Мараба

[Stan Staykov]

Казвам се Станислав. Започнах да свиря на пиано като бях малък, са ще ви изължа на 4 ли на 5 ли бях. Учителите решиха, че ще ставам голямата работа и оставих даскалото на заден план. Почна се голямото свирене, скандалите между родителите и т.н. Посвирих десетина години, взех две награди от тоя и оня конкурс и дойде пубертета. Мислех си, че ме мързеше докато бях малък, ама като порастнах ми се стори, че това от детството нищо не е било. Влезнах в един такъв период, че вече не можех да се накарам да седна на пианото и за 2 часа да посвиря.

 

И така... почнах да се лутам насам натам в живота, нали трябваше нещо да излезе от мене, ма то и даскалото не ми беше много интересно... Записвах някви икономики след това, въпреки подигравките на баща ми, на който му беше ясно, че съм човек на изкуството, а не счетоводител, ама нали трябваше да се докажа и да им натрия носовете. Последва пропадане, глупости, случаен секс, трева. Общо взето всички тия неща дето ги дават по депресарските филми... Две години по-късно прекъснах икономиката, повъртях се малко в IT и маркетинг браншовете, но нищо не можеше да ме накара да изтръпна така както като си пусна някой стар албум на Хърби, Стиви или Нат Кинг Коул в някоя късна съботна вечер на отворен прозорец докато бръмчат разни газови уредби по булеварда и влиза чистия софийски въздух.

 

И като се замисля, май с това се обобщава живота ми досега. Във форума дойдох, щ'от ми писна да вървя срещу течението. Време е да свиря отново и то много много... както никога досега не съм свирил.

 

Връщам се в играта ...

[Георги Тотев]

Welcome back to the real life

[Acei]

хахаха поста ти много ме накефи

 

добре дошъл обратно в клуба

 

и не си единствен такъв аз прекъснах за 15години и сега на склеротична възраст маам метъл

 

поздрави и много успехи

[Stan Staykov]

Danke

[iliev.p]

Welkom, всичко е преходно, но музиката остава за цял живот !