Rocko Отговорено Октомври 17, 2006 Отговорено Октомври 17, 2006 Тренирам си сам....имам си и група /в момента се свири Български фолклор, което е почти толкова отговорно, колкото рок и джаз, ако не и повече/.....и имам и 2-3 дечурлига на които преподавам в ДМШ....те тва е пълна програма. Съвсем сериозно мисля, че нещата трябва да вървят паралелно, за да се развива един инструменталист.......само едното или другото по отделно се обезмислят Цитирай
makedonetsa Отговорено Октомври 17, 2006 Отговорено Октомври 17, 2006 Трябва да вървят паралелно нещата ! Поне ако човек иска да постигне нещо повече . Ако е съвсем начинаещ поне 6 месеца трябва яко да копа сам в къщи , защото после ще има, боли ме това или онова . Цитирай
NeonGod Отговорено Октомври 17, 2006 Отговорено Октомври 17, 2006 не ходя на уроци.праскам си със групата.не ми остава време за уроци и за това не ходя.но и двете сачетават и уроци и група.но аз не сам от наи свободните да ходя на уроци :wall: нямам нищо против тях Цитирай
EX-FLAMES Отговорено Октомври 17, 2006 Отговорено Октомври 17, 2006 Всичко е това е въпрос на личен избор и собствена преценка...Май и с това се изчерпва темата(която е много готина м/у другото) Цитирай
bi4o Отговорено Октомври 18, 2006 Отговорено Октомври 18, 2006 Защо по дяволите ти е да свириш невероятно на барабани ако не свириш с хора? ми и аз това се питам :think: Цитирай
THE_INEXORABLE Отговорено Октомври 27, 2006 Отговорено Октомври 27, 2006 Хахаха, хора, спрете се бе! Как така едното или другото? Ами нали като си примерно кибик, дето само блъска вкъщи, един ден като опре до свирене с хора, скандалът е налице, щото пичът по-трудно ще се съобрази с другите, отколкото някой, който е свирил и преди с групи. От друга страна, човек, който пък е започнал с групите, без да знае АБВ-то на барабаните (ръце, крака, кое как се движи ;Р), нали: 1. Ще се чудят как да го траят (ако останалите изобщо стават за нещо); 2. Той ще се "научи" да свири едни и същи неща, без да знае как да си разнообрази партиите; 3. Ще тръгне по кривата пътека и после ходи оправяй и постановка, и техника, и четене на ноти (ако не нужно), и музикални термини (една триола да му кажеш и да знае к'во е, пак добре), и ритмика и к'во ли още не! А какво мислите за следното - учиш се да караш колело чак като почнеш да пазиш развновесие, тръгваш на състезание в квартала. Доста тъп, но надявам се ясен пример, щото с'а ми хрумна. Та нека първо бъдещият музикант научи основите, научи горе-долу кой стил как се свири (основни понятия де), да се НАУЧИ поне малко да свири различни стилове (извън вкуса му дори) и пр. Чак тогава, като почувства малко увереност и ентусиазъм, да се впуска в приключението. Отделно от това нали човек трябва да си пробва триковете сам, за да се получат, и след това да напира да вмъква "свои" елемнти в общата музика. Това според мен е доста essential като принцип, така че нека си свирим с групи, но нека отделим и достатъчно време на собствената си техника, така че да може продуктът, който звучи под палките ни, да е достатъчно разнообразен, но и съобразен с музиката; достатъчно идеен, така че да пасва, но и да не влиза в конфликт с музиката на групата. УСПЕХ! Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.