така ми нахлуха в главата, че нямаше как да не ги споделя... Цитирай
ronia Отговорено Декември 6, 2006 Автор Отговорено Декември 6, 2006 Тъкмо това ми беше целта с тази тема. Очаквам да се стори твърде лигава на някои хора, но останалите може и да се постоплим... Още нещо хубаво се сещам. Случайно се засичаме с Ели (Elly) на участие на една група. Започват да изпълняват "More Than Words" само с китара и на един глас. Ели леко тревожно поглежда към втория, самотен микрофон на сцената и след кратко колебание се качва и запява заедно с певицата. Беше удивителен момент! Хората спряха да дишат дори. Цитирай
Termy Отговорено Декември 9, 2006 Отговорено Декември 9, 2006 Когато става въпрос за роматника и музика, не мога да не се присетя за първата ми група (предишната освен това ). Бяхме няколко хлапета, които са се събрали и вдигат шум с амбицията да правят музика. Моменти на ходене по различни репетиционни и приключенията покрай тях. Имаше една на сточна гара... Беше ужасна. Отидохме веднъж, а по пътя гоних глутница кучета с инструмента на басиста. Невероятните репетиции в "Дупката". Голямо смучене падаше там. Наричахме го "да се насладим на моментите след репетицията". Трудно е да се предаде атмосферата, която цареше там, а и като цяло в нашата петорка. Само мога да кажа, че беше зверско... Всеки момент беше невороятен. Благодарско на сите дето кретеснявахте с нас. Цитирай
AlFiA Отговорено Декември 10, 2006 Отговорено Декември 10, 2006 Тъкмо това ми беше целта с тази тема. Очаквам да се стори твърде лигава на някои хора, но останалите може и да се постоплим... Като става дума за топлина току-що се връщаме с дъщеря ми от юношеското Гран-При в Зимния Дворец. Японка спечели първото място, от българите само 1 момиче се състезаваше, за разлика от американците... Та мисълта ми беше, не е възможно да се отпусне човек на камина, на чаша вино и да прави нещо най-романтично. Романтиката не е поркането или може би в кръчма или на паркет нещата стоят различно отколкото на скорост на леда... самият лед, чистотата и скоростта заедно с музика са еуфория и магия :inlove: Цитирай
CorvusCorax Отговорено Декември 11, 2006 Отговорено Декември 11, 2006 Леля пак утрепа рибата със смислеността на поста си... Но все пак... Май всичките ми спомени, свързани с миналото ми като музикант са романтични, даже така като се замисля се натъжавам малко за това как лети времето... Спомням си как се записах на уроци по пиано... Да, бях едва навършил шест години и ходех на предучилищна подготовка в едно читалище. Кабинетът беше в дъното на коридора, на втория етаж на читалището. За да стигнеш до него, трябваше да минеш през целия коридор, покрай вратите на стаите, в които даваха уроци учителите по пиано, китара, флейта, цигулка... Понеже читалището беше точно до моя блок, нашите на третия ден ми бяха позволили да ходя и да се прибирам сам от предучилищна. И така, няколко седмици ходех на предучилищна и закъснявах, защото оставах в коридора да послушам музикантите. Един ден не издържах и почуках на една от вратите - разбира се, възпитано изчаках ученикът вътре да свърши етюда си... Отвори ми най-прекрасната жена на света (тогава ми се струваше почти като от приказка: тя беше за мен Феята на Музиката...). Не знам колко странно и се е сторило, когато е чула едно малко непознато момче да и казва "Искам да се науча да свиря на пиано! ", но учителката веднага ме записа и насрочи първия ми урок още за следващия ден. Мама и тате разбраха че ходя на уроци по пиано едва след месец, когато трябваше да се плати таксата в читалището - но този път не за предучилищна, защото на такова не ходех, а за пиано. Четири години ходех на уроци при тази учителка, но си спомням всеки един урок, спомням си как подреждаше малките ми детски пръсти върху клавишите, спомням си как ми пееше мелодиите, които свирех... За жалост учителката започна друга работа (може би в операта, не помня), така че прекъснах уроците си при нея. След това ходих и при няколко други преподаватели, но някак не успяха да ме накарат да се чувствам като с Феята на Музиката. Тя се казва Ирина Еринина. Когато в седми клас вече ме бяха обзели рокаджийските влияния и реших, че ми се свири на китара, отидох и се записах на уроци в същото читалище (макар, че вече не живея в съседния блок). Оказа се, че уроците по китара се водеха в същата тази стая, в която ходех и на пиано преди години, със същото това пиано, чрез което изпървом се докоснах до музиката. Сигурно заради това и не се научих да свиря на китара - през повечето време ръцете ми бяха на клавишите на пианото, а не на струните... Цитирай
Elly Отговорено Декември 23, 2006 Отговорено Декември 23, 2006 Хубава тема, Кремена! Отново!!! Като направим награди на музикант.орг за хубави теми, шта номинирам в категория "съдържателни", "смислени" или нещо такова ... абе дотогава ще го формулирам по-добре Аз отдавна я прочетох де, чак ме е яд, че вече не е събрала 100 мнения, но ето че и аз самата не включих от раз как да разкажа нещо, което ме е карало да се почувствам вълшебно. Май наскоро се почувствах така на един концерт... Беше с хиляди хора, затова не съм сигурна дали пасва към "уютната" тема... и все пак аз настръхнах и се просълзих от силата на момента, понеже преди това толкова пъти бях слушала тези мои любими песни на Стинг... в най-различни уютни моменти и обстановки... А ето и повода да се включа: СНОЩИ се почувствах така! На благотворителния концерт за Петър! Пак имаше хора, много хора! Пак не беше някакъв спонтанен или интимен момент... но беше толкова топъл! Стархотно! Няма сми да добавям нищо повече! :inlove: Цитирай
yotzzo Отговорено Декември 24, 2006 Отговорено Декември 24, 2006 Съгласявам се с Elly. Весели празници и още много специални музикални моменти! Цитирай
ronia Отговорено Декември 24, 2006 Автор Отговорено Декември 24, 2006 (Редактирано) През цялото време на концерта си мислех колко неща ще трябва да напиша тук след това и се раджам, че вече се е почнало. И аз ще повторя: беше ВЪЛШЕБНО - благодарение на всеки един човек в залата! Толкова хубави и положителни емоции - това не се забравя! :inlove: Редактирано Декември 24, 2006 от ronia Цитирай
AlFiA Отговорено Декември 24, 2006 Отговорено Декември 24, 2006 (Редактирано) ronia, като ти се уталожат емоциите напиши мооля те :inlove: аз не успявам да пристигам на такива концерти - недобра координация във времето И за бабас енд дядос с Илиянка и още карузо много ми се искаше да ги чуя ,нали sa6tiat все минава ту в този раздел, ту в говорилнята все някой успява да ги похвали. П.С. Или нека Пилето ако е бил за концерта да напише, той пише много хубаво и емоционално... :violin: Редактирано Декември 24, 2006 от AlFiA Цитирай
Elly Отговорено Декември 24, 2006 Отговорено Декември 24, 2006 AlFiA, има много хубава тема за концерта - от идеята до коментарите - заслужава да я прочетеш! Пинната е в "какво къде кога" Цитирай
AlFiA Отговорено Декември 28, 2006 Отговорено Декември 28, 2006 Да, аз след като написах я видях там На снимките на сцената всички изглеждат много въодушевени и щастливи. Значи магията я е имало... :inlove: Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.