DiMarzio Evo / YJM / X2N

[7thString]

Днес пристигна заветния X2N, който се закрастих да пробвам - трябва да призная, че съм много приятно изненадан. Поствам едно семпълче с трите адаптера - честно казано, това е комбинацията, която до момента ми харесва най-много

 

https://soundcloud.com/alexanderbukev/dimarzio-evo-yjm-x2n-sample

 

Понеже с новия скин на облака не знам как се слагат коментари - във всичките темички редувам Bridge(Evo), Middle(YJM дефазиран), Neck(X2N). Това е издраскано набързо и през някакъв готов пресет на guitar rig. Понеже целия ми реален риг в момента е разкостен, карам софтуерно колкото и да е низък звука...

 

https://soundcloud.com/alexanderbukev/nica-jam-track-improv - това е една песничка с предния адаптер - Neck(Evo Neck) + Middle(YJM дефазиран).

 

Значи, в моя скромен опит с няколко железа дотук, стигам до следните изводи:

- Стоков на Ямаха ERG 121 - Еми, шумен, безхарактерен - едно време си играх да ги парафинизирам и стана по-добре работата, но пак безхарактерен.

 

- Стоков на Ibanez - Доста по-добър, но пак безхарактерен - с доста изразени среди, но когато се опитваш да правиш някакви пасажи по дебелите струни, е мазало.

 

- DiMarzio Paf Pro - Много приятен адаптер с интересен характер - в ниските е много приятно стегнат. Единствен минус - не ми харесват флажолетите. Влияе се доста осезаемо от китарата/дървото, в която е сложен.

 

- Seymour Duncan P-rails hot - ми, вади качествен звук, но... дотам - никога не съм харесвал адаптер, различен от DiMarzio и този път изрично реших да пробвам на моя китара, да не би пък проблема да е в мен Ми не ми харесва. Липсва му нещо...

 

- DiMarzio Pro Track - Понеже двата ми крайни адаптера са си доста зли, YJM-а винаги увисваше, което и плюс и минус - ще пиша защо. Пробвах да го сменя с "хъмбекер в опаковка на сингъл", но не ми хареса - хъмбекера си е хъмбекер, сингъла - сингъл и в случая нямаше нищо общо с чара на единичния адаптер Подходящ за хора дето искат да си преправят стратокастера да свири метъл без да разширяват дупките за двойни адаптери

 

- DiMarzio YJM - За мен уникален адаптер - понеже ми е част от главния "риг"(на китарата), мога да говоря много за него - има много характерен "pinchy"(не знам как да го преведа на български - щипещ ) звук, кристално чист - което означава, че и всякакво мазане в свиренето се чува идеално като мазане. Много е тих(като шумово ниво) и държи на доста овердрайв.
При мен е дефазиран спрямо останалите два адаптера, което ми дава доста интересен звук когато ги смеся, особено Bridge+Middle - звука става "стъклен", все едно минава през някакъв странен auto-wah педал Това, което ми направи впечатление обаче - след като го забучихме в S-ката, звука си беше абсолютно същия - което означава, че явно не го бърка в каква китара е сложен - характера си е негов.

 

DiMarzio Evo - По мое мнение това е "светия граал" на адаптерите Няма дори едно нещо, което да не ми харесва в него - динамиката му е убийствена - можеш спокойно да го намалиш от брутална бичкия до чиста китара и да свириш без да сменяш каналите на усилвателя Адски експресивен - можеш да изкараш десетки звуци от него, а флажолетите ги лови навсякъде по струните. Когато го преместих от ямахата(липа) на S-ката(махагон), комбинацията може би не е най-оптимална, т.к. presence идва в повече и почти никога не свиря с тон потенциометъра докрай. От друга страна обаче, характера на звука се промени доста, което на мен ми харесва. Общо взето Ево на бриджа е факт, с който не бих се разделил

 

DiMarzio Evo Neck - характера му е същия, НО с по-нисък аутпут. Не ми харесва толкова. Ако някой си прави китарата с Ево-та - да слага две истински и на Нек позиция, и на Бридж, да не се занимава с глупости Хубавото на Ево най отгоре е, че има адски изчистен и стегнат звук, за разлика от повечето адаптери, които на тази позиция мажат бая.

 

DiMarzio X2N - това е най-новото добиче в колекцията. Въпреки описанието и предназначението за метъл, на мен ми звучи... блусарски Със съвсем лек крънч звучи фантастично. Сложих го на нек позицията, колкото и странно да е това, но както горе писах - бридж позицията е с Ево - аксиома. X2N не е толкова експресивен колкото Ево-то, но пак е добре - по-трудно се правят някои флажолети, но по-скоро е въпрос на свикване с различния характер на адаптера. Това, което може обаче, е да е силен - тва добиче в момента го държа почти възможно най-далеч от струните и отново изравнява Ево-то на бриджа по аутпут, което ми е идеално. Има много стегнати ниски и както се чува в примера, който съм изсвирил, е от малкото адаптери, с които спокойно можеш да бръмчиш ритми/рифове на нек позиция и да няма мазало. До известна степен е минус това, че трябва да е наистина далеч от струните - когато е близо, скапва звука моментално, защото магнитното поле на адаптера влияе на трептенето на струната. Далечното разположение на адаптера губи малко от атаката, но по презумпция точно на този, никак не му липсва

 

Двете средни положения:

- Bridge(Evo) + Middle(YJM дефазиран) - моя много любима комбинация - тънък писклив звук с колкото искаш хармоници.

- Neck(X2N) + Middle(YJM дефазиран) - понеже X2N е няколко пъти(5!) по-мощен от YJM, звука е почти същия като само на Neck позиция, но на чиста бленда YJM оцветява по интересен начин звука на прасето

 

Това са моите две стотинки, ако някой реши да сменя адаптери, дано е в полза

[7thString]

Между другото, ще съм благодарен някой да ми каже в примера чува ли се пращене...

[Mairomaster]

Харно пеят адаптерчетата. Относно пращенето, не мисля че чувам нещо нередно. Какво по точно имаш предвид?

[7thString]

Ами, преди да запиша ми падна интерфейса на земята и от там на сетне се чува едно пращене :/ но явно е на изхода, не на входа. Явно съм му Е.Б.М.