Pinky Публикувано Януари 10, 2012 Публикувано Януари 10, 2012 Този текст написах към края на миналата година, окончателната версия на парчето още не е записана, а мен ме интересува мнението ви като цяло за лириките, както и два-три по-конкретни въпроса. Но тях - после. Отделна причина да поствам точно този текст е, че той се занимава с това какво е да бъдеш музикант, а по-подходящо място от този форум няма. PLAY! The time has come to scatter A million pieces of your broken self, Once again nothing matters, In the next minutes you'll be something else. And we play, Yeah, we play... ... 'cause Sound is our playground! And we play, And we play, And we play, 'cause Sound is our playground! People don't quite understand us, They say we are wasting our time, And people believe it's outrageous, But man, I have never felt closer to life! So we play, And we play... ... 'cause Sound is our playground! And we play, And we play, And we play... ... 'cause Sound is our playground! We are children at play! We're just children at play! We are children at play! We're all children at play! So we play... And we play... Yeah, we play... Come play in our playground! Come and play... Come and play... Come and play... Come play in our playground! Кратко и неясно, точно както обичам Фийдбек и критика са добре дошли! По-конкретно ме вълнува: -Разбираем ли е английския, използван тук? -Има умишлен контраст между първия куплет, в който тона е абстрактен, и втория, в който тона е по-конкретен. Направи ли впечатление въпросния контраст въобще, или не му обърнахте внимание? -Този контраст положителен или отрицателен ефект има върху цялостната идея? Ами това е. Ако ви се занимава, споделете мнение, или отговорете на някой от въпросите 1 Цитирай
gosh Отговорено Януари 17, 2012 Отговорено Януари 17, 2012 Не е моят тип текст това. Не виждам особено дълбок смисъл или прекалено голяма идея. Видна е "заигравката" с Металика в първия куплет (или греша), но някакси не ми се струва на място.. а краят на първия куплет ми напомня (освен на Металика) на доста досадната част в една песен на Поли Генова ("готови ли сте за куплет", само че тук все едно е "за припев"). Някакси ми се струва, че текстът на една песен трябва да казва повече. За някоя семпла песен, залагаща основно на лесно запомнящ се припев (а този ми се струва, че е достатъчно запомнящ се откъм текст ) предполагам, че става.. лично аз не съм фен на такива - винаги може повече да се постараеш. No offence intended Цитирай
hand_of_doom Отговорено Януари 17, 2012 Отговорено Януари 17, 2012 На база едно бързо прочитане на текста не открих някакви проблеми от чисто езикова гледна точка. Прави ми впечатление обаче, че не долавям никакъв ритъм, присъщ на повечето поетични творби Лично според мен двата куплета представят две коренно различни идеи или поне втората е допълнение на първата, но от съвсем различна гледна точка. Цитирай
Pinky Отговорено Януари 20, 2012 Автор Отговорено Януари 20, 2012 (Редактирано) @hand_of_doom - липсата на ритъм наистина я има, защото вокалите са измислени така, че постоянно да влизат и излизат от синкопация, която се променя, а в определени моменти - просто да пропускат удар-два. Това е така, защото не ме кефят праволинейни изпълнения. Говоря за вокали. Абе май за каквото и да е, всъщност Относно различните идеи - има ги. Чети надолу. @gosh - отзад напред. None taken! Музиката ни я определят като психеделичен или експериментален рок. Аз бягам от твърди понятия като рок, есид и т. н. Използват се рок-формат като инструменти, плюс една нова позиция в бандата - човек, който чупи, деформира и всячески влияе на всеки един отделен инструмент в реално време. Опитвам се винаги да бягам от клишетата, или пък да ги слагам в нестандартен контекст, но така можем да избягаме и от стандартния саунд дотолкова, доколкото резултатът все пак трябва да е стилен и разбираем във всеки един момент. Това изисква определен вид развитие на парчето, каквото в живата музика не се среща често, но в алтернативните жанрове електроника (особено по-авангардните разновидности) го има. Както и в някои видове джаз, но такъв понастоящем просто не се свири, защото всички си разчитат на някакви заучени стандарти. Така че не - повярвай, далеч не може и дума да става за "семпла песен със запомнящ се припев". Не стигам дотам, че просто повече да се старая. Стигам по-надалече. "Готови ли сте за припев" - наистина не мога да разбера къде в първия куплет съм загатнал, че идва припев, така че не мога да коментирам, но припева влиза рязко (засега, понеже парчето в момента като цяло го презаписвам цялото с изключение на барабаните и са възможни промени). Последната фраза на първия куплет гласи "В следващите няколко минути, ти ще бъдеш нещо различно". Става въпрос, докато свириш и пееш песента си. Тогава наистина човек се променя, поне аз така съм забелязал - по себе си и по всички други, с които съм свирил през годините. Просто няма момент от типа "и сега, готови ли сте за куплет". Metallica са група, която прави точно обратното на това, което прави моята група, и всяка една друга (известна или неизвестна), която прави музиката си на принципа, на който я правим ние. Това, естествено, ти няма как да го знаеш само от един гол текст, но вече обясних за каква музика говоря. Така че не - не съм се и сетил за Металика, докато съм писал нито буква и нота в практиката си. Nothing matters за теб може да е две трети заглавие на Металика (не съм написал Else, все пак), обаче за мен изразът "Нищо няма значение" е просто "Нищо няма значение". И той е там, защото съм описал как се чувствам, докато правя музиката си. И наистина тогава нищо няма значение. Относно дълбокия смисъл и голямата идея. Идеята е простичка. В такъв аспект си напълно прав - не е голяма. И с това този текст е особен. По принцип пиша за други работи. Има неща в света, които повечето хора като ги видят, се обръщат наобратно и си тръгват, правят се, че не са ги видели. Защото са лоши. Гледам да пея за такива неща. Обаче тука не е така. Тук имах малка и простичка идея. Можеше да я раздуя с претенциозни локуми, да се опитам да изкарам, че говоря за нещо мнооого по-важно, отколкото е всъщност, само че аз искам да правя честна музика. Затова си казах каквото ми се искаше. Нищо, че е просто - това не значи, че не ми е важно. Но въпросът не е там. Въпросът е всъщност - ако бях написал, че в песента има не едно, а повече послания към евентуалните слушатели, които са си съвсем конкретни, а не абстрактни - дали ти щеше да го прочетеш с различна нагласа от тази, която си имал? мисля, че ти дори не си се запитал дали няма смисъл, който не е очевиден, а директно си решил, че такъв няма. обаче аз съм казал много неща, които да достигнат до хората, които ще си убият време да се замислят. Например, когато го пратих на хора, които обичат да ми помагат с мнение и т. н. по скайп, повечето от тях хванаха в най-лошия случай поне отчасти смисъла, който аз влагах, когато го писах. Така че по тази част - за смисъла - не съм съгласен. Аз не пиша колкото да има рима. Пример. Само едно изречение - And we play, 'cause sound is our playground. 1 - Когато сме готови и доволни от записите, ще пуснем парчето тук в съответния раздел, и ще можеш да чуеш, че това изречение в действителност не е толкова метафорично, колкото вероятно си мислиш. Ние наистина си играем. Така че то описва стила на групата, получава се парче тип визитка, доста банди имат по едно такова, исках и аз 2 - Отделно, детската игра като асоциация директно води към приятни моменти и хубави чувства. Е, аз се чувствам така, когато правя музика. Една от идеите в парчето е да кажем, колко обичаме това, което правим. Тук има и игра на думи - play = играя, play = свиря. Децата обичат да си играят. Ние - също. Със звук. 3 - Отделно, (това е трудна асоциация и се очаква, че наистина малко хора биха се сетили, но за моя изненада, имаше хора, които посочиха точно този паралел) понеже музиката на моменти наистина си е особена, това е един вид обяснение, което даваме. Не сме самоцелно странни, и не се правим на интересни. Просто такъв подход ни идва отвътре, това сме ние. Както и децата нямат задни мисли, когато играят. Същността на детето е, че на него му се играе. То няма друг избор, за него това е единствения възможен начин да изрази себе си. И ние правим точно това. Всички тези неща - на едно място. Сложени в едно и също изречение. Това е предимството на метафоричния изказ. Ако исках значението да е очевидно и формулирано максимално информативно, щях да стана журналист. Красотата е в абстрактността. Всеки може да придаде на думите свое значение, това е част от цялостната идея. Ако пък някой го разбере така, както аз съм го замислил - чудесно. Но не е задължително. Редактирано Януари 20, 2012 от Pinky 2 Цитирай
gosh Отговорено Януари 23, 2012 Отговорено Януари 23, 2012 Предположих, че наистина е вкарана повече идея, отколкото се вижда на пръв поглед - иначе едва ли щеше да се публикува текстът. И за играта на думи се сетих, просто след като е пуснат само текст без никаква идея накъде ще е развит в песента няма как да се разбере накъде ще отиде и първите ми асоциации бяха с нещо по-семпло. Ще изчакам да пуснете цялото парче, преди да се изказвам допълнително в такъв случай. Успех Цитирай
Dan Отговорено Януари 26, 2012 Отговорено Януари 26, 2012 Аз смятам, че истинският творец няма причина да седне да казва какво имал в предвид или напр. някой художник да седне да обяснява какво е нарисувал. С две думи - сядаш чешеш си текста, ако ти харесва - ок, ако не ти харесва го променяш и т.н. И като си готов може да го прочетеш на приятели/познати - на живо, не да го постваш насам - натам. Цитирай
FFFDF Отговорено Януари 27, 2012 Отговорено Януари 27, 2012 Аз смятам, че истинският творец е негър Цитирай
Zero Tolerance Отговорено Януари 28, 2012 Отговорено Януари 28, 2012 Аз смятам, че истинският творец е негър Ти си негър Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.