R&B

[Rossoner]

Здравейте! 

Имам тука няколко текста, все още дори не съм успял да ги катекоризирам, спрямо стила музика (предполагам, че клонят към рап), та ще се радвам за някаква оценка, най-вече критика (:

 

 

-"Кашлица ми се дочува,

Някои маи пак боледува"

Идеята ти хич не струва,

тоз' редовно си купува.

Яко фен е на тревата

и витае в небесата.

-"Не разбирам много честно,

обясни ми го по-лесно,

що ще искаш мармалад

да си постоянно брат ?"

Как така защо ще искаш?

Ти дори не се замисляш

как наслада тя ти носи, 

що за глупави въпроси?

-"Да обаче таз' наслада

май те кара да пропадаш?"

Това далеч не се дължи

на тревата, разбери...

Щом започнеш да пропадаш,

значи просто се предаваш.

Оправдание намираш,

че живота не разбираш.

-"Да се смееш постоянно,

aз не смятам за нормално."

С времето това минава

и ефекта отшумява.

Почваш ти да мислиш трезво,

даже ти е доста лесно.

-"Малко почвам да се чудя,

смисълът ти леко губя.

Ако няма да се смееш,

защо да пушиш ти милееш?"

Щом умът ти тя отвори,

вътрешният глас говори,

че това е прост аспект

от цялостният и ефект.

-"Е кажи ми не комично,

к'во те кара тя различно?"

Сетивата ти засилва

и проблемите ти изнасилва.

Решенията им намираш,

без дори да подозираш.

-"Мисля си, че деградираш,

ама май не го разбираш.."

Ами бате мислиш грешно,

жалко, доста неуспешно.

Ако някога се случи

искам просто да научиш,

че не е от Marry Jane,

а отказва моят brain...

Да говори и да спори,

със живота да се бори.

Но недей, не ме мисли,

няма кой да позволи,

дори самият аз не бих

за това те искам тих.

А сега си опъни,

хайде де, не се прави,

от далече си личи

колко искаш, разбери.

-"Искам само аз да пробвам,

хич не смятам да започвам"

Изборът е само твой,

аре, че изгасна мой.

Дърпай, дърпай, още, силно!

Дробът напълни обилно.

А сега не кашляй, дръж,

ще те хване изведнъж.

Само гледай през престоя

да избягваш параноя...

-"КЪВ Е ТОЯ, КЪВ Е ТОЯ?!?!

МИСЛЯ, чЕ СИ ТЪРСИ БОЯ!"

Т'ва е шибана патрулка,

сваляй тъпата качулка.

Аре да си ходим, ставай,

НЕ БЕ БРАТ, НЕДЕЙ, НЕ БЯГАЙ....

Май че светят ни с фенери,

супер, идват пак проблеми...

-"Тръгвай бате, стига писа!

Аре бързо, к'во се слиса?"

Okey идвам, дай му газ,

за две минути сме у нас.

Карай бързо, разбери,

в районното не ми се спи ...

 

 

===========================

===========================

 

Цял ден по кафета

се събираш със лекета,

вечер "run" към дискотека

да врътнеш два гюбека.

По снимките позираш

и like-ове събираш,

а от всичко как разбираш

ти не спираш да пледираш.

- "Аз съм яка и различна!"

Ти си тъпа и комична.

Далече от оригинална

разбери, че си банална.

А речникът ти беден

за жалост си е сведен

до триста прости думи,

стигащи да гълташ суми,

паднала на колене

пред наи-различни типове.

-"Кифла съм и кФо?"

Напиши го правилно, 

тъпотата ти могъща

в прозрачна те превръща.

Мислила ли си въобще

каква ще си във бъдеще?

Или тайно се надяваш

с богаташче да си лягаш...

Защо разправяш, че навела

целият си го поела, предложи се със канела

ще спечелиш клиантела.

Разбери не е нормално

пари да вадиш ти орално.

На 15 е не похвално

да пускаш ти анално.

И не в преносен смисъл,

всичко буквално съм написал.

Вероятно прекалих,

но още редове сглобих.

В тях смятам да разкажа

какви ги вършеше на плажа...

Как когато се напи

сутиенчето свали,

а там надписче гласи,

че отзад не те боли.

Всеки втори те нападна,

конкуренцията садна,

зарабоди сто банкноти,

вечерта ти бе по ноти.

Припознаваш се във текста?

Иди при твоята колежка,

стая номер 103

и в натура помогни.

Колко лека си за бога,

по-добре да взимаш дрога.

Вече свършва мойта рима,

не че няма какво да кажа - има,

Чак умът ми не разбира,

как в секунда деградираш...

 

 

===============================

===============================

 

 

Нек'ва нова примадона

появи се на купона,

гледа лошо не се бара,

с поглед сякъш ти се кара.

-Как се казваш? "Ами Зара,

приятелят ми е ОМАРА!"

С кърпичка ти трия чара,

аре вземи два шамара.

-"С теб е свършено помни,

мъртъв ти си разбери!"

И мъжлето на жената

появи се на вратата.

Той към мене се забяга,

май не знае - ще е тяга,

както беше с бърза крачка,

от левия си взе спирачка.

Наниза ми се на ръката,

откачих му аз брадата.

Курвата му се потресе 

и водичка му поднесе.

-"Спешна помощ!" тя извика,

-"Глътнал си е той езика!"

Паниката я обхвана,

сякаш нещо лошо стана.

Бързо грабна телефона,

звънна тя на "шампиона",

с култов прякор втора батка

пак извика тая шматка.

Първо нейният паляк,

сега и този смотаняк,

явно хич не проумя,

че ей сега ще я приспа.

Сбърка много здраво како,

сгази вече доста яко,

не ме ебе ти кой познаваш,

с мен недей да се ебаваш.

Държанието ти проблемно,

знай да ти е за последно,

щото, ако прекалиш,

вечен сън ще спиш, капиш?

А сега се изправи,

"Омарчето" си забери

и от тука изчезни,

почвам да броя до три.

 

============================

============================

[YAMAHAc70]

Radvat me!Ne sa ot nai serioznite no mi haresvat

[viktor.velikov]

Много радват, наистина

[Hillbilly]

Далече от оригинална
разбери, че си банална.

 

Оправете ритмиката,"далече СИ от оригинална" по седи,как и да го броиш/гледаш

[Rossoner]

Да, наистина се губи ритмичността, ще го имам предвид! Амии.... това ? 

 

Защо не проумяваш,

че когато с мене разговаряш,

без дори да се напрягаш,

няма лесно да избягаш,

от въпроса неудобен,

струващ ти се доста сложен

и по начин е предложен, 

че изглежда неотложен.

Провокирам те да мислиш грешно?

Планът ми върви успешно.

Време е за втора стъпка,

да прокарам малко тръпка.

Мисловна стимулация 

от тази провокация,

май събудих интерес,

мисля да ти кажа "chess".

Но дали ще те матирам,

знай, че само аз избирам,

не опитвай да се бориш

с мен не можеш ти да спориш.

Няма как да ме обориш

колкото и да говориш.

Само себе си тормозиш,

чувството убий в зародиш,

че те гони параноя,

няма страшно мила моя,

ще спечелиш ти двубоя,

стига да създам развоя,

в който мен ще отстраниш,

в спора ще ме победиш.

Няма смисъл да тъжиш,

ти си по-добра, капиш?

Ама без да те лаская

умът ти искам да омая,

позволи ми да позная,

мислиш си, че си играя?

Дали така е аз не зная,

само мога да гадая,

може би и леко дразня,

не обичам да се мазня.

Но, ако ти със мен играеш,

просто трябва да съзнаеш,

че за в миг ще сложа край

на твоят малък розов рай.