AlFiA Публикувано Септември 12, 2006 Share Публикувано Септември 12, 2006 (Редактирано) Гледах Ана Томова-Синтова в един документален филм със свои ученици. Съветът й като преподавател бе "Следвай сърцето си!" :violin: А докато други са точно в позиция наобратно - твърдят: -пееш нелогична динамика, - зовът на сърцето може да е измамен! - а това на сцената не би направило впечатление никому, не е интересно, рамките му са от банално до най-много - смешно! Как според вас се постига верният усет на интерпретация? Редактирано Септември 12, 2006 от AlFiA Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
CorvusCorax Отговорено Септември 12, 2006 Share Отговорено Септември 12, 2006 В преподаването на всяко изкуство (говоря от позицията на човек, преподавал танци, но също така учил пеене, свирене и танцуване при много и различни преподаватели) трябва да намериш баланса. Няма абсолютна ситуация, в която да можеш да избереш дали ще е метода на тоягата или метода на моркова това, което ще те изведе на правилната пътека, трябва да лавираш. Но при всички положения не бива да забравяш, че изкуство се прави не само с познания и възможности, а и в голяма степен със сърце. Иначе се получава едно друго нещо, за което нямам име, но не наричам изкуство. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Mandalay Отговорено Септември 12, 2006 Share Отговорено Септември 12, 2006 В театъра го наричаме "занаятчийство" т'ва за което нямаш дума. А подхода... де да знам... за всяко нещо си има правило, както и за всяко правило си има изключение. Добрия баланс между правила и изключения спрямо всяка отделна личност може би ще даде най-добър резултат. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
AlFiA Отговорено Септември 18, 2006 Автор Share Отговорено Септември 18, 2006 В театъра го наричаме "занаятчийство" т'ва за което нямаш дума. А подхода... де да знам... за всяко нещо си има правило, както и за всяко правило си има изключение. Добрия баланс между правила и изключения спрямо всяка отделна личност може би ще даде най-добър резултат. Мандалай почти нищо не можах да осмисля от това което се опитваш да ми кажеш По интонацията ти горе-долу схващам, че искаш с безпристрастна усмивка да изразиш що годе обективно мнение. А отношението ти към това "занаятчийстване" не долових - добро ли е или лошо? приемаш ли занаятчийството или изпитваш неприязън... поне нещо в този дух моля те напиши... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
AlFiA Отговорено Септември 18, 2006 Автор Share Отговорено Септември 18, 2006 (Редактирано) В преподаването на всяко изкуство (говоря от позицията на човек, преподавал танци, но също така учил пеене, свирене и танцуване при много и различни преподаватели) трябва да намериш баланса. Няма абсолютна ситуация, в която да можеш да избереш дали ще е метода на тоягата или метода на моркова това, което ще те изведе на правилната пътека, трябва да лавираш. Но при всички положения не бива да забравяш, че изкуство се прави не само с познания и възможности, а и в голяма степен със сърце. Иначе се получава едно друго нещо, за което нямам име, но не наричам изкуство. Баланс между какво? кое от трите ще вземе превес да бъде по-ясно изразено: 1форма, 2съдържание или 3 "магазинерната" част тогава на това трябвало да му се вика не баланс, а "стъкмистика"... Защото в мускулите и рутината баланса на преподавателската /или диригентска/ палка - може да има, но там в сърцето няма баланс... Редактирано Септември 18, 2006 от AlFiA Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Mandalay Отговорено Септември 21, 2006 Share Отговорено Септември 21, 2006 В театъра го наричаме "занаятчийство" т'ва за което нямаш дума. А подхода... де да знам... за всяко нещо си има правило, както и за всяко правило си има изключение. Добрия баланс между правила и изключения спрямо всяка отделна личност може би ще даде най-добър резултат. Мандалай почти нищо не можах да осмисля от това което се опитваш да ми кажеш По интонацията ти горе-долу схващам, че искаш с безпристрастна усмивка да изразиш що годе обективно мнение. А отношението ти към това "занаятчийстване" не долових - добро ли е или лошо? приемаш ли занаятчийството или изпитваш неприязън... поне нещо в този дух моля те напиши... Ами... "занятчийство" го казвам с крайно негативно усещане. Това е когато изкуството престане да бъде такова, а просто средство за изкарване на пари. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
AlFiA Отговорено Септември 22, 2006 Автор Share Отговорено Септември 22, 2006 интересно че у нас само нещата изглеждат до такава степен "побългарени" едва ли не е традиция стереотипът - че щом е изкуство е значи е безплатно и обратно щом не се плаща значи е наистина е изкувство... :think: П.С. ама Моцарт когато се е преместил свободен и беден във Виена е станал музикален бачкатор и най-хубавите си неща е написал за пари... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Mandalay Отговорено Септември 22, 2006 Share Отговорено Септември 22, 2006 (Редактирано) Добре де... пак не ме разбра. Няма НИЩО такова като тва което си разбрала. Свиренето и пеенето е труд и то не като повечето други, а нещо което изисква повече време, повече работа, повече късмет за реализация, а и повече връзки, повече упоритост, повече талант и какво ли още не от средното (без да подценявам никоя професия, разбира се), та и заплащането трябва да е повече от средното. И не ме срам да пея за пари! Но пея и за удоволствие - ВИНАГИ! Т.е. да изкарвам пари с музика, която наистина ми доставя удоволствие! А не просто да изкарвам пари с музика, каквато и да е. Това е което не харесвам! А не че изкуство с което се изкарват пари не е изкуство. Напротив, изкуство с което се изкарват пари е по-доброто изкуство. Но за да се нарече изкуство изобщо, трябва да има емоция в него, трябва да има усещане за нещо, да внушава нещо, трябва да ти е кеф да го правиш. Но това отдавна няма нищо общо с темата. едит: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=14641 точно това от което се оплаква авторът на темата е занятчийство! Редактирано Септември 22, 2006 от Mandalay Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
AlFiA Отговорено Септември 23, 2006 Автор Share Отговорено Септември 23, 2006 (Редактирано) Добре де... пак не ме разбра. Няма НИЩО такова като тва което си разбрала. Свиренето и пеенето е труд и то не като повечето други, а нещо което изисква повече време, повече работа, повече късмет за реализация, а и повече връзки, повече упоритост, повече талант и какво ли още не от средното (без да подценявам никоя професия, разбира се), та и заплащането трябва да е повече от средното. И не ме срам да пея за пари! Но пея и за удоволствие - ВИНАГИ! Т.е. да изкарвам пари с музика, която наистина ми доставя удоволствие! А не просто да изкарвам пари с музика, каквато и да е. Това е което не харесвам! А не че изкуство с което се изкарват пари не е изкуство. Напротив, изкуство с което се изкарват пари е по-доброто изкуство. Но за да се нарече изкуство изобщо, трябва да има емоция в него, трябва да има усещане за нещо, да внушава нещо, трябва да ти е кеф да го правиш. Но това отдавна няма нищо общо с темата. едит: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=14641 точно това от което се оплаква авторът на темата е занятчийство! Мисля че потънахме в прекалено обяснение, но ето тук беше главното: Но за да се нарече изкуство изобщо, трябва да има емоция в него, трябва да има усещане за нещо, да внушава нещо, трябва да ти е кеф да го правиш. Това със кефа е доста сложно. Тези които ги наричаш "занаятчии" са трудоустроени изпитват кефа от удобството на от заучените неща. Това дето писа -че нямат думата - това не е вярно. Точно те се пъхат навсякъде и имат длъжностно думата.... П.С. всъщност Караян според теб какъв е? понеже по темата - гледах Ана Томова-Синтова точно в 3-часовия "Дон Жуан" под палката на Караян. 80 годишния да го гледаш 3 часа как маха... а ще е вечен......... и на прах да стане, този прах пак ще се събере в една палка ... а всъщност А. Т-С. на филма преподава как да се пее със сърце... Редактирано Септември 23, 2006 от AlFiA Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ivan Отговорено Ноември 28, 2006 Share Отговорено Ноември 28, 2006 ...от личен опит-да,формира се.Колкото до сърцето,без него само се деформира. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
AlFiA Отговорено Ноември 30, 2006 Автор Share Отговорено Ноември 30, 2006 погледни какъв подпис си сложих след като те прочетох. За да не забравям за съотношенията П.С. и май не се отнася само за свиренето на пиано :hello: Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ivan Отговорено Декември 1, 2006 Share Отговорено Декември 1, 2006 Подписът е естетически,изобщо,темата заспа Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
AlFiA Отговорено Декември 2, 2006 Автор Share Отговорено Декември 2, 2006 Подписът е естетически,изобщо,темата заспа Съвсем не е така, като ми утихне бурята отвътре навярно ще намеря думи да обясня какво точно ми се случва и защо ми са били нужни вашите мнения, този подпис, особено твоето последното което ми написа... а сега отвътре все още ми клокочи, отвънка ми личи че нервнича............ абе въобще уужас :wall: Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Egon Отговорено Декември 2, 2006 Share Отговорено Декември 2, 2006 Гледах Ана Томова-Синтова в един документален филм със свои ученици. Съветът й като преподавател бе "Следвай сърцето си!" :violin: А докато други са точно в позиция наобратно - твърдят: -пееш нелогична динамика, - зовът на сърцето може да е измамен! - а това на сцената не би направило впечатление никому, не е интересно, рамките му са от банално до най-много - смешно! Как според вас се постига верният усет на интерпретация? На въпроса ти - вторите. Сърцето винаги ще е там, то помага, но знанията и усета за качество се развива и учи. Само със сърце се стига най-много до мелодрамата. преди сърцето са други неща, но ако накрая останат само те, става механизирано и кухо. Много често съм повтарял това - само емоции, чувства и т.н. изкуство не правят. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ivan Отговорено Декември 5, 2006 Share Отговорено Декември 5, 2006 В подписът,който е цитат на Хоровиц,всичко е ясно казано,и по темата,че и в повече.Аргумент от всякъде -точка Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.